Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 27.04.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на пети март
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Маргарита Димитрова, като разгледа
докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2825/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11308/2019
г. по описа на СРС съдът отхвърля като неоснователни и недоказани
предявените от Ж.Д.Ж., ЕГН ********** срещу
Х.Б. АД, ЕИК ********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 50 000,00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за
претърпени болки и страдания от професионално заболяване „Невритис нерви
акустици“ признато с Протокол №2/6.1.1990г. и Протокол № 23/22.1.1991г.
издадени от ДК Михайловград, ведно със законната лихва от 18.09.2018г.
до окончателното заплащане на задължението и
5760,00 лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди за лечение на
професионално заболяване „Невритис нерви акустици“ в периода 18.09.2015г.-18.09.2021г.,
ведно със законната лихва от 18.09.2015г.
до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.200, ал.1 КТ.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Ж.Д.Ж., който е подал настоящата въззивна жалба. С нея твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претенциите за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност, тъй
като професионалното заболяване било установено за първи път през 1990-1991 г. Излага, че постановеното на
19.09.2018 г. експертно решение на НЕЛК, с което му е определена 70% ТНР за
професионалното му заболяване „Невритис нерви акустици“ съставлява
самостоятелно основание за претендиране на обезщетение по реда на чл. 200 КТ.
Твърди и допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционният
съд, поради неуважаване на искането за допускане на двама свидетели и
изготвянето на СМЕ.
С оглед изложеното моли съда да отмени съдебното решение и
да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно
доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска неговото
потвърждаване.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за частично
основателна. Съображенията за това са следните:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че Х.Б.
АД, ЕИК ******** има качеството на работодател на въззивника по смисъла
на чл. 200 КТ.
Няма спор, а се установява и от представените писмени
доказателства, че с протокол от диагностична комисия от 09.01.1990 г. е
установено, че въззивникът страда от а заболяването „Невритис нерви акустици“ в резултат от извършваната при въззиваемия
трудова дейност. С протокол № 23 от 22.01.1991 г., издаден за пререгистрация,
посочените горе констатации за потвърдени.
Представено е ЕР от 07.03.1991 г. на ЦТЕЛК, с което
въззивникът е определен като трудоспособен с диагноза вибрационна болест първи
към втори стадий и двустранен слухов неврит. В мотивната част е посочено, че
той има слухова загуба в дясно 50дб. и в ляво 60дб. с добър социален контакт, а
двете професионални заболявания не ограничават трайно неговата трудоспособност.
По делото е представено ЕР № 0918 от 21.07.1995 г., от
което е видно, че на въззивника е определена трета група на инвалидност по
отменения Закон за пенсиите, съответстващ на намалена работоспособност между 50
и 70,99% понастоящем, със срок до 01.07.1996 г. поради диагноза „разстройства
на вегетативната нервна система. (вибрационна болест I-II ст., Ангеодистоничен и слухов синдром), което съставлява
признато професионално заболяване, правещо лицето нетрудоспособно за
изпълняваните професии.
Представено е и ЕР № 0781 от 29.05.2014 г., с което вида
и степента на увреждане на работоспособността на въззивника е определена на 72%
ВСУ като 44% са отредени за общо заболяване и 60% за Неврит на слуховите нерви.
Срокът е пожизнено. В мотивите към решението е посочено, че лицето страда от
практическа глухота. Вибрационната болест, първи стадии не обуславя процент
ВСУ, поради което той е определен само на база неврит на слуховите нерви.
От ЕР от 13.02.2017 г. ТЕЛК се установява, че на
въззивника е определена 74% намалена трудоспособност като 46% от тях са за общо
заболяване и 60% са за професионално заболяване- неврит на слуховите нерви. В
мотивите е посочено, че лицето страда от „липса на слух двустранно“. Решението е обжалвано и с ЕР
№ 1049 от 18.10.2017 г., издадено от НЕЛК е отменено в частта за оценката на
степента на увреждане, като е определена 86 % намалена работоспособност като 40
% са за общо заболяване и 70% за професионалното заболяване невритис нерви
акустици. В мотивната част е посочено, че лицето страда от пълна глухота без
говорни смущения.
От ЕР от 14.06.2018 г. се установява, че намалената
работоспособност на въззивника е определена отново на 86% като 40% са определени за общо заболяване, а
70% за процесното професионално заболяване. В мотивната част е посочено, че
лицето страда от пълна глухота без говорни смущения. Решението е обжалвано и с
ЕР от 18.09.2018 г. на НЕЛК е определена 92% намалена трудоспособност от 48% са
за общо заболяване, а 70% за процесното професионално заболяване.
При събраните писмени доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност доколкото
професионалното заболяване е установено като такова през 1990г. –1991 г. Отделно е посочил, че искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е неоснователен поради непредставяне на
доказателства за действително реализирани разходи за лечение. Съдът не се е
произнесъл по основателността на претенцията за неимуществени вреди по
същество.
Неоснователно е възражението на въззивника за допускане
на процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд поради недопускане
на поисканата от същия СМЕ и свидетел за установяване на професионалния
характер на процесното заболяване. В случая професионалния характер
на заболяването е установено от представения протокол на
диагностична комисия, издаден при действието на Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на
професионалните заболявания /обн. ДВ бр. 5 от 18.01.1985 г./. Колкото до твърдяното процесуално нарушение за недопускането на разпита
на свидетеля, поискан с цел да се установи какви неимуществени вреди е
претърпял ищецът, то това действие не е накърнило правата на жалбоподателя, тъй
като от представените писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК и НЕЛК се установява,
че същият прогресивно е губил слуха си като към 2014 г. е достигнал до
практическа глухота, а след това към 2017 г. вече е страдал от пълна глухота,
като така неимуществените вреди са били установени по делото.
С оглед горното съдът намира, че не са налице допуснати
процесуални нарушения при постановяването на обжалваното съдебно решение,
поради което и не е уважил направените с въззивната жалба доказателствени
искания.
От представените писмени доказателства се установява, че
ищецът страда от професионално заболяване, установено като такова с протокол на
компетентния орган през 1990 г. Страните не спорят пред въззивната инстанция за това, че към момента
на полагане на трудовата дейност, във връзка с която е възникнала
професионалната болест въззиваемият е бил работодател на въззивника, а това се
установява и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства.
От експертни решения на компетентните органи, се установява, че от 1990 г. до
настоящия момент ищецът е започнал да губи слуха си, като към 2014 г. той вече
е страдал от практическа глухота, установена ЕР № 0781 от 29.05.2014 г., което
означава загуба на слуха от 65 до 90 дб СЗ и е дало основание за определяне на процент на намалена трудоспособност от
60
% съобразно Наредба за медицинската експертиза(раздел I). Към 2017 г. въззивникът вече
е страдал от пълна липса на слух без увреждане на говора, установена с ЕР №
1049 от 18.10.2017 г., издадено от НЕЛК, което означава над
90 дб СЗ и е дало основание
за определяне на намалена трудоспособност в размер на 70%. С последващо решение
на НЕЛК от 18.09.2018 г. е потвърдено същото здравословно състояние – пълна
липса на слух без засягане на говора.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира за
основателен предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, доколкото е
установено, че вследствие извършването на трудова дейност при работодателя,
въззивникът е развил прогресиращо професионално заболяване, довело до
значително влошаване на здравето му, изразяващо се към датата на подаване на
исковата молба в пълна глухота. От своя страна пълната загуба на слух е
постановила въззивника в положение, при което той не може да общува нормално с
околните, да се наслаждава на социални събития, да слуша музика, да се развлича
или информира за случващото се около него посредством стандартните
информационни канали като телевизия и радио. Настъпването на тези социални
последици за живота му е логически и житейски оправдано, предвид което съдът
намира, че за тях не е необходимо да се събират допълнителни доказателства.
Доколкото слухът е едно от основните сетива, от които човекът се ръководи в
ежедневието си, то неговото увреждане неминуемо води до отрицателни промени в
начина на живот. В конкретния случай при установяване на заболяването социалните
дейности и общуването, не са били засегнати съществено, но впоследствие с
достигането на практическа и особено на пълна глухота, въззивникът постепенно е
бил лишен от възможност да продължи досегашния си начин на живот, бил е
принуден да се адаптира съобразно здравословното си състояние и да намери
различни начини за общуване, за получаване на информация, за развлечение и др.,
с което качеството му на живот е повлияно отрицателно и то без изгледи за
подобрение. С оглед изложеното съдът намира, че справедливото обезщетение за
всички претърпени неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв.
Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
претенцията за неимуществени вреди е изцяло погасена по давност. В тази връзка
въззивната инстанция взе предвид приетото с решение № 376 от 11.05.2010 г. по
гр. д. № 1188/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, съобразно което от
принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди
следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение
със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. В тази връзка съдът е заключил, че щом като е
поискано по-голямото - т. е. присъждане на
обезщетение за един по дълъг период от време, считано от началната дата на
констатиране на професионалното заболяване съдът може да
присъди по-малкото на базата на
предявената искова молба и посочените в нея фактически обстоятелства щом
установи наличие на ексцес в процесния
период, в случай, че за общото обезщетение е изтекла погасителната давност.
Като се има предвид посочената съдебна практика, настоящият съд намира, че
първоинстанционният съд не е отчел наличието на ексцес на здравословното
състояние на въззивника, който съставлява самостоятелно основание за присъждане
на обезщетение, давността за което тече от момента на неговото възникване и/или
положително установяване, а не от момента на първоначалното установяване на
професионалното заболяване.
От събраните по делото доказателства се установи, че
професионалното заболяване е установено през 1990 г. Ексцес на състоянието му е
имало през 1995 г., когато предвид намаляването на слуха му е определена трета
група инвалидност, а през 2014 г. с ЕР е установено, че ищецът страда от
практическа глухота. При така установеното правилни се явяват изводите на СРС,
че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
първоначалното увреждане на здравето е погасена по давност на основание чл.
358, т.3 КТ. Давностния срок е изтекъл и по отношение на констатираното
сериозно влошаване на здравето през 1995г. и 2014 г., когато за въззивника са
настъпили най-сериозните отрицателни изменения във физическо, емоционално и
социално естество. В същото време обаче от представените ЕР е видно, че през
2017 г. здравословното състояние на въззивника се е влошило отново като е
достигнало да степен пълна глухота. Това състояние е било потвърдено и с ЕР от
2018 г. От това следва, че през 2017 г.
е настъпила отрицателна промяна в развитието на заболяването, което не е отчета
от първоинстанционния съд и която съставлява основание за присъждане на
обезщетение, давностния срок за което не е итекъл към датата на подаване на
исковата молба. Предвид това съдът намира, че за установения ексцес през 2017
г. на ищеца се следва обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
5 000 лв., като приема, че останалата част от определеното горе общо
обезщетение от 50 000 лв. се дължи за периода до този ексцес – 5 000
лв. за първоначалното увреждане на здравето, 40 000 лв. за влошаването на
здравето през 2014 г., когато ищецът започва да страда от практическа глухота,
което е най-осезаемата промяна за него във физически, емоционален и социален
план. В тази връзка съдът приема, че между практическата глухота и настъпилата
пълна глухота промяната в здравословното състояние не е довела до значима
разлика в битието на въззивника, предвид което за този ексцес обезщетението
следва да се определи на 5 000 лв. Законната лихва се дължи от датата на
настъпване на усложнението (т. 10 от ППВС №
4/30.10.1975 г.), но доколкото е претендирана от 18.09.2018 г., то
следва да се присъди именно от тази дата до окончателното изплащане.
По претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че
същата е неоснователна. От представените
от въззивника доказателства не се установява реално да е направен разход от
него за заплащане на необходимите за лечението медикаменти, като съдът намира,
че действителния точен размер на
отрицателната разлика в имуществото на въззивника може да се установи чрез
писмени разходни документи, каквито липсват по делото. При това положение дори
и да бе установено чрез СМЕ необходимостта от лечение, по делото няма
доказателства, че то действително е било проведено и заплатено от въззивника.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията на
въззивника за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за настъпил
през 2017 г. ексцес на придобито в резултат от полагана при ответника трудова
дейност професионално заболяване, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част
съдебното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор въззивникът има право на
претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство съобразно уважения размер на иска в размер на
90 лв. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно
направеното от ответника в първоинстанционното производство възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид
установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер и предявения материален интерес. Ответникът не е претендирал разноски за
първоинстанционното производство.
Въззивникът има право и на направените от него разноски
във въззивното производство съобразно уважената част от претенцията в размер на
22 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 250 лв. съдът намира за неоснователно направеното
от въззиваемия възражение за прекомерност с оглед обжалваемия интерес и установеното
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззиваемият
не е претендирал разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от
26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11308/2019 г. по описа на СРС, в частта,
с която съдът е отхвърлил предявения от Ж.Д.Ж.,
ЕГН ********** срещу Х.Б. АД, ЕИК ********,
иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода след 18.10.2017 г. и за сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 КТ, Х.Б. АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** чрез адвокат Г.Т. да заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к.201 чрез адвокат Л.П. сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпил
ексцес на професионално заболяване „Невритис нерви
акустици“, признато с Протокол №2/6.1.1990г. и
Протокол № 23/22.1.1991г. издадени от ДК Михайловград, установен с ЕР № 1049 от 18.10.2017 г., издадено от НЕЛК, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11308/2019 г. по описа на СРС в останалата част, с която
съдът е отхвърлил предявените от Ж.Д.Ж., ЕГН ********** срещу Х.Б. АД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата над
5000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., претендираните като
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие професионално
заболяване „Невритис нерви акустици“ признато с Протокол
№2/6.1.1990г. и Протокол № 23/22.1.1991г. издадени от ДК Михайловград и за периода от установяване
на заболяването до 18.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху отхвърлената част от главницата, считано от 18.09.2018
г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на
причинените имуществени вреди в размер на 5760,00
лв.,
претендирани като разходи за лечение на професионално
заболяване „Невритис нерви акустици“ в периода 18.09.2015г.-18.09.2021г., ведно
със законната лихва от 18.09.2015г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х.Б. АД, ЕИК ******** да заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН ********** сумата от
340 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.