Решение по дело №1582/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 – ал. 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на В. Б. Н., [ЕГН], от гр. Варна, депозирана чрез пълномощник адв. И. З., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2205-1/04.04.2024г., издаден от Д. К. К., на длъжност старши инспектор „КРД“ – „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 633.06 лева, такси за битови отпадъци в размер на 419.44 лева и дължима лихва в размер на 224,73 лева.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендира се също, че актът е нищожен, а в условията на евентуалност – неправилен и незаконосъобразен. В представени писмени бележки с.д. № 6640/17.04.2025г. жалбоподателката сочи, че по делото са налице доказателства удостоверяващи, че срещу нея се води производство по несъстоятелност, като имотите по процесния АУЗ са в масата на несъстоятелността, а един от тях е бил възложен в собственост на „МА-БС Инвест“ с Постановление № 260002/15.05.2023г. , по т.д. № 123/2019г. на Окръжен съд – Бургас. Според жалбоподателката в производството по несъстоятелност е предвидено всички кредитори, в това число и Държавата, представлявана от НАП, да предявят вземанията си в срока по чл. 685 от ТЗ, пред синдика, а евентуалното им оспорване е пред съда по несъстоятелност. Сочи, че производството по несъстоятелност е открито с Решение № 383 от 18.10.2019г. по т.д. № 123/2019г. на ОС – Бургас, като в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, евентуално по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, вземанията по процесния АУЗ не са били предявени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД – АУ – 2205-1/04.04.2024г. на В. Б. Н. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2019г. – 2023г. за следните недвижими имоти:

Партида № 5305Н540637 с адрес на имота гр. Варна, [улица], ет. 1 земя 200 кв.м. и сграда Ателие с гараж № 1. В АУЗ са установени задължения за периода от 01.01.2023г. – 30.06.2023г.

Партида № 5305Н560235 с адрес на имота гр. Варна, Район „Приморски“ – вилна зона, ул. „26-та“, № 15, земя и сграда /земя 1996.00 кв.м./, идентификатор 10135.2564.1892. В АУЗ са установени задължения за земя с площ 935 кв.м. за периода 2019г. – 2022г. и за земя с площ 1996 кв.м. и 2 бр. сгради, находящи се в имота за 2023г.

Установено по делото е, а и между страните не се спори, че с постановление за възлагане 187/15.04.2014г. влязло в сила на 03.12.2013г. на В. Б. е възложен недвижим имот в гр. Варна, [улица], ет. 1 – ателие и земя 200 кв.м. /собственост 10 кв.м./. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа № 178/16.05.2014г. описаният имот е прехвърлен на „Роса Фероса“ ЕООД. Подадена е данъчна декларация с вх. № **********/06.02.2017г. от „Роса Фероса“ ЕООД, формирана е партида № 5305F211197. Съгласно решение на ВРС № 158/28.02.2018г. влязло в сила на 18.06.2020г. описаният договор за замяна е прогласен за нищожен.

Подадена е декларация с вх. № **********/15.03.2023г. от В. Б. за недвижим имот в гр. Варна, [улица], ет. 1 – ателие и земя 200 кв.м. /собственост 10 кв.м./. Начислени са задължения от 01.2018г. Партида 5305F211197 на „Роса Фероса“ ЕООД е закрита към 31.05.2014г.

Съгласно постановление за възлагане № 260002/15.05.2023г. в сила от 10.06.2023г. имотът е възложен на „МА-БС инвест“ ЕООД. Партида 5305Н540637 е закрита към 30.06.2023г.

С нотариален акт № 95/11.09.2007г. В. Б. Н. придобива поземлен имот № ХХVІІ-1055, кв. 53, кк „Св. К.“ /Дружба/ № 15 по плана на вилна зона с площ 1010кв.м.

С постановление за възлагане от 01.08.2013г. влязло в сила на 03.12.2013г. на Н. е възложен поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1529 с площ 1061 кв.м. ведно с находящите се в него 2 бр. сгради.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа № 8/13.01.2014г. имоти с идентификатор 10135.2564.1530 с площ по скица 936 кв.м. /док. за собственост 1010 кв.м./ и идентификатор 10135.2564.1529 ведно със сградите са прехвърлени на „Роса Фероса“ ЕООД, за което са подадени декларации от дружеството:

С вх. № ДК14004062/28.02.2014г. за имот с идентификатор 10135.2564.1530 с площ 936 кв.м. е формирана партида 2028658660001.

С вх. № **********/06.02.2017г. за имот с идентификатор 10135.2564.1529 с площ1061 кв.м. и 2 бр. сгради, находящи се в имота е формирана партида 5305Н211202. Съгласно решение на ВРС № 158/28.02.2018г. влязло в сила на 18.06.2020г. описаният договор за замяна е прогласен за нищожен.

Подадена е декларация с вх. № **********/15.03.2023г. от В. Н. за недвижим имот в гр. Варна, ул. „26-та“ № 15, идентификатор 10135.2564.1529 – земя с площ 1061 кв.м. и 2 бр. сгради, находящи с в имота. Формирана е партида 5305Н540640. Начислени са задължения за 2018г. Партида № 5305Н211202 на „Роса Фероса“ ЕООД е закрита към 31.01.2014г.

Подадена е декларация с вх. № **********/28.07.2023г. от Н. за недвижим имот в гр. Варна, ул. „26-та“ № 15, идентификатор 10135.2564.1892 – земя с площ 1996 кв.м. и 2 бр. сгради, находящи се в имота.

Недвижим имот с идентификатор 10135.2564.1892 с площ 1996 кв.м. включва имоти със стар идентификатор 10135.2564.1529 с площ 1061 кв.м. и имот с идентификатор 10135.2564.1530 с площ 935 кв.м.

Формирана е партида 5305Н560235. Начислени са задължения за 935 кв.м. земя за периода 2018г. – 2022г.

От 01.01.2023г. са начислени задължения за ДНИ и ТБО за земя с площ 1996 кв.м. и 2 бр. сгради, находящи се в имота.

Партида 5305Н540640 на Н. е закрита към 31.12.2022г.

Партида № 2028658660001 на „Роса Фероса“ ЕООД е закрита към 31.01.2014г.

По делото са представени писмени доказателства, доказателства на електронен носител – заповеди, граници на райони, представена е и заповед № 0447/20.02.2024г., с която са определени за органи по приходите длъжности от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. Представени са доказателства относно изчисляването на данъчна оценка и задължения ДНИ и ТБО, неоспорени от жалбоподателката.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административния акт, в установеният срок по чл. 156, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. По силата на чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгл. ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени.

Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл. 120, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.

Съгл. чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща по ред, определен от общинския съвет Съгласно чл. 14 от НОАМТЦУТОВ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно.

По делото не е спорно, че дейностите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за процесните имоти са действително извършени, поради което съдът не следва да ги обсъжда подробно. От представените по делото доказателства се установява, че имотите на жалбоподателката попадат в територия, за която са организирани услугите по чл.62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В тази част обжалваният АУЗ е правилен.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за липсата от необходимост за установяване на вземанията по ЗМДТ за ДНИ и ТБО, чрез АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК определя, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая се установява, че актът е издаден, поради това, че задълженията за ДНИ и ТБО не са заплатени в срок.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая процесните имоти по партида № 5305Н540637 и партида № 5305Н560235 са били декларирани от собственика Н., поради което и по отношение на същата са налице предпоставките по чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за периода 2019г. – 2023г. За процесния период ДНИ е определен правилно и размерът не е оспорен от жалбоподателката. Изложеното налага извода за неоснователност и на основното възражение на жалбоподателката, а именно, че след като срещу нея се води производство по несъстоятелност, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 686 от ТЗ.

Обстоятелството, че спрямо жалбоподателката се води производство по несъстоятелност няма касателство относно издаването на АУЗ. Както беше посочено по- горе, разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК определя, че акт може да се издаде когато задължението не е платено в срок, какъвто е настоящия случай.

С оглед изложеното съдът приема, че посочените в обжалвания акт задължения за ТБО и ДНИ са определени при правилно приложение на материалния закон и целта му, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременното направено искане от процесуалния представител на ответника и на осн. чл. 161 от ДОПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 427.80 лева, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното Административен съд - Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. Н., [ЕГН], с адрес: в гр. Варна, депозирана чрез пълномощник адв. И. З., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2205-1/04.04.2024г., издаден от Д. К. К., на длъжност старши инспектор „КРД“ – „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 633.06 лева, такси за битови отпадъци в размер на 419.44 лева и лихва в размер на 224.73 лева.

ОСЪЖДА В. Б. Н., [ЕГН], с адрес: в гр. Варна да заплати на Община Варна сумата в размер на 427.80 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.