Р E Ш Е Н И Е
№ 672
гр.Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 830 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 78 от
29.07.2020 г.,
постановено по нахд № 132/2020 г., Районен съд – Левски
е отменил Електронен фиш серия К № 3561609, издаден от ОД на МВР – Плевен, с
който на Т.Г.Е. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 7.03.2020 г. в 09,23 часа в с.Българене,
ул.Васил Левски км.48+500 с посока на движение гр.Бяла, с товарен автомобил Инфинити ЕХ 30Д с рег.№ *** при разрешена стойност на
скоростта 50 км/час е установена стойност на скоростта 85 км/час – превишена
стойност на скоростта 35 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана
от впд директора В.Т.В., чрез юрисконсулт П.Ф., която
счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че основният мотив за
отмяна на електронния фиш е направения от съда извод, че по делото не е
представен протокол, от който да се установява, че към датата на извършване на
нарушението – 7.03.2020 г., мобилната система за видеоконтрол е била тарирана и в срок на валидност. Не оспорва, че по делото
неправилно е представен протокол № 10.02.4835, от който се установява, че
валидността на тарирането е до 24.02.2020 г., но
счита, че след като е направил тази констатация, решаващият съд е следвало да
изиска служебно данни от ОД на МВР – Плевен дали към дата 7.03.2020 г.
мобилната система е била тарирана. Счита, че районният
съд не е изпълнил това свое служебно задължение и се е произнесъл с решение,
без да събере всички относими доказателства по
делото. С касационната жалба е представен протокол № 6.30.19, издаден на
25.10.2019 г. от ГДНП, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска
техника, видно от който мобилната система е била тарирана
на 25.10.2019 г., като срокът на валидност на тарирането
е една година, в който срок се включва датата на извършеното нарушение, за
което е издаден обжалвания електронен фиш. В заключение моли съда да отмени
решението и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Плевен в размер на 100 лева.
В съдебно заседание касаторът
не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Т.Г.Е., е депозирал отговор по жалбата, в
който твърди, че дори мобилната система да е била технически изправна към
датата на заснемане на нарушението – 7.03.2020 г., към същата тази дата тя не
съставлява одобрен тип средство за измерване, поради изтекъл срок на валидност
– 24.02.2020 г., т.е. към датата на заснемане на нарушението видеорадарната система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения не е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване. В заключение моли съда да потвърди оспореното решение.
В съдебно заседание ответникът, не
се явява и не изпраща представител. Депозирал е допълнителна молба, в която
сочи, че поддържа изцяло депозирания отговор на касационната жалба, като излага
отново съображения, че нарушението е установено със средство за измерване с
изтекъл срок на валидност към датата на заснемане на нарушението. Моли съда да
остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че АТСС TFR1-M №585 е било използвано
на 7.03.2020г., като е било монтирано върху служебен автомобил с рег***. За установеното с това АТСС нарушение, бил издаден
ел. фиш сер. К №3445538 за извършено на 7.03.2020г.,
в 09,23 ч., в с.Българене, ул „Васил Левски“,
км.48+500, посока на движение гр.Бяла, нарушение за скорост, при управление на
товарен автомобил Инфинити ЕХ30Д с рег.№***, с който
на М.Т.Е.В. в качеството й на собственик на процесното
МПС, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП била наложена глоба в размер на 400 лв. Депозирана е Декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП от 24.04.2020г. от санкционираното с посочения ел.фиш лице – М.Т.Е.В.
съгласно която на 7.03.2020г., в 09.23ч. товарен автомобил Инфинити
ЕХ30Д с рег.№*** бил управляван от Т.Г.Е.. Във връзка с подадената декларация
ел. фиш сер. К №3445538 бил анулиран. Издаден
бил електронен фиш Серия К №3561609 за налагане на глоба за нарушение, което
било установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че
на 7.03.2020г. в 09:23 часа, в с.Българене, ул „Васил
Левски“, км.48+500 с посока на движение към гр.Бяла, с МПС-товарен автомобил Инфинити ЕХ30Д с рег.№*** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №0585, като разрешената скорост е 50 км./час,
установената скорост е 85 км/час, превишението на
разрешената скорост е 25 км./час. Отчетен е толеранс от -3 км./ч. За
посоченото нарушение на Е., на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Горната описана в ЕФ фактическа обстановка съдът приел
за установена от приетите по делото писмени доказателства , които изброил.
Съдът изложил доводи, че за законосъобразното
ангажиране на административно-наказателна отговорност посредством ел. фиш са
налице специални разпоредби в ЗДвП – чл.189, ал.4-11, дерогиращи
общите правила на ЗАНН. По отношение на ел.фиш са неприложими регламентираните
в ЗАНН изисквания относно форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП. Съдът направил извод, че процесният ЕФ
съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Нарушението
е заснето посредством техническо средство TFR1-M 585, което съгласно
представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Съгласно дадената в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП дефиниция същата представлява вид
автоматизирано техническо средство.
От представените към административно-наказателната
преписка писмени доказателства обаче съдът не установил използваното
автоматизирано техническо средство да е одобрен тип средство за измерване към
датата на установяване на нарушението. Позовал се на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835, според което използваната мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M, вписана
с регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835,
е със срок на валидност 24.02.2020г. Процесното
нарушение е установено на 7.03.2020г., предвид
което съдът приел за основателен изложения от Е. довод, че към датата на нарушението
удостоверението за одобрен тип е с изтекъл срок на валидност. Посоченото счел
за съществено процесуално нарушение и на това основание отменил оспореният ЕФ.
Касационната инстанция преценява оспореното решение
като неправилно, постановено при неправилно приложение на закона.
Нарушението е извършено на 7.03.2020 год. С изменението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова
- ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от
2015 г., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното
нарушение. С
това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие
на контролен орган и на нарушител,
а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие
на контролен орган. С отпадането
на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен
орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило
своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде
ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС.
Легалната дефиниция на АТСС се съдържа
в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на
работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на
скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M 585 с № от ДР TFR1-M 4835 и идент.№585/12 и това изрично е записано в електронния фиш и
в приложения към касационната жалба Протокол №6.30.19 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол. Установява се от приложеното на л.11 от въззивното дело Удостоверение №10.02.4835 , че това АТСС
съставлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, но срокът на валидност на одобрения тип средство за
измерване е бил от 24.02.2010 год. до 24.02.2020 год., т.е. към датата на
извършване на нарушението -7.03.2020 год., срокът на валидност на одобрения тип
конкретно АТСС №585 е бил изтекъл. Неправилно обаче въззивният
съд е отменил издаденият ЕФ на това основание. Техническото средство, с което е
измерена скоростта на процесния автомобил, не е
невалидно. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл. 43, ал. 4
от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно т. 31 от Заповедта е една година. Видно от представения към
касационната жалба протокол за периодична проверка на TFR-1M, с
идентификационен номер 585/12, на уреда е извършена последваща
проверка на 25.10.2019 год., тоест уредът е валиден според заповедта на
Председателя на ДАМТН до 25.10.2020 г. Като от тази последваща
проверка е установено от заключението в протокола, че уредът съответства на
изискванията, като това съответствие е установено както от проверка в
лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Ето защо контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата контролът да се
осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен Протокол от
проверка №6.30.19. По въззивното дело на л.18 е
приложен и Протокол рег.№316р-8782/9.03.20
год. за използване на автоматизираното техническо средство или система на дата 7.03.2020
год., като изрично е отбелязано в протокола използваното АТСС като вид и номер,
мястото за контрол, режима на измерване, посоката на задействане, начало и край
на работа, номерата на първото и последното статично изображение/видеозапис,
брой установени нарушения с АТСС и т.н. Следователно, протоколът за деня на
работа на АТСС е съставен съобразно изискванията на приложението към чл.10 от
Наредбата. Вярно е, че протоколът не е съпроводен със снимка на разположението
на самото АТСС съобразно чл.10, ал.3 от Наредбата, но съдът преценява това
допуснато процесуално нарушение за несъществено, защото в протокола по чл.10 са
вписани всички съществени реквизити,
даващи информация за разположението на конкретното АТСС на съответния участък
от пътя, както и поради наличния на л.10 от въззивното
дело клип №23969, даващ ясна представя
както за участъка от пътя в рамките на населеното място, така и за
конкретното място на заснемане на автомобила. В самото статично
изображение-отпечатаната снимка, приложена на л.10 от въззивното
дело, са отбелязани и всички конкретни параметри във връзка с констатираното превишение на скоростта-дата, час, измерена скорост,
въведено ограничение на скоростта,
размер на превишението, посока, трафик, режим на
работа, географски координати, рег.№ на заснетия автомобил., номер на клипа,
номер на радара, наказуемото превишение. С оглед на
това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 7.03.2020 год. в
09:23 часа е правилно експлоатирана,
поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е
развило при спазване на установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочено
е в ЕФ мястото на извършване на нарушението. Изрично е описано, че нарушението
е извършено в населено място
с.Българене, ул „Васил Левски“, км 48+500 посока на
движение гр.Бяла. Посочването в ЕФ, че нарушението е извършено в конкретното
населено място, отразено в ЕФ и посочването на конкретния километър, на който е
извършено, е достатъчно, за да се счете, че е налице реквизитът „място на извършване на нарушението“ Защото
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
разграничава наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в
зависимост от това дали нарушението е извършено в населено място, извън
населено място, на автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на
достатъчно данни, че нарушението е извършено в очертанията на населено място,
(каквито в случая са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Освен
това конкретната локация в населеното място е обозначена и посредством
посочване на конкретния километър в самото населено място. Изрично е описана в
ЕФ и в заснетия клип и посоката на движение, поради което не е налице неяснота
относно тези основни данни, свързани с
нарушението.
Изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на участъка от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи, отпадна с изменението на Закона
с ДВ, бр.54/2017 год., т.е. преди
извършване на нарушението.
Не съставлява отменително
основание и обстоятелството, че в процесния
електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган и не е
посочена датата на съставянето му.
Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява
специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за :
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано
върху електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните
върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са
запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато
се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване
на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното
дело е приобщена Заповед №316з-3923/23.11.2018 год.на Директора на ОД на
МВР-Плевен, по силата на която е определено мястото на записване и архивиране
на информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на
МВР, на които е осигурен достъп за четене,
обработване и въвеждане в системата АИС. Самото нарушение е вписано в
дневник за обработка и въвеждане на фишове от процесното
АТСС на дата 7.03.2020 год., приложен на л.13 от делото на РС. В случая с
конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не
фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ
орган и дата на съставянето му.
В ЕФ е налице и точно и ясно описание на
нарушението по начин, позволяващ са де разбере ясно и недвусмислено вмененото
нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават
конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая
съставът на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква посочване на конкретния размер на
ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила
и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. От
друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното
конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички
тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние. Описана е и
конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДП, наред с посочената
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби
регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния
размер на констатираното превишение на допустимата
скорост.
Налице е и пълно съответствие между отразеното в описателната част на ЕФ
относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения
снимков материал. Действително, установява се от отразеното върху снимката,
отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 88 км./час,
а в ЕФ е посочена скорост от 85км./час, но в ЕФ е посочена и причината
затова-отчетеният толеранс на измерената скорост. При това положение е ясно получаването
на стойността на превишението на скоростта, отразено
в ЕФ, а именно 35км/ч. При това , дори след приспадане на толеранса, не се
променя правната квалификация на деянието и съответно-предвиденото наказание и
санкционната норма. Приспадането на този т.на.“толеранс“ , който при това е в
полза на Е., вече е нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение
за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Е. нарушение. Първоначално ЕФ е бил издадена
на М.Т.Е.В. която е изпълнила
разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДП процедура, поради което издаденият ЕФ на
нейно име е бил анулиран и издаден на Е., поради подадената декларация , че
именно той е управлявал МПС на процесната дата, с
приложено към декларацията СУМПС.
Ето защо и от всички събрани
по делото доказателства се установява , че ответникът по касационната жалба е
извършил вмененото му деяние, процедурата по ангажиране на отговорността му
чрез издаване на ЕФ е законосъобразно проведена. На това основание оспореното
решение, с което е отменен ЕФ, следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което ЕФ да се потвърди.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане в подадената касационна жалба чрез упълномощен с
нарочно пълномощно на л.6 от делото юрисконсулт, на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждениев размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер по 80 лева за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 78 от 29.07.2020 г., постановено по анд № 132/2020
г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3561609, издаден
от ОД на МВР – Плевен, с който на Т.Г.Е. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.Г.Е. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.