Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3982/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. д.
№426/2018г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, предприето въз основа
на изпълнителен лист от 07.12.2010г., издаден по ч.гр.д. №3951/2010г. на
РС-Пазарджик за заплащане на сумите: 2935,79лв. главница, 458,65лв. договорна
лихва, 2359,82лв. присъдени и начислени законни лихви за забава и 387,89лв.
разноски; както и въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2010г., издаден по
ч.гр.д. №4870/2010г. на РС-Пазарджик за заплащане на сумите: 3093,60лв. главница,
1374,52лв. договорна лихва и 3072,50лв. присъдени и начислени законни лихви за
забава и 388,99лв. разноски. Оспорването се обляга на възражението, че правото
на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Ищцата П.И.Ц. твърди, че срещу
нея е провеждано принудително изпълнение за събиране на горепосочените суми
съответно по изп. д. №68/2011г. и по изп. д. №1574/2012г. и двете на ДСИ при РС
– Пазарджик, по които взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е
инициирал прекъсващи давността изпълнителни действия след 17.11.2011г., респ.
след 12.12.2012г. , поради което производство и по двете дела било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че след прекратяването ответникът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е придобил чрез цесия вземанията по двата
изпълнителни листа и е инициирал ново изпълнително производство за тяхното
събиране по изп.д. №426/2018г. на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, по което на
26.03.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в „ЦКБ“ АД и
„Общинска банка“ АД, както и върху нейното трудово възнаграждение при
работодателя „Ричи“ ЕООД. Твърди, че към момента на образуване на изп.д.
№426/2018г. от ЧСИ Деница Станчева вземането и по двата изпълнителни листа е
погасено по давност. Иска от съда да установи по отношение на ответника, че
същото не подлежи на принудително изпълнение. Сочи доказателства и претендира
съдебни разноски.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД признава качеството си на взискател. Оспорва иска при твърдение, че
вземането не е погасено по давност. Твърди давността да е прекъсната чрез
образуването на изп. д. №68/2011г. и изп. д. №1574/2012г. и двете по описа на
СИС при РС-Пазарджик, както и че давностният срок не е текъл по време на
изпълнителното производство, съгласно даденото задължително тълкуване на закона
с ППВС №3/18.11.1980г., което намира приложение до момента на неговата отмяна с
ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че с обявяване
на тълкувателното решение на 26.06.2015г. давността е започнала да тече отново,
но е била прекъсвана многократно чрез поисканите от взискателя и наложени от
частния съдебния изпълнител запори по изп.д. №426/2018г. на ЧСИ Деница
Станчева, рег. №889. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебни
разноски.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявен е
установителен иск за недължимост на съдебно признато вземане поради погасяване
по давност на правото за принудително изпълнение, настъпило след издаването на
изпълнителното основание. Искът е допустим доколкото е подаден от длъжника срещу
взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо
обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищцата и
ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. №426/2018г. на ЧСИ Деница
Станчева, рег. №889, образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист
от 07.12.2010г. по ч.гр.д. №3951/2010г. на РС-Пазарджик и изпълнителен лист от
22.12.2010г. по ч.гр.д. №4870/2010г. на РС-Пазарджик, както и придобиването на
това вземане от ответника чрез договор за цесия, която има действие спрямо
длъжника.
Спорът между страните е дали след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането е погасено по давност или давностният
срок е бил своевременно прекъснат.
Съгласно чл.117 ЗЗД давността за съдебно признатите вземания е всякога 5
години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията,
дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
Съгласно разясненията в решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на
тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което
погасителната давност спира да тече в хода на изпълнителното производство.
Следва да се посочи и това, че съгласно трайно установената съдебна
практика, вкл. и с горецитираното ТР, прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на
закона с изтичането на 2-годишния срок от последното изпълнително действие, без
да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител. Със своето
постановление съдебният изпълнител само прогласява вече настъпилото
прекратяване.
Относно вземането по изпълнителния лист от 07.12.2010г., издаден по
ч.гр.д. №3951/2010г. на РС-Пазарджик:
От материалите по приложеното изп. д. №68/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик е видно, че то
е образувано срещу ищцата по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, депозирана на 03.02.2011г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.12.2010г.
по ч.гр.д. №3951/2010г. по описа на РС – Пазарджик. С молбата взискателят е
поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ – запор, опис и продан на
движими вещи в дома на длъжника. Така подадената молба е редовна, отговаря на
изискването по чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея се иска извършването на
поредица от изпълнителни действия, изграждащи предвиден в закона изпълнителен
способ, тя прекъсва давността. Освен това, с образуването на изпълнителното
дело погасителната давност е спряна и същата не е текла в хода на
производството /към този момент приложение намира ППВС №3/18.11.1980г./. Тъй
като по делото не са предприети никакви изпълнителни действия, то считано от
датата на подаване на молбата е започнал да тече 2-годишния срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, в който взискателят е могъл да поиска такива, което обаче не е
направил. Срокът е изтекъл на 03.02.2013г. С изтичането му изпълнителното
производство е прекратено ex lege и е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
С молба от 02.03.2017г. ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на
мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД поради придобиване на вземането с
договор за цесия. Със същата молба новият взискател е поискал опис на движимите
вещи в дома на длъжника. С оглед изводите на съда, че към този момент
изпълнителното производство е било прекратено поради настъпилата перемпция, то
извършените извън неговите времеви рамки действия на взискателя и на съдебния
изпълнител не могат валидно да прекъснат погасителната давност. Затова същата е
изтекла на 03.02.2018г. С изтичането й е погасено и правото на принудително
изпълнение.
На 22.02.2018г. ответникът е подал молба за принудително събиране на
погасеното по давност вземане, по която е образувано на изп.д. №426/2018г. на
ЧСИ Деница Станчева, рег. №889 и са предприети посочените от ищцата
изпълнителни действия срещу нея. Затова съдът намира, че искът за оспорване на
изпълнението, което има за предмет вземането по изпълнителния лист от
07.12.2010г. по ч.гр.д. №3951/2010г. на РС-Пазарджик в общ размер на 6142,15лв.
е основателен и следва да се уважи.
Относно вземането по изпълнителния лист от 22.12.2010г., издаден по
ч.гр.д. №4870/2010г. на РС-Пазарджик:
От материалите по приложеното изп. д. №1574/2012г. на ДСИ при РС –
Пазарджик е видно, че то е образувано срещу ищцата по молба на взискателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, депозирана на 23.10.2012г. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 22.12.2010г. по ч.гр.д. №4870/2010г. по описа на
РС – Пазарджик. С молбата взискателят е поискал прилагането на конкретен
изпълнителен способ – запор върху вземанията за трудово възнаграждение на
длъжника при работодателя „Алпи-2010“ ООД, гр.Стамболийски. Запорът е наложен
на 15.12.2012г., но по него не са постъпили суми. Други изпълнителни действия
не са поискани и не са извършвеи, поради което срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е изтекъл на 15.12.2014г. С изтичането му изпълнителното производство е
прекратено ex lege и е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок
по чл.117, ал.2 ЗЗД.
С молба от 02.03.2017г. ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на
мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД поради придобиване на вземането с
договор за цесия. Със същата молба новият взискател е поискал опис на движимите
вещи в дома на длъжника. Така подадената молба е редовна, отговаря на
изискването по чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея се иска прилагането на
конкретен изпълнителен способ, тя прекъсва давността. От момента на
прекъсването е започнала да тече нова давност.
На 22.02.2018г. погасителната давност е била отново прекъсната с подадената
от ответника молба за образуване на изп.д. №426/2018г. на ЧСИ Деница Станчева,
рег. №889, в която също са посочени конкретни изпълнителни способи. По това
дело на 28.03.2018г. е наложен запор върху вземанията на ищцата по нейни
банкови сметки в „Общинска банка“ АД и банка „ЦКБ“ АД, а на 26.04.2018г. е
наложен запор върху вземанията й от работодателя „Ричи“ ЕООД. Всички тези
изпълнителни действия валидно прекъсват погасителната давност и поставят
началото на нов 5-годишен давностен срок, който все още не е изтекъл.
Затова съдът намира, че искът за оспорване на изпълнението, което има за
предмет вземането по изпълнителен лист от 22.12.2010г., издаден по ч.гр.д.
№4870/2010г. на РС-Пазарджик в общ размер на 7929,61лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото страните взаимно си
дължат разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. Ищцата е
представила доказателства за направени разноски в размер на 1600,52лв.,
включващи 550,52лв. внесена държавна такса и 1050лв. заплатено възнаграждение за
един адвокат. От тях по съразмерност следва да й се присъдят 698,61лв.
Ответникът
е предявил възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира
за неоснователно, тъй като с оглед общата цена на исковете, която е
14071,76лв., възнаграждението е в рамките на минималния размер по чл.7, ал.2,
т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, на
който съдът определя възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 и 2 НЗПП в размер на 400лв. Освен това ищецът е направил разноски
за държавна такса по т.8 ТТЗЧСИ в размер на 24лв. От тях по съразмерност следва
да се присъдят 238,93лв.
Дължимата държавна такса за производството е в
размер на 562,87лв., от които ищцата е внесла 550,52лв. На основание чл.77 ГПК
следва да се постанови принудително събиране от ищцата на разликата в размер
12,35лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
По иска на П.И.Ц. с ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумите: 2935,79лв. главница,
458,65лв. договорна лихва, 2359,82лв. присъдени и начислени законни лихви за
забава и 387,89лв. разноски, за чието събиране е образувано изп. д. №426/2018г.
по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, въз основа на изпълнителен лист от
07.12.2010г., издаден по ч.гр.д. №3951/2010г. на РС-Пазарджик, тъй като правото
на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание, като ОТХВЪРЛЯ иска
за недължимост поради изтекла погасителна давност на сумите: 3093,60лв.
главница, 1374,52лв. договорна лихва, 3072,50лв. присъдени и начислени законни
лихви за забава и 388,99лв. разноски, за чието събиране е образувано изп. д.
№426/2018г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, въз основа на
изпълнителен лист от 22.12.2010г., издаден по ч.гр.д. №4870/2010г. на
РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД да
заплати на П.И.Ц. съдебни разноски в размер
на 698,61лв.
ОСЪЖДА П.И.Ц. да заплати на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер на 238,94 лв.
ОСЪЖДА П.И.Ц. да заплати по сметка на Районен съд
– гр.Пазарджик допълнителна държавна такса за производството в размер на
12,35лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: