Р Е Ш Е Н И Е
№
418
гр. Нови пазар, 17.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №662 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на исковете от 884, 14 лв. – главница; 352, 24 лв. – договорно възнаграждение и 1000, 23 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.против ответника Ю.А.С. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между нея, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №***. Параметрите на договора били следните: сума на кредита от 1 000 лева и срок на погасяване 24 месеца; размер на вноската 61,82 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11%. Бил избран и закупен от ответника и пакет за допълнителни услуги и уговорено възнаграждение за него на стойност 1 000 лв., с размер на вноската по този пакет 50,02 лв. Така общото задължение по кредита стигнало следните размери: общо задължение от 2 684,16 лева, размер на вноската 111,84 лева, с дата на погасяване 10-то число на месеца. Съгласно декларации т.А към договора, неразделна част от него били Общите условия, разяснени и подписани от кредитополучателя при сключване на договора. На български език, в разбираема форма и на хартиен носител била предоставена информация – Стандартен европейски формуляр, според която кредитополучателят да може да направи преценка дали договорът съответства на неговите нужди и финансови възможности за погасяване на задължението. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора, като превел по посочена от ответника сметка сумата от 1 000 лева, на ***г. Ответникът направил само 4 пълни погасителни вноски по договора и една непълна, след което изпаднал в забава. Съгласно уговореното в договора, за ответника-длъжник настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялата сума, веднага след като забавил плащането с повече от 30 календарни дни. На 22.05.2018 г. договорът бил прекратен автоматично. На 23.05.2018 г ищецът изпратил писмо на ответника, като го уведомил за прекратяването на договора им. Ответникът платил по договора общо 460,14 лв., като от тях 447,53 лв. погасили част от главницата, а 2,61 лева погасили част от лихвата за забава. Ответникът дължал още на ищеца сумата 884,16,77 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.1.2019 г. до окончателното плащане, 352,24 лева - договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1000,23 лева, както и направените разноски. Ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за въпросната сума и било образувано ч.гр.д. №134/2019 г. по описа на НпРС. Длъжникът не бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за връчване на заповедта, при което връчването на заповедта било при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 о ГПК дал указания на ищцовото дружество, предвид които то предявява настоящия иск, като моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми, представляваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.
В условията на евентуалност, ищцовата страна моли, ако съдът сметне, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост, то да осъди ответника да заплати сумата, съставляваща вноските по кредита, чийто падеж е настъпил до момента на приключване на устните състезания по делото.
Ответникът Ю.А.С. се представлява по делото от назначен особен представител - адв. Р.М. ***. В срока на отговор особеният представител заявява, че намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че приложеното уведомително писмо от 23.05.2018 г. не е връчено на ответника, поради което не е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на задълженията. Твърди също, че на ответника не е предоставена информация чрез стандартен европейски формуляр, и не е предоставена допълнителна преддоговорна информация съгл чл. 5, ал. 1 от ЗПК, като от това е изведено от факта, че на представения документ - стандартен европейски формуляр няма положен подпис от страна на ответника, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а именно информацията да е поднесена по ясен и разбираем начин. Счита сключеният договор за потребителски кредит за нищожен, като противоречащ на закона и добрите нрави, както и на европейското законодателство. Определената договорна лихва нарушавала нормата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, тъй като липсвала методика за изчисляване на всички дължими лихвени проценти и с това особеният представител смята, че се накърняват добрите нрави, поради прекомерност и несъразмерност на задължението и затова счита, че клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като всяка вноска надхвърляла главницата и това водело до значително неравновесие в отношенията между страните, разместване на блага и неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Счита, че договорът е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за липса на ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита, като длъжникът не е бил наясно какви разходи ще има по договора, които са свързани с кредитното правоотношение. Поради това кредитното правоотношение между страните било недействително на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не пораждало правни последици. Затова смята, че ответникът дължи само чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като се приспаднат направените от него плащания. Също така особеният представител намира за нищожно и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че не е ясно каква цена е уговорена за всяка от услугите и това е в несъответствие с изискванията на чл.10, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че с това е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето. В резултат на него кредитът нараснал повече от двойно. Поради това особеният представител моли съдът да отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът не уважи възраженията за нищожност на споразумението, особеният представител смята, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги е недействително поради заобикаляне на закона на основание чл.10, ал.5 и чл.21 от ЗПК, тъй като води до неоснователно разместване на права и така сумата по кредита се увеличава повече от два пъти.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 1 000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен процент на разходите 49,89 %; годишен лихвен процент от 41, 17 %, и лихвен процент на ден от 0, 11 %. Така общата дължима сума възлиза на 1 483, 68 лв., при размер на месечна вноска от 61, 82 лв.
На същата дата ***г. между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с което кредиторът (ищцовото дружество) е предоставил на длъжника (ответника) следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорката между страните е, че тези услуги ще бъдат предоставяни по искане на длъжника, като могат да се предоставят една или всички от посочените услуги. В замяна на това ответникът се е задължил да заплати за пакета от допълнителни услуги сумата от 1 200, 48 лв., платими за срока на договора за потребителски кредит месечно от 50, 02 лв. Така общото задължение на ответника по договора е от 2 648, 16 лв., а общият размер на погасителната вноска е от 111, 84 лв., като страните са уговорили, че тя ще бъде заплащана на 10-то число от месеца.
На ***г. сумата по договора от 1 000 лв. е била преведена от страна на ищеца по сметка на ответника. В изпълнение на задълженията си по договора ответникът изплатил четири погасителни вноски от по 111, 84 лв. и една от 0, 17 лв., като последната пълна вноска е била платена на 10.02.2018 г., а сумата от 0, 17 лв. – на 10.03.2018 г. Размерът на погасеното задължение бил от 460, 14 лв.
В т.12.3 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит е вписано, че в случай, че кредополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обвяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие, или други. Тъй като ответникът преустановил плащането на месечните погасителни вноски, на основание тази клауза от общите условия ищцовото дружество счело договора за предсрочно изискуем. Затова ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за сумата от 2 236, 63 лв. (остатъка от сумата по договора за потребителски кредит и споразумението за допълнителните услуги, след приспадане на внесената от ответника сума) и било образувано ч.гр.д. №134/2019 г. по описа на НпРС. По заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №77 от 25.01.2019 г.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит №*** от ***г.; декларации от същата дата; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит №*** от ***г.; преводно нареждане от ***г.; искане за отпускане на потребителски кредит; декларации; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №*** и уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника от 23.05.2018 г.
На базата на така установените факти от посочените доказателства се налагат следните правни изводи: Съдът приема, че с категоричност е доказан фактът на сключения между страните договор за кредит, като въз основа на него за ответника е възникнало задължение за изплащане на сумата по кредита от 1 000 лв., ведно с уговорената лихва и разходи. Направените твърдения от страна на особения представител на ответника, че на последния не е предоставена информация за договора чрез стандартен европейски формуляр, съдът счита за неоснователни. По делото е приложен такъв формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който е подписан от ответника. Няма законово изискване този формуляр да бъде подписан на всяка страница от лицето, кандидатстващо за кредит, а фактът, че е подписан от ответника следва да се приеме като доказателство, че той е запознат с информацията, съдържаща се във формуляра.
Направеното възражение от ответната страна за ненастъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по договора, съдът също счита за неоснователно. Действително по делото е представено уведомително писмо от 23.05.2018 г., с което ищцовото дружество е информирало ответника, че задължението му е обявено за предсрочно изискуемо и няма доказателства това писмо да е получено от ответника. В случая, обаче предсрочната изискуемост е настъпила по силата на договорката на т.12.3 от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора за потребителски кредит, където, както по-горе се спомена е уговорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обвяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да уведомява кредитополучателя. Аргументите, които се изтъкват в подкрепа на направеното от ответната страна възражение са изведени от даденото разрешение в т.18 от ТР №4 по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК. Те, обаче касаят обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по банковите кредити, докато в случая ищцовото дружество не представлява банкова институция и не следва възприетото становище с тълкувателното решение да се прилага и в настоящия казус. В разглеждания случай следва да се приеме, че предвид настъпилите условия на разпоредбата на т.12.3 от Общите условия, то е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
По повод твърдението на особения представител на ответника за нищожност на договора, поради неяснота на клаузите за договорения лихвен процент на възнаградителната лихва, както и тези относно определения годишен процент на разходите, с твърдението, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с императивни правни норми, съдът счита следното: Към настоящия казус са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите, доколкото ответникът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП се съдържа легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.
Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен бланково. Към него от страна на ответника са подписани декларации, че е запознат с общите условия, с тарифата за таксите, че му е била предоставена информация относно договора, дадени разяснения, включително и разяснения относно пакета за допълнителни услуги. Така декларираните обстоятелства, обаче не водят до извода, че ответникът е бил в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето. Съдът счита, че в случая ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Самата тежест на доказване на индивидуално договаряне е на ищцовата страна, съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП, а по делото липсват доказателства за такова. Посочените писмени доказателства сочат сключен договор, предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия.
Относно договорените с договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, то за да се счетат тези клаузи за нищожни, следва да се установи, че те са неравноправни. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно в случая годишният процент на разходите е определен към границата на максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби. При това положение не може да се приеме, че клаузите в договора, определящи лихвите и ГПР са неравноправни.
Съдът счита, обаче, че за неравноправни и поради тази причина нищожни следва да се приемат клаузите на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, определящи възнаграждение за тези услуги от 1 200, 48 лв. и съответно допълнителна месечна вноска към тази, дължима по договора. Въпросните клаузи са неравноправни именно защото няма съответствие между правата и задълженията на двете страни в случая. Ответникът се задължава да заплаща не за услуга, а за възможност за такава, която по делото няма доказателства да е предоставена. Всъщност по такъв договор някоя от допълнителните услугите може въобще да не бъде предоставена, което е драстично несъответствие в задълженията на двете страни, тъй като ответникът ще дължи допълнителна сума в значителен размер, без насрещна услуга от ищцовата страна, или облекчение в изплащането на кредита. Наред с това е видно, че договорените допълнителни услуги по същността си се отнасят към такива по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид гореизложеното съдът счита, че клаузите в договора за потребителския кредит в р.VІ „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги, са неравнноправни, съгласно ЗЗП и нищожни.
По делото е установено, че ответникът е заплатил по договора за кредит сумата от 460, 14 лв., от които 116, 01 лв. – главница, 131, 44 лв. – договорна лихва и 12, 61 лв. лихва за забава, като всъщност дължимият непогасен остатък по договора (без задължението по пакета от допълнителни услуги) възлиза на сумата от 1 023, 54 лв.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е частично основателна и доказана, а именно само до размера от 1 023, 54 лв., поради което в тази ѝ част следва да се уважи, а в останалата част за останалия размер до исковата претенция от 2 236, 63 лв., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 1 213, 09 лв.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените от последната разноски, съразмерно на уважената част от иска. От общо направените в заповедното производство разноски от 95, 50 лв. ответникът следва да заплати на ищцовата страна 43, 93 лв. От общо направените в установителното производство разноски от 731, 29 лв. (44, 73 лв. - внесена държавна такса, 300 лв. – дължими за юрисконсултско възнаграждение и 386, 56 лв. – внесен депозит за особен представител) ответникът следва да заплати на ищцовата страна 336, 39 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.С.,
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от
Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с
пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.сумата от 1023, 54 лв. (хиляда и двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки),
дължима по договор за потребителски кредит №*** от ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.против Ю.А.С., с ЕГН **********,***, в останалата му част до пълния му размер от 2 236, 63 лв., а именно за сумата от 1 213, 09 лв. съставляваща задължение по договор за потребителски кредит №*** от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №77 от 25.01.2019 г. по ч.гр.д. №134/2019 г. на РС – Нови пазар.
ОСЪЖДА Ю.А.С., с ЕГН **********,*** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.направени разноски по настоящото установително производство в размер на 336, 39 лв. (триста тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Ю.А.С., с ЕГН **********,*** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от Управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И.направени разноски по заповедно производство – ч. гр. д. №134/2019 г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 43, 93 лв. (четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: