№ 72
гр. Сливен, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500078 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 6/06.01.2023 г., по гр.д.№ 20222220100668 по описа на Районен
съд - гр. Н.З., с което са отхвърлени предявените от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* срещу Р. П. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Н.З., ул. „Ц О.“ №102 искови
претенции с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 323,74 лв., представляваща сбор от главници по фактури издадени за периода от
20.07.2020 г. до 08.06.2021 г. за обект с адрес: гр. Е., ул.“ Васил Левски“ №5 А, с абонатен №
********** с клиентски № **********; сумата от 33,31 лв. - мораторна лихва върху
главниците по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа й до 03.02.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. Хе 524/2022 по описа на PC - В. по реда на чл. 410 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца “Енерго - Про Продажби” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., В. Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д. чрез представител по пълномощие, в която се
твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, както и в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Първоинстанционният съд е нарушил правомощията си във връзка
1
с доклада по делото и разпределянето на доказателствената тежест. Първоинстанционният
съд не можел да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който не е
посочил, като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го е
считал за спорен и, че е включен в предмета на доказване. С приемане за недоказано, че
между страните съществуват облигационни отношения, първоинстанционния съд и без да е
уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване,
същият е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развиват се
подробни аргументи в подкрепа на тезата, че е напълно неоснователен изводът на съда за
липсата на правно основание за начисляване и претендиране на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база резервирана от капацитета на мрежата мощност.
Потребителят реално е имал техническа възможност да използва договорената мощност,
защото достъпът до електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен.
Ответникът не е предприел действия с цел прекратяване на достъпа до електропреносната
мрежа на процесния обект. При така разписаната нормативна уредба, действаща за периода,
цената на достъпа до елекроразпределителната мрежа е поставена в зависимост от
възможността за потреблението на електрическата енергия. Съгласно нормативната уредба и
Решенията на КЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на
база на предоставената и заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависи
от консумацията на електроенергия в обекта на клиента. В обобщение се иска да се отмени
решението и да се постанови ново, с което да се уважат исковите претенции, като
основателни и доказани. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на жалбата, в който се твърди, че е
неоснователна. ЕТ „Ради- Р. Д." е преустановил изцяло търговската си дейност, поради
което фирмата не е пререгистрирана в ТР, след като последният започна да функционира,
считано от 01.01.2008г. Ответникът никога не е бил собственик на процесния имот и е
необяснима упоритостта на ищцовото дружество да му вмени заплащане на чуждо
задължение. Неизвестно откъде ищецът е заключил, че ответникът в лично качество, а не
само като едноличен търговец, е продължил ползването на процесния имот и след 1996г. и
до днес. Не само, че няма каквито и да било доказателства за това, но и от заключението на
в.л. по приетата съдебно- техническа експертиза е видно, че в периода 20.11.2012г.-
02.06.2021г. не е потребявана електроенергия в имота, респ. имота не е ползван нито от
ответника, нито от друго лице. По делото не се събрали доказателства кога, по чие искане и
на какво правно основание ответникът, в качеството му на ЕТ „Ради-Р. Д.", е записан като
титуляр на абонатен номер ********** и напълно основателно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан по отношение на
ответника. Задължение към ищцовото дружество за абонатен номер ********** вероятно
съществува, но това задължение не е в тежест на ответника. В обобщение се иска да се
потвърди решението и се претендират разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище се поддържа подадената
2
жалба.
В с.з. за въззиваемия не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е, че с установителният иск в настоящото производство се претендира съдът да
признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 323.74 лв. -
главница, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно посочените фактури,
33.92 лв., мораторна лихва, натрупана за всяка една от претендираните по фактурите суми,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК -23.02.2022 г. От заключението по съдебно-техническата експертиза на
вещото лице инж.С.Х.Б. е безспорно, че процесният обект на клиент ЕТ „РАДИ-Р. Д.“ с
ЕИК *********, притежаващ абонатен номер ********** с място на потребление на
електрическата енергия гр.Е., ул.„Васил Левски“ № 5, вх.А, през периода месец май 2020 г. -
юли 2021 г. е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“
АД. Предоставената мощност до обекта на потребителя е 39KWh. Мощността е ограничена,
чрез монтиран автоматичен предпазител 3х63А, до 43,47 KWh /при фактор на мощността =1,
респ. до 39,12 KWh при фактор на мощността =0,9/. Налице е реално предоставена мощност
от 39KWh. Отчитайки сечението на използвания за присъединяването проводник, то
съществува техническа възможност за реализиране на преносна способност до 55,79KWh.
Също така е установено, че ЕТ РАДИ-Р. Д., ЕИК ********* понастоящем е заличен
търговец. Съгласно § 5. Ал.1 от ЗТР едноличните търговци и клоновете на чуждестранните
търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила
отказ за пререгистрация, се считат за заличени от 1 януари 2012 г. Съдът по регистрацията
архивира фирмените им дела.
От друга страна съгласно § 15. Ал.1 от ЗЕ в 30-дневен срок от влизането в сила на закона
3
крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване
снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр
на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
По делото не е доказано да е било изпращано уведомление до въззиваемия, а след като той е
бил заличен като търговски субект то за него е относима дефиницията за "битов клиент" т.е.
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Според ОУ на дружеството, цена за достъп на електроенергия се начислявала
на небитови потребители, независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа
енергия през съответния период. В случая обаче не е доказано въззиваемия да владее, да
ползва, да стопанисва този обект, вкл. и през исковия период, за който са издадени
процесните фактури, и изобщо има ли нищо общо с обекта, тъй като не ползвал ел.енергия
в същия, нито за битови, нито за небитови цели.
В обобщение претенцията за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност е неоснователен, а оттам и
неоснователна се явява претенцията за заплащане на лихви.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/06.01.2023 г., по гр.д.№ 20222220100668 по описа на
Районен съд - гр. Н.З..
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. П. Д., с ЕГН
**********, с адрес гр. Н.З., ул. „Ц О.“ №102 сумата от 300/триста/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5