РЕШЕНРР•
гр. София, ……………… г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, Гражданско отделение, III „В” състав РІ публично заседание РЅР° двадесети февруари през РґРІРµ хиляди Рё деветнадесета РіРѕРґРёРЅР°, РІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РќРКОЛАЙ Р”РРњРћР’
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛРРќРђ ПЕЙЧРРќРћР’Рђ
РјР». СЃСЉРґРёСЏ: Р‘РЛЯНА КОЕВА
                         при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 10500/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
                         Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
                         С решение № 398534 от 02.05.2018 г., постановено по гр. д. № 78782/2015 г. на СРС, II ГО, 163 състав, е признато за установено по предявените от П.Г.Т., А.Д.Б. и Б.Д.Б. срещу "Т.С." ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците не дължи на ответното дружество следните суми, по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците: 4 248,64 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане, и от 1670,23 лв. – законна лихва за периода 01.01.2005 г. – 02.06.2010 г. представляващи неизплатена част от суми по издаден на отвеетника изпълнителен лист на 09.11.2010 г. по ч.гр.д. № 9462/2010 г.
                         Срещу постановеното съдебно решение Рµ депозирана РІСЉР·Р·РёРІРЅР° жалба РѕС‚ ответника "Рў.РЎ." ЕАД. Рзлага съображения, че решението Рµ недопустимо Рё неправилно. Поддържа СЃРµ, че Р·Р° сумите Рµ налице влязла РІ сила заповед Р·Р° изпълнение Рё Рµ образувано изпълнително дело, поради което настоящото производство Рµ недопустимо. Рзлага съображения, че давността РЅРµ Рµ изтекла, доколкото РїСЂРё постановено съдебно решение същата Рµ 5 РіРѕРґРёРЅРё РѕС‚ влизането РјСѓ РІ сила. Рскането РєСЉРј СЃСЉРґР° Рµ РґР° отмени обжалваното решение Рё РґР° постанови РґСЂСѓРіРѕ, СЃ което РґР° бъдат отхвърлени исковете.
                         Ответниците РїРѕ жалбата Рџ.Р“.Рў., Рђ.Р”.Р‘. Рё Р‘.Р”.Р‘. СЃР° депозирали РІ СЃСЂРѕРєР° РїРѕ чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор РЅР° въззивната жалба, СЃ който СЏ оспорват. Поддържа СЃРµ, че твърдението Р·Р° недопустимост РЅР° производството Рµ преклудирано, тъй като РЅРµ Рµ заявено СЃ отговора РЅР° исковата молба. Рзлага съображения, че ответникът РЅРµ Рµ ангажирал доказателства Р·Р° прекъсване РЅР° давността. Рскането РєСЉРј СЃСЉРґР° Рµ РґР° потвърди решението РЅР° РЎР РЎ. Претендират СЃРµ разноски.
                         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
                         Първоинстанционният СЃСЉРґ Рµ сезиран СЃ РёСЃРє СЃ правна квалификация чл. 439 ГПК. Рщците твърдят, че РЅР° 13.07.2010 Рі. ответното дружество Рµ подало заявление Р·Р° издаване РЅР° заповед Р·Р° изпълнение РїРѕ чл. 410 ГПК срещу техния наследодател Димитър Р‘. РўРѕРґРѕСЂРѕРІ Р·Р° процесните СЃСѓРјРё, като срещу нея РЅРµ Рµ било подадено възражение, поради което Рµ влязла РІ сила Рё РЅР° ответника Рµ издаден изпълнителен лист. Рзлагат СЃРµ съображения че ответникът РЅРµ Рµ предприемал никакви изпълнителни действия, поради което Рµ изтекла погасителната давност Р·Р° процесните вземания.
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РЎ постъпилия РІ СЃСЂРѕРєР° РїРѕ чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът РѕСЃРїРѕСЂРІР° предявения РёСЃРє. РўРІСЉСЂРґРё, че вземанията РјСѓ произтичат РѕС‚ заповед Р·Р° изпълнение РїРѕ чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът РЅРµ Рµ депозирал възражение, поради което същата Рµ влязла РІ сила. Счита, че вземанията РјСѓ СЃРµ погасяват СЃ изтичане РЅР° кратката 3-годишна давност. Позовава СЃРµ РЅР° РџРџР’РЎ в„– 3/1980 Рі., според което давност РЅРµ тече, докато трае изпълнителното производство. РЎ искането Р·Р° образуването РјСѓ взискателят Рµ възложил РЅР° съдебния изпълнител, РЅР° основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСР, РґР° извърши цялостно проучване РЅР° имуществото РЅР° длъжника, РґР° направи справки, РґР° набавя документи, както Рё РґР° определи начина РЅР° изпълнение, поради което РІСЃСЏРєРѕ едно предприето РѕС‚ него действие следва РґР° Р±СЉРґРµ отчетено РїСЂРё броене РЅР° давностния СЃСЂРѕРє РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ перемпцията. Моли СЃСЉРґР° РґР° отхвърли предявения РёСЃРє, като РјСѓ РїСЂРёСЃСЉРґРё сторените РїРѕ делото разноски.
                         По делото са представени – копие на заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9462/2010 г. на СРС, копие на заповед от 12.08.2010 г., върху която е направено отбелязване за издаден изпълнителен лист на 09.11.2010 г., както и че е получен на 10.12.2010 г., копие от удостоверение за наследници.
                         При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
                         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
                         Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
                         При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
                         В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.
                         Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
                         В случая ищците основават исковата претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК. Съобразно изложеното, неоснователни са оплаванията на въззивника за недопустимост на настоящото производство, поради наличие на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо спорът следва да се разгледа спора по същество.
                         По релевираните доводи относно срока на погасителната давност за оспореното вземане:
                         Нормата РЅР° чл. 117, ал. 2 Р—Р—Р” регламентира, че ако вземането Рµ установено СЃСЉСЃ съдебно решение, СЃСЂРѕРєСЉС‚ РЅР° новата давност Рµ РІСЃСЏРєРѕРіР° 5 РіРѕРґРёРЅРё. Заповедта Р·Р° изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, РЅРѕ РїСЂРё оспорването Р№ РѕС‚ длъжника чрез възражение РїРѕ реда РЅР° чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува СЃРµ извършва РІ общия РёСЃРєРѕРІ процес. РџРѕ силата РЅР° чл. 416 ГПК, когато възражение РЅРµ Рµ подадено РІ СЃСЂРѕРє, какъвто Рµ разглежданият случай, заповедта Р·Р° изпълнение влиза РІ сила. РќРµ Рµ налице изрична правна РЅРѕСЂРјР°, която РґР° предвижда, че съществуването РЅР° вземането РІ този случай Рµ установено СЃСЉСЃ сила РЅР° пресъдено нещо. Следва РґР° СЃРµ съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът РЅРµ възрази РІ рамките РЅР° установения РІ нормата РЅР° чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен СЃСЂРѕРє, заповедта влиза РІ сила, като СЃРµ получава ефект, близък РґРѕ силата РЅР° пресъдено нещо, тъй като единствената възможност Р·Р° оспорване РЅР° вземането СЃР° основанията РїРѕ РёСЃРєР° СЃ правно основание чл. 424 ГПК – РїСЂРё новооткрити обстоятелства Рё РЅРѕРІРё писмени доказателства. Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» СЃР° разясненията, дадени СЃ определение в„– 480 РѕС‚ 19.07.2013 Рі. РїРѕ С‡. РіСЂ. Рґ. в„– 2566/2013 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ГК, IV ГО, постановено РїРѕ реда РЅР° чл. 274, ал. 3, С‚. 1 ГПК. РР·РІСЉРЅ РёСЃРєР° РїРѕ чл. 424 ГПК длъжникът РЅРµ може РґР° СЃРµ ползва РѕС‚ РґСЂСѓРіР° форма РЅР° РёСЃРєРѕРІР° защита, СЃ която РґР° РѕСЃРїРѕСЂРІР° самото вземане. Когато длъжникът Рµ Р±РёР» лишен РѕС‚ възможност РґР° РѕСЃРїРѕСЂРё вземането, може РґР° РїРѕРёСЃРєР° РѕС‚ РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏ СЃСЉРґ отмяна РЅР° заповедта Р·Р° изпълнение РЅР° основание чл. 423 ГПК. РўРѕР·Рё режим СЃРµ различава РѕС‚ регламентирания РІ ГПК (отм.); РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ издаването РЅР° изпълнителен лист РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° несъдебно изпълнително основание, РІ който СЃРµ предвиждаше възможност Р·Р° предявяване РёСЃРєРѕРІРµ – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); , чл. 255 ГПК (отм.); , които РЅРµ СЃРµ преклудират СЃСЉСЃ специални СЃСЂРѕРєРѕРІРµ. Р’ действащия ГПК СЃ изтичане РЅР° преклузивния СЃСЂРѕРє Р·Р° подаване РЅР° възражение против заповедта СЃРµ получава крайният ефект именно РЅР° окончателно разрешен правен СЃРїРѕСЂ относно съществуването РЅР° вземането.
                         За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа не несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.);. Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.); и заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК(отм). С оглед на това съдебната практика, постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение към процесния случай, като следва да намери приложение актуалната задължителна съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство. Неподаването на възражение от страна на длъжника срещу подаденото заповедта за изпълнение създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК.
                         По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
                         Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.10.2010 г., доколкото по делото са налице доказателства относно датата, на която е изтекъл двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение от длъжника, а именно отбелязването, че последният е полчил заповедта на 07.10.2010 г. Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, предл. 1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 22.10.2015 г.
                         Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело – 02.02.2011 г., давността не е изтекла.
                         Съгласно чл. 116, Р±. "РІ" Р—Р—Р” давността СЃРµ прекъсва СЃ предприемането РЅР° действия Р·Р° принудително изпълнение РЅР° вземането. Съгласно задължителните разяснения РїРѕ С‚. 10 РѕС‚ РўР в„– 2 РѕС‚ 26.06.2015 Рі. РїРѕ тълк. дело в„– 2/2013 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК, прекъсва давността предприемането РЅР° РєРѕРµ РґР° Рµ изпълнително действие РІ рамките РЅР° определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± (независимо РѕС‚ това дали прилагането РјСѓ Рµ поискано РѕС‚ взискателя Рё или Рµ предприето РїРѕ инициатива РЅР° частния съдебен изпълнител РїРѕ възлагане РѕС‚ взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСР): насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР° запор или възбрана, присъединяването РЅР° кредитора, възлагането РЅР° вземане Р·Р° събиране или вместо плащане, извършването РЅР° РѕРїРёСЃ Рё оценка РЅР° вещ, назначаването РЅР° пазач, насрочването Рё извършването РЅР° продан Рё С‚. РЅ. РґРѕ постъпването РЅР° парични СЃСѓРјРё РѕС‚ проданта или РЅР° плащания РѕС‚ трети задължени лица. РќРµ СЃР° изпълнителни действия Рё РЅРµ прекъсват давността образуването РЅР° изпълнително дело, изпращането Рё връчването РЅР° покана Р·Р° доброволно изпълнение, проучването РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, извършването РЅР° справки, набавянето РЅР° документи, книжа Рё РґСЂ., назначаването РЅР° експертиза Р·Р° определяне РЅР° непогасения остатък РѕС‚ дълга, извършването РЅР° разпределение, плащането РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° влязлото РІ сила разпределение Рё РґСЂ.
                         От приложеното в настоящото производство заверено копие на изпълнителното дело не се установява да са предприемани такива изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Следва да се обележи, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение обаче, както и проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
                         От изложеното следва, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8, според която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които е съобразил СРС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Със същото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, поради което доводите, които жалбоподателят черпи от последното, не могат да бъдат споделени.
                         Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.). Ето защо в случая давността не се прекъсва с депозиране на исковата молба. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по изпълнителното дело, се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми. Давността за вземането, която е започнала да тече на 22.10.2010 г., е изтекла на 22.10.2015 г. – в хода на висящия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо съдът следва да се зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника.
                         По изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията на "Т.С. " ЕАД, за които е издаден процесният изпълнителен лист са погасени по давност. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
                         По разноските по производството:
                         При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата се дължат разноски за настоящата инстанция, но по делото не са представени доказателства за сторени разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.
                         Воден от гореизложеното, съдът
Р Р• РЁ
Р:
                         ПОТВЪРЖДАВА решение № 398534 от 02.05.2018 г., постановено по гр. д. № 78782/2015 г. на СРС, II ГО, 163 състав.
                         Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В В В В В В В В
 ЧЛЕНОВЕ:В В В
1.
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В 2.