РЕШЕНИЕ
№260011
гр.Д., 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесети януари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №974 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№13823/06.08.2020г., подадена от И.Н.Г.
ЕГН ********** ***, чрез адв.М. В., срещу решение №700/21.07.2020г. по
гр.д.№533/2020г.на ДРС, с което се
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която И.Н.Г. ЕГН ********** ***
заплаща на детето Д. И. Г. ЕГН **********
чрез нейната майка и законен
представител Г.П.В. ЕГН ********** *** въз основа на
решение по гр.дело N 784/2013г.
по описа на РС Д. и
УВЕЛИЧАВА размера на издръжката
от 120 лева/ сто и двадесет лева/ месечно
на 200лв./ двеста лева /
лева месечно , считано от датата
на исковата молба – 20.02.2020г.
заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законови причини за нейното изменение
или прекратяване, в частта за горницата от 160лева до 200лева.
Въззивникът счита решението в
обжалваната част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът не обсъдил всички доказателства, не прецизирал нуждите на детето,
здравословното му състояние, не преценил, че за голямата си дъщеря ищцата
получавала 80лева, а за малката претендирала 200лева, не взел в предвид, че от
01.01.2020г. започнал да заплаща 160лева по свое желание. Съдът не взел предвид
имущественото състояние на майката, прекратяването на трудовия и договор по
нейна воля. Приел, че бащата има имущество, от което може да реализира доходи,
въпреки, че магазина никога не бил ползван като такъв. Установено било, че не реализирал високи доходи и от упражняваната
таксиметрова дейност. Не било доказано влошено здравословно състояние на детето
и нужда от значителни средства. Иска отмяна на решението за горницата от
160лева до 200лева .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е подаден отговор от насрещната страна. В открито съдебно заседание процесалния
представител на насрещната страна
оспорва жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259 от ГПК, започнал да тече на 23.07.2020г., когато на обжалващия е връчено
обжалваното решение, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадена е от легитимирано лице с правен интерес да обжалва неизгодното за него
решение, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск по чл.150 от СК от Д.И.Г. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.П.В.
с ЕГН **********,***, срещу И.Н.Г. с ЕГН ********** ***, за изменение на
дължимата от ответника в полза на малолетното дете-ищец по силата на утвърдено
с решение №93/08.07.2014г. по гр.дело №784/2013г. на ДРС споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК между родителите месечна
издръжка, от 120лева на 200лева/съобразно допуснато изменение от ДРС в о.с.з.от
07.07.2020г./ , считано от датата на исковата молба – 20.02.2020г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законови
причини за нейното изменение или
прекратяване.
Районният съд е разгледал
предявения иск и уважил същия изцяло. Решението се обжалва от ответника в
частта за горницата от 160лева до 200лева. Съобразявайки се с правомощията си
по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението в атакуваната част за неправилно.
Обсъждайки събраните и обсъдените
от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от
фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните,
обстоятелства, че ответникът И.Н.Г. е баща на детето Д. И. Г., родена на ***г.
в гр. Д. от майка Г.П.В.. Безспорно е/и надлежно установено/, че с влязло в сила на 08.07.2014 г.
решение №93/08.07.2014г. по гр.дело №784/2013г. на ДРС е утвърдено споразумение
по чл. 127, ал. 1 от СК между двамата родители
упражняването на родителските права по отношение на детето да се осъществява от
майката, при която е определено и местоживеенето на детето; бащата да
осъществява режим на лични контакти с детето и да му заплаща месечна издръжка в
размер на 120лева.
Искът по чл.150 от ГПК за
изменение на издръжката, която ответникът трябва да заплаща по силата на утвърденото
споразумение е предявен на 20.02.2020г., мотивиран с твърдения за изменение на
обстоятелствата относно нуждите на детето от храна, облекло, средства за
обучение, тъй като детето е навлязло в ученическа възраст/ученичка във 2-ри
клас/, средства за лечение предвид честото боледуване на детето през последните
две години, промяната в икономическите условия в страната, цени на стоки и
услуги.
Д.И.Г. понастоящем е на 8 години,
през учебната 2019/2020г. е била ученичка във ІІ клас на ОУ“Хр.С.“гр.Д..
Според проучването на социалния работник при ДСП-гр. Д.,
резултатите от което са обективирани в социален доклад изх.№ПР/Д-ТХ/46-002/21.05.2020г., през учебната 2019/2020г. детето не е посещавало
извънкласни занимания, по време на извънаредното положение в страната поради
разпространение на КОВИД-19 се обучава дистанционно. Пред социалния работник
майката е заявила намерения детето да посещава частни уроци по английски език.
Установено е от социалния работник, няма и спор между страните, че детето живее
при майка си и понастоящем, в жилище на
адрес в гр. Д., ул.”Б.О.” бл.**, вх.* , ет.*,ап.**, заедно с по-голямата си
сестра С., дете на майката от предишно съжителство, както и с баба си по
майчина линия. Социалният работник е събрал информация от майката за боледуване
на детето от обичайни респираторни инфекции, за посещения на детето при
офталмолог. Събраните писмени доказателства /етапни епикризи от д-р Кр.П., амбулаторни листи за извършен
преглед от същия лекар и от д-р М. Б.,
етапна епикриза от д-р Д. Ч., медицински заключения от д-р Е.Е.-офталмулог/ установяват
боледуване на детето от вирусни инфекции и намалено зрение/детето носи очила/.
Консултирано е с психиатър и е било потребител заедно с родителите на социална
услуга, предоставена от Център за обществена подкрепа, по повод установен риск
от въвличане в конфликтните взаимоотношения между родителите.
Майката понастоящем не работи по
трудово правоотношение. Трудовият и договор с работодател „СИАННА“ЕООД, по
силата на който е заемала длъжността“барман“, е прекратен на основание чл.71,
ал.1 от КТ в срока
за изпитване, считано от 3.04.2020г. Преди това трудово правоотношение, в
периода м.януари 2019г. - ноември 2019г.
е била в трудово правоотношение с „Рада“ЕАД гр.Д. за длъжността „машинен
оператор-шиене“ и реализирала доходи за същия период от трудово възнаграждение
в брутен размер от общо 6441.09лева/нетен 5002.72лева/ . За периода 13.04.2020г.-12.08.2020г. е получавала парично
обезщетение за безработица от 9 лева на
ден/разпореждане № 241-00-1568-1 от 05.05.2020г. на ТД на НОИ Д./. За периода 01.05.2019г. до
30.04.2020г. са и изплатени месечни добавки по чл.7, ал.1 от ЗСПЗ в размер от
90лева месечно. Освен задължение за издръжка към детето Д. майката има такова и
към по-голямото си дете С.Ж.Ж., на което Държавата, чрез Общината изплаща
месечна издръжка по чл. 152 от СК и НОРИДПИ , считано от 01.02.2015г. и до
настоящия момент/по данни от представената служебна бележка/ в максимално
допустимия размер за 2020г. от 80лева, определен с чл.65 от Закона за държавния
бюджет на РБългария за 2020г./такъв е бил максимално допустимият размер и за
2019г., определен със закона за държавния бюджет за 2019г./. Средствата за
издръжка на това дете нямат характер на доход за майката. Няма данни за
притежавано от майката недвижимо или движимо имущество, което би могло да е
източник на доходи .
За 2019г. бащата е декларирал с годишна данъчна декларация
печалба от 542,06 лева. Работи като таксиметров шофьор, от която дейност признава реализирането на
месечен доход около минималната за страната работна заплата. Собственик е на
недвижим имот в гр.Д., ж.к.“Р.“,ул.Д., с предназначение за търговска дейност-
магазин за сувенири и цветя. Не са опровергани твърденията му, че не използва
обекта по предназначение и не реализира приходи от такава дейност, а го ползва
като гараж. Собственик е бил на лек автомобил марка „Дачия Сандеро“с рег.№***,
който в хода на производството, с договор от 28.05.2020г., е продал за сумата
от 2000лева, т.е. реализирал е и доход от отчуждаване на имущество. Твърди като
таксиметров шофьор да управлява „свой автомобил“ с рег.№***, което навежда на
извод за притежаване на вещно право на собственост върху такъв. Няма
задължения за издръжка към други лица.
Живее с майка си /по данни от социалния доклад/в жилище, нейна собственост по
неговите твърдения.
Искът е за изменение на издръжка
на дете. Страна-ищец по делото е детето, а не родителят, който упражнява
родителските права и който действа вместо малолетното дете като негов законен
представител. Родителят не е страна – ищец по иска, при което е безпредметно
обсъждането на доводи и възражения на ответника, заел позиция на въззивник,
относно интереса на майката от образуване на производството по чл.150 от СК,
т.е. меродавен е интереса на детето –ищец.
Детето има право да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие, образование /чл. 124, ал.
1 СК/, на което съответства задължението на родителя. Израз на горните права и
отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот
необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца /Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то г. о./. Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
дължат и двамата родители съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
(Решение № 280 от 28.09. 2011г по гр. д. № 1654/2010г. 3-то г.о. на ВКС и
Определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 736/2012 г. на ВКС). Съгласно разпоредбите
на 143, ал. 2 вр.
чл. 149 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето
имущество. Безусловният
характер на задължението на родителите да издържат децата си произтича от
основното им задължение да се грижат за тяхното физическо, психическо и
нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК като задължение за
осигуряване на необходими за развитието на детето условия на живот. Основанието
за възникването на правото на издръжка и основните показатели за конкретния
размер на издръжката са нуждите на детето и възможностите на родителя. В този
смисъл и съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя, при определен минимален
размер от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Балансът
между нуждите на търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава обаче е
обусловен винаги от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за
максимално допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по
аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга
аналогия/ в този смисъл определение № 951 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3313/2015 г., III г. о./. При трайно и съществено изменение на нуждите на
издържаното дете е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което предпоставя увеличение на присъдената вече издръжка и без да е налице
изменение във възможностите на задължения родител, тъй като промяната в нуждите
на издържания и промяната във възможностите на задълженото лице са алтернативно
посочени предпоставки.
В конкретния случай дължимата от
бащата издръжка от 120лева е определена по съдебно утвърдено споразумение между
родителите през 2014г., т.е. при отчитане нуждите на двегодишното към него
момент дете. Понастоящем нуждите на детето са нараснали, тъй като е нараснала
възрастта му, променени са потребностите му и интересите му с оглед не само
възрастта, но и постъпването му в училищна форма на обучение, което предполага по динамична
промяна в количествените стойности на потребностите му, променени са и
социално-икономическите условия на живот в страната. Следователно, констатираното
изменение в нуждите на търсещия издръжка е достатъчно основание съгласно чл.150 СК за изменяване размера на дължимата издръжка, а именно за нейното
увеличаване, а възможностите на родителя следва да бъдат съобразени при
определяне конкретния и размер.
При липса на установени особени
потребности на детето/събраните доказателства за здравословното състояние на
детето не сочат на нужда от специални медицински грижи/, които да изискват
влагането на допълнителни средства за издръжката му, нуждите му понастоящем
следва да се определят от обикновените условия на живот в страната, съобразно
неговата възраст, потребности, свързани с физическото му израстване /храна,
облекло и т.н./ и интелектуалното му развитие /учебници, книги, пособия,
помагала, извънкласни дейности и т.н./. За осигуряване на издръжка, адекватна
на нуждите на детето предвид неговата
възраст и степен на образование, възможностите на родителите, отчитайки и
факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
поемат от майката, съдът прецени, че във възможностите на бащата е и той следва
да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 200лева, а разликата до
пълният размер на минимум необходимите 300 лева месечни средства за издръжка на
детето следва да се поемат от майката, в чиято тежест са и занапред непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. С участието на бащата в издръжката
на детето със сумата от 200лева ще се осигурят на детето условия на живот, близки до
тези ако родителите не живееха отделно, ще се обезпечи задоволяване в
максимална степен на физическите и духовните му потребности, правилното и
хармонично развитие на детето.
Като е обосновал същият правен
извод относно спорното материално право първоинстанционния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №700/21.07.2020г. по
гр.д.№533/2020г.на ДРС .
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2