Номер 146117.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIV наказателен състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
Секретар:Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20205330205541 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. М. Б. , ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 3814842, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.3 т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер
на 150 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание – адв. С.П., жалбоподателят Б. моли съда
да отмени обжалвания ЕФ. Прави искане за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. До съда е депозирано писмено становище от страната
посредством ст. юрисконсулт Г.Б., която излага доводи за потвърждаване на
ЕФ. Претендира и разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.07.2020г. в 08:47ч. в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“
срещу № 20, в посока бул. „Цар Симеон“ било заснето извършено нарушение
за скорост с МПС за обществен превоз на пътници /такси/ - лек автомобил
„Хюндай И 30 ЦВ“, с рег. № ****, установено с автоматизирано техническо
1
средство /ATCC/ ARH CAM S1, като при въведено ограничение на скоростта
от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч, била
установена скорост от 71 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 21
км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
М. М. Б. , ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.3 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя Б.
било наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
справка за собственост на МПС с рег. № ****, Протокол от проверка № 57-С-
ИСИС/30.09.2019г., писмо от Български институт по метрология, Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-23065/17.07.2020г., както и от постъпилите
по делото – писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив с приложени към него заверени копия на документи във връзка с
изпълнението на задължението по чл.15 ал.1 т.1 от Наредбата във връзка с
обучението на състава за работа с АТСС СПУКС и тяхното ефективно и
законосъобразно използване – план-конспект рег. № 1030р-1970/25.01.2018г.
и Протокол за запознаване на държавните служители от Сектор „Пътна
полиция“ с писмо рег. № 3286р-3200/19.01.2018г., както и техническо
описание и инструкция за експлоатация на техническото средство
видеокамера, модел ARH CAM S1, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Б., управлявайки описания във фиша лек автомобил „Хюндай
и 30 ЦВ“, с рег. № **** /такси/, е превишил максимално допустимата по
закон скорост за управление на МПС за обществен превоз на пътници в
населено място. Това се потвърждава и от приложения към
административната преписка снимков материал от клип № 031336. Правилно
е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
/ОДМВР Пловдив/, мястото /гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 20, в посока бул. „Цар Симеон“/, датата /16.07.2020г./, точният час на
извършване на нарушението /08:47ч./, регистрационният номер на МПС
/****/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /М. М. Б.
/, описание на нарушението /управление на лек автомобил с установена
скорост 71 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на скоростта
21 км/ч/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата
2
/150 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен
срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно
предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните
правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДвП.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. В процесния
случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният
по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство,
което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.
„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от
приложения по делото снимков материал на разположението на
автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е
„трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя
характер. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай.
От посоченото се установява, че ЕФ, съотнесен към времето на извършеното
нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от
мобилна система за контрол.
Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
По делото е приложен и Протокол № 57-С-ИСИС/ 30.09.2019г. на
Български институт по метрология за извършена проверка на техническото
средство.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Описани са първото и последното
3
изображение, сред които попада и процесното № 031336, индивидуализиран е
и служебният автомобил.
По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение
автомобил, както и на разположението на автоматизираното техническо
средство.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като е
превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч в насeлено място,
управлявайки процесното МПС с 21 км/ч повече от законовото позволение.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182 ал.3 т.3 от
ЗДвП водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и
опасни товари, който превиши разрешената скорост от 50 км/ч в населено
място с 21 до 30 км/ч, в случая с 21 км/ч, се наказва с глоба в размер на 150
лв. Наложената глоба е във фиксиран размер, който не подлежи на
редуциране от страна на съда. От снимковия материал ясно се установява, че
МПС, с което е извършено нарушението е за обществен превоз на пътници
/таксиметров автомобил/, което е достатъчно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице по реда
на чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.3 т.3 от ЗДвП, както и предвид характера на
нарушението и начина му на установяване. Още повече, че когато ЕФ се
изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП към него се прилага и
заснетия снимков материал, като приложение към съставения фиш, така че
санкционираното лице не е било поставено в невъзможност да разбере защо
административнонаказателната отговорност е ангажирана по този ред и
правото му на защита не е накърнено в никаква степен. Отделно от това
съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което снимка на клип №
031336/16.07.2020г. представлява годно доказателствено средство за
констатираното нарушение. Други доказателства, сочещи на липса на
извършено нарушение, не са приобщени по делото.
В тази връзка и по отношение на възражението, че не ставало ясно с кой
автомобил е извършено нарушението, тъй като от заснетия снимков материал,
се виждал в недпосредствена близост и друг автомобил, освен процесния,
съдът приема че и то се явява неоснователно. Видно от приложеното по
административната преписка писмо на Българския институт по метрология до
ОДМВР Пловдив с вх. № от 20-00-18-1/25.03.2020г. процесната преносима
система за контрол - ARH CAM S1, заснела нарушението, е с вградено
разпознаване на номера и е преминала проверка от 25.09.2019г.,
обективирана в Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. със срок до
една година. Нарушението е заснето от ARH CAM S1 на 16.07.2020г., така че
4
без съмнение именно МПС за обществен превоз с рег. № РВ 1202МХ,
управлявано от жалбоподателя е било в нарушение.
На следващо място, с изменението на ЗДвП, в сила от 05.07.2017г., е
отпаднало изискването на чл.165 ал.2 т.8 от същия закон, а именно
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС. При това положение с отмяната на чл.165
ал.2 т.8 от ЗДвП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от
подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане, т. е. чл. 7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Казано с други думи, непоставянето на пътен знак
Е24 пред местата за контрол не може да обуслови извод за издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила ЕФ.
При горните съображения съдът определя като неоснователни
наведените от страна на жалбоподателя възражения. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наказаното лице се е
възползвало от правото си да подаде жалба именно за конкретния ЕФ и да
инициира производството.
Съдът намира, че от целия доказателствен материал безспорно се
установява вмененото на жалбоподателя нарушение, при спазена процедура
по неговото установяване и законосъобразното съставяне на процесния
електронен фиш.
С оглед изложено съдът счита, че обжалваният ЕФ, като
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, направени по делото
разноски. При това положение, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноските за процесуално представителство от адвокат, се явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3814842, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на М. М. Б. , ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.3 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. за нарушение
5
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. М. Б. , ЕГН **********, да заплати на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6