Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Пирдоп, 13.12.2019
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в
публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния секретар М.Н., като
разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 186
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 14, ал. 1 вр.чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Делото е образувано по искова молба
вх.№267/26.03.2019 г. от Ц.С. Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.А. Н.И.
от САК с адв.№ ********** и съдебен адрес:*** срещу ..., със седалище и адрес
на управление с.Мирково, Софийска област, представлявано от изпълнителния
директор Драгомир Драганов. В исковата молба е отправено искане съда да осъди
Ответника „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД с ЕИК-********* и адр. в с. Мирково 2086, Софийско,
представлявано от изпълнителния директор Драгомир Драганов, в качеството му на
Работодател на Ц.С.Р. с ЕГН-********** ***, като приеме за установено
осъществяването на пряка дискриминация по чл. 14 от ЗЗДискр. срещу ищеца,
изразяваща се в неравностойното му третиране в сравнение с други работници и
служители в предприятието при определяне размера на дължимото обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ, и като осъди Ответника да възстанови равноправното
положение, като изплати на ищеца остатъка до пълния размер от това обезщетение,
изплащан на други работници и служители - съгласно изложените по-долу съображения:
I. От фактическа страна 1. Ищецът е в трудово правоотношение с
Ответника от 06.06.1996 г. - съгласно Трудов договор № 56 от същата дата (вж.
док. 10.1 приложен към ИМ). 2. Трудовото
правоотношение е прекратено на 23.01.2019 г. - съгласно Заповед №5 от същата
дата (вж. док. 10.2 приложен към ИМ), на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ {по
инициатива на работника или служителя, без предизвестие, поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст). 3. Отработеният
при Ответника период от 06.06.1996 г. до 23.01.2019 г е 22 години, 7 месеца и
17 дни. II. От правна страна 4. За ищеца е настъпило правно основание
по чл. 222, ал. 3, хипотеза втора от КТ - да получи обезщетение от своя
Работодател в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок 6 месеца -
тъй като е работил при него през последните (повече от) 10 години от трудовия
си стаж. 5. Видно от Фиш от 18.02.2019
г. (вж. док. 10.3 приложен към ИМ) на ищеца е изплатено обезщетение при
пенсиониране в нормативно установения минимален размер 15138,06 лв. (което е
близо до шесткратния размер на брутното възнаграждение от последния пълно
отработен месец септември 2018 г. - видно от Фиш от 15.10.2018 г. (вж. пак док.
10.3 приложен към ИМ). 6.Изплатеното обезщетение при пенсиониране в цитирания
размер е пряко дискриминативно спрямо ищеца по см. на чл. 14 от ЗЗДискр., тъй
като го поставя в неравностойно положение спрямо други работници и служители
при Ответника, получили при своето пенсиониране след 10 и повече отработени
години значително по-големи обезщетения. 1) До
пенсионирането на ищеца трайно установената практика при Ответника е като база
за определяне размера на обезщетението при пенсиониране да се взема
най-благоприятната подневна заработка за последния отработен месец, която се
разпростира върху всичките работни дни от последния месец и образуваният размер
да се изплаща в установения по чл. 222, ал. 3 от КТ размер (двукратно или
шесткратно). 2) Независимо, че
цитираната практика е в отклонение от нормативно установения размер по чл. 228,
ал. 1 от КТ, следва да се вземе предвид диспозитивния характер на цитираната
разпоредба (арг. in fine „доколкото друго не е предвидено”). С установяването
на една трайна практика, при която размерът на обезщетението се определя по
по-благоприятен за работниците и служителите ред, Работодателят е упражнил едно
свое право, което цялостната трудовоправна доктрина му дава - да третира своите
работници и служители по начин, по-благоприятен за тях от минимално
предвидените нормативни стандарти. 7. Пример
за пенсиониран колега на ищеца, третиран по-благоприятно съгласно трайно
установената практика в предприятието, е Любомир Василев Михайлов, от чийто Фиш
от 14.12.2018 г. (вж. док. 10.43 приложен към ИМ) научаваме, че същият е
получил обезщетение при пенсионирането си в размер 27 511,68 лв. Цитираният
размер е изчислен по методиката, посочена в т. 6.1 по-горе - за което са
доказателствените искания по т.т. 11-13 по-долу. 8. Ако бъде следвана трайно установената практика в
предприятието, размерът на обезщетението при пенсиониране на ищеца би трябвало
да бъде 30 086,76 лв. (вместо 15 138,06 лв.). Същото е видно от Фиш от
14.11.2018 г. (вж. док. 10.53 приложен към ИМ), съгласно който за месец
октомври 2018 г. за единствения отработен ден се следва основна заплата 48,09
лв. и е направена подневна заработка 179,84 лв. (което резултира в обща сума за
единствения отработен ден 227,93 лв., идентична на тази при колегата Стоянов).
Цитираната сума, ако бъде заработена за всеки от 22та работни дни на текущия
месец, би дала брутно месечно възнаграждение 5 014,46 лв. 9. Между изплатената част 15 138,06 лв. от
дължимото обезщетение при пенсиониране 30 086,76 лв. остава дължима разлика
от 14 948,70 лв., за която считано от 28.02.2018 г. до окончателното
плащане се начислява законна лихва, която до днес
е в размер 107,97 лв. Ищецът моли съда да постанови Решение, с което:
1) Да
признае за установено осъществяването от Ответника „ЕЛАЦИТЕ-МЕД” АД с
ЕИК-********* и адр. в с. Мирково 2086, Софийско, представлявано от изпълнителния
директор Драгомир Драганов на пряка дискриминация по см. на чл. 14 от ЗЗДискр.
срещу Ц.С.Р. с ЕГН-********** ***, изразяваща се в неравностойното му третиране
в сравнение с други работници и служители в предприятието при определяне
размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ;
2) Да
осъди Ответника да възстанови равноправното положение, като изплати на ищеца оставащата част от 14 948,70 лв. до пълния размер на дължимото му обезщетение
при пенсиониране в размер 30 086,76 лв. ведно с дължимата законна лихва от
28.02.2018 г. до днес-26.03.2019г. в размер 107,97 лв. и такава до
окончателното плащане;
3) Да
му присъди и сторените съдебни разноски - съгласно Списъка по чл. 80 от ГПК, който
ще се приложи до приключване на откритите заседания по делото.
Ответникът „Елаците-МЕД” АД село Мирково, Софийска област, представлявано от инж.Драгомир Драганов –
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си П.М.П.
– Ръководител правна служба, в писмения си отговор
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли и да му бъдат присъдени
направените разноски по делото. С писмения отговор са
представени писмени доказателства и са направени искания за събиране на други
доказателства.
В съдебното заседание по
разглеждане на делото ищецът Ц.Р. се явява лично и се представлява от адв. А.И. от САК, като
двамата поддържат исковата молба. В хода на устните състезания адв. И. моли
съда да уважи изцяло предявените искове и да изплати на доверителя му сторените
разноски, като при постановяване на решението се вземе предвид забраната за
дискриминация, включваща задължение на работодателя да изплаща както еднакви
възнаграждения, така и обезщетения, включително – при пенсиониране. Адв. И.
сочи, че в хода на съдебното следствие било установено, че работници на същата
длъжност и в същото предприятие са придобили право на пенсия и са прекратили на
това основание трудовите си правоотношения като са получили обезщетения при
по-благоприятна заработка и методика, която увеличава обезщетението им. Това
доказвало факта на неравноправно третиране на едни работници спрямо други.
Според адв. И. от страна на ответника не са били въведени факти и
обстоятелства, които да доказват законово-легитимна цел, обосноваваща неравното
третиране. Счита, че за да се възстанови равенството на ощетения ищец следва да
бъде присъдено обезщетение в пълния размер, който той би получил съгласно по-благоприятната
методика. Обстоятелството, че вещото лице не се е натъкнало на други работници,
които да са третирани по-благоприятно, не санирало факта, че поне двама
работници са били обезщетени по-благоприятно - по начина, по който се твърди в
исковата молба, а експертизата в никакъв случай не дава пълната картина, която
ответникът е отказал да разкрие с предоставяне ведомостите за заплати на всички
пенсионирани служители, ползвайки се от паравана на защитата на личните данни.
Адв.И. е депозирал и допълнителна писмена защита, в която е доразвил
становището си. Ищецът поддържа заявеното от неговия процесуален представител и
заявява, че е работил в дружеството-ответник с 10 години повече от останалите
пенсионирани при по-благоприятни условия работници и че практиката, която
твърди, че е съществувала в „Елаците Мед“ АД е от 2014г. до момента, но когато
дружеството разбрало за исковата молба накарало колегите му, на които предстои
да се пенсионират, да работят по цял месец, а не както е било до сега, претендират
се разноски.
Ответникът „Елаците-Мед“ АД в
съдебното заседание се представлява от упълномощената юрк. П.П., която оспорва
исковата молба и моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищеца Р.
срещу ответното дружество и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
и разноски по делото. В предоставения от съда срок юрк.П. е депозирала писмена
защита, в която доразвива съображенията си по същество. Счита, че исковете са
недопустими, тъй като случаите на защита на правото на труд са изчерпателно
изброени в ЗЗДискр и там липсва хипотеза на заплащане на обезщетение при
пенсиониране, а разширително тълкуване е недопустимо, като освен това в КТ
съществува специален текст – чл.8, ал.3 КТ, забраняващ дискриминацията и там признакът
„лично качество“ липсва. Счита се още, че исковете са неоснователни, тъй като
липсва неблагоприятно третиране по който и да било признак по чл.4, ал.1
ЗЗДискр. Не представлявали дискриминация изискванията за възраст и определен от
закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване. Липсвали
дискредитиращи разпоредби в колективния трудов договор или който и да било
вътрешен акт на ответника. Сочи се, че изчисляването на обезщетението на ищеца
е правилно съгласно чл.228, ал.1 КТ, а чл.228, ал.1 КТ няма диспозитивен
характер. Ответникът счита, че различният размер на обезщетенията при работници
с едно и също основно трудово възнаграждение се дължи на обективни фактори –
различието в брутното трудово възнаграждение поради заплащане на труда за
постигнат резултат. Според ответника исковете били и недоказани, тъй като
основната доказателствена тежест е възложена на ищеца- да докаже факти, на
основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация, а той не ги е доказал, поради което за ответника не е възникнало
задължение да доказва, че правото на равно третиране не е нарушено. Ищецът не
бил доказал, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи
следвало да се изразява в признак по чл.4 ЗЗДискр. Според ответника, въз основа
на съдебно-счетоводната експертиза можело да се направи извод, че през
последните пет години се е прилагала една и съща методика, която е приложена и
спрямо ищеца, а изключение прави само един работник – Любомир Василев Михайлов,
който обаче не считал, че е дискриминиран.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
По делото са приети следните писмени доказателства
трудов договор №56 от 06.06.1996г., заповед №5 от 23.01.2019г., фишове от
18.02.2019г., 15.10.2018г.,14.12.2018г. и от 14.11.2018г., Определение на ВАС №
8629 от 17.06.2013г. по адм. дело № 6866/2013г., решение №7367 от 28.05.2011г.
на ВАС по адм. дело №1218/2011г.и решение № 1938 от 24.01.2001 г. по гр. д. №
652/2000 на ВКС, 3- то г. о., копие от страница „Коментар на Кодекса на труда“,
като не се спори между страните, че ищецът Ц.С.Р. е бил работник при ответника
за периода от 06.06.1996г. до 23.01.2019г., когато трудовото му правоотношение
е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ и трудовият стаж на ищеца към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил повече от 10 години,
като видно от трудов договор №56/06.06.1996г. между „Елаците-Мед“ АД и Ц.С.Р.,
последният е бил назначен като работник на длъжност „шофьор теж.авт./>25т. за неопределено време, като видно от заповед №5/23.01.2019г. на изпълнителния директор на
„Елаците-Мед“ АД, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, поради лична молба на работника за
прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст. В заповедта е разпоредено на Ц.С.Р. да се изплати
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 месечни брутни възнаграждения и по
чл.224, ал.1 КТ-за неизплатен годишен отпуск, общо 29 работни дни.
Видно е, че
ищецът е получил обезщетение за пенсиониране в размер на 15 138.06 лв., а
Любомир Василев Михайлов – в размер на 27 511.68 лв. Ответникът
„Елаците-Мед“ АД отказа да представи извадки от ведомостите за заплати на двете
лице с мотива, че в тях се съдържат лични данни на други работници и служители,
с което индиректно отказа представянето и на ведомостите за останалите
пенсионирани в периода 2015-2019г. работници.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Н.. Вещото лице е
установило, че последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца Любомир Стоянов е юли 2018г., като именно той е взет за
база при изчисление на обезщетението му за пенсиониране, а на ищеца Ц.С.Р. е
взет последния пълен отработен месец. Според заключението: ако обезщетението на
Любомир Василев Михайлов беше изчислено по методиката, по която е изчислено
обезщетението на Ц.С.Р., същото би било в размер от 14 146.50 лв., а ако
обезщетението на ищеца Ц.С.Р. беше изчислено по методиката, по която е
изчислено обезщетението на колегата му Любомир Василев Михайлов, то би било в
размер от 34 341.30 лв.
От разпита на св. Георги Василев се установява, че
познава Ц., работели заедно в рудника „Елаците-Мед“. Свидетелят работил 20 г.
там преди да се пенсионира. Горе-долу 19 г. са били заедно. С една и съща
професия билие. Практиката при пенсиониране била следната: работиш примерно 2-3
дни и приключваш и върху това нещо изчисляват заработката за пенсиониране. И
той така се е пенсионирал. Чувал е това нещо да се е случвало и с други негови
колеги. В момента не може да се сети за имена, но почти всичките са се
пенсионирали по този начин, свидетелят се е пенсионирал през април 2018 г. „2-3
дена като работиш там с камиона и каквото си изкараш. Като работиш 3 дена при
хубава работа изкарваш хубави пари. За 2-3 дена камиона не се чупи. Ако работиш
цял месец камиона се чупи и заработката се губи.” Естествено, че всички колеги
знаели, че се пенсионират. Нали са в една смяна. През тези 2-3 дни ти давали
път, давали предимство на багера и работиш по-бързо, правиш хубава заработка.
Те били 15 камиона, но като те видели на пътя, отбивали и ти давали път, просто
само да се движиш, да работиш. Това се правело, защото се пенсионирал
съответния колега. Преди да се пенсионира, бил назначен с трудов договор в
„Елаците-Мед“. Последните дни преди пенсиониране така било прието колегиално да
се прави. Графикът си бил график, ти си си на смяна. Работили си по график,
който си бил утвърден за месеца. В една смяна били с ищеца. Работели по график
заедно.
От разпита на св.Иван Вълков се установява, че
познава Ц., колеги са. Заедно работили в една и съща смяна в „Елаците“. Ц. ***.
Първо работел в друга смяна. Това било някъде към 90-те години. Може би през 1996-1997
г. дошъл в тяхната смяна. До пенсионирането му са били в една и съща смяна.
Свидетелят е пенсионер от началото на 2017 г. Много други негови колеги също са
се пенсионирали от там. Самото изчисление за обезщетението за пенсиониране в
„Елаците“ знае, че се прави на базата на работен ден. Примерно, както са
работните дни, колегите, обикновено, за които се знаело, че са последен месец
на работа, работели някой по 2-3 дена, някой по седмица, защото те били на
заработка и по тези работни дни ти изчисляват примерно шест или четири брутни
заплати, в зависимост от това дали имаш под или над 10 г. работа. И това се
изчислява на базата на надницата, която си направил. Надницата върху 2-3-4
дена. По мое време това беше утвърдена практика. В началото на 2017 г. се
пенсионирал. По негово време това било обичайната практика.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявени са кумулативно
искове с правна квалификация: чл.71, ал.1, т.1 вр. чл.14, ал.1, вр. чл.4 от
Закона за защита от дискриминация – за признаване за установено на нарушение от
страна на ответника на антидискриминационното законодателство спрямо ищеца и по
чл.71, ал.1, т.3 вр. чл.14, ал.1, вр. чл.4 от Закона за защита от дискриминация
– за обезвреда на претърпени от дискриминационна проява имуществени вреди.
Както съдът е коментирал още в
определението за насрочване на делото – исковете са допустими. Предявени са
пред компетентния орган – съответният районен съд /изводимо от Тълкувателно
постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/2016 г.
на Върховен касационен съд и Върховен административен съд/. Предявени са от активно легитимиран
ищец /работник, който твърди, че е станал обект на дискриминационно отношение/ срещу надлежния пасивно легитимиран ответник /проявилият дискриминационно
отношение бивш работодател/. Правният интерес на ищеца произтича от твърденията,
които е навел в исковата молба. Не са основателни и посочените в писмената
защита на ответника допълнително наведени доводи за недопустимост на исковете.
Приложимият закон в случая е Законът за защита от дискриминация и
дискриминационните признаци, посочени в него, като фактът, че в чл.8, ал.2 КТ,
който също забранява дискриминацията при осъществяване на трудовите права и
задължения, липсва признакът „лично качество“, не изключва този признак от
дискриминационните такива, които биха могли да засегнат упражняването на
правото на труд /раздел I, глава II от ЗЗДискр/. Невярно е и твърдението,
че не би могла да се търси защита от дискриминация при заплащане на обезщетение
при пенсиониране. Съгласно чл.14
ЗЗДискр работодателят осигурява равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, а според установената практика на Съда на
Европейския съюз този принцип се прилага за всички възнаграждения, плащани
пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор
и продължителността на работното време, включително и обезщетенията при
прекратяване на правоотношението. Видно е намерението на
законодателя да разпростре принципа за равно трудово възнаграждение за еднакъв
или равностоен труд и забраната за дискриминация и спрямо всички други
плащания, които е задължен да извършва работодателят на работника в рамките на
индивидуалното трудово правоотношение, но за
тази законодателна идея не е намерен най-адекватният юридически езиков изказ и
се е стигнало до една неясна и вътрешно противоречива правна норма, чийто смисъл обаче е коригиран от европейското
законодателство. Редакцията на нормата на чл.243, ал.2 КТ в това отношение е ясна и напълно показателна за смисъла и на чл.14 ЗЗДискр, поради което съдът е
категоричен, че приложимостта на ЗЗДискр се разпростира и върху заплащането на
обезщетения за пенсиониране, какъвто е настоящият случай.
Спорното обстоятелство е дали методиката, която е
приложена при изчисление на горното обезщетение е дискриминационна по отношение
на ищеца. Тук следва да се посочи, че се установи, че обезщетението на ищеца Ц.Р.
е последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца Любомир Стоянов е юли 2018г., като именно той е взет за
база при изчисление на обезщетението му за пенсиониране, а на ищеца Ц.С.Р. е
взет последния пълен отработен месец.
Независимо, че обезщетението на
ищеца е изчислено законосъобразно, съдът дължи изследване на въпроса дали
обезщетенията на други работници, чиито трудови правоотношения са прекратени,
са изчислени по същия начин и ако не е така, това следствие от дискриминационно
отношение на работодателя ли е.
Безспорно бе доказано от ССчЕ, че
обезщетението на друг работник със същата длъжност, сходен трудов стаж и
основна работна заплата, чието трудово правоотношение е прекратено месец преди
това на ищеца, е изчислено по различен начин, а именно последният пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Любомир Стоянов е юли 2018г.,
като именно той е взет за база при изчисление на обезщетението му за
пенсиониране, а на ищеца Ц.С.Р. е взет последния пълен отработен месец.. Свидетелските показания са в насока на това, че в
предприятието-ответник е имало нерегламентирана в писмен акт практика относно
методиката за изчисление на обезщетенията на придобилите право на пенсия лица,
чиито трудови правоотношения се прекратяват и тя е тази, приложена към лицето
Любомир Михайлов..
При гореустановените обстоятелства,
съдът категорично приема, противно на твърдението на ответника, че ищецът е
изпълнил своята доказателствена тежест в процеса, доказвайки с висока степен на
обоснованост дискриминационни
действия спрямо него от страна на работодателя и в какво точно се изразяват те,
а именно: изчисление на размера на обезщетението му за пенсиониране по
по-неблагоприятен начин от този, използван при други негови колеги.
За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо да има
лице, поставено в по-благоприятни условия от ищеца, което може да се случи и чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика,
какъвто е настоящият случай. Касае се за непряка дискриминация, доколкото се
доказва по един достатъчно обоснован начин, че в „Елаците-Мед“ АД за даден
период, преди завеждане на исковата молба от страна на Ц.Р., е била въведена
определена практика, засягаща методиката на изчисляване на обезщетенията за
пенсиониране. Тази практика не е била въведена с вътрешен нормативен акт,
колективен трудов договор или някакъв друг писмен акт на работодателя, като
вероятната причина е, че при прилагането и работодателят се е ползвал пряко от
разпоредбата на чл.19 НСОРЗ, без да отчита, че тя е субсидиарна по отношение на
правилото, заложено в чл.228 КТ- за ползване на последния пълен отработен месец
като база за изчисление на обезщетенията. Страните спорят за характера на разпоредбата,
въвеждаща начин на изчисление на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ, доколкото в
чл.228, ал.1 КТ е записано: „доколкото друго не е предвидено“. Както чл.222,
ал.3 КТ е диспозитивна с императивен минимум на размера на обезщетението, така
и чл.228, ал.1 КТ допуска въвеждане от работодателя на друг начин за формиране
на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнагражденията, който
обаче не може да е по-малко благоприятен за правоимащия. Очевидно при ответника
такова по-благоприятно „друго“ е било неформално предвидено. Няма пречка
дискриминационният подход да е въведен чрез установена по неформален начин
практика, тъй като в случая ищецът не твърди дискриминационен характер на
вътрешно правило, закрепено във вътрешен нормативен акт, а твърди
дискриминационен подход при прилагане на установена практика. Възприемане на
обратното становище – че дискриминационност може да се търси единствено в
писмено установено правило, само по себе си би било дискриминационно и
обслужващо интересите на лицата, които са в позиция да осъществят
дискриминация.
Съдът не може да сподели
становището на ответника, че ищецът не е изпълнил своята доказателствена
тежест. С разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва
на дискриминация. В този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да
установи обратното, а именно: че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е
нарушено /Решение
№ 511/27.07.2010 година, постановено по гр. д. № 587/2009 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г.о./. Фактите, които
ищецът е доказал и водят до обосновано предположение, че същият е жертва на
дискриминация, са: че в случая има поне две лица, които са били поставени в
по-благоприятно положение от него и че работодателят избирателно е прилагал две
форми на методика при изчисляване на обезщетенията за пенсиониране. Така
доказаното от ищеца е достатъчно, за да отключи доказателствената необходимост
ответникът на свой ред да докаже, че принципът на
равно третиране на работниците в предприятието и по-конкретно по отношение на
ищеца, не е нарушен. Ответникът възприе позиция, според която няма да ангажира
свидетелски показания, тъй като същите били недопустими и няма да представи
като писмени доказателства платежните ведомости на пенсиониралите се работници,
тъй като същите съдържат лични данни, с което ответникът непряко се отказа от
възможността да обслужи своята доказателствена тежест. Същият не е поискал и
поставянето на допълнителна задача към ССчЕ да се изследват всички случаи на
пенсионирали се лица за периода, който се твърди, че е относим - 2015-2019г. Безспорно
следва да се избягва приобщаване на доказателства, съдържащи лични данни на
трети за процеса лица, като обаче също толкова безспорна е и техническата
възможност на администратора на лични данни, какъвто е работодателят, да заличи
всички неотносими лични данни на лицата, преди да представи заверени копия от документите
на съда, още повече, че не се касае са случай на законово обявена за
класифицирана информация.
Необходимо е да бъде установено
още, че по отношение на Ц.Р. е налице
някой от защитените признаци по чл.4 ал.1 ЗЗДискр, който да може да обоснове
поставянето му в по-неблагоприятно положение, като в конкретния случай
съществуването на такъв признак според съда е установено. Признакът „лично
положение“ е един от защитените признаци, изрично изброени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България също предвижда, че не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани наред с други признаци и на
признак „лично и обществено положение“. Признакът „лично положение“ може да включва различни характеристики на личността: местоживеене,
ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали
лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни
навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение и много други
черти, които отличават един човек или група хора от останалите. В конкретния случай ищецът твърди, че е
дискриминиран на база признака „лично положение“, изразяващо се в по-късния
момент на придобиване на изискуемия стаж и респективно – по-късното навършване
на изискуемата възраст за реализиране на правото му на пенсиониране. Това може
да се приеме като изражение на признака „лично положение“, тъй като лицата,
които придобиват право на пенсия, го придобиват при едновременното навършване
на определена възраст и при достигане на определен професионален стаж, а както
се установява от свидетелските показания – при ответника в различни периоди се
е прилагала различна методика за изчисление на обезщетенията, т.е. в зависимост
от момента на придобиване на право на пенсиониране на дадено лице, се е
извършвала преценка коя методика да се приложи. Твърдението на ответника, че не
представлявали дискриминация изискванията за възраст и определен от закона
трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване е правилно, но не
касае настоящия случай, тъй като работодателят не е пенсионен орган и спорът не
е във връзка с пенсионното осигуряване, а във връзка с начина, по който е
изчислено обезщетението за пенсиониране, дължимо от последния работодател на
лицето.
Доколкото съдът прие, че се касае за
форма на непряка дискриминация по признак лично
положение, дискриминацията може да не се квалифицира като такава и да бъде оправдана/чл.4, ал.3 ЗЗДискр/ с
преследването на законна цел и пропорционалност,
преследването на каквито цели от страна на ответника обаче не се твърди и не се
доказва, че дискриминационната практика, приложена спрямо ищеца Стоянов- носител
на признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, е обективно оправдана.
Както трудовото, така и антидискриминационното
законодателство брани правата на позиционно по-слабата страна, като забранява
възнагражденията за равностоен труд да се различават, съответно- обезщетенията
при прекратяване на трудово правоотношение при равностойни условия да се
различават. Безспорно, в „Елаците-Мед“ АД, както се твърди в писмената защита
на страната-ответник, се прилага система за заплащане на труда за постигнат
резултат, като т.нар. „заработка“ е различна всеки месец и за всеки работник,
което обаче не дава основание да се прилага практика, при която обезщетенията
на лица, които имат еднакъв трудов стаж като години и се пенсионират
приблизително по едно и също време, да се окажат с огромна разлика по между си,
независимо, че тези лица са достигали различна „заработка“. Между изплатеното
на Ц.С. обезщетение от 15 138.06 лв. и изплатеното на колегата му Любомир
Михайлов обезщетение от 27 511.68 лв. се наблюдава именно такава огромна
разлика само поради различния начин на изчисление на обезщетенията им. Със ССчЕ
се доказа, че при изчисление на обезщетението по начина, по който се е
изчислило това на Михайлов и други работници, то би било в размер на 34 341.30
лв. В този смисъл, доказано се явява увреждането на ищеца и че същото е пряка
последица от дискриминационното поведение на ответника, а размерът на
увреждането е 19 203.24 лв. - разликата между сумата, която ищецът би могъл да
получи и тази, която реално е получил като обезщетение. Претенцията на ищеца
обаче е за сумата от 14 948.70 лв. и поради диспозитивния характер на
гражданското право, съдът не би могъл служебно да присъди по-висока от поисканата
сума.
При гореизложените мотиви, съдът счита двата
кумулативно съединени иска за основателни и като такива същите следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, се заплаща от ответника съразмерно на
уважените искове. В случая исковете биват уважени изцяло, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1980.00 лв., за
която има доказателства, че е заплатена на адвоката, осъществил процесуално
представителство за ищеца. Други разноски ищецът не е правил, тъй като е
освободен от такива. Съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДискр за производствата
пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка
на бюджета на съда. Тази разпоредба следва да се тълкува като освобождаваща
само жалбоподателя, не и другите страни /Решение №
5537 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 11588/2014 на Върховния административен съд/, поради което ответникът следва да бъде осъден
да заплати на Районен съд-Пирдоп дължимата държавна такса в размер на 602.27
лв. и разноските за експертиза в размер на 100.00 лв., сторени от бюджета на
съда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че спрямо Ц.С. Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: с.Мирково, е извършило нарушение на чл. 4, ал.3 вр. ал.1 ЗЗДискр, изразяващо се в неравноправното му третиране по признак „лично положение“ – непряка
дискриминация, изразяваща се в прилагането на по-неблагоприятна методика за
изчисление на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от тази, установена като практика в дружеството до
момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.
ОСЪЖДА, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: с.Мирково, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С. Р. с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата от 14 948.70 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Стоянов имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, което би получил при
изчисление по методиката, заложена като практика в дружеството до момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение и методиката, по която реално е
изчислено неговото обезщетение,
резултат на горното нарушение на чл.4, ал.3 вр. ал.1
ЗЗДискр от страна на ответника „Елаците-Мед“ АД, ведно с дължимата законна лихва от
28.02.2018 г. до 26.03.2019г. в размер 107.97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“
АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Мирково ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С. Р. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 1980.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени
от ищеца.
ОСЪЖДА „ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
с.Мирково ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП сумата от 702.27 лв., от
които 602.27 лв. държавна такса по делото и 100.00 лв., заплатени от бюджета на
съда разноски за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: