№ 134
гр. Шумен , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Гражданско дело №
20203630101694 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл.422
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД –
по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС Искова
молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез юрисконсулт Ц. П. срещу Р. И. Г., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №10, вх.3, ет.6, ап.73. Ищцовото
дружество твърди, че на 14.05.2018 год. между „***“ ООД и ответника Р. И. Г. бил сключен
Договор за паричен заем с №185114, по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 1100 лева. Първата погасителна вноска била платима на
21.05.2018 год., а последната била с падеж 09.07.2018 год. На 25.03.2019 год. бил сключен
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „***“ ООД и “***” ЕАД, а на
25.03.2019 год. било подписано Приложение №1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата
25.03.2019 год., по силата на което било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор
за паричен заем с №185114 от 14.05.2018 год., сключен между „***“ ООД и ответника Р. И.
Г..
1
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото
дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им
била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, от които първият с цена на иска 1100 лева –
главница по Договор за паричен заем с №185114 от 14.05.2018 год., сключен между „***“
ООД и ответника Р. И. Г., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***“ ООД
на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019
год. и Приложение №1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 25.03.2019 год. за периода от 21.05.2018
год. до 09.07.2018 год., 34.56 лева – договорна лихва за периода от 21.05.2018 год. до
089.07.2018 год.; 338.48 лева - обезщетение за забава за периода от 21.05.2018 до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден
да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските,
направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 23.04.2021 год., в която излагат становище по съществото на
спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният оспорва предявените
искове по основание. Счита, че договора за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗПК, доколкото твърди, че текста на договора и общите условия са
изписани с шрифт, чиято големина е по-малка от 12 pt. На това основание счита, че
договорът е нищожен и ответникът дължи връщане само на чистата сума по него, но е и на
дължимите лихви. В същото време оспорва и валидността на сключения от ищцовото
дружество и първоначалния кредитор договор за цесия, като твърди, че доколкото по делото
липсват доказателства за валидно уведомяване на ответника, то договорът за цесия не е
възпроизвел действие спрямо него.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения
особен представител – адв.С.М. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното
2
производство доказателства и направените възражения заявява, че счита, че с оглед
изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на договора потребителят
дължи връщане само на главницата по предявените искове.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2018 год. между „***“ ООД и ответника Р. И. Г. бил сключен Договор за
паричен заем с №185114, по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника
кредит в размер на 1100 лева. Страните договорили олихвяване на усвоената сума с
договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора в общ
размер на 43.13 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в
размер на 1143.13 лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 1100 лева
и договорената лихва от 43.13 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена на 8
седмични вноски, от които първата с размер – 8.57 лева, а останалите 7 вноски с размер от
по 162.08 лева. Първата погасителна вноска била платима на 21.05.2018 год., а последната
била с падеж 09.07.2018 год.
На 25.03.2019 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „***“ ООД и “***” ЕАД, а на 25.03.2019 год. било подписано Приложение №1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 25.03.2019 год., по силата на което било прехвърлено и
вземането, произтичащо от Договор за паричен заем с №185114 от 14.05.2018 год., сключен
между „***“ ООД и ответника Р. И. Г..
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби.
Уведомителното писмо било изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на
цедента, чрез препоръчана пратка на посочения по договора адрес на длъжника, но пратката
била върната като непотърсена от получателя. Лицето е било търсено и на посочен от него в
телефонен разговор адрес, но също не е бил открит.
Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало
производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за
изпълнение. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за паричен заем
№185114 към искане №П0179704/14.05.2018 год., Общи условия, Погасителен план, Молба
за сключване на договор за паричен заем, Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 25.03.2019 год., Потвърждение от 25.03.2019 год., Приложение №1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
3
/цесия/ от дата 25.03.2019 год., Пълномощно, Уведомително писмо, известие за доставяне,
обратна разписка, вносна бележка, както и от материалите, приложени по ЧГД №735/2020
год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение
относно използвания шрифт при изготвяне на Договора за потребителски кредит и общите
условия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че на 14.05.2018 год. между „***“ ООД и
ответника Р. И. Г. бил сключен Договор за паричен заем с №185114, по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1100 лева. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.08%, като
общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на
1143.13 лева. Същата следвало да бъде платена на 8 седмични вноски, от които първата с
размер – 8.57 лева, а останалите 7 вноски с размер от по 162.08 лева. Първата погасителна
вноска била платима на 21.05.2018 год., а последната била с падеж 09.07.2018 год.
Поради неплащане на дължимите суми и изпадане на кредитополучателя в забава на
25.03.2019 год. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „***“
ООД и “***” ЕАД, а на 25.03.2019 год. било подписано Приложение №1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от дата 25.03.2019 год., по силата на което било прехвърлено и вземането,
произтичащо от Договор за паричен заем с №185114 от 14.05.2018 год., сключен между
„***“ ООД и ответника Р. И. Г..
Съдът не кредитира твърденията на особения представител на ответника, че
договорът за цесия не е произвел своето действие, доколкото не е бил съобщен на длъжника
по предвидения за това ред. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
действително, както става ясно от материалите по делото преди предявяване на иска по
чл.422 от ГПК длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото
въпреки направените опити за връчване, уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не му е било
връчено. В същото време обаче е налице надлежно връчване на приложеното към исковата
молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената
цесия на назначения особен представител на длъжника и връчването на книжата на
последния представляват редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е
упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на
вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че
4
такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от
предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на
новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание
разпоредбата на чл.235 от ГПК. Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с
приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария
кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в
отношенията между длъжника и новия кредитор. В тази връзка съдът съобрази
разясненията, дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. №193/2018 год., I
т.о., ТК, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на решението по недвусмислен начин е възприет извода, че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Независимо, че
в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправното изявление на банката
за предсрочната изискуемост на кредита, направено чрез връчване на уведомление към
искова молба на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна
степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интереса на длъжника
и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез
договора за цесия. В конкретния случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати
уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника по различни начини - чрез
пощенска и препоръчана пратка, включително и чрез осъществен телефонен разговор с
длъжника, но същия не е бил открит. С оглед извършеното връчване на назначен на
длъжника особен представител, да се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, би означавало да му се даде възможност да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, а кредиторът би се поставил в невъзможност да реализира
вземането си в рамките на исковото производство. Изложеното противоречи на принципа за
равенство на страните пред закона, визиран в разпоредбата на чл.9 от ГПК. Съгласно
заложеното в правната теория становище особеният представител разполага с всички права,
с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото
на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ
от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той
5
да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече
възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в
процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в
което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване,
закрепена в чл.50 от ЗННД, във вр. чл.47, ал.1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното
основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда с оглед охрана
правата на длъжника в гражданския процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава
материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните
правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия. Поради изложеното по-
горе съдът приема, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа,
длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на
основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взето предвид при решаване
на делото.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се
явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 14.05.2018 год. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая
договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
6
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора. В същото
време обаче от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена в хода на
съдебното производство съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин,
че за изготвянето на Договор за паричен заем №185114 към искане №ПО179704, сключен на
14.05.2018 год. в гр.Варна /Офис Варна „***“/ между „***“ ООД и ответника Р. И. Г. е
използван несерифен шрифт „DejaVu Sans“ с големина 9 pt, а за изготвяне на Общите
условия за договор за заем, в сила от 05.05.2016 год. /представени от „***“ ООД/ е
използван несерифен шрифт „Miriad Pro“ с големина 11 pt.
Следователно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
доколкото както договора за потребителски кредит, така и общите условия към него са били
съставени с текст с размер шрифт по-малък от 12 pt. Доколкото отклонението е съществено,
особено по отношение на договора за кредит /с 3 пункта под изискуемата големина на
шрифта/ се налага извода, че за потребителя е било невъзможно да се запознае с клаузите на
договора без затруднение.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по
чл.10, ал.1 от ЗПК на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвижда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1100
лева, представляваща претендирана главница по Договор за паричен заем с №185114 от
14.05.2018 год., сключен между „***“ ООД и ответника Р. И. Г., вземането по който е било
прехвърлено чрез цесия от „***“ ООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019 год. и Приложение №1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от дата 25.03.2019 год. за периода от 21.05.2018 год. до 09.07.2018 год.. В същото
време по отношение на останалите претендирани суми, а именно за сумата от 34.56 лева –
договорна лихва за периода от 21.05.2018 год. до 089.07.2018 год. и сумата от 338.48 лева -
обезщетение за забава за периода от 21.05.2018 до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът не споделя твърдението на особения представител на ответника, че ответникът
не е получил посочената в договора сума в размер на 1100 лева. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че видно от текста на т.4 от Договор за паричен заем с №185114
от 14.05.2018 год., сключен между „***“ ООД и ответника Р. И. Г. длъжникът с
7
подписването на договора изрично е декларирал, че е получил изцяло и в брой посочената
по-горе сума, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 864 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за назначения в производството особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете и съгласно представен списък.
По отношение претенцията на ищцовото дружество за заплащане на разноски,
представляващи възнаграждение за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза
съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че такава експертиза е била допусната с
доклада по делото по искане на ищцовото дружество, от тяхна страна не е бил заплатен
депозит в указания им срок, експертиза не е била изготвяна и такива разноски не им се
дължат.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и сумата от 37.91 лева,
представляваща направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-
техническа експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.“***“ №10, вх.3, ет.6, ап.73 на основание разпоредбата на чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД ДЪЛЖИ НА
“***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:
гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез юрисконсулт Ц. П. сумата от 1100 лева /хиляда и сто
лева/, представляваща претендирана главница по Договор за паричен заем с №185114 от
14.05.2018 год., сключен между „***“ ООД и ответника Р. И. Г., вземането по който е било
прехвърлено чрез цесия от „***“ ООД на “***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019 год. и Приложение №1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от дата 25.03.2019 год. за периода от 21.05.2018 год. до 09.07.2018 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.02.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение №300/15.05.2020 год. по ЧГД №735/2020 год.
по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че Р. И. Г., с ЕГН**********
8
ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД сумата от 34.56 лева /тридесет и четири лева и петдесет и шест
стотинки/ – договорна лихва за периода от 21.05.2018 год. до 09.07.2018 год. и сумата от
338.48 лева /триста тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 21.05.2018 до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №10,
вх.3, ет.6, ап.73 ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. “***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №45, партер, чрез
юрисконсулт Ц. П. сумата от 864 лева /осемстотин шестдесет и четири лева/, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за назначения в производството особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №10,
вх.3, ет.6, ап.73 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от
37.91 лева /тридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направените в хода на производството разноски по назначената съдебно-техническа
експертиза, съразмерно с уважената част от исковете, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9