Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в   ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на К.Ш.М. ***, против РЕШЕНИЕ №2/23.01.2024г., постановено по АНД  №475/2023г.  на  Районен съд  Бяла Слатина, с което е потвърдено  изцяло НП № 23-0248-000547/02.10.2023г. на Началник РУ-Бяла Слатина  към ОДМВР– Враца. В  касационната жалба се твърди, че  съдебния акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалния закон и е необоснован. Навеждат се доводи и се прави искане  за отмяна  на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и представлява.

Ответникът – Началник РУ-Бяла Слатина към ОДМВР- Враца не изразява  становище по  касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата. Не са допуснати процесуални нарушения, а по отношение на материалния закон нарушението е установено по безспорен начин. Моли за оставяне на решението в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е РЕШЕНИЕ №2/23.01.2024г., постановено по АНД №475/2023г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е потвърдено  изцяло НП № 23-0248-000547/02.10.2023г. на Началник РУ-Бяла Слатина към ОДМВР– Враца. С потвърденото НП на настоящия касатор е наложено на основание чл.175а, ал.1,пр.3 ЗДвП административно наказание „глоба“  в  размер  на 3000 /три хиляди/ лева  и  е постановено  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон и на основание чл.185 ЗДвП е наложена и  административно наказание „глоба“ в  размер на 20.00 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП. За да постанови решението си,  въззивният съд е приел,  че  касатора е осъществил състава на адм.нарушения визирани в НП, като всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват безспорно извършеното от жалбоподателя. Прието е, че касатора на инкримираната дата и място е използвал път за обществено ползване, извън предназначението му  за  превоз на хора и товари, като преднамерено, целенасочено е „дрифтирал“, чрез форсиране на двигателя, предизвикващо усукване и завъртане на задната част  на автомобила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени при спазване  изискванията на материалния и процесуалния закон и не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на НП. С оглед на така приетото и оспореното НП е потвърдено, като законосъобразно в неговата цялост.

Решението е правилно. Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната последователност и е формирал правилни изводи за законосъобразност на оспореното наказателно постановление в неговата цялост. Настоящият  касационен  споделя правните  изводи на въззивният съд, водещи  до  потвърждаване  на  НП, като законосъобразно.

Правилно е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, описани са основните съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере какво е нарушението.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е и изводът на Районен съд Бяла Слатина за осъществяване на състава на нарушението по  чл.104б, т.2 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е безспорно, че водач на провереното превозно средство е бил касатора, както и че същият се е движел по път, отворен за обществено ползване. Имал е право да се движи по него, но като спазва установените правила за движение. Съзнателното рисково шофиране, посредством форсиране на двигателя, предизвикващо усукване и завъртане на задната част на автомобила по платното за движение, въртене на гуми и последователно оставяне на следи от тях по платното за движение в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Същото е установено по безспорен начин от доказателства по делото. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. При извършване на преценката си въззивният съд не се е ограничил до възприемане на презумптивната доказателствена сила на АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Същата е  убедително защитена чрез показанията на свидетеля Н., който е бил при извършване на нарушението в непосредствена близост и пряко възприел действията на касатора, който му е споделил при разговор, че е въртял гуми и ще си понесе отговорността. Показанията му са ясни, подробни, последователни, взаимно непротиворечиви и правилно са преценени от първоинстанционния съд  като  безпристрастни и са кредитирани. Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по  чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и е наложено съответното наказание по чл.175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП, което е определено във фиксирания размер на санкциите. От касатора е осъществен и състава на адм.нарушение по чл.139,ал.2,т.3 ЗДвП-МПС не е имало задължително допълнително техническо оборудване-пожарогасител, поради което и  и правилно е ангажирана отговорността  му  а това нарушение и по чл.185 ЗДвП. Доказателствата по делото не опровергават осъществяването на тези фактически състави на нарушения по ЗДвП. Видно е, че АУАН е подписан без възражения от нарушителя, както и в предоставената му от закона възможност не са депозирани от същия възражения по него.

Не се споделя възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и ограничаване на правото му на защита. Съгласно чл.61,ал.4 ЗАНН съдът дава ход на делото и ако нарушителя не е намерен на посочения в жалбата адрес. В призовката по делото на РС, изпратена до М. с отметка и подпис на кмета на *** е отразено, че лицето не живее на посочения в жалбата от него адрес.

Възражението, че в  протокола от с.з. на РС от 28.11.2023г. липсват данни относно самоличността на касатора, освен трите му имена е също неоснователно. В протокола не се отразяват данни за самоличността на жалбоподателя. Посочването в показанията на св. Х., че жалбоподателя е от ***, а не от *** също не представлява съществено процесуално нарушение.

Възражението на касатора, че няма събрани никакви доказателства в адм. накз.производство, които да обосновават и описаното нарушение в издадения правораздавателен акт е също неоснователно. РС е направил анализ на представените и приобщени писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, като е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги помежду им и с останалия доказателствен материал.

Предвид изложеното и след извършена служебна проверка на решението  на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния  и процесуалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение  следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба  следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК Административен съд – Враца

Р Е Ш И:                    

ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ №2/23.01.2024г., постановено по АНД  №475/2023г.  на  Районен съд  Бяла Слатина, с което е потвърдено  изцяло НП № 23-0248-000547/02.10.2023г. на Началник РУ-Бяла Слатина  към ОДМВР– Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.