№ 1957
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330206047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 590635-F609480 от
03.08.2021 г. с което на Д.И.Д с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от
него нарушение по чл. 264, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1
Закона за корпоративното подоходно облагане.
Жалбоподателят Д.Д., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че поради грешка от лицето обслужващо счетоводно търговеца не е
била подадена декларация. Също така не било редовно връчване на процесния
АУАН. При условията на евентуалността намира случая за маловажен по чл.
28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена чрез процесуалния
представител юрисконсулт П. оспорва подадената жалба, намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че в качеството си на
представляващ ,,*****‘‘ ЕООД с ЕИК: *****, което е данъчнозадължено лице
по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО е допуснал нарушение по ЗКПО, като не е подал в
ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за
финансова 2019 г. в законоустановения срок до 30.06.2020 г., включително,
съгласно сроковете по параграф 25 ал. 1 от предходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Констатирало се било, че дружеството е извършвало дейност през
финансовата 2019 г., като е отчело обороти по ЕКАФП и по банков път в
размер на 174257,50 лева и не попада в изключението по чл. 92, ал. 4 от
ЗКПО. Декларацията е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на
17.02.2021 г. с вх. № 1600И1042069/17.02.2021 г. Нарушението е извършено
на 01.07.2020 г. в гр. Пловдив е било открито на 08.03.2021 г. в хода на
Ревизия възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620007916-
020-001/15.12.2020 г. По този начин било извършен състава на нарушение по
чл. 264, ал. 1, вр. чл. 261, вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 ЗКПО.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А.Р.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че при възложена
ревизия на дружество ,,*****‘‘ ЕООД се установило извършването на
нарушението.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитана свидетелката В.Т.,
която е обслужвала процесното дружество. Заяви, че поради технически
проблем не се е стигнало до подаване на Декларацията за 2019 г., но по
погрешка си мислила, че същата е била подадена. Закри и по какъв начин
функционира системата за подаване на Декларации, а именно след тяхното
2
подаване влизала в регистъра където може да се запознае с нея, а също така и
получавала известие на посочения от нея емейл адрес, дали същата е била
приета. Била се заблудила, че декларацията е била приета, доколкото била
влезла в менюто и била принтирала декларацията за 2018 г.
Съдът кредитира депозираните показания от свидетелката Т., като
следва да се отбележи, че не се оспорва извършването на нарушението, а
единствено причината за неговото извършване.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че процесният АУАН
не е бил редовно връчен на жалбоподателя. Видно от съдържанието на същия
се установява, че той е бил връчен на лицето В.Т., като по административно-
наказателната преписка е налично пълномощно по силата на което
жалбоподателят я упълномощава да получава АУАН от ТД на НАП Пловдив
от негово име и в качеството му на управител на ,,*****‘‘. Дори и да се
приеме, че е налице някакво нарушение по отношение връчването на акта,
това е станало на 19.04.2021 г., а по делото е налице възражение от
жалбоподателя от 20.04.2021 г. по повод съставения му АУАН, тоест се
достигна до извод, че същият е стигнал до знанието му и се е възползвал от 3-
дневения срок за подаване на възражение.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на 92, ал. 1 ЗКПО, тъй като същият
като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък е
трябвало да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
3
Неоснователно се явява наведеното възражение за приложението на чл.
28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства,
които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо
място е била подадена декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, но това е било след
като на жалбоподателя е била указано, че е не е подадена декларация. Срокът
за подаването на декларацията е бил до 30.06.2020 г., а такава е била подадена
17.02.2021 г., което е повече от седем месеца след изтичането на срока. Ако
на същия в хода на извършваната ревизия не е било указано това, въобще
4
въобще можеше да не се стигне и до подаване на декларация. Непознаването
на закона не е основателна причина за извършване на нарушението. От друга
страна нарушението е формално на просто извършване, като за
осъществяването на същото не е необходимо настъпването на каквито и да
били вредни последици, като е нарушено данъчното законодателство. От
друга страна свидетелката Т., която обслужва счетоводно жалбоподателя е
следвало да положи по-големи усилия при извършването на своята дейност.
Същата заяви, че е разпечатала декларацията от менюто, но всъщност това е
била такава за предходна година. От друга страна заяви, че след подаването
на декларация бива известявана на посочения от нея имейл, но в
действителност тя не е проследила това. Неоснователно се явява и наведеното
възражение в насока, че неизпълнението на чл. 92, ал. 2 ЗКПО може да доведе
до осъществяване на състава на две административни нарушения по чл. 261,
ал. 1 ЗКПО и чл. 264, ал. 1 ЗКПО, доколкото за нарушението по чл. 261, ал. 1
ЗКПО нарушител се явява самото дружеството, а за нарушението по чл. 264,
ал. 1 ЗКПО се явява неговият представляващ. По съществото си това
представляват две отделни деяние с различен адресат на административно-
наказателната отговорност.
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от
жалбоподателя, като на същия правилно е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, поради което и наказателното
постановление следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
определянето на същото се взе предвид това, че съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание с разпит на два свидетели и без
събирането на други доказателства. Ето защо, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 590635-F609480 от
03.08.2021 г. с което на Д.И.Д с ЕГН: ********** е било наложено
5
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от
него нарушение по чл. 264, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1
Закона за корпоративното подоходно облагане.
ОСЪЖДА Д.И.Д с ЕГН: ********** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6