Р Е Ш
Е Н И Е № 292
В ИМЕТО НА НАРОДА
24.02.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 4804 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1030-003755
от 20.05.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на МВР В ЧАСТТА МУ, с която на В.С.В.,
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-1030-003755 от 20.05.2019г. на Началник
Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР В ЧАСТТА МУ с
която на В.С.В., ЕГН ********** на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са
наложени следните административни наказания: Глоба в размер на 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. като
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки на водача.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на В.С.В., ЕГН ********** сторените по делото
разноски, а именно сумата от 200 лв., изплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-003755 от 20.05.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с която на В.С.В., ЕГН ********** на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба
в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени следните административни наказания: Глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е посочено, че с издаденото НП на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки на водача.
С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото НП като необосновано и незаконосъобразно само по
отношение на неговата точка 1-ва, като нарушението в точка 2 от НП не се
оспорва. Жалбоподателят редовно
призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. А., който
поддържа жалбата. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР
СЕКТОР ПП, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 12.05.2019 г. от актосъставителя Й.П.И. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение против В.С.В. за това, че на същата дата, около
01:45 часа в община Марица, на общински път № PDV1191 – км 2+700, посока с. Войводиново управлявал собствения си лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № ***, като поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя изгубил
контрол върху МПС и излязал от пътното платно като се ударил в мантинелата и
паднал в река „Пясъчник“, с което допуснал ПТП с материални щети. След
пристигане на местопоризшествието контролните органи установили и че В. е
управлявал автомобила си след употреба на алкохол, установено с техническо
средство “Алкотест-дрегер” модел 7510 с фабричен номер ARDM-0247, който е отчел 0,68 промила алкохол в издишания въздух, като водачът не дал кръвна проба. Констатираните нарушения били
квалифицирани от св. И. като такива по чл. 20, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Бил съставен и протокол за ПТП № 1716721/12.05.2019г. Актът бил подписан без
възражения, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят заявява, че той е съставил
акта и макар да не си спомня подробности за случая изрично заяви, че поддържа
констатациите в АУАН. В допълнение сочи, че както акта, така и пробата за
алкохол са били изпълнени на място.
Заявеното от актосъставителя кореспондира и на приложените по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
логични и съответстващи с другите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно нарушението по точка първа от НП от цялостния доказателствен
материал за съда стана ясно единствено, че жалбоподателят е изгубил контрол над
автомобила, който е управлявал, излязъл е от пътното платно като се ударил в
мантинелата и е паднал в река „Пясъчник“. Съгласно чл. 20, ал.2 ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че по смисъла на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН следва както в АУАН, така и в НП да бъдат изрично посочени следните
обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са били
конкретните особености на пътната обстановка, с които водачът е трябвало да се
съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са
съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави
преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание
в АУАН каква е била конкретната скорост
на движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът
има възможност да направи правния извод, съобразена ли е била скоростта или не,
тоест съставомерно ли е деянието или не. В процесния казус в НП са изброени някои
от алтернативно посочените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези –
„несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства“. Първо - прави впечатление, че
АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от
неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения
цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“,
„превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като
възможности в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според
АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е
съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен
участък. Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган
останалите изрично цитирани в НП фактори, които жалбоподателят В. не е
съобразил. В НП липсва както се отбеляза посочване каква е била
конкретната величина на скоростта, с която се е движил автомобилът на
жалбоподателя и не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за
да се прецени съобразена ли е скоростта на управляваното от В. МПС с тях или не. Не е конкретизиран и релефът на
местността, нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още по-малко
пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на
наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в
АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да
разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши
коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се
доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо
е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат
неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО
е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства“, без да посочва кои
са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха
подлежали на проверка от страна на съда. Това ограничава правото на нарушителя
за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при
избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил
да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и
неконкретно, без да изпълни задължението си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този
смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение, поради което и
издаденото НП в тази му част следва да бъде отменено.
Относно нарушението по точка втора от НП от цялостния доказателствен
материал съдът намира, че същото е установено и конкретизирано в степен,
позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу
какво следва да се защитава. Конкретно е посочена и нарушената
материално-правна норма, датата и мястото на установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта
за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *** след употреба на
алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба с техническо
средство “Дрегер Алкотест 7510” с фабричен номер ARDM-0247, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела
наличие на алкохол в размер на 0,68 промила на хиляда. Констатираното нарушение не се оспорва и от
жалбоподателя, който при съставянето на акта не е направил възражение при
описание на нарушението, като се е съгласил с показанията на техническото
средство с което е бил тестван, както и е отказал да даде кръвна проба при
издаването на талона за медицинско изследване, като дори в жалбата си и в съдебни заседание чрез процесуалния си
представител не оспорва така констатираното от органите на МВР нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на
алкохол. Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца
и глоба 500 лв. Доколкото установената с техническото средство концентрация на
алкохол е в размер на 0.68 промила, то наказващият орган правилно и
законосъобразно е определил санкционната норма по т. 1 на цитирания член. В
същото време органът е наложил законово определените наказания по вид и размер,
поради което същите не подлежат на преценка от страна на съда.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление в частта му относно второто
нарушение е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски
и такива са претендирани от жалбоподателя. С оглед изхода на делото, а именно
че наказанието по точка 1 от НП се отменя, а по точка 2 от НП се потвърждава,
то следва и частично да се уважи искането за разноски за защитник в половината
от претендирания размер, а именно от 400 лв. на 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд –
VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ