Р Е Ш Е Н И Е № 320
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 16.07.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година
в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело №3309 описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Агенция
за социално подпомагане-София, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2,
ЕИК *********, с която против Д.Д.Ц. ***, ЕГН **********
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че ответницата Д.Д.Ц. е подала
заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ в Дирекция
„Социално подпомагане“ – Видин.
Сочи се, че ответницата е лишена от помощта със
Заповед № 738/14.11.2012 г. на директора на Д „СП“ – Видин на основание чл. 14,
ал. 5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл. 33а от ППЗСП.
Излага се, че представеният протокол № 19/09.01.2012 г. от психиатрична ЛКК,
приложен към молбата-декларация е недействителен, защото не е вписан в
Регистъра на съответната ЛКК.
Излага се, че без наличието на горецитирания
документ лицето трябва да е регистрирано в Д „БТ“ или да представи документ за
доход от трудова дейност.
Поддържа се, че преди цитираната заповед е издадена
и Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 145/2014 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като е предприето и принудително изпълнение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата 453.00 лева, ведно с присъдена лихва в размер на 55.72 лева за периода
от 09.11.2012 г. до 23.01.2014 г., както и мораторна лихва в размер на 0.13
лева за периода от 24.01.2014 г. до 02.12.2019 г. /подаване на исковата молба в
съда/ и лихва от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски.
В
срока по чл.131 ГПК от назначения особен
представител на ответницата е
подаден писмен отговор, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва иска, като се сочи, че ответницата не дължи поради изтекла
погасителна давност.
С оглед
данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:Не е спорно обстоятелството,че ответницата е
получила,за периода от 01.01.2012 г.до м.04.2012 г. , като социални помощи от
АСП сумата в общ размер от 453
лв.,поради което приема тези факти за установени.
От ангажираната Заповед №738/01.11.2012 г. на
директора на Дирекция "Социално подпомагане“гр.Видин за възстановяване на
недобросъвестно получени социални помощи
е видно,че ответницата е задължена да възстанови получената сума от 453.20 лв.,във
връзка с подадена от нея,на 17.01.2012 г. , молба-декларация и съответна
Заповед №738/10.02.2012 г., поради това,че представения от ответницата протокол
№19/09.01.2012 г. от психиатрична ЛКК е недействителен.В заповедта е посочено,че с констативен протокол от
19.10.2012 г. е установено,че лицето е е получила недобросъвестно социалната помощ по чл.9 от
ППЗСП.
Във връзка с цитираната заповед от директора на Дирекция "Социално
подпомагане“гр.Видин е издадана и Запоред №738/14.11.2012 г.,с която ответницата
е лишена от социална помощ по чл.9 от ППЗСП.
Посочените заповеди,видно от направените
отбелязвания,са връчени на ответницата,като по делото не са ангажирани данни,че
същите са обжалвани.
От ч. гр. дело № 145/2014 год. по описа на РС -Видин
се установява,че въз основа на депозирано от ищеца против ответната страна
заявление на основание чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение №
113/27.01.2014 г. за сумите, както следва: 453 лв./главница/, ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2014 г./датата на подаване на заявлението в
съда/ ,както и сумата от 55.72 лв. за периода от 09.11.2012 г. до 23.01.2014 г.до
окончателното изплащане на вземането..
В заповедта
е отразено, че вземането на заявителя произтича от Заповед № 738/ 01.11.2012 г.
на директора на Дирекция "Социално подпомагане“гр.Видин за възстановяване
на недобросъвестно получени социално помощи.
Видното от разпореждане на съда от 30.10.2019
г.по ч. гр. дело № 145/2014 год. по
образуваното впоследствие срещу ответницата изпълнително дело поканата за
доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,като
в тази връзка и след указания на съда ищеца е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
При горните
данни съдът приема за безспорно,че на ответницата е отпусната месечна помощ по
чл.9 от ППЗСП в размер от 113.30 лв., както и във връзка с изложеното в
посочените две административни заповеди е безспроно ,че същата е получена недобросъвестно с оглед
представения от нея неистински документ.Получените помощи за периода от
01.11.2012 г. до м.04.2012 г. възлизат на сумата от 453.20 лв.и съгласно чл.14
ал.5 от ЗСП подлежат на възстановяване.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният
иск за главница е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло,така както е претендиран в заповедното
производство,а именно като се присъди сумата в размер на 453 лв., ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2014 г./датата на подаване на заявлението в
съда/.
Възражението
на ответната страна за настъпила давност е неоснователно ,по следните
съображения: от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл.422
ал.1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на
вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило
на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на иска и
възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на
давността/. В случая заявлението е подадено на 24.01.2014 г..Началният момент
от който тече давността за конкретното
вземане е момента,в който е получена недобросъвестно
съответната сума.Със Заповед №738/10.02.2012 г.е отпусната исканата помощ,което
налага извод,че получавеното на първата сума
е осъществено не по-рано от 10.02.2012 г.. Съпоставяйки тази датата и
24.01.2014 г. се установява, че не изтекла нито
петгодишната давост ,нито кратката тригодишна такава.
В тази връзка основателен се явява и акцесорния
иск за мораторна лихва в размер от 55.72
лв. за периода от 09.11.2012 г. до 23.01.2014 г..
Претендираните мораторна лихва за периода от
24.01.2014 г.до 02.12.2019 г. в размер на 0.13 лв. и лихва от 02.12.2019 г.по същество се обхващат
от присъдената по главницата законна
лихва и в тази врзъка съдът не дължи
отделно произнасяне по тях.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС
и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски,като не е представил списък.
По
настоящето дело такива са направени за
държавна такса в размер на 50 лв. и за възнаграждение за особен представител в
размер на 300 лв., които ,с оглед изхода на спора, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
С оглед обстоятелството,че не е направено
изрично искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение ,такова не следва
да се присъжда.
В
заповедното производството,видно от заповедта по чл.417 ГПК,не се направени
разноски и в тази връзка такива не се следват.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Ц.
***, ЕГН ********** , че дължи на Агенция за социално подпомагане-София, с
адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ЕИК ********* следните
суми: сумата от 453
лв./главница/, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2014 г./ датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
145/2014 г / до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 55.72
лв.,представляваща лихва за забава за
периода от 09.11.2012 г. до 23.01.2014 г.
ОСЪЖДА Д.Д.Ц. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за социално подпомагане-София, с
адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, ЕИК ********* сумата в общ размер на 350 лв., направени в
настоящето производство разноски/ за държавна такса -50 лв. и за възнаграждение
за особен представител -300 лв./.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д.№ 145/2014
г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: