Мотиви по н.д.ч.х. №20094410200709 по
описа на РС - Левски
В
Районен съд гр.Левски е постъпила тъжба от Д.Д., срещу С.И., с
която против подсъдимия са повдигнати и предявени обвинения, както следва:
За това,
че на 08.11.2009 г., около 14.00 часа, в коридора пред първа килия на четвърта
група в Затвора гр.Белене, причинил лека телесна повреда на лишения от свобода Д.Д.,
изразяваща се в оток с кръвонасядане в областта на лявата част на челюстта,
което е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
За това,
че на 08.11.2009 г., около 14.00 часа, в коридора пред първа килия на четвърта
група в Затвора гр.Белене, изрекъл обидна дума към лишения от свобода Д.Д.,
унизителна за честта и достойнството му, в негово присъствие, като обидата е
нанесена публично.
Престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителят
Д., чрез назначеният му за повереник адв.А.А. ***, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатите обвинения, срещу
подсъдимия, така както са предявени с тъжбата. Пледира С.И. да бъде признат за
виновен и осъден, като му се наложи съответно наказание.
Подсъдимият
С.И. не се признава за виновен по повдигнатите срещу него обвинения, дава
обяснения по случая. Моли съда да го признае за невинен и да го оправдае.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
С.И. ***, ЕГН **********.
Към инкриминираната дата – 08.11.2009 г.,
подсъдимият и тъжителят изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора
гр.Белене, като първият бил настанен в пета килия на четвърта затворническа
група, а вторият – в първа килия.
Около
14:00 часа, в коридора на четвърта група пред първа килия, подсъдимият,
известен в затвора с прякора „П.”, заедно с лишените от свобода: И.М., Р.Д. и
момче на име М., играели карти. Тъжителят излязъл от килията си и направил
забележка на комипанията да не пушат цигари, тъй като димът влизал в килите. По
повод на забележката възникнал словесен спор между Д. и И., като последният
заявил, че в момента никой не пуши цигари. Тъжителят се прибрал в килията си,
но оставил врата отворена. И. и останалите лишени от свобода, с които играел на
карти, поискали Д. да затвори вратата, тъй като ставало течение, което
последният направил.
Известно
време след приключване на играта на карти, подсъдимият влязъл в първа килия с
цел да изясни отношенията си с Д., тъй като решил, че поведението му преди това
било насочено лично към него. Тъжителят му заявил да напусне килията.
Подсъдимият настоявал да изяснят отношенията си, което принудило тъжителят да
излезе от килията, заявявайки, че ще съобщи на старшината за нарушаване на
вътрешния ред от И..Подсъдимият хванал Д. за дрехата с едната ръка, изтеглил го
в коридора пред вратата на килията, и псувайки го, му нанесъл удар с юмрук в
областта на лявата скула. Намесата на свидетелят А.А., който в същото време се
намирал в коридора, преустановила конфликта.
Така изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Дава обяснения в смисъл, че действително докато са
играели карти до вратата на първа килия, тъжителят е излязъл, като им е
направил забележка да не пушат в коридора, тъй като пушекът влизал в килиите.
Не отрича, че след приключване на играта е влязъл в първа килия, като е
започнал да държи сметка на Д. за проявеното към него негативно отношение, чрез
отправянето на забележката. Не отрича, че е псувал тъжителя, както и че се е
заканвал за физическа саморазправа с него.
Отрича
категорично да е удрял Д.. В този смисъл съдът приема обясненията му за
изградена от него защитна позиция, поради което същите не следва да се
кредитират. Основание за това е пълното им противоречие със събраните по делото
доказателства.
За
изясняване на обективната истина по делото са разпитани в качеството на
свидетели лишените от свобода – М.С., И.М., Р.Д., А.А. и М.К., от изисканата и
приложена по делото преписка по повод извършената проверка по случая от
администрацията на затвора гр.Белене, от медицинската документация,
удостоверяваща извършен преглед на тъжителя, както и от назначената в хода на
съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза по отношение на Д.Д..
В
съответствие с част от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите
И.И. и Р.Д. се установява, че действително е възникнал словесен спор между
страните по делото, по повод направената от тъжителя забележка да не пушат
цигари в коридора, докато играят на карти. Установява се още, че след
приключването на играта, подсъдимият е влязъл в спалното помещение на първа
килия, с цел да се саморазправи с Д., по повод отправената забележка. От
показанията на посочените по – горе двама свидетели, както и от тези дадени от
свидетелят С. се установява, че тъжителят не е допринесъл с поведението си за
проявеното от него отношение от страна на подсъдимия на инкриминираната дата.
Поведението му се е изразявало единствено в опит да предотврати конфликта, и е
намерило израз в отправеното предупреждение към И. да напусне килията му, тъй
като по този начин нарушава правилника за вътрешния ред, и след отказът му –
заявлението, че ще съобщи за това на дежурния старшина.
Тази
фактическа обстановка се установява не само от показанията на разпитаните
свидетели, но и от обясненията на подсъдимия. Последният признава, че умишлено
е създал втората конфликтна ситуация, както и обстоятелството, че от страх да
не „вземе наказание”, е започнал да отправя обидни думи и закани за физическа
саморазправа към тъжителя. Възпроизвежда в съдебно заседание и точно
отправените от него към Д. обидни думи: „ще те е** Д., ще те бия, ще те
пребия,.. ако взема наказание за това нещо..”. Твърди, че е направил това, тъй
като Д. му е казал "ц******, м*****" по време на възникналия преди
това словесен спор между тях . По делото обаче липсват данни тъжителят да е
псувал подсъдимия. От показанията на свидетеля А.А. се установява, че
единствено и само И. е псувал и се е заканвал на Д.. Възпроизведените от него в
съдебно заседание обидни думи, квалификации и закани напълно съответстват на
цитираните и от подсъдимия, поради което съдът кредитира показанията му като
достоверни в тази им част.
Единствено
свидетелят Р.Д. твърди, че тъжителят е обидил подсъдимият, защото последния „не
бил българин”. Съдът не дава вяра на тези му твърдения. Освен, че те
противоречат на показанията на свидетеля А., от последващите му заявления става
ясно, че се касае за субективни
предположения на Д., защото лично не е чул такава обида. Очевидно и поради тази
причина не може и да я възпроизведе по начина, по който го прави свидетеля А. -
подробно, последователно и точно. В този смисъл показанията на Д.: „Д. може да
е казал нещо, което да го обиди, като ц******, т*****, м*****, примерно казвам
това” навежда на извод, че същите са само негови предположения. Показателни са
в това отношение и възпроизведените от Д. действително чути от него реплики
между страните по време на инцидента, а именно: „кой бе, ти ли бе?”, „ще те
убия”, „пусни ме бе”, „не ме удряй бе”. Така разменените между подсъдимия и
тъжителя думи напълно кореспондират на показанията на свидетеля А., относно
описаната от последния фактическа обстановка на инкриминираната дата.
Изложеното
по – горе дава основание на съда да не кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимия И., че с тъжителя взаимно са се псували. Събраните по делото
доказателства навеждат на извод, че с тези си обяснения, подсъдимият цели
единствено да посочи причина, която да оправдае агресивното му поведение на
инкриминираната дата.
Същевременно
са налице и доказателства, които не подкрепят обясненията на подсъдимия, че не
е удрял тъжителя. Подробни и убедителни са показанията на свидетелят – очевидец
на извършеното деяние - А.А. и относно това обстоятелство. Последният последователно
и точно излага личните си възприятия, относно издърпването на тъжителя от
подсъдимия в коридора, пред вратата на килията, нанасянето на удара с юмрук в
скулата на Д., и едновременно с това изричането на обидни думи от И. към
тъжителя: „ще ти е** майката и полицай, няма да ти пусна аванта”. Тъй като
свидетелят А. подробно описва мястото, начинът и механизма на причиненото
увреждане на Д., точните думи, обстановката след приключване на инцидента,
лицата, които са присъствали по време на деянието и след него, дават основание
на съда да приеме, че този свидетел добросъвестно и правдиво дава своите
показания. Няма доказателства по делото, които да навеждат на извод, че
свидетелят А. е бил мотивиран по някаква причина да дава показания в полза на
тъжителя, в какъвто смисъл са обясненията на подсъдимия. Тъкмо обратното,
свидетелят А. излага в показанията си и мотива на подсъдимия за извършване на
деянията. Заявява, че както той лично, така и Д. са с тежки присъди, и за да не
загубят право на предсрочно освобождаване се „пазят” от поведение, което може
да обуслови налагането на дисциплинарни наказания по отношение на тях, докато
подсъдимият е с „малка” присъда и доброто поведение, като условие за предсрочно
освобождаване, не го касае. Показанията на А. и в този им смисъл, предвид
косвеното им съответствие с показанията на останалите разпитани по делото
свидетели, дават основание на съда да приеме, че поведението на тъжителя на
инкриминираната дата не е било провокативно, тъй като не е имало причина да е
такова. Поведението на Д. се е изразявало единствено в опит да предотврати
конфликта, и то още с влизането на подсъдимия в килията му.
От
друга страна провокативното поведение на И., така както го възпроизвежда
свидетелят А. се установява от възприятията на останалите разпитани по делото
свидетели. Установява се дори и от обяснения на подсъдимия. Сам И. твърди, че
преди да влезе в килията на тъжителя е бил „ядосан”. Като причина за това свое
състояние посочва: загубата при играта на карти, което е показателно за липсата на принос от страна на
Д. за извършените деяния.
Свидетелят
М.К. твърди, че именно свидетелят А. го е уведомил, че подсъдимият е ударил
тъжителят, а останалите свидетели, че И. е „направил скандала”. И тъй като тези
обстоятелства А. е съобщил непосредствено след инцидента, съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, че този свидетел не е очевидец и "нищо не е
видял".
Останалите
по делото свидетели, а именно С., М. и Г. дават обективни показания, относно
оплакванията на тъжителя за нанесеният му удар от подсъдимия и търпените болки.
Свидетелят Д. също заявява, че е чул Д. да казва, че С. го е ударил, като е
показал и къде. Твърди, че не е видял лично белези от удар, поради което излага
отново предположения, че това са „някакви преструвки” от страна на Д.. Предвид
данните по делото, че подсъдимият е „търсил” свидетели, които да дадат
показания в подкрепа на изложената от него защитна версия /показанията на
свидетеля Д.Г. за предлагана парична сума в размер на 200 лева/, налагат
извода, че показанията на Д. и в този им смисъл представляват по своята същност
субективен анализ на съобщените от него факти, поради което следва да се
приемат като опит да подкрепят обясненията на подсъдимия в смисъл, че не е
нанесъл удар на тъжителя, тъй като няма свидетели – очевидци и белези от удар
по скулата на тъжителя. Очевидното омаловажаване на случая от Д., намира израз
в показанията му, че става въпрос само за „едно скарване”, от което черпи права
тъжителят, чрез обвиняването на подсъдимия в извършване на престъпление.
Безспорно е, че всички разпитани свидетели по делото изтърпяват наказание
лишаване от свобода в затвора гр.Белене за „мъжки постъпки”. Безспорно е, че
има и „по – сериозни неща”, на които следва да се обърне внимание в затвора, но
тези обстоятелства не правят инцидента маловажен, какъвто се опитва да го
представи свидетеля Д..
На
събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетеля - очевидец А.
и на свидетелите М. и С./ кореспондират направените изводи от вещото лице по
съдебно – медицинската експертиза, които съдът изцяло възприема. Съгласно
заключението на тъжителя е причинено болка и страдание, с оздравителен период
от десет дни до две седмици. Увреждането, според вещото лице е причинено най –
вероятно от удар и по начина, по който се съобщава. Заключението не е оспорено
от страните и е прието, като вярно и компетентно изготвено.
От
така събраните доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че на
инкриминираната дата подсъдимият е извършил две деяния, осъществяващи два
престъпни състава, при условията на идеална съвкупност – обида, нанесена публично
и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимият
умишлено е причинил на тъжителя телесно увреждане, което е довело до болки и
страдания и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
поради което следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от НК.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
6 месеца или пробация, или глоба от 100 лв. до 300 лв.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност, която разкриват деянието и
личността на дееца, предвид многобройните преходни осъждания на подсъдимия и
лошите характеристични данни за личността му, а именно обстоятелството, че е
конфликтна и агресивна личност. Съдът взе предвид и факта, че деянието е
извършено от И. ***, по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
наложено му с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
Съдът съобрази и липсата на какъвто и да е принос от страна на тъжителя за
извършване на деянието.
При
наличието само на отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства
и предвид факта, че на Д. е причинено само едно телесно увреждане, което е
довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, съдът счита, че от
алтернативно предвидените наказания в състава на извършеното престъпление в най
- пълна степен ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
наказанието пробация, което следва да му се наложи при условията на чл.54 от НК. При определяне на видовете пробационни мерки и техния срок съдът съобрази
съдебното минало на подсъдимия, което красноречиво говори за едни трайно
изградени навици от негова страна да върши престъпления, поради което освен
двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител - два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години, с оглед постигане целите на
наказанието следва да му бъде наложена и трета мярка, а именно безвъзмезден
труд в полза на обществото за 150 часа в продължение на една година.
Подсъдимият
И. е изрекъл публично /в присъствието на други лишени от свобода/ обидни думи
/псувни/ по адрес на тъжителя Д., в негово присъствие, и по този начин е
засегнал честта и достойнството на пострадалия.
От
субективна страна това деяние е извършено от И. виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че изречените от него думи са унизителни
за честта и достойнството на Д.. Съзнавал е, че същите са възприети от
пострадалия и от останалите присъстващи на мястото лица, като е целял именно
този резултат - да обиди тъжителя публично.
Деянието
извършено от подсъдимия С.И., следва да се квалифицира като престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид всички
изброени по - горе отегчаващи обстоятелства, като съобрази и имотното му
състояние, а именно, че същият е безработен, наскоро освободен от затвора,
поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тепърва му предстои
процес на адаптация към социалния живот, поради което наказанието му следва да
бъде определено при условията на чл.54 от НК, към минималния размер на
наказанието, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно глоба в
полза на държавата в размер на 3000 лева. Съдът е наложил на подсъдимия и по -
лекото кумулативно предвидено наказание обществено порицание, като е постановил
да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местната радиоуредба.
Налице
са основанията за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. Двете
престъпления са извършени от подсъдимия преди да има влязла в законна сила
присъда, за което и да е от тях, поради което съдът е определил едно общо
наказание от така наложените му, най - тежкото от тях, а именно: пробация със
посочените по - горе пробационни мерки.
На
основание чл.23, ал.3, във вр. с ал.1 от НК съдът е присъединил изцяло към определеното общо най - тежко
наказание на подсъдимия, наказанието глоба в полза на държавата в размер на
3000 лева и обществено порицание.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански искове,
предявени от Д.Д. против подсъдимия С.И., както следва:
- за
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на причинената му лека телесна повреда;
- за
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на публично нанесената му обида.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането –
08.11.2009 г., до окончателното им изплащане.
Д.Д. е
конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на тъжителя, в резултат на причиненото му телесно увреждане и изречените от
подсъдимия обидни думи и квалификации са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки, страдания и унижение, поради което предявените
от него граждански искове следва да бъде уважени.
При
определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид особено циничният и
вулгарен начин, по който подсъдимият е извършил двете престъпления. Взе
предвид, че причинените телесни увреждания са затруднили говора и храненето на
тъжителя за период от време от две седмици, а отправените му обидни думи под
формата на псувни са възприети от останалите присъстващи по време на инцидента
лица.
Безспорно
и по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че Д. се е почувствал обиден, оскърбен и разстроен от нанесеният му
удар и отправените му обиди. Безспорно се установява, че грубото и арогантно
поведение от страна на подсъдимия И. е засегнало доброто име, самоуважението и
честта на пострадалия.
Съдът
отчита и обстоятелството, че тъжителят не е предизвикал поведението на И. на
инкриминираната дата.
Предвид
всичко гореизложено, и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита,
че претендираните суми от пострадалия по двата граждански иска - по 500 лева,
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
При това
положение, съдът като е признал С.И. за виновен по повдигнатите му с тъжбата
обвинения, е осъдил последния да заплати на тъжителя Д. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
причинената му лека телесна повреда в размер на 500 лева, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от деня на увреждането – 08.11.2009 г.,
до окончателното й изплащане.
Осъдил е
подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на публично нанесената му обида в размер на 500 лева, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от деня на увреждането –
08.11.2009 г., до окончателното й изплащане.
Върху
изцяло уваженият размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия И. да
заплати държавна такса в размер на 50 лева.
При този
изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И.
да заплати направените от тъжителя Д. деловодни разноски в размер на 115 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: