Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 360074
гр. Варна, 07.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми април, през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№108 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Т.,
срещу постановеното решение № 260029/30.11.2020г. по т.д.№41/20г. на ОС –
Търговище.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените искове са
неоснователни и недоказани.
Поддържа изцяло
въведените в производството пред първоинстанционния съд възражения за липса на
деликт, относно механизма на настъпване на произшествието, съпричиняване на
вредите, получените травматични увреждания, както и оспорването на иска по
размер. Излага, че по делото не са представени доказателства, че са изпълнени
изискванията на чл.380 от КЗ, а именно надлежно сезиране на застрахователя. В
отправеното до него искане за обезщетение не са били представени всички
доказателства, което е довело до невъзможност за определяне на размера на
дължимото обезщетение. Непредставянето на пълните данни има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, поради което застрахователят не
дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Не са налице и
кумулативните условия на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител на вредите – застрахования спрямо увреденото лице. Произшествието
е настъпило само и единствено по вина на пострадалия, който се е движил в
средата на пътната лента, съобразно доказателствата по делото, в нарушение на
ЗДвП, предвиждащ че мотопедите и велосипедите следва да се движат в крайната
дясна част на лентата. При движение съобразно предписанията на закона, същият
не би попаднал в зоната на маневрата на лекия автомобил. Произшествието е резултат от случайно деяние,
като самия ищец е поискал прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното,
на същия не се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В условие
на евентуалност се твърди, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерно завишен. Същият не съответства на претърпените увреждания, които ще
бъдат преодолени след премахване на поставените импланти. При евентуалното
определяне на обезщетението следва да се има предвид и обстоятелството, че
ищецът е получил помощ при заплащане на разходите за претърпяната операция.
Размерът на определеното обезщетение не отговаря на претърпените страдания и на
критериите за сплаведливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Присъждането му в
претендирания размер ще доведе до излизането му извън обезщетителната му
функция. В тази връзка следва да се вземе предвид и да се приложи разпоредбата
на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
В обжалваното решение
не са обсъдени въведените от застрахователя възражения, а свидетелските
показания са приети безкритично, като не е отчетена заинтересоваността на
свидетелите.
По същество се
претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В условие на
евентуалност се претендира намаляване размера на присъденото обезщетение и
определянето му при съобразяване на принципа за справедливост. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна К.М.Я.
с писмен отговор, чрез адв.П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства, от които се установяват всички предпоставки
за уважаване на предявените искове. Твърди се, че по делото са установени
претърпените в резултат на произшествието травматични увреждания – счупване на
две кости в областта на дясната подколенница в областта на глезенната става,
което е било съпътствано с много силни болки и страдания по време на инцидента,
по време на операцията и след това. Минималния срок на възстановяване
движението на крайника е 6 месеца. Болевият синдром ще остане по – дълго –
година или две при студено време и при физически труд. И към настоящия момент
ищецът изпитва болки и затруднения в движението на крайника. Настъпила е
промяна в живота му както в чисто физически, така и в емоционален и психичен
план. Предстои му още една операция, която отново ще бъде съпроводена с болки и
страдания.
По делото не е
установено съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на
инцидента. Напротив, вещото лице е посочило, че същият се е движил технически
правилно с оглед изискванията за безопасност. Вината за ПТП е само и единствено
на водача на лекия автомобил.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди решението на ОС – Търговище и му присъди
направените по делото разноски.
2/ частна жалба от К.М.Я.,
чрез адв.П., срещу определение №260026/22.01.2021г. по т.д.№41/20г. на ОС –
Търговище, с което е оставено без уважение искането за изменение на
постановеното по делото решение № 260029/30.11.2020г. в частта за разноските,
по реда на чл.248 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че дължимото в
полза на ищеца адвокатско възнаграждение е определено и присъдено по реда на
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Тъй като същото е в минимален размер върху него е
следвало да бъде начислен и ДДС в размер на 406лв. По делото своевременно е
представен Списък по чл.80 от ГПК, в който изрично е направено искане за
присъждане и на дължимото по възнаграждението ДДС. При присъждане на
възнаграждението в определения от съда размер и внасяне на дължимия върху него
данък от адвокатското дружество, то размерът на същото ще бъде под минимално
определения.
По същество се
претендира отмяна на определението и присъждане на дължимото за разглеждането
пред ОС – Търговище възнаграждение в размер на 2 436лв. с ДДС.
Ответникът по жалбата
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, с писмен отговор, чрез адв.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че при постановяване на оспореното
определение съдът е разгледал и изложил доводи в съответствие с направеното
искане, като правилно е преценил разпоредбите имащи отношение към размера на
адвокатските възнаграждения. Неоснователно е становището, че при неприсъждане
на ДДС, ще бъде определено възнаграждение под минималния определен размер. По
делото не са представени доказателства, че евентуално договореното ДДС е и
реално платено от страната.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакуваното определение.
В съдебно заседание
въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, чрез пълномощника си адв.Т., поддържа
подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. По същество моли
същата да бъде уважена по изложените в нея съображения, а депозираната частна
жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноските за
производството.
В съдебно заседание
въззиваемата страна К.М.Я. с писмено становище, чрез адв.П., оспорва въззивната
жалба и поддържа подадената от него частна жалба. По същество моли решението на
ОС – Търговище да бъде потвърдено. Претендира отмяна на определението, с
което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК и уважаване на същото.
Претендира присъждане на направените разноски – адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА, с ДДС.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС - Търговище е образувано по предявени искове от К.М.Я. *** за заплащане на
сумите, както следва: от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от получените телесни
увреждания – счупване на двете кости на дясната подколенница с леко разместване
на костните фрагменти в областта на глезенната става; от 259,40лв. – претърпени
имуществени вреди – заплащане на потребителска такса за престоя му в болница,
закупуване на въздушна шина /стабилизатор за глезен/, както и разходи за
пособия и медикаменти, причинени виновно от застрахован по риска “гражданска
отговорност” с полица
№BG/02/119000886119 водач на МПС ( л.а. „Ауди А3“ с рег. №Т 9254 ВТ),
предизвикал пътнотранспортно произшествие настъпило на 17.10.2019 год. в
гр.Търговище, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2019г. до окончателно
плащане на обезщетенията.
В исковата молба се
твърди, че на 17.10.2019г., в гр.Търговище, на ул.“Вит“, ищецът като водач на
мотопед „Сузуки - 50“ с ДК №Т 1261 Т, управляван по посока бул.“М.Андрей“ е бил
блъснат от С. О. С., водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. №Т 9254 ВТ, който предприел
маневра за излизане от редицата на паркираните моторни превозни средства в
дясно от пътя с намерение да направи обратен завой, при която не пропуснал
движещият се отдясно мотопед. Към датата на настъпване на произшествието,
горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица № BG/02/119000886119.
Излага се, че резултат от произшествието ищецът е получил следните телесни
увреди: счупване на двете кости на дясната подколенница с леко разместване на
костните фрагменти в областта на глезенната става.
След инцидента ищецът е хоспитализиран в болницата в
гр.Търговище, където след направени изследвания, на 18.10.2019г., е бил
опериран, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Поставена е гипсова имобилизация. След изписването му, на
23.10.2019г., ищецът е останал на легло в продължение на почти месец, като
гипсът е бил свален на около 40 ден. След това е започнал процес на постепенно
раздвижване с помощта на патерици и проходилка. Поставена е и въздушна шина
/стабилизатор за глезена/, която ищецът е използвал до края на м.януари и към
настоящия момент. На 03.12.2019г. ищецът е приет в „МБАЛ Търговище“ АД, където
са проведени рехабилитационни процедури за раздвижване на счупения крак.
Изписан е на 10.12.2019г. и отново е настанен в същото отделение на
28.01.2020г., като е изписан на 04.02.2020г.
И към настоящия момент
възстановяването му от получената физическа травма и емоционален стрес
продължава. Все още изпитва силна болка и дискомфорт при ходене пеша – има
нужда от почивка на всеки 200 -300 метра, като му е изключително трудно да
слиза по стълби. Има ограничение в движението на десния глезен. Има подутини
около глезена и крака, при пипане изпитва болка. Продължава да изпитва
неудобства свързани със свободното си придвижване и нормален начин на живот.
Предстоят му още операции за изваждане на винтовете от крака. За периода от
инцидента до настоящия момент е нарушено и психическото му състояние – изпитвал
е страх и силно безпокойство от операцията и последващото лечение, от
притесненията дали всичко е минало добре, както и от продължаващото му куцане и
тревога за бъдещото
Твърди се, че на 06.12.2019г.
до застрахователя е предявено искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като са представени
всички документи, които са били на негово разположение. Претендира се и
заплащане на законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2019г. /датата
на уведомяването/, съобразно уточнението в допълнителната искова молба, до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът ЗД “БУЛ
ИНС“ АД, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на произшествието, като
твърди, че представените по делото доказателства нямат установителен характер
по отношение начина на настъпването му. Твърди, че не е налице осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в
това число противоправност и вина на водача на МПС. Твърди, че събитието е
случайно /чл.15 от НПК/ за водача на МПС, като за него е била налице обективна
невъзможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Сочи още, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалото лице, който е управлявал мотоциклета в противоречие с
правилата, установени в чл.25 и чл.75, като се е движил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, без включена къса светлина отпред и без
включена габаритна светлина отзад. Така се е поставил в риск, превишаващ
нормалния и е допринесъл за настъпване на вредата. Налице е обективна
причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна
и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му
противоправно поведение.
Оспорва
обстоятелството, че получените травми са настъпили вследствие на
произшествието, както и твърдения интензитет на понесените болки и страдания.
Оспорва продължителността на възстановителния период, който е недоказан.
Твърди още, че
размерът на претенцията за неимуществени е завишен и същия не съответства на
икономическата конюнктура и претърпените от пострадалия вреди. Оспорва и
претенцията за имуществени вреди с твърдения, че същите нямат връзка с
уврежданията и инцидента, не са реално направени.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС -Търговище решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Не
е спорно между страните обстоятелството, надлежно установено от първостепенния
съд за наличие на застрахователно правоотношение с ответното дружество по
застрахователна полица BG/02/119000886119, с период на покритие от 02.04.2019г.
до 01.04.2020г. за лек автомобил „Ауди
А3” с рег. № Т 9254 ВТ, към датата на
застрахователното събитие – 17.10.2019г., поради което ответникът е надлежно
легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове;
Предявените
искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбата възражения за: наличие на
деликт; механизма на настъпване на произшествието; наличие на съпричиняване;
вида на получените телесни повреди вследствие на инцидента; размера на
присъденото обезщетение, съизмерено с претърпените от ищеца болки и страдания;
реалното извършване на имуществените разходи за лечение на ищеца и връзката им
с проведеното лечение; както и за началния момент, от който се дължи
обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва.
Първите спорни в
производството въпроси, които следва да бъдат разгледани, поради взаимната им
обусловеност, са за механизма на произшествието, наличието на противоправно
поведение у водача на лекия автомобил, както и за наличие съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице.
Действително,
от приложеното по делото ДП №755/2019г. по описа на РУ - Търговище и
постановление на ОП – гр.Търговище от 02.12.2019г. по преписка №1241/2019г. е
видно, че същото е прекратено на основание чл.343, ал.2 вр. ал.1, б.“б“ от НК,
поради изричното изявление на пострадалото лице К.М.Я., че не желае спрямо
водача на автомобила С. О. С. да се води наказателно производство. Сам по себе
си този факт не е достатъчен да обоснове извод за наличие на случайно събитие
причина за произшествието, респ. липса на вина у водача на МПС.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, въпреки характера си на официални документи,
актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства
за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на
участниците в него. В гражданския процес, в който се разглежда иск за
обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие, актовете на органите
на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща
сила по чл.300 от ГПК, поради което въз основа на същите не може да бъде
направен извод за наличието или липса на вина у дееца /решение по т.
д.№648/2008г. на ВКС, ІІ т.о./. Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство отразява мнението на разследващия орган за наличие на основание за
прекратяването му, но тази констатация не е обвързваща за гражданския съд.
В хода на общия исков
процес наличието на предпоставките за уважаване на иска, респ. отхвърлянето му
поради липса на виновно поведение или случайно събитие следва да бъдат доказани
по реда на главното и пълно доказване. Вината в гражданския процес се презюмира
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като оборването на презумпцията е възможно само с
доказателства, ангажирани от страните в този процес.
За установяване
механизма на произшествието, пред ОС - Търговище, е допусната съдебно
автотехническа експертиза. От заключението по същата, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните, и обясненията на вещите лица,
дадени в проведеното на 06.11.2020г. о.с.з., се установява, че ПТП е настъпило
на 17.10.2019г. около 15:55 часа в гр.Търговище, на ул.“Вит“ до №3. Мотопедът,
управляван от ищеца К.М.Я., с посока на движение към кръстовище с
бул.“Александър Стамболийски“, се е движел със скорост не по-висока от 10 км/ч.
В същото време от дясната страна на улицата е бил паркиран л.а. „Ауди А3“,
управляван от С. О. С.. Същият е предприел действия по потегляне с намерение да
извърши маневра „обратен завой“, при което невъзприемайки приближаващия се
мотопед през лявото огледало на МПС или през стъкло на предна лява врата,
отнема предимството му и е последвал удар. В момента на потегляне на автомобила
мотористът е бил на отстояние 1,89м, при опасна зона за спиране от 4,81м.
Ударът е осъществен в зоната на преден ляв калник на лекия автомобил в зоната
на преден калник дясна част на мотопеда.
Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била около
5км./ч.
Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, при сухо време и добра видимост. Опасната
зона за спиране на л.а. „Ауди“, при конкретните пътни условия и скорост от
5км/ч, е от порядъка на 1,81м, а тази на мотопеда „Сузуки“, при конкретните
пътни условия и скорост от 10 км/ч, е 4,81м. Водачът на мотопеда,
непосредствено преди ПТП от момента, в който водача на л.а. е предприел
маневрата потегляне и „обратен завой“ не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Техническа възможност за предотвратяване на
произшествието е имал водачът на автомобила, ако е възприел приближаващия
мотопед през лявото странично огледало и го е пропуснал да премине. Според
вещото лице водачът на мотопеда е действал технически правилно, според
изискванията за безопасност, като се е движил в дясната пътна лента в неговата
посока. Водачът на лекия автомобил е предприел маневрата „обратен завой“ за
конкретния пътен участък без да се убеди в безопасното извършване на маневрата.
За да бъде изключена
вината на водача за настъпване на произшествието, е необходимо по делото да
бъде установено по безспорен начин, че произшествието е настъпило поради
случайно събитие, а именно събитие, което не е могло да се предвиди /деецът не
е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици от своите действия или
да не е могъл да ги предвиди/ или е осъществено в резултат на непреодолима
сила.
Съдът намира, че при
управление на МПС и при предприемане на маневра „да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение“, всички водачи са длъжни да спазват правилата
за движение, разписани в ЗДвП. Съобразно чл.25 от закона /в редакцията им към
момента на настъпване на произшествието/ преди предприемане на маневрата и
включване в движението, водачите са длъжни да се убедят, че няма да създадат
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното
положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачите са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея.
С оглед на така
установеното съдът намира, че към момента на настъпване на произшествието
водачът на лекия автомобил С. О. С. е предприел потегляне и маневра „обратен
завой“, при нарушение на разпоредбите на ЗДвП, без да се убеди в безопасното й
извършване, като не е пропуснал преминаващите в пътната лента други превозни
средства, в конкретния случай мотоциклета, управляван от пострадалото лице К.Я..
По делото, въпреки
предоставената от съда възможност, не са събрани доказателства, от които да се
установява, че сблъсъкът с мотопеда не е могъл да бъде избегнат при никакви
обстоятелства, предвид посоченото от вещото лице, че при пропускането му,
произшествието не би настъпило. Възражението за наличие на случайно събитие е
неоснователно.
Съдът намира, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
С оглед на така
установените механизъм, интензитет и място на настъпване на удара, както и
скоростта на двете превозни средства участвали в произшествието, съдът намира,
че по делото не е установено по безспорен начин поведение на пострадалия, което
да е изключителна причина за настъпване на инцидента. В заключението по автотехническата
експертиза е направен извод, че същото е било предотвратимо от водача на лекия
автомобил, при пропускане на приближаващия се мотоциклет, движещ се с
разрешената за съответния пътен участък скорост /10 км/ч/ и при ненавлизане в
лентата му на движение, където е настъпил удара. По делото не са събрани
доказателства дали към момента на инцидента мотопедът е бил с включена светлина
отпред и габаритна светлина отзад, респ. дали при наличието им произшествието не би настъпило, с оглед на
това, че същото е осъществено в светлата част на деня, при добра видимост.
Предвид изложеното и
доколкото по делото липсват категорични доказателства за причинната връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на инцидента съдът намира, че
направеното от ответника възражение е неоснователно /така и решение по
т.д.№3806/14г. на ВКС, 2 т.о./.
Въведеното с жалбата
възражение за съпричиняване поради неправилно движение на мотопеда – в средата
на пътната лента, а не в нейната дясна част, е направено за първи път с
писмените бележки, поради което е преклудирано и като такова не следва да бъде
разглеждано. Още повече, че в заключението по допуснатата автотехническа
експертиза вещото лице изрично е посочило, че мотопедът се е движил според
изискванията за безопасност.
От всичко
гореизложено, следва извода, че по делото са установени причинно-следствената
връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и вината на водача.
Спорни пред
настоящата инстанция са и въведените в жалбата възражения за: вида на
получените телесни повреди вследствие на инцидента; размера на присъденото
обезщетение, съизмерено с претърпените от ищеца болки и страдания; реалното
извършване на имуществените разходи за лечение на ищеца и връзката им с
проведеното лечение.
Изискването на чл.52
от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищеца К.М.
Я. неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили
обстоятелства.
За установяване вида
и степента на получените от К. Я. травматични увреждания пред ОС - Търговище е
допусната съдебно – медицинска експертиза. От заключението по същата, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, както и от
обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 06.11.2020г. о.с.з. се
установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищецът
е получил: 1/ счупване на двете кости на дясната подколенница в областта на
глезенната става с разместване на костните фрагменти; 2/ екскориации
/охлузвания/ по двете странични повърхности на лявата подколенница в долната й
трета.
Счупването,
съпроводено с разместване на костните фрагменти, е наложило оперативно лечение
– открито наместване на счупванията с последваща метална остеосинтеза за по –
бързо и по-правилно възстановяване. То е съпроводено с много силни болки, които
са били по време на инцидента, операцията и след това. Уврежданията са
причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десния долен
крайник със среден срок на възстановяване около 6 месеца. Болевия синдром ще
остане за по-дълъг период от време – година или две при студено и влажно време
и при по-тежък физически труд. При ищеца са назначени физикални и
рехабилитационни мероприятия, с цел по-бързото му възстановяване, във връзка с
които е приеман в болница през м.декември 2019г. и м.януари 2020г. Охлузванията
са преминали в период от около 20-25 дни.
Вещото лице посочва
още, че на пострадалия му предстои най-малко още една операция за отстраняване
на металната остеосинтеза от десния крак. Тези метални плаки затрудняват
движението в една или друга степен. След свалянето им, той отново ще трябва да
проведе няколко рехабилитационни курса. Дори без плаките и винтовете, ищецът ще
има болки при слизане и изкачване на стълби, но движението на глезенната става
ще бъде по-добро.
Вещото лице посочва
още, че първата операция е много
болезнена, особено след отминаване на упойката – тогава болките са много силни
в областта на оперативната рана. При втората операция за изваждане на металните
плаки, ищецът пак ще търпи болки, но не така силни, както при първата. Обстоятелството,
че ищецът е на 70 години ще доведе до по-бавното му възстановяване. Всички
разходи по приложените документи – лекарства, помощни средства са били нужни за
по-бързото му възстановяване.
Обстоятелствата
констатирани от вещото лице – нарушение в нормалното функциониране на ищеца
след преживяното произшествие, както и обездвижването му за период от около
месец по време на гипсовата имобилизация, както и средния срок на
възстановяването му около шест месеца, необходими за заздравяване на счупените
кости, рехабилитация и раздвижване, както и продължаващите болки, затруднено
движение на стъпалото, трудност при слизане и качване на стълби, невъзможност
за управление на автомобил се установяват и от показанията на разпитаните пред
ОС – Търговище свидетели – Д. П. В., които съдът кредитира при условията на
чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ищеца и П. Й. Я., които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се установява още, че след
изписването му от болницата К.Я. е бил на легло, а след това е започнал леко да
се раздвижва с помощта на проходилка и патерици. Установява се, че и към
настоящия момент болките не са отшумели и е ограничено движението на стъпалото.
След инцидента и вследствие на получените увреждания ищецът е променил изцяло
начина си на живот – вече не работи, не управлява трактор, не пръска и не оре.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи средни
телесни повреди; болезнеността на същите, която се увеличава от броя на
засегнатите кости на крака: счупване на двете кости на дясната подколенница в
областта на глезенната става с разместване на костните фрагменти; екскориации
/охлузвания/ по двете странични повърхности на лявата подколенница в долната й
трета; периода на обездвижване /около месец/, продължаващите болки и
затруднение при движението на стъпалото, в период повече от година след
произшествието; липсата на завършено лечение, предвид необходимостта от нова
операция за изваждане на поставените метални плаки, промяна в ежедневието и
ограничаване на извършваните от него дейности. Следва да бъде отчетена и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и
застрахователните лимити към момента на ПТП - 17.10.2019г.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия К.Я. са причинени
болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер
достатъчен за компенсацията им, а именно 40 000 лв. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия и физическия дискомфорт
от получените травматични увреждания, който продължава да е източник на
негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен по реда на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, тъй като същата е неотносима
към настоящото производство.
По отношение на
претенцията за сумата от 259,40лв., представляващи имуществени вреди – разходи
за лечението на пострадалия К.Я. вследствие на процесното пътно транспортно
произшествие, извършени в периода от 23.10.2019г. до 07.11.2019г.:
За установяването им
по делото са представени заверени копия на фактури, касови бонове, с които са
закупувани медицински изделия, консумативи, лекарства, въздушна шина за
стабилизация на глезена, както и направени медицински разходи.
Според не оспореното
заключение на вещото лице д-р В. Г. , всички разходи са били във връзка с
проведеното лечение и са били необходими. С оглед тежестта и характера на
счупванията – двете кости на десния крайник, процедурите по рехабилитация от
специалисти в областта са били от съществено значение за възстановяването на
ищеца. Навременното и качествено лечение е способствало за възстановяване до
степента, в която се намира пострадалия към настоящия момент, съобразено с
тежестта на понесените интервенции и неговата възраст.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото е установен факта на извършване на разходите и
необходимостта от закупените изделия за провежданото лечение и рехабилитация за
възстановяването на ищеца, поради което предявеният иск за възстановяването им
е основателен и доказан.
Действително, от
събраните по делото доказателства – показанията на разпитания свидетел С. О. С.
се установява, че същият е заплатил стойността на постаневите на ищеца метални
плаки - около 1200/1300лв., но доколкото
същите не са предмет на претенцията, посоченият факт е неотносим към спора.
Предвид основателността
на главните искове, основателна се явява и акцесорната претенция за законната
лихва. По отношение на началния момент, от който същата се дължи съдът приема
следното:
Предвид датата на
сключване на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че
по отношение на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и
дадената правна квалификация на предявените искове.
Съобразно
разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на
застрахователя за дължимите от него на деликвента лихви върху обезщетенията за
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е
ограничена до лихвите за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице – чл.429, ал.3 от КЗ.
От друга страна,
съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай не
е налице спор и от доказателствата по делото се установява, че ищецът К.М.Я. е
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 17.10.2019г с предявяване на
претенция от 06.12.2019г. /л.35-38/.
По делото не е
представено копие на застрахователната преписка.
В решението по т.д.№2466/2018г. на ВКС І т.о.,
представляващо задължителна съдебна практика, съдът изрично е приел, че „в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователа по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
момента на уведомяването на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането“.
С оглед горното и
предвид установените факти по делото, съдът намира че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
а именно след изтичане срока за произнасяне на застрахователя /06.03.2020г./,
по следните съображения: Действително, по реда на чл.106, ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност
за представянето им от увреденото лице. От друга страна, по делото не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства, че неизплащането на
обезщетението се дължи на поведението на пострадалото лице, което не е дало
необходимото съдействие, без което застрахователят не би могъл да изпълни
задължението си. Напротив, в хода на производството е направено оспорване на
дължимостта на обезщетението с твърдения за случайно събитие и липса на
причинна връзка между произшествието и претърпените увреждания. В този смисъл е
и постановеното решение по т.д.№2273/2018г. на ВКС, ІІ т.о.
Предвид частичното не
съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ОС – Търговище следва да
бъде отменено в частите, с които: - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София е осъдено да
заплати на К.М.Я. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
настъпилото на 17.10.2019г. ПТП за разликата над 40 000лв. до присъдените
50 000лв.; - е присъдена законна лихва върху главниците от 40 000лв.
и 259,40лв. за периода от 06.12.2019г. до 06.03.2020г. и вместо него да бъде
постановено друго, с което претенциите в посочената част да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София е осъдено да
заплати по сметка на ОС – Търговище дължимата за производството държавна такса
за разликата над 1610,38лв. до присъдените 2050лв., съразмерно уважената част
от исковете.
Решението в частите,
с които ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София е осъдено да заплати на К.М.Я. сумите, както
следва: - 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от получените телесни увреждания –
счупване на двете кости на дясната подколенница с леко разместване на костните
фрагменти в областта на глезенната става; - 259,40лв. – претърпени имуществени
вреди – заплащане на потребителска такса за престоя му в болница, закупуване на
въздушна шина /стабилизатор за глезен/, както и разходи за пособия и
медикаменти, причинени виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност”
с полица №BG/02/119000886119 водач на
МПС ( л.а. „Ауди А3“ с рег. №Т 9254 ВТ), предизвикал пътнотранспортно произшествие
настъпило на 17.10.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната лихва, считано
от 07.03.2020г. до окончателно плащане на обезщетенията, следва да бъде
потвърдено.
По отношение на
жалбата срещу определение №260026/22.01.2021г., с което е оставено без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно уважената част от исковете.
В настоящия случай,
от приложения по делото договор /л.49-50/ е видно, че предоставената със същия
правна защита и съдействие на ищеца е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В
проведеното на 06.11.2020г. о.с.з. е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, ведно с ДДС, като е депозиран
и списък на разноските.
С постановеното
решение присъденото в полза на адв.Д.П. адвокатско възнаграждение е в размер на
2030лв. без ДДС.
Съобразно трайната и
непротиворечива съдебна практика с присъждането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от
адвокат, т.е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр.
чл.8 от ЗДДС. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни
услуги представляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или
е определено от съда по предвидения в чл.38 от ЗА ред. Затова, при присъждане
на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от
ЗА вр. пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /така и
определения по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о.; ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, І
т.о.; ч.т.д.№410/21г. на ВКС, І т.о. и др./.
С оглед на изложеното
съдът намира, че дължимото на адв.Д.П. възнаграждение за разглеждане на делото
пред ОС – Търговище, определено по реда на чл.7 вр. пар.2а от ДР на Наредба
№1/2004г., е в размер на 2 436лв.
Подадената частна
жалба е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното определение, с
което съдът е отказал да присъди ДДС върху определената сума за адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде отменено.
На адв.Д.П., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се присъди сумата от
1 951,31лв., представляваща дължимото възнаграждение с ДДС за разглеждане
на делото пред ОС - Търговище, съразмерно уважената част от исковете. Решението
в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София е осъдено да заплати дължимото
възнаграждение за разликата над 1951,31лв. до присъдените 2030лв. следва да
бъде отменено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна К.М.Я. следва да бъде осъден да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София сумата от 1228,62лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете /от
които: 547,16лв. – за разглеждане на делото пред ОС – Търговище и 681,46лв. –
за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София следва да бъде
осъден да заплати на адв.Д.П. сумата от 1951,31лв., представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
определено по реда на чл.38 от ЗА, съразмерно уважената част от исковете.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №260029/30.11.2020г. и определение №260026/22.01.2021г. по т.д.№41/2020г.
на ОС – Търговище В ЧАСТИТЕ, с които: 1/ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* гр.София
е осъдено да заплати на К.М.Я., ЕГН ********** обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 17.10.2019г. ПТП за разликата
над 40 000лв. до присъдените 50 000лв.; 2/ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* гр.София
е осъдено да заплати на К.М.Я., ЕГН ********** законна лихва върху главниците
от 40 000лв. и 259,40лв. за периода от 06.12.2019г. до 06.03.2020г. 3/ ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* гр.София е осъдено да
заплати на адв.Д.П.П., ЕГН ********** от АД „П. ***, офис 3, ЕИК *********,
разликата над 1951,31лв. до присъдените 2030лв., представляващи възнаграждение
за процесуално представителство, определено по реда на чл.38 от ЗА, с ДДС,
съразмерно уважената част от исковете; 4/ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* гр.София
е осъдено да заплати по сметка на ОС – Търговище дължимата за производството
държавна такса за разликата над 1610,38лв. до присъдените 2 050лв., на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.М.Я., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, иск за
заплащане на разликата над 40 000лв. до претендираните 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от получените телесни увреждания – счупване на двете кости на дясната
подколенница с леко разместване на костните фрагменти в областта на глезенната
става, причинени виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност”
с полица №BG/02/119000886119 водач на
МПС ( л.а. „Ауди А3“ с рег. №Т 9254 ВТ), предизвикал пътнотранспортно
произшествие настъпило на 17.10.2019 год. в гр.Търговище, ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260029/30.11.2020г. по т.д.№41/2020г. на ОС – Търговище В ЧАСТИТЕ, с
които: ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, е осъдено да заплати на К.М.Я.,
ЕГН ********** сумите, както следва: - 40 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от получените
телесни увреждания – счупване на двете кости на дясната подколенница с леко
разместване на костните фрагменти в областта на глезенната става; - 259,40лв. –
претърпени имуществени вреди – заплащане на потребителска такса за престоя му в
болница, закупуване на въздушна шина /стабилизатор за глезен/, както и разходи
за пособия и медикаменти, причинени виновно от застрахован по риска “гражданска
отговорност” с полица
№BG/02/119000886119 водач на МПС ( л.а. „Ауди А3“ с рег. №Т 9254 ВТ),
предизвикал пътнотранспортно произшествие настъпило на 17.10.2019 год. в
гр.Търговище, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2020г. до окончателно плащане на обезщетенията.
ОСЪЖДА
К.М.Я., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1228,62лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете /от които: 547,16лв. – за разглеждане на делото пред ОС – Търговище и
681,46лв. – за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв.Д.П.П., ЕГН **********
от АД „П. ***, офис 3, ЕИК *********, сумата от 1 951,31лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, определено по реда на чл.38 от ЗА, с ДДС, съразмерно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: