О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер III-2122 27.07.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен
съд Трети състав
На двадесет седми юли
година 2020
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1691 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е образувано по частна
жалба вх.№ 16968/22.05.2020г. на БРС от Главна дирекция „Гранична полиция“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора - Светлан Кичиков, чрез гл.ю.к.А.Николова, адрес за кореспонденция: гр.София, 1540,
бул.“Христофор Колумб“ № 1, против определение № 1906 от 28.02.2020г. по гр.д.№
6939/2019г. на БРС, с което е отказано възстановяване по реда на чл.64 ГПК на
срока за обжалване на постановеното по делото решение. Твърди, че атакуваният
съдебен акт не е правилен, понеже са налице особено непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. Заявява, че не е присъствала в
проведеното съдебно заседание, в което е приключено събирането на
доказателства, че протоколът от съдебното заседание не е публикуван, затова не
й е станало известно на коя дата съдът ще обяви решението си. Освен това срокът
за обжалване изтича в неприсъствен ден, а и това е станало по време, когато тя
е ползвала платен годишен отпуск. Моли за определение в горния смисъл. Не сочи
нови доказателства.
Ответникът по частната жалба – К.А.П.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“Г. Б.“ № ***, ет.*, ап.** оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител – адв. Т.Найденов, твърди, че не е основателна,
моли да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства.
Частната жалба е депозирана в срока по
чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Относно нейната основателност
съдът приема следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от К.А.П. против Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, с
искове за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
посочения в исковата молба период, ведно с мораторна лихва върху главницата за
период, също посочен в петитума на исковата молба, законната лихва също върху
главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите
и направените съдебно-деловодни разноски.
БРС е изпратил препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника, насрочено е съдебно заседание за
24.10.2019г., за което настоящият частен жалбоподател не е бил редовно
уведомен, но е депозирал писмено становище вх.№ 47078/23.10.2019г. на БРС за
даване на ход на делото и разглеждането му в негово отсъствие.
В проведеното съдебно заседание на
сочената дата е прието експертно заключение по назначена от съда СИЕ. По повод
изразеното от ГД „ГП“ гр.София становище, на страната е дадена възможност да се
запознае със заключението на в.л. и до следващо съдебно заседание да изрази
становище по него, съответно – да прави и други доказателствени искания. Делото
е отсрочено за 28.11.2019г., за която дата страната е счетена за редовно
уведомена на основание чл.56, ал.2 ГПК.
В проведеното на 28.11.2019г. открито
съдебно заседание съдът е приключил събирането на доказателства и е обявил, че
ще се произнесе с решение на 12.12.2019г., от която дата тече срокът за
обжалване.
Действително, протоколът от съдебно
заседание не се публикува на сайта на съда, но е практика и няма пречка по
искане на страната да й бъде предоставен на посочен от нея електронен адрес,
което не е сторено.
На 12.12.2019г. е постановен актът по
гр.д.№ 6939/2019г. на БРС. На
27.12.2019г. е изтекъл срокът за обжалване. На 13.01.2020г. е постъпила молба
за възстановяването му, по която е постановен обжалваният акт.
При така изложеното Бургаският окръжен
съд приема, че обжалваното определение е правилно и съобразно със закона и
следва да бъде потвърдено. За да приеме
горния извод, съдът съобрази, че след като веднъж е редовно призована за
делото, страната сама следи за неговото движение и съдът няма задължение да я
уведомява за последващи насрочвания, в случай, че това е направено в открито
съдебно заседание. От тук следва заключение, че за заседанието на 28.11.2019г.
ГД „ГП“ гр.София е била редовно уведомена, макар и да не е изпратила свой
представител. По делото липсват данни страната да е пожелала да й бъде изпратен
препис от протокола от съдебното заседание по електронен път и това е причината
да не е изрично уведомена на коя дата ще бъде постановено съдебното решение.
То, обаче, с оглед описаното по-горе, не може да се вмени в процесуално
нарушение на районния съд, понеже законът не му възлага подобно задължение,
защото, както бе изложено по-горе, страната сама следи за хода на
производството.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК:
„Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда
срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“. По
делото не се събраха доказателства, които да подкрепят по достатъчно убедителен
начин твърдението на частния жалбоподател за наличие на такива обстоятелства,
които да бъдат охарактеризирани като особени и непредвидени, за да пропусне
срока за обжалване на постановеното съдебно решение.
Приложените доказателства за ползване на
платен годишен отпуск не сочат на особени непредвидени обстоятелства. Още
повече, че сайтът на БРС е публичен и страната може ежедневно да проверява дали
по делото е постановено решение без особени затруднения. Особените и
непредвидени обстоятелства са пречки от такъв характер, които страната няма как
да знае, че ще възникнат и ще я възпрепятстват да упражни процесуалните си
права. В случая ползването на годишен отпуск е свързано с предварително
планиране и не съставлява пречка от подобен род.
Ето защо правилно БРС е отказал
възстановяване на срока за депозиране на въззивна жалба на ГД „ГП“ гр.София.
Водим от всичко така изложено БОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1906 от 28.02.2020г. по
гр.д.№ 6939/2019г. на БРС.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от връчване на препис от него на страната пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: