Р Е
Ш Е Н
И Е № 483
гр.Пловдив,
21. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в закритото заседание на девети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от
съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 147/2020г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във с чл.79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Постъпила
е въззивна жалба от
Л.Б.К., ЕГН - **********,***, С.Б.К., ЕГН - **********,*** и С.Л.К., ЕГН
**********,***, чрез адв.Е. ***, против Решение
№ 4349/14.11.2019г. на ПдРС – II гр.с.
по гр.д.№ 17902/2017г., с което са осъдени да заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, общо сумата от 2974,74
лв., представляваща дължима главница по
Договор за
потребителски кредит № FL 399918 сключен между Б.Р.К.- наследодател на
ответниците и Юробанк България АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за
цесия от 18.01.2016 г., от която сума наследниците Л.Б.К., С.Б.К. и С.Л.К.
следва да заплатят по 1/3 част
съобразно дела им в наследството, а
именно по 991,58 лв.; както и са осъдени
да заплатят общо сумата от 298,99
лв. – разноски по делото. Молят
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, район
„Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6,
представлявано от управителя Р.И.М.- Т., чрез юрк. П.К., депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна изцяло. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз.
гр. с., констатира,
че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред
Районен съд - Пловдив от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Л.Б.К., С.Б.К. и С.Л.К. е заведена искова
молба, с която посочва,
че на 10.05.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL 399918 между
Б.Р.К.- кредитополучател и „Юробанк България“ АД - кредитодател, по силата на
който на кредитополучателя била предоставена сумата от 8 000 лв.
Кредитополучателят изпълнявал задълженията си да погасява дължимите вноски по
договора за кредит до 10.03.2010г., след което е преустановил плащанията. Б. Р.К.,
ЕГН- **********, е починал на 22.08.2010г., като оставил за наследници С.Л. К.-
съпруга, С.Б.К.- дъщеря и Л.Б.К.- син, които отговаряли за задълженията на
наследодателя си съобразно дела им в наследството, а именно за по 1/3 част. На
18.01.2016г. бил сключен Договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на които ищецът придобил вземането по процесния
договор за кредит, което към този момент било в размер на общо 8 093,32 лв, от
които 6 440,58 лв.- главница, 926,15 лв.- лихви и 726, 59 лв.- разноски. За
извършената цесия било изпратено уведомление до кредитополучателя, получено от
ищцата на 27.12.2016г. Ищецът е изтъкнал, че вземанията, за които е настъпил
падежът до 10.09.2012г. били погасени по давност съгласно чл. 110 и 111, б „в“ ЗЗД. Посочва също, че вземанията за главница, чиито падеж е настъпил в периода
10.10.2012г. до 10.05.2014г. и които се равнявали на сумата в общ размер на 2 974,74
лв. били дължими. Застъпва, че при договора за потребителски кредит е налице
разсрочено плащане на едно задължение, изразяващо се във връщане на части на
цялата сума, ведно с лихва, поради което всяка една вноска била самостоятелно
вземане и затова се погасява с общата 5 годишна давност. Предвид на това,
ищецът е направил искане да бъдат осъдени тримата ответници, в качеството им на
наследници на починалия кредитополучател – Б. Р. К., ЕГН - **********,
съобразно наследствения им дял по 1/3 за всеки от тях, сумата от по 991,58
лева, от цялата сума в размер на 2 974,74 лв. по договор за потребителски
кредит с № FL399918 от 10.05.2008 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България”АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2016 г. на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на отговора на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане. Претендирани
са разноски от дружеството.
Ответниците Л.Б.К.,
С.Б.К. и С.Л.К. са депозирали Писмени отговори по чл.131 от ГПК, с идентично
съдържание, с които са оспорили исковете изцяло. Възразили са за изтекла
погасителна давност на вземането за главници и лихви, който давностен срок бил
изтекъл в периода от 11.04.2010г. до 11.04.2015г, като приложим бил петгодишния
давностен срок. Посочили са, че давността започва да тече от момента, в който
задължението е станало изискуемо. Позовали са се на чл. 15 от договора, като
твърдяли, че от падежа на първата неплатена вноска – 11.04.2010г. вземанията по
кредита са станали предсрочно изискуеми. Освен това са поддържали, че
дружеството- ищец не се било легитимирало като кредитор, тъй като не бил налице
валиден договор за цесия, който бил нищожен поради липса на съгласие. Претендирали
са разноски.
Районен съд –Пловдив, за да
постанови атакуваното решение, излага основни съображения, че страните по делото не са спорили, а и от приетия като писмено доказателство
Договор за потребителски кредит № FL399918
от 10.05.2008 г. /на л. 38/ се е установило, че между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД /с предходно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ и Б.Р.К.
–кредитополучател е сключен Договор за кредит от 10.05.2008 г., по силата на
който банката му е предоставила кредит в размер на 8 000 лв. Представен е бил по делото и погасителен план / на л. 39 - 40/, с който
страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски,
сроковете за тяхното погасяване и лихвите, който е неотменна част от договора /Решение
№ 6 от 12.06.2017 г. по гр. д. 50203/2016 на II гр. о. на ВКС/. Съгласно
погасителния план към договора, дължимите плащания от страна на
кредитополучателя са разпределени на 72 бр. месечни вноски, включващи главница
и лихва, за периода от 10.06.2008г. до 10.05.2014г. Също така нямало е спор
между страните, а и с Решение № 2918/20.07.2018г. по гр.д. № 13767/2017г. на ПдРС
е прието, че кредитополучателят Б. К. е починал на 22.08.2010г. и е оставил за
свои наследници С.Л.К.
– съпруга, Л.Б.К.- син, С.Б.К.- дъщеря. Призованите към наследяване наследници
– съпруга, син и дъщеря наследяват при равни дялове от по 1/3 от имуществото на
своя наследодател на осн. чл. 5, ал 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството.
Наследниците придобиват наследството като съвкупност от права и задължения,
като всеки наследник отговаря за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават, тоест до размера на 1/3 част за всеки от тях.
Съгласно представения Договор за продажба и прехвърляне на
парични задължения от 18.01.2016 г. се
установява, че вземането по договора за кредит № FL399918 от 10.05.2008
е прехвърлено от кредитодателя на ищеца по делото. Районният съд е
аргументирал, че не възприема доводите на ответната страна за нищожност на
сключения между Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищеца договор за цесия, тъй
като по силата на чл.99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договор за кредит не са
ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. Налага правен извод, че Договорът
за цесия не е нищожен поради липса на съгласие по отношение на един от
съществените елементи – цената, тъй като с него страните са постигнали съгласие
относно начина на определяне на цената – чл. 3.1 и сл. и чл. 5.5 от същия,
поради което цената е определяема. Вземането е индивидуализирано в приложеното
към договора приложение към потвърждение за извършена цесия. Затова, договорът
за цесия, по силата на който ищецът се е легитимирал като кредитор, е валиден.
За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена на
последния по арг. от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ответниците не са оспорили, че
цесията им е била съобщена а и същевременно съобразно константната съдебна
практика, при предявяване на иск срещу длъжника от цесионера, последният има
възможността с исковата молба да му връчи уведомлението за цесията, което
изхожда от стария кредитор, същият разполага с него, и в този случай задължението
за уведомяване се счита изпълнено. В хода на производството е било прието
заключение на ССЕ, изготвена от в.л. В. Ш., което е кредитирано от Районния
съд. Съгласно експертизата по силата на Договор за потребителски кредит №
FL399918, сключен на 10.05.2008 г., „Юробанк България АД /предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България“ АД/ предоставило на кредитополучателя Б.Р.К. кредит
в размер на сумата 8 000 лв., която сума била изцяло усвоена от
кредитополучателя. По договора за кредит били заплатени вноски на обща стойност
3 798 лв., описани по дата и сума в таблица 1 към заключението. С вноските били
погасени следните задължения- главница 1 559,44 лв. - изцяло до вноска № 21 с
падеж 10.02.2010г., възнаградителна лихва 2220,01 лв. - погасена изцяло до
вноска № 21 и част от вноска № 22 с падеж 10.03.2010г. Непогасеният остатък от
вноска №22 бил 59,94 лв. Непогасените задължения по договора възлизали на 6 440,56
лв. – главница и 844,78 лв. - възнаградителна лихва, както и 25,23 лв.
непогасена наказателна лихва. Законната лихва за забава върху непогасената
главница от 6440,56 лв. била в размер на 3 372,16 лв. за периода 06.12.2010г.
до 18.01.2016г. Последната изцяло погасена вноска била вноска № 21 с дата на
падеж 10.02.2010г. /Приложение 1/. На 07.04.2010г. била погасена изцяло
възнаградителната лихва от 96,24 лв. и част от главницата - 22,46 лв. от вноска
№ 21 с дата на падеж 10.02.2010г. На 05.05.2010г. бил погасен остатъкът от
вноската за главница 61,87 лв. с дата на падеж 10.02.2010г.
Ответниците са въвели по делото възражение
за изтекла погасителна давност на процесните вземания, като са се позовали на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането на основание чл. 15 от договора. Районният
съд е мотивирал, че според наличните доказателствата по делото не се е установило
кредиторът да е уведомил кредитополучателя, респ. на неговите наследници, за
обявяване на предсрочната изискуемост, поради което и не може да се приеме, че
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита е настъпила. Първостепенният съд
се е позовал на нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, съгласно която давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено
плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването
на съответния падеж. В конкретния случай приложима е общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД, понеже приемането на изпълнение на задължението на части по чл. 66 ЗЗД не променя характера на вземането, като такова произтичащо от договор за
заем и не му придава характер на периодично плащане по смисъла на нормата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяването на иск или възражение или със започване на помирително
производство. Всички вземания, чийто падеж
е настъпил във времевия период от пет години преди датата на предявяване на
настоящия иск, тоест вземанията с падеж преди 10.10.2012 г са погасени по
давност. По отношение на дължимите вноски с падеж от 10.10.2012г. до края на
договора - 10.05.2014г. петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което
същите са дължими, доколкото по делото не се е установило основателността на
въведените с отговора на исковата молба възражения. Съгласно данните по приложения
погасителен план за периода от 10.10.2012г. - 10.05.2014г. се констатира, че
общият размер на вземането за главница възлиза на сумата от 2 974,74 лв., която
сума съвпада с исковата претенция. Съобразно горецитираните разпоредби на
Закона за наследството, Районният съд налага извод, че ответниците следва да
заплатят на ищеца по 1/3 част от сумата 2 974,74 лв., като за всеки един от сумата е по 991,58 лв.
С въззивната жалба на Л.Б.К.,
С.Б.К. и С.Л.К. възразяват
срещу направените правни изводи с атакуваното решение и считат същото за
неправилно.
ПдОС
– V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателите се отнася до това, че неправилно
Районният съд е приел, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ответното
дружество. Считат, че в конкретния случай от приетата по делото ССЕ станало
ясно, че възнаградителната лихва по договора за кредит е начислявана до
05.12.2010г., като от 10.12.2010г. не е била начислявана възнаградителна лихва,
поради което и вземането е станало изискуемо. След като вземането е станало
изискуемо на кредитора се дължи единствено наказателната лихва, но не и
възнаградителната такава. На следващо място, въвеждат възражение, че датата, на
която е настъпила изискуемостта на вземанията по договора за кредит е датата
10.12.2010г., от когато според ССЕ не е начислявана възнаградителна лихва и е
започнала да тече общата петгодишна давност за погасяване на главното вземане,
която към датата на подаване на исковата молба е изтекла. Позовават се и на
чл.15 от Договора за кредит относно условието за настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането – при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнението на
което и да е друго задължение по настоящия договор. При тези данни, поддържат,
че погасителната давност е изтекла на 10.12.2015г., още повече, че по делото не
са налице действия по спирането или прекъсването й.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без уважение. От
писмените доказателства по делото не се установява от страна на кредитора да са
били предприемани действия по обявяването на предсрочната изискуемост на общия наследодател или на неговите наследници
чрез изрично волеизявление, което да е достигнало до тях; като всъщност не са
налице и такива твърдения от дружеството. Ето защо, предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит не е настъпила, респ. горните възражения и
свързаните с тях доводи, следва да се оставят без уважение. След като това е
така, общата петгодишна давност не е приложима за вземанията с падеж от
10.10.2012г. до края на вземанията 10.05.2014г., при положение, че видно е от
поставения печат върху исковата молба, че същата е била заведена на
10.10.2017г. В конкретния случай е налице хипотезата на предварително
разсрочване на изпълнението на задължението за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви, поради което и давностния срок е общия петгодишен, а не и специалният
тригодишен- относим само към периодичните плащания по см. на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В тази насока - Решение №28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС – III г.о., постановено по реда на чл.290
от ГПК, представляваща задължителна практика по см. на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,
според разясненията на т.1 от ТР
№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателите ще бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемото дружество общо сумата 200 лв. за направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.4 от ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Обжалваемост.
Решението
не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на осн. чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение
№ 4349/14.11.2019г. на ПдРС – II гр.с.
по гр.д.№ 17902/2017г.
Осъжда Л.Б.К., ЕГН - **********,***,
С.Б.К., ЕГН - **********,*** и С.Л.К., ЕГН - **********,*** да заплатят на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, район „Витоша”, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от
управителя Р.И.М.- Т., общо сумата 200 лв. за направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 147/2020 г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :