Решение по дело №240/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Р. М. Н., [ЕГН], адрес: гр.Ловеч, [улица], вх. В, ап. 9, чрез адвокат М. И. – ЛАК, адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1762-000035/27.04.2025 г. на началника на РУ Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППП) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 (шест) месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при допуснати процесуални нарушения и при липса на надлежни мотиви. Жалбоподателят твърди, че административният орган е постановил обжалваната заповед без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като излага, че процесният автомобил е бил противозаконно отнет от Н.. При тези съображения моли съдът да отмени оспорения от административен акт и прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. И. от ЛАК, който поддържа жалбата, развива доводи по същество и претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът – началникът на РУ Ловеч при ОДМВР Ловеч - редовно призован - не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на 27.04.2025 г. на Г. Н. Д. от гр. Ловеч е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3355327 от същата дата (л. 8 от делото) за това, че на 27.04.2025 г. в 13:33 ч. в обл. Ловеч, общ. Ловеч, гр. Ловеч, [улица]до бензиностанция „Петрол“ с посока на движение към центъра на града Д. управлява лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер] – собственост на жалбоподателя Р. М. Н. от гр. Ловеч, като към момента на проверката Д. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (неправоспособен водач), установено чрез справка чрез РСОД и дежурен ОДЧ. С акта са иззети два броя регистрационни табели на автомобила и СРМПС *********. АУАН е подписан без възражение и връчен на Д. на датата на съставянето му.

На 14.05.2025 г. въз основа на този АУАН на Д. е издадено наказателно постановление (л. 9).

Въз основа на установеното нарушение началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Р. Н. на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца (л. 7). Заповедта е обоснована с обстоятелството, кореспондиращо с описаното в АУАН серия GA № 3355327 от 27.04.2025 г., че притежаваното от Н. ППС е било управлявано от неправоспособен водач.

ЗППАМ е връчена лично срещу подпис на Н. на 08.05.2025 г., видно от отбелязването върху същата (л. 7).

От приложената по делото справка (л. 27) се установява, че Р. М. Н. е собственик на лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер].

Видно от представените с писмо с вх. № 2115/17.07.2025 г. в АдмС Ловеч на началника на РУ Ловеч справки (л. 44 и л. 45), притежаваният от Н. лек автомобил е бил обявен за издирване на 27.04.2025 г. в 09:50 ч., като е било образувано и досъдебно производство за това, че на 27.04.2025 г. около 06:30 ч. в гр. Ловеч, [улица]противозаконно е бил отнет лек автомобил Ауди А3 с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Н. без неговото съгласие с намерение да се ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

По делото са представени и съответните доказателства за компетентност на издателя на ЗППАМ (л. 11-16).

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а” от ЗДвП.

По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, видно и от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 15-16). Директорът на ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-293/30.01.2025 г. (л. 13-14) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.5 фигурират началниците на Районни управления при ОДМВР Ловеч за нарушения на ЗДвП, извършени на територията на обслужваното от съответното РУ при ОДМВР Ловеч. Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – началника на РУ Ловеч. Липсва спор между страните, а и от съобраните по дебото писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено на територията на гр. Ловеч. Следователно, оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от неправоспособния водач Г. Д., собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. В ЗППАМ нарушението, довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво – управление от неправоспособен водач на МПС, собственост на друго лице. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, сочещи, че собственикът на МПС не е предоставил автомобила си за управление на неправоспособния водач, който най-вероятно е и лицето, отнело автомобила му преди извършване на нарушението, за което е бил съставен АУАН.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.

В случая, ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ, приложена с обжалваната заповед от фактическа страна се основава на това, че на 27.04.2025 г. в гр. Ловеч собственият на жалбоподателя автомобил е бил управляван от лицето Г. Н. Д., който не притежавал СУМПС, т. е. наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Не е спорно по делото, а и се установява от представената справка на л. 27 от делото, че МПС, което е било управлявано от лицето Г. Д. и което е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ, е собственост на жалбоподателя Н.. Макар ответникът да не ангажира доказателства за отразеното в АУАН обстоятелство, че лицето Г. Д. е било неправоспособен водач (съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но тази обвързваща доказателствена сила на акта важи за административния орган, а не за съда, пред когото на общо основание подлежат на доказване чрез допустимите доказателствени средства всички относими факти и обстоятелства), същото не се оспорва от жалбоподателя.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП при управление на ППС от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от такова лице, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС – за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. От доказателствата по делото обаче по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят с никакви действия или бездействия не е предизвикал противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач, тъй като към датата на извършване на нарушението, за което е съставен АУАН, автомобилът му е бил отнет от него без негово съгласие и за това обстоятелство органите на МВР са били сигнализирани своевременно – преди извършване на нарушението. Видно от справката на л. 45 от делото, процесният лек автомобил е бил обявен за издирване още в 09:50 ч. на 27.04.2025 г., а АУАН, въз основа на който е издадена обжалваната ЗППАМ, и съставен в 13:33 ч. Следователно в случая управлението на автомобила от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона органът е приел, че жалбоподателят е допуснал собствения му лек автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач, като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП.

Действително, за прилагането на ПАМ в цитираната хипотеза – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагането на ограничението наличието на субективно отношение (знание, съгласие и т. н.) на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия или бездействия, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Ето защо, с наложената на жалбоподателя ПАМ се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, ОДМВР Ловеч дължи заплащане на жалбоподателя на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно приложения списък на л. 47 от делото в общ размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лв., от които: 10,00 лв. за внесена държавна такса (л. 6) и 1 000,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие на лист 48 от делото.

В случая, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обективирано в молба с вх. № 2115/17.07.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 39) е неоснователно, тъй като размерът му съответства на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. М. Н., [ЕГН], адрес: гр.Ловеч, [улица], вх. В, ап. 9, чрез адвокат М. И. – ЛАК, адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1762-000035/27.04.2025 г. на началника на РУ Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППП) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Ловеч да заплати на Р. М. Н., [ЕГН], адрес: гр.Ловеч, [улица], вх. В, ап. 9, направените и доказани разноски в настоящото съдебно производство в размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.