Решение по дело №199/2020 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 260036
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20203240200199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна,  21.05.2021 год.

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и втори април,  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 199 по описа на КвРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на В.А.В. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 20-0283-000286/19.08.2020г., издадено от началника на РУ Каварна, с което на въззивната страна на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Изложени са съображения за неоснователност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, явява се лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на Наказателното постановление.

Възиваемата страна,  редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 10.08.2020г. в 21.55 часа в гр.Каварна, на ул.“България“ била извършена проверка от служители на Министерството на вътрешните работи, между които са били и св.Ц.Ц. – младши автоконтрольор и Ж.К. ***. При проверката въззиваемият като водач на лек автомобил – Пежо 206 с рег.№ТХ ***ХН, собственост на С.Х.Т.отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARBA0082. Издаден му бил талон за медицинско изследване с № 0003525, стикер №Ь014654, който бил връчен на лицето срещу подпис в 22.15 часа. В 22.15 часа на същата дата -  10.08.2020г. във ФСМП Каварна, с протокол за медицинско изследване и вземане на биологични пороби за употреба на алкохол, на въззиваемият е взета кръвна проба за химически анализ, по надлежния ред. Резултатът от химическото изследване доказал наличие на етилов алкохол в количество 0,83 промила в кръвта, съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол №770/11.08.2020г. на Специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

Приемайки, че жалбоподателят  е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, Ц. му съставил Акт за установяване на административно нарушение №184130, в който вписал, че жалбоподателят, като водач отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARBA0082 и на същия му е издаден талон за медицинско изследване с №0003525.

АУАН бил връчен на нарушителя.

Непосредствено след предявяване на акта – на 19.08.2020г., било изготвено атакуваното наказателно постановление срещу В.А.В. с ЕГН **********, за това, че на 10.08.2020г. в 21.55 часа в гр.Каварна, ул.“България“, до бензиностанция Петрол, в посока центъра на града, жалбоподателя управлява лек автомобил Пежо 206 с рег. № ТХ***ХН, собственост на С.Х.Т.с ЕГН **********, като водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с №ARBA0082. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0003525, стикер №А014654, връчен на лицето срещу подпис в 22.15 часа. В 22.15 часа във ФСМП Каварна, с протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол, на лицето е взета кръвна проба за химически анализ, по надлежния ред. Резултатът от химическото изследване доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,83 промила в кръвта, съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол № 770/11.08.2020г. на Специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, с което жалбоподателят виновно е нарушил чл5, ал.3, т., от ЗДвП. За извършеното нарушение на и на осн. чл. 174, ал.,, т.2 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. НП било връчено на нарушителя на 05.10.2020г.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.Г.Ц. и Ж.К.К.. Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им. Съдът кредитира и представените по делото писмени доказателства, доколкото са непротиворечиви, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл са и св.показания на св.Д.А.А., водена от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и всички данни визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от актосъставителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните, визирани в т.т. 2-7 и 10 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателят виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му административни наказания. Действително прави впечатление, че в обстоятелствената част на НП часа на връчване на талона за медицинско изследване и самото изследване във ФСМП съвпадат, но това вероятно се касае за техническа грешка, което не е от съществено значение за резултата  от самото изследване.

Настоящият състав на съда приема, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение по текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан жалбоподателя по административен ред, тъй като същият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 0.95 промила установено с Протокол за химическа експертиза № 770/11.08.2020 г. За да е осъществено деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал. 4 от ЗДвП/.

 Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила.

От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл. 174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Проверката с техническо средство и медицинското изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.

 Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В настоящия случай, жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство и е поискал да му бъде извършена кръвна проба.

В частта относно налагане на наказанието, административно наказващият орган /АНО/ изрично е отразил в процесното наказателно постановление, че при налагане на наказанието по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, конкретно при вземане на решение по административно наказателната преписка за налагане на наказанието, е взел под внимание Протокола от химическата експертиза № 770/11.08.2020 г. с показания 0.83 промила алкохол в кръвта, при което не се установява противоречие в процесното НП относно обстоятелството кои показания АНО приема за достоверни и каква е концентрацията на алкохол у водача. Не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Процесният случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е от тези, които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение. От една страна по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и установената по-висока стойност от 0.83 промила на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя В., от законно регламентираната долна граница от 0.5 промила, от друга в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0283-000286/19.08.2020 г. издадено от Началника на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на В.А.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и са отнети 10 к. т. на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….