№ 60
гр. П,, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П,, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500743 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Държавата, представлявана от Министъра на земеделието-
гр.С,, редовно призован не се явява представител.
По делото са депозирани писмени бележки от процесуалния
представител на жалбоподателя с изразено становище по съществото на
спора.
Ответниците по въззивната жалба С. И. Т. и К. И. Б., редовно призовани
не се явяват. За тях се явява адв. И. П., редовно упълномощен.
Адв.П. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №1104/14.10.2022 г., постановено по гражданско дело
№410/2022 г., по описа на РС П,, по иска на С. И. Т. с ЕГН ********** от
гр.П,, ул. „Г,“ №17, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.П,, ул. „Ю,“
№44, вх.Б, ет.7, ап.41 против Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, гр.С,, бул. „Х,“ №55, съдът е приел за установено между
1
страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 2, по
КККР на земеделската територия в землището на с.Дебръщица, общ.П,,
обл.П,, с административен адрес: с.Дебръщица, местност „Възстановими
граници“, с площ на имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при
съседни имоти: 20,, 203,, 2,, 2,, 2,, 2, и 2,.
ОСЪДИЛ е ответника Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, гр.С,, бул. „Х,“ №55 да заплати на ищците
С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П,, ул. „Георги
Бенковски“ №17, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.П,, ул. „Ю,“
№44, вх.Б, ет.7, ап.41 съдебни разноски в размер на 1120лв.
Против така постановеното решение е постъпила жалба от Държавата
, представлявана от Министъра на земеделието,чрез надлежно
упълномощения процесуален представител К, К, , изпълняващ длъжността
Директор ДАПФСДЧР при ОДЗГ гр. П,.В жалбата се излагат подробни
съображения за недопустимост и незаконосъобразност поради неправилност
на обжалваното решение. На първо място се поддържа , че съдът се
произнесъл без да е налице правото на иск на ищците.Предявен бил иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, но за ищците не бил налице правен
интерес от предявяването на такъв иск , поради което се моли съда
обжалваното решение да бъде обезсилено , паради липсата на абсолютна
процесуална предпоставка и производството по делото да бъде прекратено.
Излагат се съображения и за неправилност. По своята същност процесният
имот бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и той подлежал на
реституция по реда и в сроковете на този специален закон. Нямало
постановено решение в административно производство по ЗСПЗЗ,
легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от
Държавата в лицето на Министерството на Земеделието.Фактът че, имота не е
включван в ТКЗС, не означавало, че той не подлежи на реституция по реда на
ЗСППЗ. Такава възможност съществувала дори когато в имота е извършено
строителство , както в конкретния случай. В съдебното решение било прието
че, имота никога не е бил държавна или общинска собственост , поради което
и не намират приложение разпоредбите на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Правото на собственост за държавата било възникнало при
2
хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по
друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на
фактическият състав на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се , че
в настоящия случай били осъществени всички предпоставки на нормата на чл.
10 б ал.5 ЗСПЗЗ . Процесният имот бил земеделска земя и бил застроен и
това били двете правнорелевантни предпоставки за възникване правото на
собственост в полза на държавата. Законодателят не бил поставил условие ,
имотите да са били включени в ТКЗС или ДЗС. От друга страна имотът
попадал в хипотезата на чл. 53 ППЗОЗЗ. Видно от данните по делото ,
сградата в процесния имот била посторена преди приемане на ЗСПЗЗ през
1991 г. и както самите ищци твърдели , липсват данни земята да е отчуждена
, предоставена или да е променяла предназначението си по установения ред ,
поради което са налице всички предпоставки за да се приеме , че имота е
държавна собственост. Още повече в следващите разпоредби бил уреден
редът и начина за провеждане на административно производство за
придобиване на право на собственост върху имоти земеделски земи, в които е
извършено строителство от лица собственици на построената сграда.
Решението било неправилно и поради нарушение на материалния закон
и то на „основната материално правна норма" - чл. 79 ал.1 от Закона за
собствеността. В конкретния случай считат че, са налице съществуващи във
времето забрани за придобиване по давност на имота държавна собственост.
Съдът е приел че, владението на имота от наследодателите им е започнало
през 1941 г. , но с приемането на чл. 2 ЗС през 1951 г. в чл. 86 ЗС била
залегнала забраната за придобиване на държавни имоти по давност. С
промяната на редакцията от 1990 г. до 1996 г. също е предвидена такава
забрана и за двата вида собственост – държавна и общинска. След 1997 г.
била въведена категорична забрана с разпоредбата на чл. 24 ал.7 ЗСПЗЗ за
придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки , че
наследодателите на ищците са упражнявали фактическата власт върху
процесния имот, не бил изтекъл необходимия срок на владение за
придобиване на собствеността върху този имот по давност. Молят решението
да бъде отменено и предявеният иск отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответниците по въззивната жалба
чрез своят процесуален представител считат,че имат правен интерес от
предявяване на иска , тъй като с включването на имота в ДПФ се оспорват
3
правата им.Искът бил основателен , тъй като имотът не представлявал
земеделска земя ,а имал жилищен характер. Твърди се , че в настоящия
случай нормите на чл. 10 б ал.5 , чл. 24 ал.1 и чл. 19 ЗСПЗЗ , както и чл. 53
ППЗОЗЗ нямат приложение по настоящия спор, тъй като процесният имот не
попадал под действието на ЗСПЗЗ. Поддържа се , че този имот бил застроен с
жилищни и стопански постройки и има селищен характер. Спрямо него не
следвало да се прилага забрана на чл. 86 ЗС за придобиване по давност , тъй
като имотът бил запазил статута си на жилищен и не е придобивал
земеделски характер. Молят решението да бъде потвърдено.
Адв.П. : - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания. Получих препис от писмените бележки на колегата.
Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. За ищците е налице правен интерес. Решението
е правилно, тъй като се касае единствен имот. Имотът се намира с населено
място, благоустроен, електрозахранен. Имота не е одържавяван. Попада извън
ЗСПЗЗ и съдът правилно е приел ,че следва да се приложат разпоредбите за
придобиване имота по давност. Моля да се присъдят разноските по списъка на
разноски, който съм представил.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок но не по късно от 02.03.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5