О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 31.08.2017г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9739 по описа на ВРС за 2017г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.109
ЗС на М.М. срещу С.В., Д.В. и Милена Вълкова, за преустановяване на
неоснователните действия и бездействия на ответниците, по привеждане и
поддържане на ползвания от първия от тях и собствен на втория и третия от тях
апартамент №8 в гр.Варна, ул. „Секвоя” №12, с които действия и бездействия
ответниците пречат на ищцата да упражнява спокойно и в пълния обем правото й на
собственост върху ситуирания на долния етаж, под ап.8, апартамент №6 в
гр.Варна, ул. „Секвоя” №12. Кумулативно са предявени и осъдителни искове с
правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответниците, за заплащане на
обезщетение за причинени от твърдяното им неправомерно поведение имуществени
вреди в имота на ищцата и морални такива у нея.
Правната доктрина,
водещата част от съдебната практика и настоящият съдебен състав поддържат
разбирането, че искът по чл.109 ЗС е един от четирите класически вещни искове,
заедно с тези по чл.108 ЗС, чл.124, ал.1 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР, защото всеки
от тях
защитава вещно материално право. Съгласно чл.69, т.2 ГПК цената на искове за защита на
правото на собственост или на други вещни права съвпада с данъчната оценка на
спорното вещно право. Ето защо негаторният иск е оценяем, собразно данъчната оценка
на вещното право на ищеца (така и Определение №90/12.05.2014г. по гр.д.
№1615/2014г., 2-ро ГО на ВКС; Определение №128/10.04.2012г. по гр.д.
№28/2012г., 1-во ГО на ВКС; Определение №99/27.03.2013г. по гр.д. №2018/2013г., 2-ро ГО на ВКС; Определение №314/2.12.2013г. на ВКС по
гр. д. №7066/2013г., 2-ро ГО на ВКС и
много други).
От друга страна
съгласно чл.104, т.3 ГПК исковете за собственост и други вещни права с цена над
50 000лв. за родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция. Видно от
представеното в случая удостоверение, данъчната оценка на имота на ищеца
възлиза на 56 484.40лв., поради което тази стойност е цената на вещния иск
и следователно последният е родово неподсъден на ВРС. А това налага
прекратяване на производството пред сезирания ВРС и изпращане на делото пред
съответния Окръжен съд.
Този извод не се
разколебава от кумулативно съединените осъдителни искове за вреди в размери под
25 000лв., защото съгласно императива на новия чл.104, т.6 ГПК (ДВ
бр.50/03.07.2015г.), на Окръжен съд като първа инстанция са подсъдни всички
искове, независимо от тяхната цена, съдединени в една искова молба с иск,
родово подсъден на Окръжен съд като първа инстанция, което потвърждава
формирания краен извод относно подъдността.
Поради изложеното
производството следва да бъде прекратено изцяло и изпратено на родово
компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 и чл.118, ал.2 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9739 по описа на ВРС
за 2017г., на осн. чл.119, ал.1 ГПК
вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Окръжен съд – Варна гр.д. № 9739 по описа на ВРС
за 2017г., по компетентност, след влизане в сила на прекратителното
определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от
ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………