Р Е Ш Е Н И Е  № 1846

 

гр.Пловдив,04.12.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември,през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр .д.№ 3468 по описа на ПОС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.

Постъпила е жалба от С.Г.П. *** против Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.09.2012г.на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,по изп.д.№ 1592/10г.

В жалбата се посочва,че обжалваното постановление е незаконосъобразно,тъй като не са спазени «процедурата ,предвидена в закона и забраната за продажба на единствено жилище» на жалбоподателя. Твърди се, че извършената продан е опорочена, тъй като пред банката жалбоподателят не е подписвал договор за ипотека,а е използвано пълномощно, което е «неправилно тълкувано и използвано против него». В допълнение към жалбата, постъпило на 21.11.12г.се излагат и други основания и се прави искане за спиране на производството по изпълнителното дело. Иска се отмяна на атакуваното постановление.

            Взискателят  „Прокредит къмпани”ЕАД, гр.София е изразил становище за недопустимост на жалбата на първо място поради липсата на качеството длъжник на жалбоподателя по изп.дело и на второ място поради липсата на предпоставките на чл.435,ал.3 от ГПК. Евентуално счита жалбата за неоснователна по изложени в  писмено възражение съображения.

ЧСИ е представил писмено становище, в което посочва, че жалбата е  недопустима, респективно-неоснователна по изложените в становището  му мотиви.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Изпълнителното дело е  образувано по молба на  „Прокредит къмпани”ЕАД, гр.София по изпълнителен лист от 29.09.2010г.на ПРС по издадена заповед за изпълнение, с който е разпоредено длъжникът „Спедико Транс Ентърпрайс”ООД да заплати на кредитора посочените в изпълнителния лист суми в евро и разноски по делото.

По изпълнителното дело е описан и изнесен на публична продан имот, представляващ апартамент в ж.к. Тракия-Пловдив, собственост на жалбоподателя С.Г.П., който чрез пълномощника си Д.А. е учредил в полза на взискателя по изпълнителното дело  върху имота договорна ипотека за обезпечаване на предоставен на длъжника по изп.дело „Спедико Транс Ентърпрайс”ООД кредит. Следователно П. се явява ипотекарен длъжник по образуваното изп.дело пред ЧСИ Мурджанова, като срещу ипотекирания му имот е насочено принудително изпълнение.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като съгл.чл.435,ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от длъжника при две условия:когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата продажна цена. В случая П. е придобил статут на ипотекарен длъжник и следователно съгл.чл.429,ал.3 от ГПК изпълнителният лист,по който е образувано изпълнителното дело разпростира субективните си предели и спрямо него.Т.е.спрямо него следва да се приложат процесуалните правила,уреждащи процесуалните възможности на длъжника.      

Действително част от мотивите,изложени в жалбата,не могат да бъдат отнесени към хипотезите на чл.435,ал.3 от ГПК,но от съдържанието на жалбата е видно,че се прави оплакване за неспазена процедура на публичната продан,предвидена  в закона,(чл.435,ал.3 от ГПК),както и оплакване по чл.435,ал.2 от ГПК за несеквестируемост на имота,тъй като е единствено жилище на длъжника.

В случая жалбоподателят в качеството си на ипотекарен длъжник не може да се позовава на несеквестируемост на  жилището като единствено,тъй като съобр.разпоредбата на чл.445,ал.1 от ГПК несеквестируемостта отпада за длъжниците относно вещи,върху които е учреден залог или ипотека,когато взискател е  ипотекарния кредитор.Именно тази хипотеза е налице и в конкретния случай-ипотекарния кредитор „Прокредит къмпани”ЕАД е  и взискател по изп.дело.

В жалбата не се посочват конкретни нарушения на  процедурата по публичната продан.Независимо от това такива не се установяват да са налице. От  изпратеното от ЧСИ копие от изпълнителното дело е видно,че публичната продан е проведена съобразно разпоредбите,предвидени в ГПК.Жалбоподателят е уведомен надлежно за предстоящата публична продан. Същата е обявена по реда на чл.487 от ГПК,като са поставени обявления на съответните места съобр.чл.487,ал.2 от ГПК.В предвидения едномесечен срок са постъпили   две наддавателни предложения и на провелата се на 26.09.12г.публична продан  е обявен за купувач  Г.М.Д.,която е направила  наддавателното предложение с най-висока обявена цена.

При това положение настоящата инстанция намира,че не е нарушен чл.435,ал.3 от ГПК и жалбата се явява неоснователна. Като такава същата следва да се остави без уважение.

Изложените в жалбата съображения за това,че проданта е опорчена,тъй като  договорът за ипотека е подписан от пълномощника с „неправилно тълкувано пълномощно”,както и останалите изложени в допълнителна жалба доводи,не  следва да се разглеждат в настоящото, а в исково производство,което,впрочем е  започнато от жалбоподателя,видно от представеното с допълнителната жалба копие от искова молба от същия.

В допълнението към жалбата се прави искане за спиране на изпълнителното дело до окончателното решаване на  висящото,според П.  гр.д.,образувано по исковата му молба,пред ПРС.Настоящата инстанция няма правомощия в производство по чл.435 от ГПК да  спира производството по едно изп.дело до приключване на друго,висящо гр.дело,още по-малко пред друг съд. Такова искане като обезпечение следва да се направи пред самия съд по висящото гражданско дело и това е направено в случая, видно от  исковата молба. Настоящата инстанция не може да се произнесе и по второто алтернативно искане в жалбата-за спиране на настоящото дело до произнасянето на ПРС по искането на П. за спиране на изп. дело,нито може „да  отложи” разглеждането на жалбата и произнасянето по нея,докато се извърши процедурата по спиране на изпълнителното дело.В производството по чл.435 от ГПК съдът може единствено да спре изпълнителното производство до приключване на образуваното пред него гр.дело. И тъй като в случая съдът се произнася с настоящия акт по жалбата на С.П.,не следва да се произнася дори по искане за спиране на изпълнителното дело до приключване на настоящото гр.дело .

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Г.П.,*** против Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.09.2012г.на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,по изп.д.№ 1592/10г.като неоснователна. 

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: