№ 21063
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110103465 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по искова молба, подадена от
Н. Д. И., ЕГН **********, срещу ......, ЕИК ......, и .........., ЕИК ........, с предмет кумулативно
и евентуално съединени искове за прогласяване на недействителност и нищожност на
договори и отделни договорни клаузи, както и установителен иск за последиците от тази
недействителност.
Ищецът твърди, че сключените на 18.03.2024 г. Договор за паричен заем № ...... с ...... и
Договор за предоставяне на гаранция № ...... с .......... са нищожни. Основанията за
нищожност на Договора за заем се коренят в противоречие със Закона за потребителския
кредит (ЗПК), изразяващо се в посочване на неверен Годишен процент на разходите
(ГПР) (61,56% вместо действителния) и в заобикаляне на закона чрез изключване на
възнаграждението за гаранция от 643,02 лв. от общия разход по кредита, въпреки че
предоставянето на гаранция е задължително условие за усвояване на заема. Договорът за
гаранция се твърди за нищожен поради липса на основание и противоречие с добрите
нрави (чл. 26, ал. 2, пр. „четвърто" ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. „трето" ЗЗД), тъй като
потребителят заплаща значително възнаграждение без насрещна полза.
Ответниците оспорват предявените искове като недопустими поради липса на пасивна
легитимация, позовавайки се на извършена цесия на вземането към трето лице. По същество
твърдят, че Договорът за заем е валиден, а ГПР е коректно изчислен, тъй като
възнаграждението за гаранция, дължимо на трето лице (..........), не представлява „общ
разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК. Твърдят, че Договорът за гаранция е
самостоятелна сделка, нелишена от основание, и не противоречи на добрите нрави.
1
Ответниците претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
360,00 лева за всяко дружество.
Съдът приема, че предмет на делото са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Безспорно установено по делото е, че: Договорите са сключени на 18.03.2024 г., заемната
сума е 1200,00 лева, а възнаграждението за гаранция е 643,02 лв.. Посоченият в Договора за
заем ГПР е 61,56%. Двете ответни дружества имат идентичен адрес на управление и са
свързани лица.
Доказателствената тежест за установяване на факта, на наличие на облигационно
отношение ( което не се спори междъу страните) , както и че последните страдат от сочените
в исков амолба пороци - тежи върху ищеца. Тежестта да докажат валидността на договорите
и съответствието на клаузите им със закона тежи върху ответниците.
Съдът, след като изслуша становищата на процесуалните представители на страните в
открито съдебно заседание на 14.11.2025 г. и прие изготвената по делото Съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), дава пълна вяра на същата, тъй като е изготвена
компетентно и в съответствие с изискванията на Приложение № 1 към ЗПК.
В съдебно заседание вещото лице Д. Б. В. потвърди заключението си, като изрично посочи,
че Действителният ГПР, изчислен при включване на възнаграждението за гаранция от
643,02 лв. в общия разход по кредита, възлиза на 64,50%. Вещото лице категорично заяви,
че различието между посочения в договора ГПР (61,56%) и изчисления от нея (64,50%) се
дължи на това, че кредиторът не е включил възнаграждението за гаранция в
първоначалната калкулация.
От Договора за паричен заем се установява, че чл. 4 задължава заемателя да предостави
едно от три алтернативни обезпечения в 3-дневен срок, като една от алтернативите е
„Одобрено от Заемодателя Дружество гарант“. От Договора за гаранция се установява, че за
заплатеното възнаграждение от 643,02 лв. потребителят не получава насрещна изгода или
обезпечение в своя полза, не е свързано с неизпълнене на главното задължение за връщане
на сумата, а единствено поема задължение да заплати на свързаното с кредитора дружество
.......... значителна сума за поет риск, който в крайна сметка се реализира изцяло върху
потребителя чрез регресното право на гаранта.
Съдът приема, че е налице нарушение на императивни норми на ЗПК, което влече след
себе си недействителност на Договора за заем на основание чл. 22 ЗПК. Това е така тъй
като разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК определя „Общия разход по кредита за
потребителя“ като включващ и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита. В настоящия случай, договорът за гаранция е сключен
едновременно с договора за заем, между свързани лица, като клаузата на чл. 4 на ДЗЗ
създава правна и икономическа принуда за потребителя да приеме обезпечението от
........... Следователно, възнаграждението от 643,02 лв. за гаранция е задължителен разход,
2
който е следвало да бъде включен в общия разход по кредита.
Националният съд е длъжен да тълкува и прилага националното право в съответствие с
правото на Европейския съюз, включително Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
СЕС (напр. в Съединени дела C-224/19 и C-259/19 относно подобни схеми за заобикаляне
на разходите) категорично приема, че договорна клауза е неравноправна, ако не е
индивидуално договорена и въпреки изискването за добросъвестност, създава значителен
дисбаланс в правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя.
Когато предоставянето на допълнителна услуга (като гаранция) от свързано с кредитора
дружество е задължително за отпускане на кредита, цената на тази услуга е неразделна
част от общия разход.
Изключването на този задължителен разход от ГПР лишава потребителя от възможността да
направи информиран избор, като подценява реалната цена на кредита и представлява
неправомерно заобикаляне на императивните норми на ЗПК.
Посоченият в Договора ГПР от 61,56% е неверен, тъй като е по-нисък от действителния,
изчислен от експерта, ГПР от 64,50%. Посочването на неверен ГПР е съществено
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като лишава потребителя от възможността да
направи информиран избор, като подценява реалната цена на кредита. Съгласно чл. 22 ЗПК,
при липса на изискуемо съдържание по чл. 11, договорът за кредит е недействителен.
Съдът намира, че Договорът за предоставяне на гаранция № ...... е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. „трето“ ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
Нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице, когато договорът е сключен при
явно нееквивалентни престации, нарушаващи принципа на справедливост. В случая,
възнаграждението за гаранция от 643,02 лв. представлява почти 53% от главницата
(1200,00 лв.) за период от 21 седмици. За тази сума потребителят не получава никаква
насрещна полза, а напротив, поема задължение към свързано с кредитора дружество, което
обезпечава само Кредитора. Този модел на договаряне, целящ изкуствено занижаване на
ГПР по основния договор и извличане на необосновано висока печалба от потребителя,
представлява злоупотреба с договорна свобода и грубо нарушава обществено установените
морални норми за добросъвестност и почтеност в търговския оборот.
С оглед на неразривната им икономическа връзка, нищожността на Договора за заем и
Договора за гаранция се установява едновременно.
С оглед пълното уважаване на предявените искове, в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Общият размер на разноските, установени по Списъка по чл. 80 ГПК и приети от съда,
възлиза на 550,00 лева, включващи 100 лева платена държавна такса и 450 лева внесен
депозит за вещо лице, като определя възнаграждението за предсотавената безплатната
правна помощ, оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в размер на 280 лв. за всеки
3
предявен иск.
С оглед горното, СРС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за паричен заем № ...... от 18.03.2024 г.,
сключен между Н. Д. И., ЕГН **********, и ......, ЕИК ......, поради противоречие със закона,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № ...... от 18.03.2024 г.,
сключен между Н. Д. И., ЕГН **********, и .........., ЕИК ........, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
„трето“ от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ......, да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, сумата от 50,00 лв. -
държавна такса,450 лв. - депозит вещо лице.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ...... да заплати на адвокат М. Д. Д. , член на САК с ЛН **********
сумата в размер на 280 лв. - възнаграждението за предсотавената безплатната правна
помощ, оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
ОСЪЖДА.........., ЕИК ........, да заплати на Н. Д. И., ЕГН ********** сумата в размер на 50
лв. - представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА.........., ЕИК ........, да заплати на на адвокат М. Д. Д. , член на САК с ЛН
********** сумата в размер на 280 лв. - възнаграждението за предсотавената безплатната
правна помощ, оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4