№ 186
гр. Враца, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ****., с. ****, против Наказателно
постановление /НП/ №НП-02-2/21.02.2022 г. на областния управител на
област Враца, с което на основание чл.83 от Закона за държавната
собственост, на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 5000,00 лв.
В жалбата се твърди, че наказващият орган неправилно е издал НП, тъй
като се касае за маловажен случай и при излагането на подробни
съображения в тази насока, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
Алтернативно се моли за намаляване на наложената санкция и се прави
искане за присъждане на направените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц. С. –
ВрАК, който прави искане за отмяна на НП по изложените в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Ал. Александров, който
поддържа теза за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитана е св. С. П..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
1
При извършена на 16.12.2021 г. проверка в с. ****, общ. Враца, св. С. П. –
главен експерт при **** гр. Враца, установила, че ЕТ „****.“ ползва имоти
държавна собственост – промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.1 с
площ 117 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.2 с площ
271 кв.м. и промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.2 с площ 477
кв.м. по КККР на с. ****, община Враца, местност „****“, актувани с АЧДС
№3663/20.05.2019 г. Установила също, че ползването на промишлените
сгради, държавна собственост, е без основание, като след проведен разговор с
търговеца установила, че ползването е от 2019 г. Затова съставила
констативен протокол №04 04-7-/97/17.12.2021 г. На 24.01.2022 г. държавните
имоти били иззети от владението на търговеца с протокол №7000-32-/11.
С оглед установеното, на 04.02.2022 г. е съставен АУАН №АУАН-01-2, в
който е посочено, че като е ползвал без основание имоти държавна
собственост – промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.1 с площ 117
кв.м., промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.2 с площ 271 кв.м. и
промишлена сграда с идентификатор 03438.42.27.2 с площ 477 кв.м. по КККР
на с. ****, община Враца, местност „****“, актувани с АЧДС
№3663/20.05.2019 г., управителят на търговеца – ****., е извършил
нарушение по чл.83 от Закона за държавната собственост. Посочено е, че
държането е осъществявано от 2019 г. до 24.01.2022 г., когато същите са
иззети. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и същият не е
вписал възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 21.02.2022 г. е издадено НП, с
което на основание чл.83 от Закона за държавна собственост, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
5000,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на С. П., които съдът кредитира като логични, последователни и
незаинтересовани. Свидетелката лично е извършила проверка на
жалбоподателя и е констатирал описаното в констативен протокол от
17.12.2021 г., както и описаното в АУАН. Установява се и при какви
обстоятелства са съставени констативния протокол и АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в цялост, като намира същите за
логични, последователни и незаинтересовани.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства. Счита,
обаче, че с оглед спорните обстоятелства между страните, по-прецизното
обсъждането на доказателствената съвкупност не е необходимо.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения в закона срок, от надлежна страна и
срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от
доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен начин
се установява, че в периода от 2019 г. до 24.01.2022 г. жалбоподателят е
ползвал без основание имоти държавна собственост – промишлена сграда с
идентификатор 03438.42.27.1 с площ 117 кв.м., промишлена сграда с
идентификатор 03438.42.27.2 с площ 271 кв.м. и промишлена сграда с
идентификатор 03438.42.27.2 с площ 477 кв.м. по КККР на с. ****, община
Враца, местност „****“, актувани с АЧДС №3663/20.05.2019 г. При това
същият е извършил описаното в чл.83 от Закона за държавната собственост
нарушение, а именно без основание е завзел имот, държавна собственост.
Нарушението е и субективно съставомерно. Нарушителят е знаел, че
имотите, които е завзел са държавна собственост и че няма правно основание
да ги владее. Въпреки това е владял същите от 2019 г. до 24.01.2022 г., когато
с Протокол №7000-32-/11/ същите са иззети. При това съдът приема, че
жалбоподателят е извършил нарушението при съзнаване на неговата
обществена опасност и неговите общественоопасни последици.
Не се споделят изложените в жалбата доводи, че се касае за маловажен
случай. Безспорно е, че от ползването на имотите от страна на жалбоподателя
не са настъпили вредни последици. Но извършеното нарушение не се явява
такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид, за да може да се обоснове маловажност на случая. При това
правилно е приложена и санкционната норма на чл.83 от Закона за
държавната собственост. Съдът обаче счита, че определеното наказание е
несправедливо. Видно е, че за нарушението е предвидено налагането на глоба
от 1000 до 5000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена глоба в
максимално предвидения размер, като тази санкция се явява необоснована от
фактите по делото. Очевидно е, че се касае за първо нарушение от страна на
жалбоподателя. Видно е също така, че жалбоподателя не е препятствал по
какъвто и да е начин проверката и изземането на имотите. Безспорно, владял е
същите в един продължителен период, но от това му владение не са
настъпили каквито и да е вредни последици, а и е факт, че това му
3
продължително владение е в резултат на липсващи каквито и да е в този
период проверки, както и на това, че очевидно имотите не са ползвани от
страна на **** Враца и са оставени безстопанствено. При това и доколкото не
са налице каквито и да е настъпили вредни последици /например
разрушаване/повреждане на имотите/, съдът приема, че най-справедлива и
адекватна на извършеното се явява санкцията в минимално предвидения в
закона размер. Ето защо съдът приема, че наложеното наказание „глоба“
следва да се намали от 5000.00 на 1000.00 лв.
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на съдебни
разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно. В случая се касае
за материален интерес от 5000 лв., като се иска присъждане на
възнаграждение за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Така
направената претенция е съобразена с предвиденото в Наредба №1/0204 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо въззиваемата страна
следва да бъде осъдена бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НП-02-2/21.02.2022 г. на
областния управител на област Враца, с което на основание чл.83 от Закона за
държавната собственост, на ****., с. ****, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 5000,00 лв. като НАМАЛЯВА
административното наказание „глоба“ на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА **** - Враца ДА ЗАПЛАТИ на ****., ЕГН:**********, сума
в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №208/2022 г. по описа на РС
Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4