№ 6
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502878 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.03.2020г по т.д. № 193/2019г Софийски окръжен съд, ТО, ІV
състав е осъдил ЗК”Лев инс”АД да заплати на И. Д. Д. сумата от 50 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Д., баща на ищеца ,
настъпила от ПТП на 12.02.2019г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50
000лв до 200 000лв, както и за обезщетението за забава за периода преди 09.07.2019г.
Съдът е приел, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Съдът е намалил с 50% определеното за справедливо обезщетение поради
съизвършителство на деликта. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на починалия. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора.
Решението на СОС се обжалва и от двете главни страни.
Ищецът И. Д., представляван от адв. Н., обжалва постановеното решение в
неговата отхвърлителна част с оплакване за необоснованост и материалноправна
1
незаконосъобразност. Поддържа, че решението в посочената част е неправилно, поради
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД , поради това, че определеният размер на
обезщетението е занижен и не е справедлив, че съдът не е отчел всички установени ,
претърпени от ищеца вреди, че съдът не е отчел и всички относими към размера на
обезщетението обстоятелства, както и поради това , че неправилно съдът е отчел
съизвършителство на деликта. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
Застрахователят Лев инс АД депозира насрещна въззивна жалба против решението
на СОС в неговата осъдителна част за сумата до 50 000лв. Въззивникът- ответник
поддържа, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователя по договора за ЗЗГО. Поддържа, че заключението на изслушаната
комплексна експертиза е тълкувано неправилно от първоинстанционния съд и без да се
анализира връзката на заключението с останалите събрани по делото доказателства.
Поддържа, че по делото не е съобразено, че за процесното ПТП се води наказателно
производство, че не са събрани относими към делото доказателства. Поддържа, че по
изложените съображения мотивите на съда са необосновани. Поддържа, че по делото
не се доказва естеството на връзката между ищеца и починалия му баща, че
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Моли
решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски по делото .
Застрахователят е депозирал и писмен отговор против жалбата на ищеца, с който
е оспорил въззивната жалба на насрещната му страна.
В о.с.з. страни се представляват.
Въззивникът - ищец се представлява от адв. Н., която поддържа своята въззивна
жалба и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Моли , по съображения развити
в жалбата, предявеният иск да бъде уважен, като се съобразят всички установени
вреди, претърпени от ищеца и не се съобразява съизвършителство. Претендира
разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът- ответник се представлява от адв. К., която оспорва жалбата на
ищеца и поддържа жалбата на застрахователя. Поддържа, че по делото доказателствата
не са възприети правилно, че не се установява деликт на водача, застрахован при
ответника. Поддържа, че по делото не се установява основание за ангажиране
договорната отговорност на застрахователя . Поддържа и ,че претендираната сума е
прекомерна за обезщетение на установените вреди по делото. Претендира разноски ,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
2
Застрахователят Лев инс АД депозира писмена защита , съобразно която оспорва
исковете по основание и размер, оспорва механизма на настъпване на ПТП,
противоправното поведение на застрахования при него водач на МПС. Оспова, че
водачът на л.а. Ауди е извършил деликт. Оспорва вредите, твърдяни за претърпени от
ищеца. Развива съображения за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Моли жалбата на застрахователя да бъдсе уважена.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на
основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото
лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
По делото , видно от развитите оплаквания във въззивните жалби на страните,
пред въззивната инстанция не е спорно , че на 12.02.2019г е настъпило ПТП межзу л.а.
3
Ауди 80, с водач Т. П. и л.а. Фолксваген Голф с водач И. Н.. Няма спор за
обстоятелството , че пътник в л.а. Ауди 80 е бил Д. Б. Д., който вследствие на ПТП е
починал. Няма спор и за това, че починалият е бил баща на ищеца. Няма спор, че
водачът на л.а. Ауди 80 е бил застраховал своята ГО при ответника.
Спори се по чия вина и поради чие противоправно поведение е настъпило
процесното ПТП, претърпял ли е ищецът неимуществени вреди от смъртта на своя
баща и какво е справедливото обезщетение за тях. Видно от оплакванията в
насрещната въззивна жалба застрахователят не оспорва извода на СОС за липса на
съпричиняване на увреждането от страна на почилания баща на ищеца.
По делото от изслушаната КСМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р Т. и инж. Д. ,
неоспорена от страните , се установява, че ПТП е настъпило на второкласен път от
републиканската пътна мрежа , чието платно за движение е било двупосочно, с по една
лента за движение в противоположните посоки, отделени помежду си посредством
единична непрекъсната линия „М1“. Според вещите лица дясната пътна лента по
отношение посока на движение към гр. Монтана е била 4.0 метра, а лявата – 6.0 метра.
Според вещите лица зоната на ПТП е в лява хоризонтална крива с наклон на спускане
към гр. Монтана. Според вещите лица л.а. „Ауди 80“ се е движел в посока от гр.
София към гр. Монтана със скорост около 62км/ч, а л.а. Фолксваген Голф се е движел
в посока към гр. София със скорост около 90км/ч. Според вещите лица ударът между
двата автомобила е челен -челно централно за л. а. Фолксвген Голф и челно дясно за
л. а. „Ауди 80“. Ударът е осъществен около разделителната линия между лентите за
движение в противоположните посоки, като към момента на удара част от габаритните
части на двата автомобила са се намирали в лентата за насрещно движение /площта на
застъпване при удара между двата автомобила е 75 см/. Според вещите лица мястото
на удара е по ширината на платното на около 3м до 4.5м вляво от десния край на
платното за движение в посока към гр. Монтана. Според вещите лица разрешената
скорост за движение на мястото е до 90км/ч. Според вещите лица от техническа гледна
точка ПТП би могло да се избегне, ако и двете превозни средства в зоната на ПТП са се
движели в десните си пътни ленти, не са пресичали непрекъснатата линия и не са
навлизали в лентите за насрещно движение.
В о.с.з. на 28.11.2019г е разпитана свид. И. Н. , водач на л.а. Фолксваген Голф ,
която дава показания, че процесното ПТП е настъпило като л.а. Ауди 80 е влязъл в
нейното платно за движение .
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Ауди
противоправно е причинил вреди на ищеца, като е причинил ПТП, при което бащата
на ищеца е получил увреждания и е починал. Водачът на МПС Ауди 80 при неспазване
на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което бащата на ищеца
4
получава травми, несъвместими с живота. Този извод съдът приема въз основа на
неоспорената КСАТЕ, съобразно която водачът на МПС Ауди 80 поради някаква
причина е напуснал своята лента за движение и е навлязъл с част от габаритите си в
лентата за насрещно движение. По делото не се установява извиняващо такова
поведение обстоятелство, не се установява това да е спасителна маневра или друго
обстоятелство, което обективно да е накарало водачът на л.а. Ауди 80 да навлезе в
лентата за насрещно движение. Водачът на л.а. Ауди е допуснал нарушения на ЗДвП,
а именно на чл.16,ал.1 от ЗДвП. Нарушил е и забраната на чл. 63, ал.2,т.1 от ППЗДвП
като е застъпил и частично пресякъл единичната непрекъсната линия на
хоризонталната маркировка. Отново за това поведение на водачът на л.а. Ауди 80 няма
извинително обяснение . Заключението на вещото лице за това, че водачът на л.а. Ауди
80 е пресякъл непрекъснатата линия М1 и е навлязъл в лентата за насрещно движение
не се опровергава от обективни доказателства по делото , а и самото заключение на
САТЕ не се оспорва от страните. Неоспорената САТЕ установява мястото на удара-
около разделителната линия , като и двата автомобила, участващи в сблъсъка са
навлязли частично в лената за насрещно движение. С оглед изложеното съдът приема,
че водачът на МПС Ауди 80 е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй
като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели
настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди .
Приема още, че водачът на л.а. Ауди е действал и противоправно , тъй като е
нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка
увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице състава на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на
увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане
на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание.
Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка между реализираното
ПТП и вредите, претърпени от ищеца- болки и страдания от смъртта на неговия баща,
причинена от това ПТП. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите
от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение
за претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на
МПС Ауди 80, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на
имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
Без значение в случая е дали и водачът на л.а. Фолксваген Голф има принос за
настъпване на процесното ПТП. Ако ответникът- застраховател поддържа, че и този
водач носи отговорност за настъпване на процесното ПТП и съответно за вредите от
деликта, то в съответен процес срещу водача на л.а. Фолксваген или неговия
застраховател това може да се изясни. Това обстоятелство няма значение за
отговорността на водача на л.а. Ауди 80 или неговия застраховател по отношение на
5
ищеца. Ако и двамата водачи са виновни за настъпване на ПТП, при което е починал
бащата на ищеца, то на осн. чл. 53 от ЗЗД те отговарят спрямо ищеца солидарно , а на
осн. чл. 122 от ЗЗД кредиторът/ищец/ има право да търси пълно изпълнение на
задължението от всеки солидарен длъжник. Ето защо, като претендира плащане на
обезщетение само от застрахователя на л.а. Ауди 80 ищецът има право да получи
обезщетение на всички вреди , които е претърпял от деликта от този длъжник, ако се
установи, че застрахованият при него водач е виновен за процесното ПТП , а
застрахователят на водача на л.а. Ауди 80 би могъл да урежда отделно своите
отношения с други виновни за деликта лица, ако желае.
С оглед изложените по-горе мотиви съдът приема, че водачът на л.а. Ауди 80 е
виновен за процесното ПТП и е имал противоправно поведение , тъй като без доказано
основание е навлязъл в лентата за насрещно движение и е нарушил хоризонталната
маркировка на пътя. Обективно е установено по делото от изслушаната САТЕ, че при
ПТП и този водач е настъпал разделителната линия и преминал в лентата за насрещно
движение. Ето защо не може да се приеме, че само водачът на л.а. Фолксваген Голф е
имал противоправно и виновно поведение.
С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание. Дружеството
застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по
застраховка ГО- водачът на л.а. Ауди 80
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че починалият Д. Д. е баща на ищеца и към момента на
смъртта си, настъпила при ПТП на 12.02.2019г е бил на 69 години. Към същата дата
ищецът е бил на 35 години.
От разпита на свид. П. се установява, че отношенията между ищеца и баща му
били доста близки, често се виждали, когато се налагало някаква работа да се свърши,
винаги били двамата, гледали заедно пчели на Белидие хан, ищецът бил по-близък с
баща си, отколкото с майка си. Свидетелката установява, че двамата не са живеели
заедно, но понякога прекарвали лятото на вилата на Белидие хан. Според свидетелката
двамата пътували заедно. Свидетелката установява, че Д. е бил здрав, работел почти
до края. Установява,че смъртта на бащата се е отразила на ищеца доста тежко, защото
изчезнала най-голямата му опора, чувствал се объркан, дори се отказал да работи,
което, според свидетелката, било в резултат на смъртта на бащата. Свидетелката
6
установява,че смъртта на бащата дошла изневиделица за ищеца, че той още говори за
баща си . Свидетелката установява още, че ищецът няма семейство и деца.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото те изразяват нормални
човешки реакции след неочаквана загуба на близък. Показанията на свидетелката ,
макар и повърхностни, касаят факти, които тя е възприела лично и не се опровергават
или оспорват по надлежен ред по делото.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- настъпилата внезапна и неочаквана смърт на бащата на ищеца, като
двамата са поддържал близки отношения, имали са общи занимания , починалият е
бил здрав и доскоро работещ човек, смъртта му е била изненадваща за близките му,
като съобрази шока от тази внезапната и неочаквана загуба, обичайно преживявания
стрес от загубата на близък , още непреодоляната тъга , установено от свидетелката
П., като съобрази и че животът на ищеца необратимо се промененя със загубата на
родител , но и като съобрази ,че ищецът не е дете, а самостоятелен мъж, живеещ
отделно от родителите си съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение
на ищеца възлиза на сумата от 110 000лв При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. Следва
да се съобрази и времето на настъпване на вредата , както и при определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната , конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно
определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване. Така определеното обезщетение , според настоящият
съдебен състав, е в синхрон и с практиката цитирана от ответника в неговите писмени
бележки, доколкото процесната вреда е настъпила м.02.2019г и към този момент
стандартът на живот в страната и нивата на покритие на ЗЗГО са завишени спрямо
предходните периоди.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск е доказан и
основателен за сумата от 110 000лв, над която сума същият следва да бъде отхвърлен .
Пож отношение на възприетата дата за дължимост на законна лихва нямаразвити
въззивни оплаквания, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
тази част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 50 000лв до 110 000лв и в тази част предявеният
7
иск следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СОС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение от
още 1659лв.
Застрахователят дължи по сметка на СОС държавна такса от още 2400лв, както и
още 50лв- разноски по делото .
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 182.25лв и юрк възнаграждение над
202.50лв..
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 1200лв.
На пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 3041.50лв, получено като се съобразци обжалваемия интерес от
200 000лв , уважената част от жалбата- 110 000лв и минималният размер на адв.
възнаграждение по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ- 5530лв.
Ва ответникът не се дължи възстановяване на държавната такса, платена по
неговата въззивна жалба, поради неоснователността на тази жалба. На ответника се
дължи юрк. възнаграждение, което съдът определя на 150лв и възлага върху ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 04.03.2020г , постановено по т.д. № 193/2019г на
Софийски окръжен съд , ТО, ІV състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
8
И. Д. Д. против ЗК”Лев инс”АД за сумата над 50 000лв до 110 000лв- претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която И. Д. Д. е осъден да
заплати разноски по делото за сумата над 182.25лв и юрк. възнаграждение за сумата
над 202.50лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на И. Д. Д. с ЕГН
********** сумата от още 60 000лв, представляващи разликата между присъдените
50 000лв и дължимите се 110 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 12.02.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 09.07.2019г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 04.03.2020г , постановено по т.д. №
193/2019г на Софийски окръжен съд , ТО, ІV състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С. К. Н.от САК
сумата от още 1659.00лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
3041.50лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от още 2400.00лв- държавна такса и още 50лв-съдебно-деловодни
разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 1200.00лв- държавна
такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗК”Лев инс”АД с ЕИК
********* сумата от 150.00лв- юрк. възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.81
вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9