№ 45
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100107797 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С. ХР. К. твърди, че на 06.04.2017г. е претърпяла ПТП, в
резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди,
че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген голф“, Е.Б.Б., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че
противоправността на деянието и вината на водача Б. е установена с влязло в
сила решение по НАХД № 16472/17г. на СРС, НО, 17 с-в. Твърди, че в
резултат на ПТП е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Предявила е претенция пред ответника извънсъдебно, който й е заплатил
обезщетение в размер на 3000лв. Намира този размер за несправедлив и
неотговарящ на действително търпените от нея вреди. Посочва, че и до
настоящия момент изпитва болки от счупването на гръдната кост, а
последиците от това ще се проявяват дълги години напред. Отделно от това,
посочва, че страда от постравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност. Предявява срещу ответника иск за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на
37 000лв., както и иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата
40 000лв. /37 000лв. претендирани и 3000лв. изплатени извънсъдебно/,
считано от датата на ПТП 6.04.2017г. до окончателното изплащане общо в
размер на 17055,55лв. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, оспорва ПТП да е в
резултат единствено на виновното поведение на водача Б.. Евентуално, прави
1
възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
като твърди, че ищцата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен
колан, като степента на съпричиняване е значителна. Оспорва твърдението в
исковата молба, че получените от ПТП увреждания са причинили на ищцата
болки и страдания, а ако тя е изпитвала такива, то те се дължат единствено на
предходни заболявания. Оспорва твърдението за продължителност на
оздравителния процес при ищцата, а в случай че такава продължителност се
установи, твърди, че това е в резултат на поведението на ищцата, неспазване
на лекарските предписания и предходни заболявания, от които тя страда и
които нямат връзка с ПТП. Оспорва ищцата да е изживяла стрес и душевни
страдания, като посочва, че в случай, че такива се установят, то те се дължат
на лабилна психика и предходна обремененост. Моли съда да отхвърли
исковете, като посочва, че е платил на ищцата обезщетение в размер на
3000лв., с което е обезщетил напълно причинените вреди. Претендира за
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
С решение от 24.11.2017г. по НАХД № 16472/2017г. на СРС, НО, 17 с-в
съдът е признал водача Е.Б.Б. за виновна в това, че на 06.04.2017 г. около
12.30 ч. в гр.София при управление на МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № *******, по платното за движение на
бул. „Цар Борис III“ в посока от бул. „Никола П.“ към бул. „Акад. Иван
Гешов“ и в района на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, чл. 21 ал. 1 пр. 2 от
ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности от скоростта в км/ч:
50 км/ч за населено място, за ППС от категория „В“, като управлявала
автомобила със скорост 60 км/час при максимално разрешена такава от 50
км/час, изгубила контрол над автомобила, навлязла в лентата за насрещно
движение и реализирала ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Уп“ с per. № ******* и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на водачката на лек автомобил „Фолксваген Уп“ - С.
ХР. К., ЕГН **********, изразяваща се в: счупване на гръдната кост,
реализирало критериите на медико-биологичния признак: „Трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от тридесет -
престъпление по чл. 343 ал. 1 буква Б пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
Решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца е задължително за настоящия
граждански съд, който разглежда последиците от противоправното поведение
- арг. чл.300 от ГПК. Предвид наличието на влязло в сила решение по тези три
въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези три
обстоятелства, различни от изводите в решението по чл. 78а НК.
Решението на наказателния съд не ограничава гражданския съд да
установи евентуално противоправно поведение на другия водач, в случай на
наведено възражение за съпричиняване от ответника.
2
В случая ответникът прави възражение, че ищцата е допринесла за
настъпване на противоправния резултат като не е пътувала с поставен
предпазен колан. По делото липсват преки доказателства дали ищцата е
пътувала с поставен предпазен колан. Назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза установява, че управлявания от ищцата автомобил
е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници,
включително и на задната седалка. В конкретния случай л.а. „Фолксваген
Уп“, управляван от ищцата, е бил ударен странично, в зоната на предна и
задна леви врати, от л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от Е. Б.. При този
удар се е реализирало положително ускорение, което е предизвикало голяма
инерционна сила върху пътниците в автомобила. Тази сила е била насочена по
посока напречно на движението на автомобила от ляво на дясно. Същата
сила, в момента на удара е предизвикала движение на телата на пътниците на
ляво спрямо движението на автомобила и в следващия момент движение на
телата на дясно спрямо посоката на автомобила напред по посока на
движението на автомобила. Тялото на ищцата, водач на л.а. „Фолксваген Уп“,
вследствие на възникналата инерционна сила е политнало, в първия момент
след удара, наляво и след това е отхвърлено на дясно, спрямо посоката на
движение на автомобила, тъй като ударът е бил страничен за нея от ляво на
дясно. Ако ищцата, за която е установено, че е седяла на предна лява седалка,
е била с поставен предпазен колан в момента на настъпването на ПТП, тялото
й би се плъзнало на ляво върху седалката, на която е седяла, и след около 10
см би се ударило във вътрешната част на предна лява врата. От тази
констатация вещото лице счита, че за конкретния случай, с оглед на
въздействащите инерционни сили върху тялото на ищцата, е било без
значение дали тя е била с поставен предпазен колан. Тялото й би понесло
идентични сили и в двата случая. Предпазният колан е ефективен при челен
удар на автомобила и не е ефективен при страничен удар. С оглед на
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, съдът приема,
че за получените от ищцата травми е било без значение дали тя е пътувала с
поставен предпазен колан или не.
Във връзка с установяване на търпените от ищцата телесни увреждания,
съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза. Според вещото
лице д-р К., ортопед травматолог, в резултат на ПТП ищцата не би могла да е
получила счупване на гръдната кост, а се касае за контузия на гръден кош.
Вещото лице посочва, че фрактура на гръдната кост се получава от директен
удар с висока енергийна сила от твърд тъп предмет, като в процесния случай
няма такъв механизъм. Отделно от това, ищцата не е била хоспитализирана.
При счупване на гръдната кост хоспитализацията е задължителна, тъй като
има засягане на бял дроб и на сърце, и е възможно да настъпи смърт. Вещото
лице счита, че диагнозата на ищцата е поставена от неопитен лекар в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В материалите по делото няма приложен
амбулаторен лист за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Такъв е цитиран в
изготвената по образуваното по повод на ПТП наказателно производство
съдебно медицинска експертиза /л.27 от наказателното дело/. Последната е
изготвена по писмени данни, изцяло въз основа на амбулаторния журнал на
3
спешния хирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, в който са
отразени извършени два прегледа на ищцата - в деня на ПТП, след което е
освободена, и контролен преглед на следващия ден, 7.04.2017г. , при който
контролен преглед е установена липса на динамика в състоянието на ищцата.
Нито в наказателното производство, нито в настоящото гражданско
производство са представени извършените на ищцата рентгенографии, за да
се потвърди твърдяното счупване на гръдния кош. Вещото лице е
категоричен, че с оглед изминалия значителен период от време, при личен
преглед на ищцата не би могъл да установи действителното увреждане.
Прилагайки правилата на доказване и преценявайки кои са задължителните
елементи на присъдата по чл.300 от ГПК, съдът приема, че в резултат на ПТП
на ищцата е нанесена телесна увреда, изразяваща се в контузия на гръдния
кош. Периодът на възстановяване при такава телесна увреда на торса е
обикновено 20-25 дни.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което обективно
и компетентно е отговорило на поставените въпроси, като в съдебно
заседание допълни заключението си.
За установяване на претърпените във връзка с процесното ПТП от
ищцата болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, съдът събра
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Св.С.К., съпруг на ищцата, си спомня, че след ПТП видял съпругата си
в тежко състояние. Тя била с поставена яка, имала доста силни болки,
приемала предписаните й медикаменти и обезболяващи. Свидетелят се
грижел за съпругата си. Отначало тя почти не се движела, заради травмата.
След около 3 седмици й свалили яката. Възстановяването й продължило
около месец и половина, през което време свидетелят чистел и готвел. Според
него ищцата е получила и психологическа травма, тъй като изпитвала страх
от шофиране, от високи скорости. След инцидента се наложило съпругата му
да ограничи служебните си пътувания.
Св.Н.С., колега на ищцата, посочва, че в служебните задължения на
ищцата се включвало пътуване в цялата страна, поне три пъти в седмицата.
След като се върнала от болнични след ПТП, ищцата й споделила, че има
болки в гърдите, както и страх при шофиране. След ПТП ищцата ограничила
пътуванията си, опитвала се да организира задачите по телефона, вместо на
пътува на место. Това обаче довело до по-малка успеваемост на служебните
задачи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки близката връзка
на първия свидетел с ищцата. Показанията звучат обективно, не са пресилени
и съответстват на останалите събрани по делото доказателства - медицинска
документация и съдебни експертизи.
С молба вх.№ 672879/ 07.12.2017г. ищцата е предявила пред
застрахователното дружество ответник претенцията си за изплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Не се спори, че
застрахователят й е заплатил извънсъдебно обезщетение в размер на 3000лв.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от
Е.Б.Б. лек автомобил марка“ Фолксваген“, модел „Голф“ е имало валидно
4
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника към датата на ПТП
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – ищцата е
предявила пред застрахователя ответник писмена претенция от 07.12.2017г.,
застрахователят й е заплатил обезщетение, което ищцата е получила, но не е
била съгласна с размера му, поради което е предявила претенция пред съда.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
С влязло в сила решение по чл.78а от НК е установено деянието на
водача на МПС Е.Б.Б., неговата противоправност и вината на водача, която на
20.03.2020г. в гр. София, при управление на лек автомобил Фолксваген голф,
е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищцата. Гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника. Налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за
претърпените от ищеца вреди, а поради съществуващото правоотношение по
ЗЗГОА на мотоциклета със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
5
страдания и др. Критерият за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието
на самото общество в конкретната държава.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни
увреждания – контузия на гръден кош, което увреждане е причинило на
ищцата затруднение на движенията на снагата за период около 30 дни –
според вещото лице възстановителният период при такова телесно увреждане
е около 20-25 дни, според показанията на св.К. ищцата се възстановявала
около месец и половина. По делото липсва медицинска документация или
болнични листове, които могат да установят, колко дълъг от медицинска
гледна точка е бил възстановителния период при ищцата. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, вкл. и във връзка с установяване вида
и размера на причинените вреди, ищцата не е представила доказателства в
тази насока. Тъй като показанията на свидетеля не се различават драстично от
становището на вещото лице, съдът приема, че ищцата се е възстановявала от
ПТП в продължение на около 30 дни. Съдът съобрази и обстоятелството, че
ищцата не е била хоспитализирана и се е възстановявала в домашна
обстановка, не е била подложена на оперативна интервенция. Съобрази, че в
периода на възстановяването, ищцата, на 50г., е разчитала на грижите и
подкрепата на своите близки и е била зависима от тях в продължение на
месец. Съдът съобрази и търпените от ищцата болки и страдания, които
непосредствено след получаване на травмата са били интензивни, и
постепенно са отшумявали в рамките на един месец. Свидетелите не
съобщават ищцата да продължава да изпитва физически болки от ПТП,
поради което съдът приема, че тя се е възстановила изцяло от физическата
травма. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е претърпяла
негативни емоционални и психически преживявания, които всеки пострадал
от ПТП търпи – стрес, тревога, уплаха за здравето, чувство за
непълноценност и за ограничаване на житейската активност. В този смисъл са
и свидетелските показания. За разлика от физическото възстановяване,
ищцата продължава да изпитва дискомфорт и притеснение при шофиране,
поради което и не е в състояние напълно ефективно да изпълнява и
служебните си задължения.
Освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото,
съдът преценява и стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането /минималната
работна заплата е 460лв. през 2017г./. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само
относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че
обезщетение в размер на 6 000 лева се явява справедливо да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди. На ищцата е платено
извънсъдебно от ответника обезщетение в размер на 3000лв. В съдебното
6
производство следва да й се присъдят още 3000лв.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира за
неоснователно. Не се установи ищцата да е допуснала противоправно
поведение, което да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат.
Искът за разликата до предявения размер от 37 000лв. главница следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за
забава върху присъдената главница. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищецът е заявил
писмената си претенция пред застрахователя на 07.12.2017г., поради което
последният дължи законната лихва върху присъденото от съда обезщетение в
размер на 3000лв. от 07.12.2017г. до окончателното изплащане. Върху
доброволно платеното обезщетение от 3000лв. ответникът също дължи
законната лихва от 07.12.2017г. до плащането му на 28.11.2018г., т.е. лихва за
забава за периода 07.12.2017г. - 27.11.2018г. Претенцията за присъждане на
мораторната лихва върху присъдената главница от датата на ПТП -
06.04.2017г. до 06.12.2017г. не намира основание в КЗ и като такава е
неоснователна.
По разноските:
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата претендира разноски в исковата молба. Ответникът е представил
списък по чл.80 от ГПК.
Ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по делото
на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и не е направила разноски за съдебното
производство. Липсват доказателства за платено на адв. П. адвокатско
възнаграждение. Възстановяват се само действително сторените разноски.
При липса на доказателства за сторени разноски от ищцата, претенцията й за
присъждане на такива е неоснователна.
Ответникът претендира направените разноски за експертизи в размер на
650лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3300лв. Представени са
доказателства за действителното плащане на претендираните суми. Ищцата е
възразила по претендирания размер адвокатски хонорар като прекомерен.
Възражението е основателно. При претендирана главница от 37 000лв.
следващото адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения, е 1968лв. с ДДС. Делото
не е с фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на три съдебни
заседания и е продължило 6 месеца на първа инстанция. Присъждат се
необходимите и разумните разноски. Ето защо на ответника следва да се
признае адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1968лв. с ДДС.
От общия размер направени разноски в размер на 2618лв. , на ответника се
следват такива, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно размера на
7
уважения иск - 2 407,51лв. /искът е уважен 8,04% и съответно отхвърлен
91,96% /.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно
чл. 83 ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса от 170 лв. Разноски за експертизи не са правени от
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА от ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и
адрес на управление бул.“******* да заплати на С. ХР. К., ЕГН ********** с
адрес: гр.София, ж.к.******* следните суми: сумата от 3 000 лв. (три хиляди
лева), ведно с лихвата за забава от 07.12.2017г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 06.04.2017г. в гр.
София неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и
негативни психически преживявания, причинени виновно от застрахован при
ЗК „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
водач Е.Б.Б., ЕГН **********, както и мораторна лихва за забава върху
сумата 3000лв., дължима за периода 07.12.2017г. - 27.11.2018г.,
представляваща изплатено извънсъдебно на 28.11.2018г. обезщетение за
неимуществени вреди от същото ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 37
000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за присъждане на лихва върху
присъдената главница и платената извънсъдебно сума за обезщетение за
периода от 06.04.2017г. до 06.12.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. ХР. К., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.*******
да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес
на управление бул.“******* разноски в размер на 2 407,51лв.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 170 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8