О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание,
проведено на 23 декември през 2019г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ –мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
в. гр.
дело №2163 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. №30773/18.10.2019г. на И.М.Д., ЕГН **********, срещу действията
на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895, с район на действие ОС Варна, по изп.дело
№20178950401632, изразяващо се в
извършване на въвод в собствения на жалбоподателката апартамент. Жалбоподателката твърди, че
въводът е незаконен, тъй като има заведено търг. Дело № 128/2019г., и в.л. няма
да може да влезе и направи оценка на
извършените от нея в апартамента подобрения.
Ответникът по жалбата и взискател по
изпълнителното дело – Банка „Пиреос България“ АД не е изразил становище по жалбата.
Длъжниците по изпълнителното
производство – „Матико – 2000“ ООД, А.К.С., А.Т.Т. и С.В.К. също не са изразили
становище по жалбата.
По делото са приложени писмените
обяснения на частния съдебен изпълнител Л.
Станев във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната неоснователност. ЧСИ счита, че при насрочване
на въвода е спазил законовата процедура, предвид което моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна. От една страна е налице влязло в сила
постановление за възлагане на процесния имот, въз основа на което може да се
извърши въвод както срещу длъжника така и срещу всяко трето лице, което се
намира във владение на имота. От друга страна счита, че воденото от
жалбоподателката търг. дело е неотносимо към насрочения въвод, тъй като касае
заплащането на парична сума, като съдът е допуснал обезпечение чрез спиране на
изпълнението във фазата на разпределението на постъпилата от продажбата сума.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по
делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от
фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20178950401632 е образувано в кантората на ЧСИ Людмил Станев, peг. №895 на 28.09.2017г. по
молба на „Банка Пиреос България“ АД против „Матико – 2000“ ООД, А.Т.Т., А.К.С. и
С.В.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 17557/2012 г. на
Районен съд – Варна, като впоследствие са представени и още два изпълнителни
листи.
Видно от материалите по
изпълнителното дело, принудителното изпълнение е насочено срещу множество
недвижими имоти, включително и срещу апартамент №10, находящ се в град Варна – ул.
„Мадара“ № 20а ет.5, собственост на жалбоподателката.
Установява се също, че
върху същия имот на 11.04.2008г. е била
учредена договорна ипотека с НА № 56 от продавача „Матико-2000“ ООД в
полза на „Банка Пиреос България“ АД.
Няма спор, че жалбоподателката Д. е закупила
от „Матико -2000“ ООД с договор за покупко-продажба от 12.02.2009г.,
обективиран в НА №52, том 1, дело №49/2009г. право на строеж върху описания
недвижим имот.
Срещу процесния
апартамент е било извършено принудително изпълнение, като с Протокол от
05.12.2018г. за купувач на ап. 10 е обявена Маринела Стефанова Костова,
предложила най-високата цена от 53 108 лв.
След влизане в сила на
Постановлението за възлагане, ЧСИ насрочил дата за въвод във владение на
05.12.2019г.
На 18.10.2019г. пред ВОС е депозирана жалба с вх. №30773 от И.Д., по
която е образувано настоящото дело.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С оглед приложените по изп. Дело доказателства се установява, че
жалбоподателката е лице, придобило от длъжника вече ипотекиран в полза на
взискателя имот.
Съгласно приетото в т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 11.03.2019 год. по т. дел № 4/2017 на ОСГТК на
ВКС,
този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху
това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното
производство.
Действително в настоящия
случай не жалбоподателката е учредила ипотека върху имота, а самият длъжник
„Матико-2000“ ООД, но доколкото тя е придобила имота от него след като същият е
бил ипотекиран в полза на банката, а ипотеката следва прехвърлянето на имота,
то тя отговаря за плащането на чуждото
задължение, за обезпечаването на което е била вписана ипотеката.
Според разясненията, съдържащи се в
посоченото Тълкувателно решение, в материалното отношение с кредитора този, който
е дал своя вещ в
залог или
ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес
той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства
за защита, които законът признава на длъжника,
за да се
защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Изпълнителният
лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения
за неговия дълг – чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу него,
нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него. Лицето, дало
обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се
дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се
насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ако се
приеме, че този, който е дал обезпечение
за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона
неадекватна
и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при
което той
се признава за страна в изпълнителния процес.
Съгласно приетото, че ипотекараният
гарант за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство се налагат
следните изводи: 1. Съдопроизводственият ред за разглеждане на
жалбите, подадени от заложния или ипотекарния длъжник, срещу постановлението за
възлагане, е този по чл. 437, ал. 1 ГПК, т.е.жалбата се разглежда в закрито
заседание; 2. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава
на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително
изпълнение.
Предвид
така приетото, съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като насрочването,
съответно извършването на въвод във владение на имота, по отношение на който се
провежда принудително изпълнение не е сред действията и актовете на ЧСИ,
посочени в разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, съответно такива, които
ипотекарния гарант в качеството си на длъжник би могъл да обжалва.
Жалбоподателката няма качеството на трето лице, предвид което същата не може да
обжалва въвода съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК или да се брани по
реда на чл. 498 или 523 ГПК.
Отделно от това, следва да се отбележи, че
основният аргумент за незаконосъобразност, изложен в жалбата е невъзможността
в.л. да влезе в имота, за да извърши оценка на вещите и подобренията, чието
заплащане жалбоподателката претендира в исково производство, по което е
образувано т. дело №128/2019г. по описа
на ВОС, ТО. В тази връзка следва да се има предвид, че точно тези интереси биха
могли да се охранят, чрез налагането на обезпечителни мерки от съда, разглеждащ
предявената претенция.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №30773/18.10.2019г.
на И.М.Д. срещу действията на ЧСИ Людмил
Станев, с peг. №895, с район на действие ОС Варна, по изп.дело № 20178950401632
, изразяващо се в насрочване на въвод в апартамент в №10, находящ се в гр. Варна, ул.
„Мадара“ № 20а ет.5, собственост на жалбоподателката и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2163/2019г. по описа на ВОС, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.