№ 27373
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110175383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. Г., чрез адвокат А. Г. /с пълномощно на л. 23/
срещу К. Д. К..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от К. Д. К., чрез адвокат Я. Д. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на нанесена му от ответника лека телесна повреда без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за извършването на което ответникът е признат за
виновен с влязла в сила присъда № 9/19.01.2023 г. по НЧХД № 13931/2021 г. на СРС, 96
състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „глоба“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 2 592 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.04.2021 г. до 18.12.2024 г.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД предвижда, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Тъй като чл.
51, ал. 1 ЗЗД указва, че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, лихвата, която е компенсаторна, се дължи като
обезщетение от деня на настъпване на вредоносния резултат – от увреждането. Подобно
на претенцията за законна лихва от завеждане на исковата молба (чл. 214, ал. 2 ГПК),
претенцията за законна лихва от датата на увреждането също няма характер на
самостоятелен иск – ищецът не е длъжен да сочи размера й, нито дължи държавна такса
върху тази претенция, рес. при отхвърляне на иска съдът не дължи постановяване на
изричен диспозитив за лихвата върху отхвърлената част от главницата. Ето защо, съдът
приема, че е сезиран с един иск – за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2021 г. до
окончателното плащане.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. от
15:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане от С. Н. Г. срещу К. Д. К. осъдителен иск с правно
1
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
6 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причиняване на болки и страдания под формата на изживени негативни
емоции в резултат на нанесена на ищцата от ответника лека телесна повреда без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за извършването на което
ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 9/19.01.2023 г. по НЧХД №
13931/2021 г. на СРС, 96 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2021 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.04.2021 г., около 18:30 часа, в гр. София, С. Н. Г.
е разхождала кучето си в района на ул. . и ул. ., когато внезапно до нея, препречвайки пътя й,
спрял лек автомобил ., управляван от ответника К. Д. К., който проявил вербална агресия
към ищцата по повод на това, че същата разхождала кучето си без повод и намордник.
Разгневен от този факт, ответникът хванал преметнатия през врата на ищцата повод и го
издърпал надолу, причинявайки й нараняване и болка, вследствие на силното стягане на
повода около врата й. Ищцата започнала да стене от болка, привличайки вниманието на
случайните минувачи Т. К. и Е. К., които се опитали да убедят ответника, че поведението му
не е правилно, но опитите били неуспешни, като ответникът изблъскал с две ръце ищцата,
вследствие на което тя паднала по гръб и наранила шията, тила и седалищните си части.
Ответникът напуснал мястото, а ищцата се изправила с помощта на свидетелите, изпитвайки
силна болка в седалищните части и около главата. Тъй като ищцата била силно стресирана,
същата получила задух и безпокойство, не успяла да спи през нощта и на следващата сутрин
посетила невролог, който установил критична промяна в психическото й състояние, страх,
умора и емоционална тревожност. С Присъда по НЧХД № 13931/2021 г. по описа на СРС,
съдът признал ответника за виновен за това, че действайки с пряк умисъл е причинил на
ищцата следните телесни увреждания: зачервяване (кръвонасядане) на шията, подутина и
малка рана в областта на тилната част на главата, както и зачервяване (кръвонасядане) на
седалището. Според заключението на изслушаната по делото СМЕ за възстановяване на
уврежданията по седалището и главата на ищцата са били необходими 7-10 дни, за тези по
шията – 5-7 дни. Ищцата твърди, че не е провокирала ответника, а освен физически,
последиците от деянието му, се изразили в с причинени й емоционална болка и страдания,
продължителен страх от дееца, който е неин съсед, негативно отношение към социалната
среда, срам и унижение от случилото се нападение на обществено място, продължителна
депресия, липса на сън и апетит и като цяло разстройство на менталното здраве. Поддържа,
че вследствие на продължителната емоционална болка, която преживяла, същата дори и към
момента на подаване на исковата молба се чувства застрашена да разхожда кучето си под
страх от повторно нападение, и дори да се разхожда в квартала, които неща е обичала да
прави преди инцидента. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника К. Д. К., който оспорва предявения иск. Поддържа, че действията му са
били провокирани изцяло от поведението на ищцата, която в нарушение на разпоредбата на
чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност и чл. 5, ал. 3, т. 2 от
Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията
на Столична община, е разхождала кучето си без повод или намордник. Твърди, че поради
размерите и породата си /мастиф/, кучето, което ищцата е разхождала, могло да бъде много
агресивно и опасно. Преди процесния инцидент, ответникът е отправял неколкократно
молби към ищцата да преустанови разхождането на кучето без повод, които не са дали
резултат, поради което К. е подал сигнал до кварталния инспектор към IV РПУ, което също
не е довело до резултат. В тази връзка, ответникът твърди, че е действал под влиянието на
провокирана агресия, изхождаща от неспазването на законовите норми от страна на ищцата.
Оспорва твърденията за претърпени от ищцата вреди и поддържа, че са налице увреждания
и усложнения, които се дължат на предходни или последващи удари и емоционални травми
и преживявания, който са довели до нарушаване на телесната цялост и психичното здраве на
ищцата. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение вреди, като счита същия за
завишен и в противоречие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Твърди, че
ищцата продължава да разхожда кучето си, което прави и към момента на подаване на
отговора на исковата молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която в разрез с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е водила
2
кучето си без поставен повод или намордник и поддържа, че съпричиняването на ищцата е
поне 70 % от вредоносния резултат. Поради неоснователността на главния иск, оспорва и
предявения акцесорен иск. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/. че с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд ответникът е признат за виновен за това, че на 18.04.2021 г. около 18:30
часа, в гр. София, в района на ул. . и ул. ., чрез хващане на повода на кучето, с което е била
ищцата и издърпването му, в резултат на което е налице увиване и стягане около врата на
ищцата, както и чрез избутването и падането й на асфалта, е причинил на последната лека
телесна повреда, изразяваща се в зачервяване (кръвонасядане) на шията, подутина и малка
рана в областта на тилната част на главата, и зачервяване (кръвонасядане) – престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК; 2/ претендираните неимуществени вреди и техният размер; 3/
настъпването на неимуществените вредите в причинна връзка с деянието;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредите.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологическа експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от
ищцата в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. Г. Г., тел. , Специалност: Психология, като УКАЗВА на
вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на
ищцата при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание, за
установяване на търпените болки и страдания вследствие на процесния инцидент.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на едни свидетел на
ответника при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника съдебни удостоверения след представяне на проект и
доказателства за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника, като
ненеобходими.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3