№ 37715
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110169389 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. М. срещу ********* и
***********, с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД срещу ********* за сумата от 550 лв., представляваща платена при липса
на основание по нищожния договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г.
сума за лихва, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба - 21.12.2022г., до окончателното й погасяване, и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу *********** за сумата от 1532.96 лв.,
представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение за
поръчителство по нищожния договор за поръчителство от 14.03.2022г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2022г., до
окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника ********* договор за потребителски
кредит № 2535553/14.03.2022г., въз основа на който е получил заем в размер от 4187.18
лв., със задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца. Поддържа, че съобразно
договорната клауза на чл. 4, ал. 1 е имал задължение да обезпечи изпълнението по
договора с договор за поръчителство с ответника ***********, в изпълнение на което
на 14.03.2022г. ищецът сключил договор за поръчителство с последния, по който
следвало да заплати възнаграждение в размер от 5753.86 лв. На 15.09.2022г. сключила
договор за кредит № 2639781/15.09.2022г. с *********, по който й била предоставена в
заем сума в размер на 6000 лева, с част от която – в размер на 4840.01 лв., било
погасено задължение на ищеца по предходния договор за потребителски кредит №
2535553/14.03.2022 г. Твърди, че е заплатила по договор за потребителски кредит №
2535553/14.03.2022 г. и договор за поръчителство задължения в общ размер на 6270.14
лв., включваща сумата от 4187.18 лв.- главница, 550 лв.- лихва и 1532.96 лв.-
възнаграждение за поръчител. На ищеца били издадени удостоверения от ********** и
***********, съобразно които договорите са приключили и сумите са изплатени.
Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му, общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и такса гарант. Договорът не
отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като погасителният план не
1
съдържал необходимата информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните задължения по договора, както и не били посочени
конкретни условия за прилагането на посочения в договора лихвен процент, общият
размер на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по договора и
такса гаранция, а бил посочен единствено общ размер на задълженията. Договорът
противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
съдържанието- приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, така и
дали същият е фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен и
размерът на възнаградителна лихва и процентно съотношение спрямо главницата,
както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Погасителният план към
договора не съдържал необходимата информация, така и не ставало ясно по какъв
начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. В
стойността на ГПР не била включена дължимата от ищеца сума по договора за
предоставяне на поръчителство, която била елемент от общия разход на потребителя
по кредита, тъй като била пряко свързана с договора за потребителски кредит. В
условията на евентуалност счита, че клаузата относно определянето на ГПР от
договора е нищожна, тъй като водела до нееквивалентност на престациите на страните,
респ. до накърняване на добрите нрави, а също така и като неравноправна, тъй като
предвиждала задължително условие за отпускане на сумата по кредита, така и не била
формулирана по ясен и разбираем начин, подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени икономическите
последици от сключването на договора, не била уговорена индивидуално и не отговаря
на изискванията за добросъвестност и справедливост. Поддържа, че договорът за
поръчителство от 14.03.2022г. бил нищожен, тъй като задълженията по същия
представляват допълнителна сума, което е в размер на над 100% от вземането, което се
обезпечава, с което и се стигало до заобикаляне изискванията на чл.19, ал. 4 ЗПК, така
и била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, поради което
бил сключен и в противоречи на добрите нрави, доколкото били нарушени
изискванията за добросъвестност и справедливост, а това от своя страна водело до
нищожност на целия договор за поръчителство.
Представени са 2 бр. писмени доказателствени средства. Прави се искане по чл.
190 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
**********. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит от 14.03.2022г., по който на ищеца е предоставена в заем сума
в размер на 4187.18 лв., като сочи, че по договора бил уговорен ГЛП в размер от
40.00%, ГПР в размер от 48.21%. Не оспорва, че задължението по процесния договор за
кредит № 2535553/14.03.2022г. е предсрочно погасено на 15.09.2022 г. По същество
оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена
преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за
потребителски кредит. Твърди, че в т. 10 от приложение № 1 към договора било
посочено съдържанието на погасителния план, в който били упоменати броят на
дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва.
Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите нрави и да е налице
нееквивалентност на престациите на двете страни. Навежда довод, че в договора са
спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като ясно са посочени
2
лихвеният процент и ГПР. Договорът за потребителски кредит и приложението към
него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и
формулирани, съгласно законовите изисквания, като в същия се съдържало посочване
на размера на потребителския кредит от 4187.18 лв., така и приложимите лихвен
процент по кредита в размер на 40.00 % и ГПР в размер на 48.21 %. Поддържа, че
условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като
възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в
тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно
отношение с конкретни параметри, по което ответникът *********** е поел
задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит,
както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на
изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за
предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно
невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.
Представя под опис 4 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
***********. Признава, че между ищеца и *********** бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 14.03.2022г., по силата на който се задължил да
поеме солидарно с ищеца задълженията по процесния договор за кредит, като страните
уговорили възнаграждение за периода на действие на договора, но същото не попадало
в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищеца била предоставена
преддоговорна информация и бил запознат с параметрите по договора, като същият
направил информиран избор да сключи договора за поръчителство и поемането на
задължение за предоставяне на обезпечение не съставлявало необходимо условие за
сключването на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да е санкция за
кредитополучатея, като уговореното възнаграждение по договора за поръчителство не
попадало в обхвата на общия разход по договора за кредит и не било дължимо при
отказ от договора в уговорения срок, като се дължало възнаграждение съобразно
периода на действие на договора в случай на предсрочно погасяване на обезпеченото
вземане. Оспорва процесните договор за кредит и договор за предоставяне на
поръчителство да са нищожни на посочените основания.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с
ответника ********** договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г.
(безспорно) и че е сключил с ответника *********** договор за поръчителство от
14.03.2022г. (безспорно); факта на плащане на всяка от процесните суми - на ответника
********** сума в размер от 550 лв. (безспорно), и на ответника *********** сума в
размер от 1532.96 лв., а в тежест на всеки ответник е да установи, че е налице
основание за получаването им, респ. задържането на процесните суми по валидни
договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според изискванията
3
на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключила
договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г. с ответника ********** и
договор за поръчителство от 14.03.2022г. с ответника ***********; че на 15.09.2022г.
ищецът е извършила плащания по договора за кредит в общ размер от 4187.18 лв., като
със същата са погасени задължения в размер на сумата от 550 лв. – лихва по договора
за кредит.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и
отговора на исковата молба на ответника **********, тъй като са допустими, относими
и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение
на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване ответниците да представят
справка за извършвани плащания по процесните договори следва да бъде отхвърлено,
тъй като по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи по
делото конкретен документ, намиращ се в нейно държане.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.11.2023 г. от 11.00 ч.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба на ответника ********** писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5