Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№9499 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №48947/24.02.2020г., постановено по гр.дело №47969/2018г. по описа на
СРС, ГО, 45 с-в, е признато за установено по предявен от „Б.”ЕАД с ЕИК****** срещу
„К.Т.”ООД с ЕИК****** иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7236,88 лева- мораторна лихва върху главница в размер
на 178087,41 лева, за периода от 02.10.2017г. до 25.02.2018г, по договор за
изработка на асфалтова настилка на обект в к.к."Боровец" от
28.08.2017г. между страните, за която е издадена фактура №9681/27.09.2017г. и
сумата от 793,08 лева- мораторна лихва върху главница в размер на 35617,48 лева
за периода от 02.10.2017г. до 22.12.2017г. по същия договор, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№21868/2018г.
по описа на СРС, 45-ти състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 1160,60
лева разноски в заповедното производство и 160,60 лева разноски в исковото
производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „К.Т.”ООД. Жалбоподателят поддържа,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не
е съобразил разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД относно реда на погасяване на
задълженията при недостатъчна сума за покриването им изцяло. Твърди, че с
извършените от него плащания изцяло са погасени дължимите мораторни лихви, а е
останала непогасена част от главницата в размер на 8097,95 лева. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът
по делото и ответник по жалбата „Б.”ЕАД Груп”АД в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба, е необходимо да се добави и следното:
На
първо място следва да се отбележи, че ответникът не е подал в срок отговор на
исковата молба, а възраженията му са релевирани едва с въззивната жалба, поради
което същите са преклудирани. Дори и да не беше така обаче, тези възражения са
неоснователни. В платежните нареждания е посочено изрично, че се извършва
плащане по конкретна фактура, т.е. плаща се главница. При това положение
кредиторът не може да извърши погасяване по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД предвид
изричното волеизявление на кредитора.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата е направил разноски в размер на 600 лева за възнаграждение на един
адвокат, които следва да му се присъдят изцяло.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№48947/24.02.2020г., постановено по гр.дело №47969/2018г. по описа на СРС, ГО,
45 с-в.
ОСЪЖДА „К.Т.”ООД с ЕИК****** да заплати на „Б.”ЕАД с ЕИК****** сумата от 600 (шестстотин) лева-
разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/