О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер втори
януари Година
2020 София
С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен
състав
На осемнадесети ноември Година 2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Я. Б.
2. Н. В.
Секретар В. Д.
Прокурор З. К.
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В. ч. н. дело № 630 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 436, ал. 1 и ал. 2 НПК, образувано по жалба от Х.В.С. срещу определение от 26.09.2019 г., постановено по н.ч.д. № 15/19 г. по описа районен съд – гр. Е. П., с което е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация.
Жалбоподателят обжалва посоченото определение с доводи за неправилност като твърди, че изводът на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за съдебна реабилитация е неправилен. Твърди се, че осъденият е имал добро поведение, което се установява от приложената към въззивната жалба характеристика, с което са изпълнени всички материалноправни изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НПК, за съдебна реабилитация. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се допусне съдебна реабилитация на жалбоподателя.
Представителят на С.о.п. поддържа становище
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Счита, че първият съд правилно е
установил липсата на материалноправни предпоставки за съдебна реабилитация, а
именно тази по чл. 87, ал. 1, т. 1 НК, тъй като не се доказва осъденият да е
имал добро поведение. В тази насока, освен съображенията, изложени от първия
съд, представителят на СОП сочи още и обстоятелството, че осъденият не е бил
намерен на адреса, посочен от него за призоваването му.
Осъденият
моли да бъде реабилитиран.
Съдът, след
като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314,
вр. чл. 436, ал. 2 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Производството
пред първоинстанционният съд е проведено по реда на чл. 434 НПК, образувано по
молба от Х.В.С. за съдебна реабилитация.
Първоинстанционният
съд при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
относимите доказателства е направил обосновани и правилни изводи по значимите
за правилното решаване на делото въпроси и законосъобразно е отказал да
постанови съдебна реабилитация по чл. 87 НК спрямо осъдения С..
За да бъде уважена молбата и да бъде постановена
съдебна реабилитация е необходимо положителното установяване на
материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 87 НК: 1. да са
изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с
работа или помилване наказание; 2. в този срок осъденият да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; 3.
осъденият да е имал добро поведение след осъждането; 4. да е възстановил
причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице
уважителни причини за невъзстановяването им; 5. когато наред с наказанието
лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 или пробация, да е изтекъл срока на това наказание, а ако е
наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Наличието на посочените материалноправни предпоставки
е основание за реабилитация на осъдения.
В конкретния случай молителят е осъждан, както следва:
1. Със споразумение по
н.о.х.д. № 5274/99 г. по описа на С. р. съд, одобрено и влязло в сила на 24.04.2000
г., с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за престъпление
по чл. 129, ал. 1 НК;
2. Със споразумение по
н.о.х.д. № 15/99 г. по описа на Е.п. районен съд, одобрено и влязло в сила на 10.03.2000
г., с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за престъпление
по чл. 195, ал. 1 НК;
3. С присъда № 70/03.11.2004 г., постановена по н.о.х.д. №
43/2003 г. по описа на Ел.п. районен съд, потвърдена изцяло с решение от
28.04.2006 г., постановено по в.н.о.х.д. № 471/05 г. по описа на С. о. съд,
влязла в сила на 11.10.2006 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК за срок от пет години, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 3 НК;
4. С присъда № 17/21.03.2005 г., постановена по н.о.х.д.
№ 74/2003 г. по описа на Елинпелинския районен съд, изменена с решение от
14.02.2006 г., постановено по в.н.о.х.д. № 466/2005 г. по описа на СОС,
потвърдено с решение № 1000/29.11.2006 г. по н.д. № 345/2006 г. по описа на
Върховния касационен съд, влязла в сила на 29.11.2006 г., с която му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от седем години за престъпление по чл. 152,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С определение, постановено по ч.н.д. № 1/2007 г. по
описа на Е.п.. районен съд, влязло в сила на 11.03.2008 г., на основание чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени на осъдения С.
по н.о.х.д. № 43/2003 г. и по н.о.х.д. № 74/2003 г., и двете по описа на Е.
районен съд, като му е определено и наложено общо наказание лишаване от свобода
за срок от седем години, чийто размер е увеличен на основание чл. 24 НК на
девет години.
По отношение на първите две осъждания е настъпила
реабилитация по чл. 88а НК, поради което не е налице правен интерес от
постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК, а и в такава насока
не е предявено искането.
Налице е правен интерес от постановяването
на съдебна реабилитация по чл. 87 НК по отношение на останалите две осъждания.
От приложените по делото справки, представени от ГД
„ИН“ е установено, че наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
девет години по н.о.х.д. № 43/2003 г. и по н.о.х.д. № 74/2003 г., и двете по
описа на Е. районен съд, осъденият е търпял от 29.08.2007 г. до 27.11.2014 г.,
когато на основание чл. 70 НК е условно предсрочно освободен от изтърпяване на
останалата част от наказанието от 8 месеца и 16 дни. Изпитателният срок на
постановеното условно предсрочно освобождаване е изтекъл на 12.08.2015 г. и от
този момент е започнал да тече тригодишния срок за съдебна реабилитация,
предвиден в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК, който е изтекъл на 12.08.2018 г.
При това положение първият съд правилно е установил наличието на първата
предпоставка за съдебна реабилитация на молителя.
Първият съд правилно е установил, че причинените от
престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК вреди, за което молителят
е осъден по н.о.х.д. № 43/2003 г. по описа на Е. районен съд, са възстановени.
Приобщените по делото писмени доказателства сочат, че
след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в течение на повече от три години
молителят не е извършил друго престъпление и спрямо него няма висящи
наказателни производства.
Обосновани и правилни са изводите на първия съд,
мотивирали отказа му да постанови съдебна реабилитация поради липса на данни
осъденият да е имал добро поведение след осъждането. Липсата на данни за
извършено престъпление или висящи наказателни производства срещу молителя след
осъждането му не е достатъчно основание да обоснове извод за негово добро
поведение, тъй като спазването на закона е дължимото и нормалното поведение за
всеки гражданин. В тази насока, освен изложеното от първия съд, следва да се
добави, че осъденият има три ненавършили пълнолетие деца, като остава неясно по
какъв начин осигурява средства за издръжката им при липса на доказателства
молителят да е трудово ангажиран.
Не следва да се кредитира представената от осъдения
пред въззивния съд характеристика, дадена от домоуправителя на жилищния блок -
Славка Иванова, - където се намира декларирания от него постоянен и настоящ адрес:***.
В тази характеристика се съдържат данни, че осъденият „живее спокойно със
своето семейство“ на адреса, „спазва обществения ред“ и „не прави проблеми“. В
пълно противоречие на тези изявления са изявленията на същия домоуправител С. И.,
направени пред органите на МВР по повод постановеното от първия съд призоваване
на осъдения по реда на чл. 178, ал. 2 НПК, когато тя е заявила, че молителят не живее на адреса, а живее на
друго място с „другата си жена“. Данните от представената пред въззивния съд
характеристика влизат в противоречие и с данните от характеристичната справка
за молителя, представена от 09 РУ – СДВР, според които, пак по данни на съседи,
молителят живее на друго място, ходи на адреса от време на време, злоупотребява
с алкохол и нарушава реда във входа, което предизвиква възмущение у съседите.
При така установеното липсват достатъчно и убедителни
доказателства, които да установят наличието на предвидената в разпоредбата на
чл. 87, ал. 1, т. 1 НК материалноправна предпоставка за съдебна реабилитация, а
именно осъденият да е имал добро поведение, поради което първият съд правилно е
оставил без уважение молбата за съдебна реабилитация, а обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр.
чл. 334, т. 6, вр. чл. 436, ал. 2 НПК С. О. СЪД
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2019 г., постановено
по н.ч.д. № 15/19 г. по описа районен съд – гр. Е. П., с което е оставена без
уважение молбата на Х.В.С. за съдебна реабилитация.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.