Решение по дело №1306/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260042
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20193230201306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

04.11.2020 г., гр. Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1306 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Г.П. ЕГН ********** ***412/26.09.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

С жалбата се моли Наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. АУАН е връчен по надлежния ред на нарушителя, който е посочил собственоръчно възраженията си. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.09.2019 г. св. Е.Д.С. и св. Д.А.Д. - полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич, посетили адрес в гр. Добрич, ул. „*” по сигнал. При пристигането си на място свидетелите установили жалбоподателя на посочения адрес да стои пред порта в двора на имота заедно с две лица и да не им позволява да излязат от там.

На място св. С. приканил няколко пъти жалбоподателя да се отмести от портата в двора на имота и така да даде възможност на двете лица да излязат безпрепятствено, но той категорично отказал.

Това наложило жалбоподателят да бъде задържан и отведен в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич, където св. С. образувал срещу него административно-наказателно производство, съставяйки в присъствието на П. и на св. Д. АУАН серия Т, 112381, № 1717а-2412/26.09.2019 г., с който му вменил административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР за това, че на 13.09.2019 г. около 11,40 ч. в гр. Д*, ул. „*” след издадено писмено полицейско предупреждение отказва да напусне мястото на проверка, с което съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба.

На 26.09.2019 г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-2412, в което административно-наказващият орган вменил на жалбоподателя, че на 13.09.2019 г. около 11,40 ч. в гр. Д* на ул. „*” не изпълнява писмено полицейско предупреждение, изразяващо се в това да напусне мястото на проверката и съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Описаното деяние било квалифицирано като административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства - Наказателно постановление № 1717а-2412/26.09.19 г.; АУАН № 1717а2412/26.09.19 г.; справка от Първо РУ на МВР – гр. Добрич вх. № 4249/21.02.2020 г.; справка от Община град Добрич с вх. № 260551/19.08.2020 г., ведно с Архитектурен проект за строеж: „Преустройство на два броя гаражи в склад“, УПИ І, кв. 80, ЦГЧ гр. Добрич - /челен лист, удостоверение № 01227/01.01.13 г., застраховка от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, обяснителна записка, мерки за пожарна безопасност, обяснителна записка по организация на строителството и изискванията за здравословни безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, скица № С-510/16.07.13 г., ситуация М1:250, съществувщо положение М1:50, разпределение на кота 0,00 М1:50, план за покрива М1:50, вертикален разрез М1:50 и фасада от запад М1:50; справка от ОД на МВР – Добрич с вх № 260833/26.8.2020 г., ведно със заповед № 8121з-1098/25.8.2017 г.; Заповед № 8121з-1371/11.11.15 г.; справка отк Община град Добрич с вх. № 260624/20.08.2020 г.; Решение № 172/29.06.2020 г. по адм. дело № 668/2019 г. по описа на АдмС- Добрич.

При така установената фактическа обстановка и при анализ на приобщените по делото доказателства се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“

В ал. 1 на с. чл. е указано, че разпорежданията се издават писмено.

Разпитани в качеството на свидетели С. и Д. потвърждават констатациите в АУАН и НП. В показанията си и двамата твърдят, че няколко пъти са помолили нарушителят да освободи пътя, но той е отказал. За това му е бил съставен протокол за предупреждение, който той отказал да подпише. Разпореждане в писмен вид не е издавано на нарушителя.

В хода на съдебното производство бе изискана справка от Началника на Първо РУ на МВР – Добрич, от която да е видно има ли съставен протокол за предупреждение спрямо П.. Видно от отговора /л. 49/, в полицията не разполагат с такъв протокол за предупреждение.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че един от елементите на вмененото на П. нарушение, а именно – издадено писмено разпореждане, не е налице в случая. Безспорно се доказва от показанията на свидетелите и приложената справка, че въпреки твърденията на полицейските служители, писмен протокол за предупреждение не е съставян на П. /въпреки че цитираният текст от закона изисква разпореждане, издадено в писмен вид/. Доколкото предупреждение и разпореждане са две отделни форми на осъществяване на полицейската дейност, то чл. 64, ал. 4 ЗМВР вменява задължение за задължително спазване на разпорежданията на полицейския орган. Такова в случая не е съставяно в писмен вид. Не се събраха и доказателства полицейските служители да са издавали и устно разпореждане на нарушителя, доколкото в показанията си те заявяват категорично, че няколко пъти са го помолили /приканили/ да освободи изхода, но той е отказал. За да може неизпълнението на едно разпореждане, издадено устно, да доведе до реализиране на административно-наказателна отговорност, е нужно същото да бъде издадено ясно за адресата му, на когото да бъде разяснена и отговорността при неизпълнението му. Доказателства в тази насока не бяха събрани по делото, а и в показанията си двамата полицейски служители сочат за издадено в писмен вид предупреждение/разпореждане, като неизпълнението му е бил съставен и АУАН.

Или, от така събраните доказателства, съдът не намира за безспорно установено, че жалбоподателят Д.П. е отказал да изпълни писмено полицейско разпореждане.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР за недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което на това основание НП подлежи на отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 1717а-2412/26.09.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ гр. Добрич, с което на Д.Г.П. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       /Галя Митева/