Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя Н. Л. Л., подадена чрез адв. М. АК гр. Пловдив против Решение № 6/16.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалба против Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г., издадено от К. Т. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – Офис Пазарджик.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. Посочено е, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 246, ал. 7, т. 3 от ДОПК, тъй като описанието на веща в постановлението за възлагане не е идентично с това в съобщението за продажба. Счита, че дружеството спечелило търга не е отговаряло на изискванията и по-конкретно на задължителните условия по чл. 251 от ДОПК. На следващо място твърди, че не може да се установи с категоричност, че спечелилото търга дружество е подало документите си в указания срок. Жалбоподателят заявява, че като длъжник по изпълнителното производство не е уведомено за провежданата публична продан, а по делото е приложена заповед за формиране на комисия за провеждане на търга, която не е подписана. Не на последно място счита, че имотът е продаден на значително занижена пазарна стойност, предвид обстоятелството, че е проведен търг с тайно наддаване по смисъла на ДОПК, който не позволява провеждане на явно наддаване и покачване на цената.

Моли съда да отмени оспорената част от решението. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. АК – Пловдив, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени решението в обжалваната му част. Излага съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Утро-С“ ЕАД се представлява от адв. Л. САК, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя съображения в писмен отговор. Претендира направените от заинтересованата страна разноски по делото. Представя списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Проведен е търг с тайно наддаване за придобиване на имот на жалбоподателя, обявен със Съобщение № С230013-111-0001766/26.06.2023 г. Обявеното за купувач дружество е внесло дължимата цена и местен данък за придобиване на имота. Търгът е приключил с издаване на обжалваното пред ответника Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г. Издаден е Протокол изх. № С230013-115-0000198/04.09.2023 г., с който купувачът е въведен във владение на имота.

Предмет на процесното постановление за възлагане на имота е сграда с идентификатор 10450.4.157.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.4.157, брой етажи: два, с площ от 297 кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: в кадастъра е регистрирана като сграда за водоснабдяване и/или канализация, по нотариален акт – административна сграда, находяща се в гр. Велинград, Индустриална зона.

Видно от Протокол за опис на недвижим имот изх. № С220013-028- 0002608/12.10.2022 г., на 12.10.2022 г. в 10:30 часа в присъствието на управителя на дружеството е описан въпросният недвижим имот, като последният собственоръчно е отбелязал, че няма възражения свързани с извършените действия спрямо недвижим имот с идентификатор 10450.4.157.5 (стар идентификатор 10450.4.110.5). Копие от протокола му е връчен, за което също е налице нарочно отбелязване. На основание чл. 234, ал. 5 от ДОПК описаният недвижим имот е оставен във владение на длъжника в състоянието, констатирано в протокола за опис, за управление и отговорно пазене до извършване на проданта, като му е указано, че поема задълженията да предаде недвижимия имот в същото състояние, в което го е приел, и да го управлява с грижата на добър стопанин, както и да осигури достъп до имота във времето за извършване на оглед от заинтересованите лица.

С Разпореждане изх. № 220013-104-0001770/08.12.2022 г. на публичен изпълнител е определена окончателна оценка на недвижим имот, като е определена пазарна стойност за обекта 99 000 лева, което разпореждане е връчено на управителя на дружеството на 12.12.2022 г. За да определи пазарната стойност публичният изпълнител се е възползвал от възможността дадена му с чл. 60 от ДОПК и е възложил експертиза. По преписката е налична оценка от вещото лице инж. Д. Х., представена по изпълнителното дело на 19.02.2021 г. Именно заключението на същия е ползвано като основание за определянето на първата и втората окончателна оценка на продавания имот.

При липсата на доброволно погасяване на задълженията, публичният изпълнител е пристъпил към вземане на решение за подготвяне на тръжна процедура, обективирано в Протокол с изх. № С230013-196-0000841/26.06.2023 г., издаден на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 от ДОПК. Констатирано е, че предстоящата тръжна процедура се явява трета по ред публична продан, поради което цената е определена съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 2, пр. второ от ДОПК.

Със Заповед № РД-09-1136/27.06.2023 г. на Зам.-директор на ТД на НАП – Пловдив е определена комисия за провеждане на търг с тайно наддаване. Съгласно Служебна бележка с изх. № ВО-01- 1575#1/23.08.2023 г. издадена от отдел „Бюджет и финанси“, се удостоверява, че към 17.08.2023 г. (последен ден за подаване на наддавателни предложения) по сметката на ТД на НАП – Пловдив са внесени 2 броя депозити за участие в обявения търг, в размер на 9900 лева. Изготвени са Наддавателен лист с изх. № С230013-080-0001867/24.08.2023 г. и Протокол за провеждане на таен търг с изх. № С230013-102-0002009/24.08.2023 г., от които се установява, че за търга има подадени две предложения, като е изготвено и Обявление изх. № C230013-I18-0000690/24.08.2023 г. Видно от наличните по преписката доказателства, търгът е приключил с обявяване на купувач – „УТРО-С“ АД, с ЕИК ********* с най-висока предложена цена в размер на 69 000 лева. С платежно нареждане от 25.08.2023 г. с уникален регистрационен номер ОВ62508230030426, спечелилият търга участник е заплатил предложената от него цена. Впоследствие е издадено и Постановлението за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г., което е връчено на 11.09.2023 г. лично на управителя на дружеството – Н. Л. Л..

От „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД е подадена жалба против действия на публичен изпълнител, извършени по изпълнително дело № *********/2020 г., обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023г., издадено от К. Т. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – Офис Пазарджик, на недвижим имот с идентификатор 10450.4.157.5 и против Протокол за въвод във владение спрямо този имот.

С Решение № 6/16.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, което е предмет на настоящото съдебно производство, жалбата е оставена без уважение в частта против постановлението за възлагане на недвижим имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място е отговорило на поставените му въпроси. Съдът счита експертизата, като неоспорена от страните, за компетентно изготвена, поради което я кредитира изцяло като част от доказателствата по делото. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е заявило, че сградите на основното застрояване са тия, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, в случая сградите за производство, обработването и съхраняването на произведената продукция. Според експертизата сградите на допълващото застрояване са тия, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване, в случая всички останали сгради в имота, в това число и процесната сграда с идентификатор 10450.4.157.5, чиято административна дейност обслужва производството.

Вещото лице е посочило, че пазарната стойност, в настоящия момент, на сграда с идентификатор 10450.4.157.5 по КККР на гр. Велинград, с разгъната застроена площ 594 кв.м., определена по два метода – метода на аналога и вещен метод, е 416 158 лева. Посочено е, че процесният имот с идентификатор 10450.4.157 по КККР на гр. Велинград и процесната сграда, е земеделска територия, с начин на трайно ползване: оранжерия с трайна конструкция. Имотът граничи с регулацията на гр. Велинград, кв. Каменица, но не е част от действащия регулационен план на града.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, това е директорът на компетентната териториална дирекция. Актът е обективиран в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност, означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Решението съдържа ясно формулиран диспозитив и съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. При издаването на оспореното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че в обжалваната му част актът не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.

Потвърдените с решението Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г. и Протокол за извършен въвод във владение с Протокол изх. № С230013-115-0000198/04.09.2023 г., също са издадени от компетентен орган – публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени в ДОПК, в предвидената в закона писмена форма. Постановлението за възлагане съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 7 от ДОПК и няма данни за недействителност в хипотезата на чл. 246, ал. 4 от ДОПК. Правилно е приложен и материалният закон.

Редът за провеждане на публична продан е уреден в глава двадесет и шеста от ДОПК. Съгласно чл. 238, ал. 5 от ДОПК, продажбата на недвижими вещи задължително се извършва чрез търг. Правилата за провеждане на продажба чрез търг с тайно наддаване се съдържат в чл. 246 от ДОПК и чл. 251 – 254 от ДОПК.

Съдът намира, че при провеждане на търга от страна на публичния изпълнител са спазени всички законови задължения и не са допуснати нарушения.

Първият спорен въпрос е дали постановлението за възлагане има необходимите реквизити, съгласно чл. 246, ал. 7 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че продаваната вещ не е индивидуализирана в достатъчна степен, в описанието на възложената вещ съществуват противоречия и непълноти, поради което и актът страдал от съществени пороци.

Съдът намира посочените по-горе доводи за неоснователни. Видно от съдържанието на постановлението за възлагане имотът предмет на публична продан е посочен с номер на идентификатор по КККР на гр. Велинград, посочена е неговата квадратура, брой етажи, предназначение, както и номера на нотариалния акт за продажба. Съдът намира, че имотът предмет на продажба е индивидуализиран в достатъчна степен, а дори и да е налице някакво разминаване, то същото е незначително и не е от такъв характер, че да опорочи издаденото постановление до степен, че да обоснове извод за неговата отмяна, респ. – нищожност – така, както поддържа жалбоподателят. Освен това същият отговаря на легалното дефиниране на понятието „самостоятелен обект“. В § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР е дадена дефиниция, според която „По смисъла на този закон самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“. От заключението на вещото лице се установи, че процесната сграда е самостоятелен обект със самостоятелно функционално предназначение.

Неоснователен е и доводът, че спечелилото търга дружество не е подало документите си в указания срок. Съдът намира, че наддавателното предложения, подадено от „УТРО-С“АД, отговаря на изискванията, предвидени в чл. 251, ал. 3 от ДОПК. Същото е подадено чрез куриерска фирма, която е включена в публичния регистър на операторите, които са лицензирани да извършват услуги по чл. 38 и чл. 39 от Закона за пощенските услуги. По преписката са представени данни за товарителницата като е посочен номер 5300502120806 върху куриерския плик. Видно е, че пратката е приета за изпращане на 17.08.2023 г. в 15:59 часа, в предвидения съгласно съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване срок.

Неоснователен и е доводът в жалбата, че дружеството не е надлежно уведомено за провеждането на търга и респективно същият е проведен при допуснати съществени нарушения на процедурата. На основание чл. 243 от ДОПК, на дружеството-жалбоподател е връчен Протокол за опис на недвижим имот изх. № С220013-028- 0002608/12.10.2022 г., на 12.10.2022 г. в 10:30 часа в присъствието па управителя на дружеството е описан въпросният недвижим имот, като последният собственоръчно е отбелязал, че няма възражения свързани с извършените действия спрямо недвижим имот с идентификатор 10450.4.157.5 (стар идентификатор 10450.4.110.5). Връчено му е и Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване с изх. № С230013-111-0001766/26.06.2023 г., с което е насрочена публичната продан. Съобщението е редовно връчено на електронната поща на дружеството, предоставена в НАП от упълномощено лице и на електронната поща, посочена от дружеството в Търговския регистър, а освен това екземпляр от него е поставен и на таблото за съобщения в ТД на НАП – Пловдив.

Неоснователно е и направеното възражение, че не е подписана заповед за формиране на комисия за провеждане на търга. Видно от представената административна преписка всички документи, изходящи от публичния изпълнител, са подписани саморъчно или по електронен път.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с експертната оценка на имота, предмет на публичната продан, която според дружеството-жалбоподател е занижена и не отговаря на действителните пазарни условия. В ДОПК се съдържат ясни правила за оценка на вещите, предмет на принудително изпълнение и именно от тези правила се е ръководил публичния изпълнител в процесното изпълнително дело. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК, при необходимост публичният изпълнител може да привлече оценител, за да определи пазарната стойност на вещта. В случая, на база на изготвеното заключение на оценител, представено по делото, публичният изпълнител е определил окончателна оценка, която не е била по-ниска от определената от вещото лице. Алинея 5 на чл. 235 от ДОПК изрично предвижда, че окончателната оценка не подлежи на обжалване, което означава, че при спазване на процедурата на чл. 235 от ДОПК, оценката на имота е недопустимо да се определя в съдебното производство със съдебно-оценителна експертиза.

В крайна сметка, ако длъжникът не е бил съгласен с оценката на имота, за него са съществували възможностите на чл. 222а и чл. 243, ал. 2 от ДОПК – да погаси публичното задължение, при което принудителното изпълнение да бъде прекратено, или да поиска спиране на принудителното изпълнение, като внесе 20 на сто от размера на вземанията и се задължи всеки месец да внася по още 20 на сто от тях.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Следва да бъдат заплатени и направените по делото разноски от заинтересованата страна, които съдът намира за прекомерно завишени. Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, Първи състав, съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила, която е задължителна и обвързва националния съд, отправил запитването. В решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото спорът не е такъв с фактическа и правна сложност, заинтересованата страна, чрез процесуалния си представител, е взела участие в едно съдебно заседание, липсва процесуална активност по отношение събирането на доказателства, то на сочените основания в полза на заинтересованата страна следва да се присъдят 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя Н. Л. Л., подадена чрез адв. М. АК гр. Пловдив против Решение № 6/16.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата против Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000697/28.08.2023 г., издадено от К. Т. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – Офис Пазарджик.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя Н. Л. Л., да заплати на Национална агенция за приходите, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя Н. Л. Л., да заплати на „Утро-С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Мечка“ № 35, представлявано от Б. М. Б., направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.