№ 94
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на
осъдения С. А. М., чрез процесуалния му представител адв.Л., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД№22/2019 г. на Районен съд – Самоков. Твърди се, че
са налице съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, както и при
постановяване на присъдата не съществува доказателствена основа поради обстоятелството,
че е налице нарушение на Наредба №1/2017 година.
Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.2 НПК.
В хода на съдебните прения пред САС осъденият и защитникът поддържат искането,
като адв.М. сочи, че е нарушен чл.13 НПК.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като
не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.
В последната си дума М. моли съдът да се съобрази с искането.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално
1
легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това
са следните:
С Присъда №19/19.06.2019 год. на І състав, Районен съд - Самоков по
НОХД№22/2019 год. е признал подсъдимия С. А. М. за виновен в извършено престъпление
по чл.343б, ал.2 вр. чл.343б, ал.1 НК и на основание чл.54, ал.1 НК го е осъдил на 1 година
„лишаване от свобода“ при „общ“ режим и „глоба“ в размер от 500 лева.
С Решение от 11.09.2020 год. СОС, НО- ІІІ въззивен състав по ВНОХД№8/2020 год. е
потвърдил горецитираната присъда.
По депозираните възражения и искания на осъдения и неговия защитник:
По отношение на възражението за това, че е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърди се, че и двете инстанции не са дали
отговор на доводите на защитата както и това, че липсват мотиви.
Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви, тъй като
видно от актовете и на двете инстанции това не е налице. Следва да се има предвид, че
изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно установено в чл.121, ал. 4
от Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско
убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл
са Решенията Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02,
15 февруари 2007 г. За да бъде качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните,
а и от обществото, като ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и
правилно прилагане на законовите правила в справедлив процес.
От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на
първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна
функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи
кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите
трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази
причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са
били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.
2
1135-1933-ІІ.
В чл.305, ал.3 НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието
на мотивите на присъдата. Именно поради това там трябва да се разгледат поотделно всички
въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да се обосноват взетите решения, като се
изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите
(включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото.
В процесния случай в двата съдебни акта горецитираните критерии и стандарти са
спазени.
И двете инстанции подробно, а въззивната със съответните допълнения отговаряйки
на доводите на защитата, са обсъдили всички писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Доказателствената маса е коментирана съобразявайки наличните
източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират
едни доказателства, а други се отхвърлят и вследствие на цялостната преценка и анализ е
достигнато до правилни и законосъобразни изводи довели до постановяване на крайния
съдебен акт. В тази връзка няма как настоящият съд да се съгласи с посоченото, че са налице
липса на мотиви и, че не е даден отговор на възраженията на защитата. Такъв отговор е
даден от първата инстанция, а въззивната е допълнила аргументите на решаващия съд в
пределите на своята компетентност.
Настоящата състав следва да обърне внимание на искателя и неговия процесуален
представител, че в това производство анализът на доказателствата и разглеждане на делото
по същество не влиза в правомощията на съда. Въпреки това за пълнота следва да се посочи,
че и възражението на искателя, че била нарушена процедурата свързана с изземване,
съхранение и пренасяне на кръвните проби по Наредба №1/2017 година, не може да се
приеме. Напротив, както първата инстанция, така и много подробно въззивната с оглед
възражението на подсъдимия и неговия защитник пред второинстанционния съд, което е
аналогично с посоченото в настоящото искане, е отговорил на същото - видно от л.5 на
Решението на СОС. С тези изводи САС изцяло се солидаризира, тъй като са правилни и
законосъобразни и няма какво повече да се допълни към тях, поради което намира за
безпредметно и да ги преповтаря.
Не може да се приеме, че не било ясно въз основа на какви доказателства е осъдено
лицето, тоест нямало доказателствена основа за осъдителната присъда, тъй като и двете
инстанции изключително подробно са посочили, точно от кои доказателства са направили
своите изводи за осъждане.
По отношение на останалите възражения свързани с необоснованост (обективна,
субективна страна, нарушение на цитирания подзаконов нормативен акт, за които и двете
инстанции са се произнесли и са направили своя анализ според изискванията на закона),
макар и облечени в твърдения за нарушение на чл.422, ал.1, т.5 НПК, САС няма как да вземе
3
отношение, както вече бе посочено, тъй като същите не са сред основанията за
възобновяване и в това производство съдът няма компетенциите да коментира по същество
правилността на съответните съдебни актове. В този смисъл настоящият състав изрази
своето становище по онези възражения, които имат отношение към процесното
производство, а за пълнота коментира и констатираните от защитата нарушения на Наредба
№1/2017 год. доколкото твърденията за липса на анализ в мотивите на двете инстанции за
това обстоятелство са неоснователни.
Крайният извод е, че не са налице предпоставките за възобновяване както и това, че
не се констатират нарушения на чл.13 НПК.
Мотивиран от така изложеното VIII състав на САС, НО на основание чл.424,
ал.1 НПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. М., чрез процесуалния му
представител адв.Л., за възобновяване на наказателното производство по НОХД№22/2019г.
на Районен съд – Самоков, по което е постановена Присъда №19/19.06.2019 г. на І състав,
потвърдена с Решение от 11.09.2020г. по ВНОХД№8/2020 г. по описа на ІІІ въззивен състав
на СОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4