№ 42
гр. Благоевград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20201200101166 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №4122/01.10.2020 г., по описа на ОС – Благоевград,
предявена от М. ЦВ. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, пл. „****“ №15, срещу Б.
Б. ПЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „...“ №2Б, ет. 3, ап. 4 – иск по чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.Д. твърди, че с ответника по делото, на 15.05.2018 г., е бил сключен договор за
заем на парична сума в размер на 45 000 лв., която сума е следвало да бъде върната от П. в
срок до 31.05.2018 г. В изпълнение на облигационното правоотношение, Д. на 16.05.2018 г.,
превела от собствената си банкова сметка по сметка на Б.П. сумата от 25 000 лв., а в
последствие в същия ден още 18 335.70 лв. Остатъкът до общия размер по договора за заем
от 1 664.30 лв., предала лично на ръка, за която не била подписана разписка. Твърди още, че
ответникът до края на посочения в договора за заем срок, а именно 31.05.2018 г., не е върнал
общата сума от 45 000 лв., включително и до момента на предявяване на исковата претенция
пред съда.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати общата сума по договора в размер на 45 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
След невъзможност за откриване на ответницата на всички известни адреси за призоваване,
е изпълнена процедурата по чл. 47 от ГПК, като на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията
на съда. С определение №416/15.04.2021 г., съдът, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е
назначил на ответника Б.П. особени представители – адв. В.М. и адв. Л. Г. Г..
1
В срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор от особените представители на ответника, с
който се оспорва предявеният иск по чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Считат, че
в договора за заем не е посочен начинът на предаване на заемната сума, като от
съдържанието на приложените по делото платежни нареждания не могло да се направи
извод, че посочените суми се превеждат именно по процесния договор за заем. Оспорва се,
че посочените суми по представените банкови извлечения не се отнасят по посочения
договор за заем. Считат, че липсват доказателства, които да установяват, че процесната сума
по договора е получена от ответницата. Не ставало ясно, защо на една дата са преведени две
суми поотделно, а не като обща такава. Оспорва се още твърдението на ищеца, че сумата от
1 664.30 лв. е получена от ответницата на ръка, като липсвало доказателства и в тази посока.
Оспорва се твърдението, че Б.П. е подписала процесния договор, като се твърди, че
положеният подпис не е неин. Заявява се искане за оставяне без уважение на предявените
искове от ищеца, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ищцата, чрез адв. Н. поддържа исковата претенция, а по отношение на
оспорването от ответника с отговора, в частта, че подписът върху представения договор за
заем не е неин, на основание чл. 193 от ГПК, заявява, че ще се ползва от този документ.
Счита, че искът е доказан, като безспорно е установено, че е възникнало облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, както и че сумите, посочени в исковата молба са
преведени по банкова сметка на ответника Б.П.. Назначените особени представители на
ответника, считат, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде оставена без уважение. По делото страните представят и писмени бележки.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи
в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя. За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно
правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да
предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне,
както и че сумата е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице
на друго става на основание договор за заем. Основанието на което се сключва един договор
подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, а
не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо
от формата на волеизявленията (в този смисъл са: решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. №
695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение №390/20.05.2010 г. по гр. д. №134/2010 г. на ВКС, ІV ГО,
2
решение №69/24.06.2011 г. по гр. д. №584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №174/23.07.2010
г. по гр. д. №5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение №143/12.04.2011 г. по т. д. №63482009 г.
на ВКС, ІІ ТО, всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В решение №291/17.12.2018 г. по гр. д. №2176/2018 г. на ВКС, ІV ГО и посочените в него
решения №235/2016 г. по гр. д. №1362/2016 г. на ВКС, ІV ГО и решение №379/2013 г. по гр.
д. №171/2012 г. на ВКС, ІV ГО, е прието, че съдържанието на договора за заем следва да се
тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни,
има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва
вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо.
Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния
факт на неполучаването. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема,
обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис
свидетелстващо изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата“.
Настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция за сумата от 45 000 лв.,
представляваща предоставена парична сума по договор за заем, е основателна и доказана,
поради гореустановените положения.
От представения договор за заем, и в конкретност в т. 1 от договора, сключен между
страните М.Д. и Б.П., и подписан от тях, същите са се споразумяли, че заемодателят М.Д.
предава на заемателя Б.П. сумата от 45 000 лв. /без да е уговорен изричен начин на
предоставяне на паричната сума/ за срок до 31.05.2018 г., като в т. 5 от същия договор е
постигнато съгласие, че заемателят се задължава да върне паричната сума в срок – тоест
срокът, посочен в чл. 1. От съдържанието на тези клаузи следва по безспорен начин извода
за реалното получаване на паричната сума и съответно за съществуването на заемно
правоотношение между страните. Още повече, че за общата сума от 43 335.70 лв. от общо
45 000 лв., са налице представени и писмени доказателства – заверени банкови извлечения, с
основание за извършения банков превод „заем“.
На следващо място трябва да се отбележи, че изцяло неоснователно е оспорването, а в
последствие и недоказано, от особените представители на ответната страна, че не може да се
направи основателно предположение, че посочените суми са преведени именно по
процесния договор за заем. Това е така и, защото в случая доказателствената тежест е на
ответника, че сумата по представените банкови извлечения е получена на различно от
заемното правоотношение основание, а не както е посочено в тях, като заем. Както бе
цитирано и по-горе, в Решение №546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 856/2009 г., IV г. о,
се приема, че ответникът по такъв иск – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, следва да докаже възраженията
3
си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че липсва
съгласие за сключване на договора от страна на ответника; че задължението е погасено по
давност, както и всички останали изключващи спорното право възражения. При представен
договор за заем, изрични клаузи за предаване на сумата по договора, посочен срок за
връщане, подписан от лицата по правоотношението, представени банкови извлечения с
основание за извършения превод „заем“, същите доказват елементите от състава на договор
за заем по чл. 240 от ЗЗД, както и неговото неизпълнение в посочения срок, а и към
настоящия момент.
Неоснователно е и направеното възражение от ответната страна, включително и в
приложените по делото писмени бележки, че ищецът не е представил погасителен план за
връщане на дължимата сума, какъвто е посочено в договора за заем, доколкото това е извън
предмета на доказване от ищеца. Както бе отбелязано и по-горе, при предявен иск по чл. 240
от ЗЗД, условията за основателност на същия са постигнато съгласие и предаване на сумата.
В горната част на съдебния акт се посочиха основанията, за това защо се приема, че са
налице и двете кумулативни изисквания за основателност на исковата претенция. Отделно
от това, съдът счита, че по арг. от чл. 183 от ГПК, при поискване, съответната страна може
да бъде задължена да представи оригинал на документ, но само на такъв, който е представен
по делото в заверен препис. Настоящият случай не е обхванат от посочената хипотеза,
поради което изложеният аргумент от ответната страна е неоснователен.
Съдът счита, че не се доказва възражението на особения представител на ответника,
касаещо, че подписът положен върху представения договор за заем не е на Б.П.. Договорът
за заем е частен документ, който носи подписа на ответника и при оспорване истинността на
този договор от ответника, същият носи тежестта да докаже неистинността на документа.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема за доказано по делото вземането на ищцата за
процесната сума, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем.
Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху
процесната сума. Съгласно чл. 1 от договора, заемателят се е задължил да върне заемната
сума до 31.05.2018 г. С исковата молба се претендират лихви върху процесната сума от
45 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, тоест от 01.10.2020 г. до
окончателното плащане.
Ето защо, като съобрази правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
намира, че ищецът е доказал предпоставките за уважаване на иска, посочени по-горе, а
ответникът от своя страна не е провел доказване на направените възражения.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер общо на сумата от
3680.00 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на настоящото дело в
размер на 1 800.00 лв., съгласно представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, както и
сумата от 1 880 лв., представляваща възнаграждение за особен представител на ответната
страна, внесена с платежно нареждане на л. 35 от делото.
4
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. ПЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „...“ №2Б, ет. 3, ап. 4, на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата М. ЦВ. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Благоевград, пл. „****“ №15, сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет
хиляди лева/ въз основа на договор за паричен заем от 15.05.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б. ПЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „...“ №2Б, ет. 3, ап. 4, на
основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, да заплати на М. ЦВ. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, пл. „****“ №15, направените по делото разноски в общ размер на 3680.00 лв.,
от които - платена държавна такса за образуване на настоящото дело в размер на 1 800.00
лв., , съгласно представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, както и сумата от 1 880 лв.,
представляваща общо възнаграждение за назначените особени представители на ответната
страна.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на
страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5