№ 125
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. Ил.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600281 по описа за 2022
година
С присъда № 260000 от 08.02.2022 г., постановена по НОХД №
243/2022 г. по описа на Районен съд Никопол, подсъдимият С. З.. З.. – роден
на 23.04.1953г., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
Никопол, ****** със средно образование, неженен, работи като земеделски
производител, неосъждан, с ЕГН: **********, бил признат за виновен в това,
че на неустановена дата в периода от 06.03.2015 г. до 07.12.2016 г. в
гр. Никопол, обл. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал у Е.К.М. и ЕН. Е. К. заблуждение относно това, че като
земеделски производител ще ползва техни наследствени земи в землището на
гр. Никопол, а именно – ******, а същевременно придобил същите, ставайки
техен собственик по давностно владение, с което им причинил на тях и на
Е.А.Е. имотна вреда в размер на 26349. 00 лв., поради което на основание чл.
209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от
една година.
На основание чл. 66 ал. 1 НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
Признал подсъдимия С. З.. З.. за виновен в това, че:
на 29.07.2015 г. и на 29.07.2016 г. в гр. Никопол, обл. Плевен, при
условията на продължавано престъпление, пред служител на Общинска
служба по земеделие гр. Никопол, съзнателно се ползвал от неистински
1
частни документи – Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2015 г. с
наемодател – ЕН. Е. К. и наемател С. З.. З.. и Договор за наем на земеделска
земя от 25.02.2016 г. с наемодател - ЕН. Е. К. и наемател С. З.. З.., като от
него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, а
именно:
На 29.07.2015 г. в гр. Никопол, обл. Плевен, пред служител на Общинска
служба по земеделие гр. Никопол, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ – Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2015 г. с
наемодател – ЕН. Е. К. и наемател С. З.. З.. като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
На 29.07.2016 г. в гр. Никопол, обл. Плевен, пред служител на Общинска
служба по земеделие гр. Никопол, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ - Договор за наем на земеделска земя от 25.02.2016 г. с
наемодател - ЕН. Е. К. и наемател С. З.. З.., като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
осн. чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил
на лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 66 ал. 1 НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал.1 НК определил на подсъдимия С. З.. З.. общо
най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението с три годишен
изпитателен срок.
С присъдата С. З.. З.. бил осъден да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд Никопол, направените деловодни разноски в размер на
404.74 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен и 243.18 лева по сметка на РС-
Никопол.
Срещу присъдата в законоустановения срок била депозирана въззивна
жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адвокат Х.К.. В нея се излагат
доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Заявява се,
повдигнатото обвинения по чл. 209 НК не било съставомерно, тъй като не е
налице въвеждане в заблуждение на пострадалите лица. Излагат се твърдения,
че повдигнатото обвинение по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26 НК
не било доказано, тъй като нямало категорични доказателства за това кой е
депозирал процесните документи пред поземлена комисия - Никопол. На тези
основания се моли, въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който
да признае подсъдимия за невинен в извършване на описаните в
обвинителния акт престъпления.
В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура
гр. Плевен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.
Плевен, счита въззивната жалба за неоснователна. Изразява становище
обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия изразява становище, че
2
следва да бъде уважена подадената въззивна жалба. Намира за недоказано
повдигнатото обвинение по чл. 209 НК. Навежда твърдения, че
първоинстанционният съд първоначално приел, че подсъдимият сам
придобил недвижимите имоти предмет на престъплението, а в последствие
това се случило след издаване на констативен нотариален акт, а не вследствие
на разпореждане от страна на собственика на имота. Посочва, че в хода на
съдебното следствие не били събрани доказателства относно въвеждането в
заблуждение на пострадалите лица, вследствие на което последните да се
разпоредят с имуществото си. С оглед горното, намира че подсъдимият
следва да бъде оправдан за повдигнатото му обвинение по чл. 209 НК и чл.
316 във вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26 НК. Алтернативно моли, в случай че
подс. З. бъде признат за виновен по обвинението по чл. чл. 316 във вр. с чл.
309, ал.1, вр. с чл. 26 НК, то следва да му бъде определено наказание по реда
на чл. 78а НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият З.
поддържа въззивната жалба и казаното от неговия защитник. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Плевенският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като
в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че присъдата в нейната наказателно –осъдителна част
следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради следните съображения:
След подробно запознаване материалите по делото се констатира, че в
хода на разпоредителното заседание, първоинстанционният съд не е
изследвал въпроса кои са пострадалите лица. В обвинителния акт като
пострадали лица действително са посочени лицата Е.М., Е.К. и Е.Е.. От
удостоверение за наследници с изх № 548 от 08.08.2019г. на Т.М.С. е видно,
че последната оставила следните наследници, а именно Е.М.-дъщеря, Е.К.-
дъщеря и Е.Е. и П.А.-деца на починалия А.Е.А., на когото били възстановени
процесните земеделски земи. От това следва извода, че П.А., дъщеря на
починалия А. не е участвала като субект в досъдебното производството.
Видно от материалите в досъдебното производство, последната не дала
показания по него, не е и била запозната с правата си на пострадал, които има
в това производство, като не правен опит дори да бъде призовавана. П.А. не
фигурира и в обвинителния акт като лице, на което са причинени вреди от
деянието по чл. 209 НК, поради което и не й е била дадена възможност да
защитава своите права и интереси в наказателното производство пред съд,
конституирайки се като частен обвинител и граждански ищец. Последното
представлява съществено процесуално нарушение на процесуалните права на
пострадалата А., което може да бъде отстранено само във фазата на
досъдебното производство чрез осигуряване на възможност съгласно
разпоредбите на чл. 74 и 75 НПК да участва в наказателния процес.
Действително прокурорът е компетентен само и единствено да повдига
3
обвинение и то на лицата на които прецени, тъй като този акт изразява
вътрешното убеждение на своя издател по въпросите на обвинението. Що се
касае за пострадало лице, доколко вредата е част от състава на
престъплението, прокурорът още в хода на досъдебното производство е бил
длъжен да установи всички пострадали от деянието лица и да им осигури
възможност да участват в него, като е следвало да ги включи в съдържанието
на обвинителния акт съгласно чл. 246 НПК. С това законът гарантира
възможността пострадалите да встъпят в процесуалното качество не само на
граждански ищци, но и на частни обвинител, и чрез активната си позиция на
страна да защитят своите права и законни интереси. В този смисъл е и
Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на
ВКС, съгласно което „Непосочването в обстоятелствената част на акта на
начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите
съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза,
само ако става въпрос за елементи на престъпния състав“.С оглед изложеното
е налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение в хода на
досъдебното производство, като само на това основание делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на разпоредително заседание, поради липса на процесуална
възможност на Окръжния съд да върне делото във фазата на досъдебното
производство.
Отделно от това настоящата инстанция намира, че първата инстанция не
е коментирала и анализирала показанията на пострадалите лица, относно
твърденията за заплащане на рента от подсъдимия по отношение на наетите
земи. Не се споменава дали се дава вяра на показанията на свид. М. в тази има
част и в случай, че се кредитират следва ли отново да се цени като въвеждане
в заблуждение с оглед формата на действителност на арендното
правоотношение.
Съгласно теорията и трайно установената съдебна практика измамата е
резултатно престъпление, при което вследствие на въздействието върху
пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би
направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на
нещата (в този смисъл и Р.33777-I и Р.48-96-I) и по този начин претърпява
имотна вреда. Първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията на
защитната относно това, в какво се изразява разпоредителното действие,
предприето от пострадалите лица, вследствие на възбуденото заблуждение у
тях заблуждения, като липсват мотиви в тази насока.
На следващо място липсва анализ в мотивите на първоинстанционното
решение на изискуемата от закона пряка причинно-следствена връзка между
заблудата и настъпилата имуществена вреда, тоест с оглед създадените
неверни обстоятелства в съзнанието на пострадалите лица, какви фактически
или юридически действия същите са предприели за да настъпят целените от
дееца имуществени вреди.
Следва да се има предвид, че деянието при измамата е довършено с
неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия
4
или на друго лице, с чието имущество се разпорежда заблуденият.
Първоинстанционният съд следвало да разсъждава дали с издаването на
констативния нотариален акт от Нотариус Д., действително настъпва
имуществена вреда за пострадалите и дали е налице вещно транслативен
ефект, с оглед характера на охранителното производство с оглед това, че при
констативните нотариални актове във формата на нотариален акт се
удостоверява (констатира) съществуването на правото на собственост или
други вещни права, без да се прехвърлят, променят или погасяват такива.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение при приобщаване на показанията на свидетелите чрез тяхното
прочитане, което води до невъзможност за изграждане на пълна и ясна
фактическа обстановка в своите мотиви. Налице е непълнота на
доказателствата, изразяващо се в допуснати процесуални нарушение свързани
с прочитането на показанията на свидетели, без да се посочва конкретна
алинеи на чл. 281 НПК или пропуск свързан с изискване на съгласие страната
за прочитане на показанията на свидетел. Пример за това е прочитането на
показанията на свидетеля О.П., от първоинстанционния съд, за които
действително е дадено съгласие за приобщаването им, чрез прочитането им
от досъдебното производство от защитника, подсъдимия и прокурора, но не и
от частния обвинител, както е изискването на нормата на чл.281, ал.5 НПК.
Показанията на свидетеля не биха могли да бъдат приобщени по реда на чл.
218, ал.3 от НПК, защото подсъдимият и неговият защитник не са
присъствали по време на разпита на свид. П. в досъдебното производство.
Показанията му не могат да бъдат и приобщени по реда на ал. 4 на чл. 281
НПК, тъй като тази хипотеза е приложима само за основанията предвидени в
чл. 281, ал.1, т.1 и 2, а именно когато свидетелят заявява, че не си спомня
нищо или са налице съществени противоречия между показанията му дадени
в хода на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие, но
не и по т. 3 на чл. 281, ал.1 НПК когато свидетелят не може да се яви пред съд
за продължително време. В този смисъл е и налице допуснато съществено
процесуално нарушение при приобщаване на показанията на свидетеля П.,
което води до изключване от доказателствената съвкупност на последните.
Налице са допуснати процесуални нарушение и при приобщаването на
показанията на свидетелите чрез прочитането им и на свид. Д. Д. и свид. М..
При последните не се посочва в коя хипотеза са приобщени показанията им
чрез прочитане, като не е посочена конкретната алинея на чл. 281 НПК.
Съгласно Решение № 507 от 13.12.2013г., постановено по н.д. № 2037/2013 г.
на ВКС „Правилното определяне на правното основание за приобщаване на
свидетелските показания има отношение към последиците, свързани с
тяхната оценка, доколкото разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК забранява
осъдителната присъда да се основава само на показания ,прочетени по реда на
чл.281 ал.4 от НПК.“ С оглед изложеното се налага извода, че такава оценка
на показанията на изброените свидетели не би могла да бъде извършена,
което и представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като не
би могла да бъде направена оценка на доказателствата от значение за
изясняване на обективната истина.
5
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на съдебния
си акт, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В
мотивите към присъдата си първата инстанция е пропуснала да определи вида
на наказанието, както и неговият размер по повдигнатото обвинение по чл.
316 във вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26 НК. Съдът е посочил, че намира
подсъдимия да е осъществил състава на деянието, без да дължи мотиви за
вида и размера на наказанието, което следва да определи. След това е
извършил кумулация по реда на чл. 23 НК и определил общо наказание за
двете деяния в размер на една година лишаване от свобода, което отложил по
реда на чл. 66 НК. В диспозитива на присъдата действително е налице
определяне вида и размера на наказанието по повдигнаото обвинение по чл.
316 във вр. с чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26 НК, но в мотивите съдът е задължен да
посочи съображенията за определяне на размера и вида на наказанието, както
и изводите въз основа н които е приел, че определеното наказание би се
оказало достатъчно за постигане на целите по чл. 36, ал.1 НК. Липсата на
мотиви в тази част ограничава подсъдимият да разбере дали наказанието му е
било определено справедливо, което съществено ограничава процесуалните
му права и на свой ред представлява самостоятелно основание за отмяна на
първоинстанционната присъда.
Посочените до момента пропуски в дейността на първата инстанция и
нарушенията на процесуалните правила по съществото си ограничили правата
на пострадалите, подсъдимия и неговият защитници, както и липсата на
мотиви, определя наличието на основанията по чл. 335, ал.2 НПК, вр. чл. 348,
ал.3, т.1 и т.2 НПК води до връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание за
отстраняване на констатираните нарушения.
Поради това Окръжен съд Плевен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260000 от 08.02.2022 г., постановена по НОХД №
243/2022 г. по описа на Районен съд Никопол.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен
съд Никопол от стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7