№ 303
гр. гр. Димитровград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100224 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че съгласно фактура №1149/03.12.2020г., издадена от
ответника „***“ЕООД, същият в качеството на доставчик, се задължил да достави амониев
нитрат 50,4 тона по 310 лева на ищеца ЗП“С. Б. Б.“ от гр.Ихтиман, срещу задължението той
да заплати авансово сумата от 18748,80 лева. В тази връзка, ищецът авансово заплатил в
полза на ответника така уговорената сума с Преводно нареждане от 03.12.2020г. на банка
„Уникредит Булбанк“АД. Заявява, че сделката не се състояла, тъй като ответникът не
доставил амониевия нитрат на получателя, съгласно издадената фактура. В последствие с
преводно нареждане от 08.03.2021г. на банка „Уникредит Булбанк“АД и съгласно фактура
№1328/15.03.2021г., издадена от „***“ЕООД на ищеца била възстановена сумата от 423,36
лева, представляваща част от авансово преведената от земеделския производител сума за
покупка на амониев нитрат, като за остатъка от дължащата се сума за възстановяване в
размер на 18325,44 лева бил съставен протокол от 30.03.2021г. между страните по делото.
Съгласно този протокол, ответникът частично признал задължението си за възстановяване
на сума в размер на 18325,44 лева в полза на ищеца за неосъществената между тях сделка по
вина на „***“ЕООД, но и до настоящия момент не изпълнил паричното си задължение. В
тази връзка, на 18.11.2021г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. На 19.11.2021г. по образуваното ч.гр.д.
№1814/2021г. съдът издал Заповед №658 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 18325,44 лева, ведно
със законна лихва ,считано от 19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и мораторна лихва за времето от 30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 1191,13 лева, ведно
1
с направените деловодни разноски за платена държавна такса- 391 лева и за адвокатско
възнаграждение – 1120 лева. Тази заповед била връчена на ответника-длъжник, който в
законоустановения срок депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид това, за
ищеца възникнал правен интерес да предяви против ответника настоящия установителен
иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед №658/19.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1814/2021г. по описа на РС-
Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното
производство деловодни разноски.
Ответникът „***“ЕООД не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на
21.06.2022г. съдебно заседание по делото чрез пълномощника си адв.С., оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената с исковата молба Карта за идентификация №1245200,
издадена от НСИ, ищецът С. Б. Б. е регистриран като земеделски производител и има
БУЛСТАТ **.
С фактура №1149/03.12.2020г., издадена от ответника „***“ЕООД, същият в
качеството на доставчик, се задължил да достави амониев нитрат 50,4 тона по 310 лева на
ищеца ЗП“С. Б. Б.“ от гр.Ихтиман, срещу задължението той да заплати авансово сумата от
18748,80 лева. Фактурата е подписана от съставилото я лице Г. Л.- управител на ответното
дружество.
Видно от приетото като доказателство по делото Преводно нареждане от
03.12.2020г., ищецът е заплатил по сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“АД сумата
от 18748,80 лева, като изрично е посочено, че плащането е направено по фактура
№1149/03.12.2020г.
Съгласно Преводно нареждане от 08.03.2021г. „***“ЕООД превело по сметка на ЗП
С. Б. Б. в „Уникредит Булбанк“АД сумата от 423,36 лева, като в документа е посочено, че
същата представлява възстановена сума амониев нитрат.
Видно от фактура №1328/15.03.2021г., издадена от „***“ЕООД на ищеца била
възстановена сумата от 423,36 лева, представляваща неусвоен аванс за покупка на амониев
нитрат за 50,4 тона по 310 лева. Фактурата е подписана от съставилото я лице Г. Л.-
управител на ответното дружество.
Според приетия като доказателство по делото Протокол от 30.03.2021г. ЗП С. Б. и
„***“ЕООД потвърждават, че към 30.03.2021г. ищеца има платен аванс амониев нитрат на
ответното дружество по фактура №1149/03.12.2020г.- 50,4 тона по 310 лева за 18748 лева,
като с кр.известие от 15.03.2021г. са му възстановени 423,36 лева. В протокола е посочено,
че сумата за възстановяване от „***“ЕООД поради неосъществена сделка е 18325,44 лева.
Протоколът е подписан от ищеца и от представител на ответното дружество, като на същия
2
са поставени и печатите на страните.
Поради това, че ответникът не изпълнил задължението си и не върнал на ищеца
авансово платената сума за неосъществената сделка с амониев нитрат, на 18.11.2021г. ЗП С.
Б. депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№1814/2021г. на 19.11.2021г. съдът издал Заповед №658 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника да
заплати на ищеца сумата от 18325,44 лева, ведно със законна лихва, считано от 19.11.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за времето от
30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 1191,13 лева, ведно с направените деловодни
разноски за платена държавна такса- 391 лева и за адвокатско възнаграждение – 1120 лева.
Тази заповед била връчена на ответника-длъжник, който в законоустановения срок
депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид това, за ищеца възникнал правен
интерес да предяви против ответника настоящия установителен иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, с Протокол от
30.03.2021г. „***“ЕООД е признало задължението си към ЗП С. Б. в размер на 18325,44
лева. Дължимата лихва върху главницата за периода от 30.03.2021г. до 31.12.2021г. е в
размер на 1410,04 лева, а за периода от 30.03.2021г. до 18.11.2021г. дължимата лихва за
забава е в размер на 1191,13 лева. Фактура №1149/03.12.2020г. и Кредитно известие
№1328/15.03.2021г., издадени от „***“ЕООД са отразени редовно в счетоводството на
ищеца. От представените от ответника извлечения от счетоводните регистри е видно, че
процесните фактура и кредитно известие също са надлежно осчетоводени. Посочените по-
горе счетоводни записвания при ищеца и ответника са в съответствие с изискванията на
счетоводното и данъчното законодателство. По делото са представени копия от първични
счетоводни документи- фактура за амониев нитрат за 18748,80 лева, кредитно известие за
423,36 лева и две платежни нареждания- за 18748,80 лева за плащане по фактурата и 423,36
лева- възстановяване на сума по кредитно известие. Направените счетоводни записвания в
двете фирми потвърждават изложеното в първичните счетоводни документи. Остатъкът от
задължението по сделката е 18325,44 лева. На експертизата не са предоставени
допълнителни данни относно доставянето на договорената и фактурирана стока.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№658/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1814/2021г.
Между страните не се спори, че през 2020г. са сключили договор за доставка на 50,4
тона амониев нитрат по 310 лева, като стоката е трябвало да бъде доставена от ответника на
ищеца срещу авансово заплащане на сумата от 18748,80 лева. Безспорно установено е, че в
3
тази връзка ответното дружество е издало Фактура №1149/03.12.2020г. за сумата от
18748,80 лева, а ищеца е заплатил авансово същата с Преводно нареждане от 03.12.2020г.
Няма спор и относно обстоятелството ,че с Преводно нареждане от 08.03.2021г. „***“ЕООД
е превело в полза на ЗП С. Б. сумата от 423,36 лева, с която е възстановена част от платената
от ищеца авансово сума за амониев нитрат. На последно място, между страните не се спори,
че с Протокол от 30.03.2021г. ответникът е признал, че трябва да възстанови на ищеца
сумата от 18325,44 лева, поради неосъществена сделка и платен с фактура
№1149/03.12.2020г. аванс за доставка на амониев нитрат 50,4 тона по 310 лева.
Спорно по делото е дължи ли ищеца на ответника плащане на сумите посочени в
издадената от съда Заповед №658/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1814/2021г.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че между страните е
била сключена сделка за покупко-продажба и доставка на амониев нитрат, съгласно която
ответника е трябвало да достави на ищеца стока в уговореното количество от 50,4 тона при
цена от 310 лева. В тази връзка страните са се договорили купувачът ЗП С. Б. Б. да заплати
авансово в полза на продавача сумата от 18748,80 лева. Ищецът е изпълнил своето
задължение като е превел по сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“АД уговорената
сума на 03.12.2020г. Въпреки изпълнението на това задължение, „***“ЕООД не е доставило
на земеделския производител уговореното количество амониев нитрат. В подкрепа на този
извод съдът взе предвид заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза, според което от страна на продавача не са представени документи за извършена
доставка на договореното количество амониев нитрат. Наред с това, в настоящото
производство ответника нито заяви, че е изпълнил задълженията си по договора към ищеца,
нито ангажира други доказателства, че е доставил уговорената между страните стока.
Последното се установява и от факта, че на 08.03.2021г. с Преводно нареждане ответното
дружество е превело по сметка на ЗП С. Б. Б. сумата от 423,36 лева, посочвайки, че това е
възстановена сума за амониев нитрат. Във връзка с неизпълнението на задължението на
ответника да достави на ищеца уговорената стока е и обстоятелството, че на 30.03.2021г.
страните взаимно са подписали Протокол, съгласно който „***“ЕООД дължи
възстановяване на сумата от 18325,44 лева на ищеца поради неосъществена сделка, за която
съгласно фактура №1149/03.12.2020г. авансово му е платена сумата от 18748,80 лева.
В хода на производството по делото ответното дружество не оспори дължимостта на
въпросната сума, нито представи доказателства, че е възстановило същата на ищеца.
С оглед на това, за периода от 30.03.2021г. до 19.11.2021г., когато е образувано
ч.гр.д.№1814/2021г. по описа на РС-Димитровград, върху главницата от 18325,44 лева се
дължи обезщетение за забава, което съгласно съдебно-счетоводната експертиза е в размер
на 1191,13 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищеца против ответника иск с
правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде
признато за установено, че „***“ЕООД дължи на ЗП С. Б. Б. сумата от 18325,44 лева, ведно
4
със законна лихва ,считано от 19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и мораторна лихва за времето от 30.03.2021г. до 19.11.2021г. в размер на 1191,13 лева, за
което е издадена Заповед №658/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1814/2021г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 1320 лева, за възнаграждение за вещо лице- 200 лева и
държавна такса от 390,33 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№1814/2021г. по описа
на РС-Димитровград в размер на общо 1511 лева. Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 1320 лева, доколкото същото е в минималния за предявените два
установителни иска размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***, представлявано от управителя Г.
Й. Л., че дължи на ЗП С. Б. Б., с БУЛСТАТ **, от гр.***, представляван от С. Б. Б., сумата от
18325,44 лева /осемнадесет хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, главница- невъзстановена част от авансово платена сума по фактура
№1149/03.12.2020г., издадена от „***“ЕООД за неизпълнена доставка на 50,4 тона амониев
нитрат по 310 лева, ведно със законна лихва, считано от 19.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за времето от 30.03.2021г. до 19.11.2021г.
в размер на 1191,13 лева /хиляда сто деветдесет и един лева и тринадесет стотинки/, за което
е издадена Заповед №658/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1814/2021г. по описа на РС-Димитровград
ОСЪЖДА ***“ЕООД, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗП С. Б. Б., сумата от 1910,33
лева /хиляда деветстотин и десет лева и тридесет и три стотинки/, деловодни разноски по
настоящото дело, както и 1511 лева /хиляда петстотин и единадесет лева/ разноски по ч.гр.д.
№1814/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5