Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 3438 по описа на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно
съединени осъдителни иска с правно основание по 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ АД
твърди, че е сключил застрахователен договор (автомобилна застраховка
„Каско +), полица № 440117229011267 за лек автомобил „Фиат Панда“ с peг. № ****, със
срок на действие от 30.10.2017 година до 29.10.2018 година и със специална
договореност - застрахователната полица била в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи
се, че на 08.09.2018 година в 11, 30 часа в град **** поради необезопасен
изпъкнал капак на канализационна шахта, е реализирано пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Фиат Панда“ с peг. № ****,
който е собственост на „Агро Сантия“ ООД, управляван от В.И.Л.. Бил съставен
Протокол за ПТП № 1612900 от 08.07.2018 г. от младши автоконтрольор ПК - ПП при
ОД на МВР - Враца С.Н., в който били отразени констатациите на компетентния
орган относно настъпилото ПТП и нанесените материални щети по автомобила -
предна ходова част в ляво, 1 бр. аербег.
Ищецът счита, че отговорността за
настъпване на произшествието, изразяваща се в бездействие, е на ответника,
който не е изпълнил задължението си за ремонт и поддържане на пътя в
съответствие с чл. 31 от Закона за пътищата, както и задълженията си по чл.
167, ал. 1 от ЗДвП да поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок.
Сочи, че на основание сключена
застраховка „Каско +“ за лек автомобил „Фиат Панда“ с peг. № **** и
след постъпило искане за застрахователно обезщетение, в „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД била образувана преписка по щета 44010611822694. Извършен бил от служител
на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оглед на автомобила, като бил предвиден и втори.
След представяне на фактура от „Агро Сантия“ ООД за извършен ремонт, била изготвена
калкулация и ликвидационен акт и било определено застрахователно обезщетение в
размер на 531,30 лева. Тъй като застрахователната полица е сключена в полза на
„Банка ДСК“ АД, то определеното застрахователно обезщетение било изплатено на
19.07.2019 г. по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД.
Ищецът счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение по щета 44010611822694 „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД е встъпило в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение
531,30 лева и обичайните разноски, направени за неговото определяне - 15,00
лева ликвидационни разходи, или общо за сумата от 546,30 лева срещу
Община Враца на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД като
възложител на работата по поддържане на общинския път в изправно състояние. На
ответника била изпратена регресна покана изх. № 92-1351 от 15.01.2020 година,
получена на 16.01.2020 г., но към настоящия момент възстановяване на платеното
обезщетение не било извършено.
Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 546,30 лева - изплатено застрахователно обезщетение по щета
44010611822694 и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира и заплащането на мораторна лихва
върху сумата от 546,30 лева в размер на 51,14 лева за периода от 16.01.2020
година до 17.12.2020 година. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове – както по основание, така и по размер.
Намира, че отговорността на Община Враца за бездействие не може да бъде
ангажирана в тази хипотеза, тъй като общината има задължение да отстрани във
възможно най-кратък срок препятствия по пътя, докато твърдението на ищеца е, че
процесното ПТП е възникнало вследствие попадане в „неравност на пътното платно
- изпъкнал метален капак на канализационна шахта“. Счита, че „препятствие“ и
„неравност“ не се покриват като значение, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността му.
На следващо място поддържа, че
цялата процедура по установяване на щетата по преписката е опорочена и за „ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД не е възникнало задължение за изплащане на
застрахователното обезщетение, следователно не е възникнало правото му да
встъпи в правата на застрахования и да има регресно вземане към Община Враца.
Излагат се подробни съображения в тази насока, като счита, че е налице
неспазване на разпоредбите на чл. 344, ал. 1 КЗ, 345 КЗ и чл. 403, ал. 1 КЗ.
Намира, че ищецът не доказва плащане на застрахователно обезщетение на
процесната щета.
Навежда, че са налице пороци при
възникването на застрахователното правоотношение, като сочи конкретни
съображения във връзка с подписването на застрахователната полица. Твърди, че
след извършено обикновено сравнение на положения подпис за
застраховащ/застрахован в полицата, се установявало, че той не е положен от
нито един от двамата управители на „Агро Сантия“ ООД – К. И. П. и Е. И. О..
Оспорва предявения иск и по размер.
Сочи, че претендираната мораторна лихва върху сумата от 546,30 лева не е
изчислена правилно, тъй като за начална дата на забавата е посочена датата на
получаване на регресната покана от Община Враца, а същевременно в последната е
даден 15-дневен срок за доброволно плащане, след изтичането на който следва да
започне да се начислява лихва, а не от датата на получаването й в Община Враца,
както е посочена в исковата молба.
Поради тези и останалите подробно
изложени съображения в отговора на исковата молба, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора
и вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение за причинените щети.
Видно е от
приетата по делото застрахователна полица № 440117229011267 от 04.10.2017 г.,
че между „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и
„Агро Сантия“ ООД бил сключен договор за застраховка „Каско +“ по отношение на
процесния автомобил „Фиат Панда“ с peг. № ****, със
срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 30.10.2017 г. до 23:59
часа на 29.10.2018 г., като е постигната и специална договореност -
застрахователната полица била сключена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.
Прието по
делото е уведомление за щета от 11.07.2018 г., адресирано до ищцовото дружество
от В.И.Л. – водач на процесния автомобил във връзка с настъпилото застрахователно
събитие на 08.11.2018 г. Посочено е в заявлението, че в гр. ***, заявителката, преминавайки
по пътя от една в друга дупка с доста ниска скорост на първа предавка, се чул
удар отдолу, отворила се въздушната възглавница, която ударила Л.. Посочено е,
че същата позвънила на КАТ, чийто представител се отзовал и съставил протокол.
Видно от протокол
за ПТП № 1612900 от 08.07.2018 г., съставен от младши автоконтрольор ПК - ПП
при ОД на МВР - Враца С.Н., в който били отразени констатациите на компетентния
орган относно настъпилото ПТП и нанесените материални щети по автомобила „Фиат Панда“ с peг. № **** - предна ходова част в ляво и 1 бр. аербег, ПТП е
настъпило по време на движение на автомобила, който попаднал в неравност на
пътното платно – необезопасен метален капак на канализационна шахта.
При ищеца
били извършени опис опис-заключение по заведената щета 44010611822694/11.07.2018
г., както и калкулация по претенцията от същата дата. Съгласно изготвената от
ищцовото дружество експертна оценка, щетата била оценена на сумата от 531,30
лева. Видно от представеното по делото преводно нареждане от 19.07.2019 г.,
сумата била изплатена на „Банка ДСК“ ЕАД, в полза на чието дружество била
постигната специална договореност между страните по застрахователното
правоотношение.
До ответника
била изпратена регресна покана по процесната щета с изх. № 92-1351 от
15.01.2020 година за възстановяване на платената сума от 546,30 лева, която
била връчена на адресата на 16.01.2020 г., видно от извършеното отбелязване от
връчителя към приложената обратна разписка. Фактите на връчване на регресната
покана и нейното получаване от ответника са отделени като безспорни между
страните с изготвения проект на доклад, обективиран в определение 12.01.2021 г.,
приет като окончателен без възражение от страните.
Приет по
делото е и отговор на регресната покана с изх. № 2600 – 164 (1) от 23.01.2020
г. от Община Враца, с който се заявява, че не може да се установи по
категоричен и безспорен начин отговорност на ответника за твърдяното увреждане
на автомобила.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.И.Л. и С.
В. Н..
От
показанията на свидетелката Л. – водач на процесния автомобил, се установява,
че ПТП се случило на ул. *** в гр. В., като тя била служител в дружеството „Агро
Сантия“ ООД, собственик на автомобила. Управлявала го с пълномощно за
управление. Шофирала на първа скорост, като било дъждовно, когато чула силен трясък.
За момент изгубила съзнание, защото се отворила въздушната възглавница и я
ударила. Позвънила на телефон 112, като се отзовали от КАТ. Бил съставен
протокол за ПТП след оглед на автомобила. Сочи, че инцидентът се случил, като
минавайки през локва се оказало, че отдолу е имало дълбока шахта. Имало щети по
автомобила. Към момента на инцидента улицата не била в ремонт, като нямало табела,
обозначение или знак за наличието на необезопасена шахта на пътното платно. Шахтата
се намирала в дупка, което не било обозначено.
От
показанията на свидетеля С. В. Н. - младши автоконтрольор ПК-ПП при ОД на МВР
Враца, се установява че на 08.07.2018 г. посетил процесното ул. *** гр. В. след
обаждане за процесното ПТП. На място се
установило, че лек автомобил „Фиат Панда“, със софийска регистрация, е попаднал
върху неравност на пътното платно – метален капак на шахта – изпъкнал. Мястото
било огледано, като констатирали, че няма поставени знаци, предупреждаващи, че
пътят е в ремонт, както и знаци за неравности по пътя. Бил издаден протокол за
щетите по автомобила. Свидетелства, че ударът бил отляво на автомобила, откъм
шофьора. Според свидетеля улицата е била в ремонтни дейности, поради която
причина направил оглед на мястото, за да проверя дали имало поставени знаци,
указващи за извършван ремонт, но такива нямало. Сочи, че въздушната възглавница
на автомобила откъм шофьорското място била излязла.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за логични и
последователни. Същите не си противоречат с изключение на частта, в която
свидетелката Л. сочи, че улицата не била в ремонт към този момент, а свидетелят
Н. счита, че същата била в ремонт. Това в случая обаче не е от първостепенно
значение, доколкото по-важният факт, за които и двамата свидетели са
категорични в показанията си, е че не е имало поставени знаци, обозначаващи
наличието на ремонт на пътя.
От заключението по приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че механизмът за настъпване на ПТП отговаря на
посочения от ищеца, а именно – преминаване през несигнализирано и обезопасено
препятствие на пътя (изпъкнал метален капак на канализационна шахта), при което
е лекият автомобил е получил увреждана на ходовата част. Посочено е още в експертното
заключение, че от техническа гледна точка описаните увреждания на лекия
автомобил „Фиат Панда“ с per. №**** се
намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, станало на 08.07.2018
година в гр. В. на ул. ****. Вещото лице е изчислило, че действителният размер
на причинената щета възлиза на процесната сума 531,30 лева.
Прието по
делото е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
застрахователната премия по полица застраховка „Каско +‘‘ №
44011722901126/04.10.2017 г. е платена изцяло и в брой – в деня на сключване на
застрахователния договор. Посочено е освен това, че на 19.07.2019 г. по сметка
на „Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сумата в размер на 531,30 лв. с основание „Щета
441010611822694 опис 213 20190718 100207 СА9958РХ“ с наредител „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД. Изчислен от вещото лице е размерът на обезщетението за
забавено плащане върху претендираната сума за главница в общ размер на 546,30 лв.
за периода от 16.01.2020 г. /датата следващ деня на получаване на регресната
покана от Община Враца/ до 17.12.2020 г., като е посочено, че възлиза на сумата
от 51,14 лв. Изготвен от вещото лице е и вариант относно размера на
обезщетението за забавено плащане върху претендираната сума за главница в общ
размер на 546,30 лв. за периода от 31.01.2020 г. /датата на изтичане на
петнадесетдневния срок за доброволно плащане/ до 17.12.2020 г., като е
посочено, че възлиза на сумата от 48,86 лв.
Съдът
кредитира експертните заключения като пълни, обективни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Редакцията на
действащата към момента на ПТП Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, не предвижда уведомяване на органите на „Пътна
полиция“ МВР. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата предвижда, че не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние
да се придвижи на собствен ход. От показанията на свидетеля Н. се установи, че
автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход след ПТП. Независимо от
горното обаче, в случая органите на „Пътна полиция“ МВР са уведомени за
инцидента, като местопроизшествието е посетено от изпратен на място екип.
Протоколът за
ПТП е съставен не непосредствено след реализирането на ПТП, а около 15 минути
по-късно. Ето защо той не отразява лично възприети от съставителя факти във
връзка с механизма на събитието, поради което в тази част не се ползва с
материална доказателствена сила. В случая обаче документът не е оспорен от
ответника, поради което няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на
събитието за доказано. Нещо повече – в частта, в която съставителят на
протокола е удостоверил наличието на неравност на пътя – изпъкнал метален капак
на шахта, документът има характер на официален удостоверителен, тъй като
отразява лично възприети от длъжностното лице факти. Процесното събитие се
установява и от останалите събрани в производството писмени и гласни
доказателства – уведомление за щета, както и изготвената впоследствие преписка
по щета при ищцовото дружество, показания на свидетелката В.Л., приети по
делото експертни заключения.
Фактът, че неравността на пътя –
изпъкнал метален капак, е била необозначена и необезопасена съдът намира, че се
установява по категоричен начин от показанията на двамата разпитани в
производството свидетели Л. и Н.. Поради изложеното съдът приема, че на
описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – изпъкнал
метален капак на шахта и дупка /съгласно показанията на свидетелката Л./,
необозначени по начин, позволяващ избягването им.
Към датата на ПТП ищецът е имал
качеството застраховател по застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил
съгласно застрахователна полица № 440117229011267 от 04.10.2017 г., със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа
на 30.10.2017 г. до 23:59 часа на 29.10.2018 г. Реализиралото се пътно-транспортно
произшествие съставлява покрит риск съгласно клаузата от полицата, при която е
сключена имуществената застраховка, а именно „Пълно каско“.
Видно от застрахователния договор,
застраховката е сключена в полза на трето ползващо се лице – „Банка ДСК“ ЕАД по
смисъла на чл. 398, ал. 1 КЗ, като същото е индивидуализирано по смисъла на чл.
345, ал. 3 КЗ.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение, че между собственика на процесния автомобил „Агро Сантия“
ООД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение, тъй като при обикновено сравнение на положения
подпис за застраховащ/застрахован в полицата, се установявало, че той не е
положен от нито един от двамата управители на „Агро Сантия“ ООД – К. И. П. и Е.
И. О.. На първо място, страни по застрахователното правоотношение са – „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД /застраховател/ и „Агро Сантия“ ООД /застраховащ/, които
могат да оспорват валидността на обвързващата ги сделка, в това число и автентичността
на положените в полицата подписи. Такива възражения от страните по материалното
правоотношение не са направени, поради което следва да се приеме, че
застрахователното отношение е валидно. На следващо място, не може да се обявява
недействителност на договор при извършено обикновено
сравнение на положения подпис. Подписът не лицата не е константно
изображение, като същият може да бъде изменян през годините. За да се установи
дали един подпис е автентичен, или не, това обстоятелство следва да бъде
доказано с допустими и надеждни доказателствени средства /напр.
съдебно-графическа експертиза/. Такива доказателства в производството не са
събрани, а и искания за доказателства във връзка с оспорване на автентичност на
подпис от легитимираните лице /страните по застрахователния договор/, не са
направени. Не на последно място следва
да се посочи и че под положения подпис върху процесната полица не е посочено кое
е лицето, което го е положило за „застрахован/застраховащ“. КЗ обаче изрично
урежда възможността за сключване на договор в полза на трето лице, като
съгласно разпоредбата на чл. 398, ал. 1 КЗ, застраховащият може да сключи
застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице
(бенефициер). В случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по
застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и
всички права по договора. В случая това е „Банка ДСК“ ЕАД.
От представеното по делото преводно
нареждане се установява, че ищецът е изплатил на третото ползващо се лице
обезщетение в размер на исковата сума – 546,30 лв.
Налице е основание за възникване на
регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата /ЗП/ в рамките на населеното място - гр. В.. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Ето защо ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането на процесния участък от
пътя, включително да означи съответните опасности по пътя с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 48, т. 2, б.
"а" ППЗП вр. чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им,
както и да означи съответните опасности на пътното платно/ е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП вр. чл. 31ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Според заключението на САТЕ действителната
пазарна стойност на щетите на процесното МПС вследствие на реализираното ПТП на
08.09.2018 г. възлиза на 531,30 лв. Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 531,30 лв., както
и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Искът следва да бъде изцяло
уважен.
По иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за заплащането на
лихва за забава в размер на сумата от 51,14 лева за периода от 16.01.2020 г. до
17.12.2020 г. Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период. Съдът формира по-горе правни изводи за наличие на
главен дълг.
Задължението на делинквента към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право,
но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване
на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая регресната покана
е връчена на ответника на 16.01.2020 г. Ответникът е изпаднал забава след
изтичането на предоставения от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД 15-дневен срок за
доброволно изпълнение, започнал да тече от връчването на регресната покана. Съгласно
правилото на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 31.01.2020
г., като ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.02.2020 г., от който
момент за ищеца възниква правото да получи плащане на лихва за забава. В случая
началният момент, от който се претендира лихвата за забава е от 16.01.2020 г. След
служебно извършено изчисляване от съда на интернет платформата:
http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, се установи, че дължимият
размер на лихва за забава в плащането за процесния период възлиза на сумата от
47,37 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, като бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 51,14 лв., както и за
периода от 16.01.2020 г. до 31.01.2020 г. като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, пропорционално на уважената част от предявените искове. Представено е
доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
като не е конкретизирано каква част от него е за предявения главен, респективно
евентуален иск. При това положение съдът намира, че сумата следва да бъде
разделена поравно за двата иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 288,94 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 523,53
лева, представляваща държавна такса, възнаграждение за вещи лица и свидетели.
Или общо дължимата от ответника сума възлиза на 812,47 лева, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
Ответникът също има право на
разноски за отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по гр. дело № 3438/2020
г. в размер на 100,00 лв. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, и
следвайки същото правило за разделяне по равно на дължимото възнаграждение за
юрисконсулт съобразно исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 3,69 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Враца,с адрес: гр. Враца, ул. Стефан Савов № 6, БУЛСТАТ:
********* да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както следва:
- сумата от 546,30 лв. на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +” /полица
№ 440117229011267 от 04.10.2017 г./ за
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.09.2018 година в 11:30 часа в
град Враца, на ул.“Остри връх“ № 1, вследствие на което била настъпила повреда на
застрахования лек автомобил „Фиат Панда“ с peг. № ****, за което била заведена щета при застрахователя № 44010611822694, както и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от 18.12.2020
г. до окончателното погасяване на вземането;
- сумата от 47,37 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за
забава в плащането за периода от 01.02.2020 г. до 17.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 51,14 лева и за
периода от 16.01.2020 г. до 31.01.2020 г. като неоснователен.
- сумата от 812,47 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА на осн чл.
78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Община Враца,с адрес: гр. Враца, ул. Стефан
Савов № 6, БУЛСТАТ: ********* сумата от 3,69 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
ПОСОЧВА на осн. чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка *** „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по която
могат да се преведат присъдените в полза на дружеството суми, както следва: IBAN ***, BIC ***, разкрита при „ОББ“ АД.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: