№ 383
гр. Варна, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110203234 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от К. П. Д. против НП № 20-0819-001520/12.05.2020 г. на Началника
на група „Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни
произшествия и водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с
което на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от ЗДвП МУ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право зo управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се навеждат твърдения, че издаденото НП е
незаконосъобразно и необосновано, като при съставянето му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорват се констатациите в обжалваното НП.
Твърди се, че НП е изцяло съставено на основание твърденията на актосъставителя, в
които са отразени неточно релевантните обстоятелства, както и че НП е издадено при
непълнота на доказателствата. Иска се обжалваното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество моли съдът
да му предостави възможност да изложи писмено становище. След предоставянето на
възможност за депозиране на такова, в указания от съда 7 дневен срок, включително до
1
постановяване на настоящия съдебен акт, писмено становище не е постъпило.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не
се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със
становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.08.2019 г. в 20.37 ч. , при извършване на полицейска акция за установяване
на случаи на управление на МПС, за които няма сключена застрахока „Гражданска
отговорност“, чрез АИС „Трафик“, монтиран в служебен л.а. „Киа“ с ДК№ СВ 7654 КВ
по време на движение в гр. Варна , по ул. ДЕвня, в посока бул.Приморски, GPS с
координати 43.198664,27.912648 е заснет л.а. Опел Зафира с ДК№ В 8063 ВМ.
На 25.10.2019 г. полицейски инспектор при сектор“ПП“ към ОД на МВР -Варна
И.К. извършил преглед в АИС“Трафик“, модул „САИРН“, приоритет „Застраховка“ за
периода от 00.00 ч. на 01.07.2019 г. до 29.59 ч. на 30.09.2019 г., в хода на която
установил, че в системата с идентификационен номер SD2D0014,монтирана на л.а.
„Киа“ с ДК№ СВ 7654 КВ е заснето движение на 64 броя автомобили без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, един от които бил процесният автомобил.
На 29.10.2019 г. полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна Х.
О. с приемо-предавателен протокол предал на инскпектор И.К. докладна записка с
рег.№ 819р-24249/29.10.2019 г., ведно с доказателствени пакети за заснети 64 бр.
нарушения за управление на МРС без сключена застраховка“Гражданска отговорност“,
в т.ч. настоящото такова.
След извършена справка в информационната система на АИС КАТ – Регистрация
е установено, че л.а. Опел Зафира с рег.№ В 8063 ВМ е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП от дата 13.05.2019 г. , тъй като в регистъра на
Информационния център на „Гаранционен фонд“ няма данни за сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Материалите по преписката са изпратени по компетентност на РП-Варна с оглед
преценка за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.
В хода на извършваната проверка е установено, че автомобилът е собственост на
Пламен К.ов. В снетите обяснения последния заявил, че автомобилът се управлява от
баща му – К. П. Д., като същият не е знаел че след закупуване на превозното средство
2
има два месеца, в който следва да се регистрира прехвърлянето на собствеността в
КАТ.. Същият попълнил декларация на основание чл. 188 от ЗДвП, че на 27.10.2019 г
автомобилът е управляван от К. Д.. Попълнена е и декларация по чл. 188 от ЗДвП от К.
Д., в която последния е посочил, че на 27.08.2019 г. автомобилът е управляван от него.
С постановление на ВРП от 13.04.2020 г. прокурор при ВРП е отказал да
образува наказателно производство по случая като е приел, че липсват каквито и да е
данни, които да сочат, че къ момента, в който К. Д. е управлявал автомобила, той е
знаел, че регистрацията на превозното средство е прекратена, с оглед на което
деянието се явява несъставомерно от субективна страна.
Материалите по преписката, ведно с постановлението на ВРП са изпратени на
Началника на сектор“ПП“ при ОД на МВР- Варна за сведение. Въз основа на същите,
на 12.05.2020 г. е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел ПИ Д. Д.,
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите
по пр.пр. № 3897/2021 г. по описа на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 20-0819-001520/12.05.2020 г. е издадено от
компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР –
Варна, видно от заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото
3
доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място,
възз. Д. е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач"
на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че това МПС, към процесната дата г., е било със
служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН,
т. е. обективните обстоятелствата от състава на му деяние да са намерили отражение в
съзнанието му, съотв. респ. ако не е предвиждал същите да е могъл и да е бил длъжен
да ги предвиди.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, регистрацията на съответното
превозно средство се прекратява служебно. Според нормата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от
същата наредба по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебното прекратяване на
регистрацията се осъществява след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, сочи, че за прекратената
регистрация следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от
съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР.
В настоящия случай прекратяването на регистрацията на превозното средство е
служебно, чрез т.нар. отбелязване в автоматизираната информационна система, като по
делото липсват доказателства, че въззивника е бил информиран от собственика, че
регистрацията на превозното средство е прекратена вкл. че собственикът е бил
уведомен чрез писмено съобщение, телефонно обаждане или по друг начин.
Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията,
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, да
уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11, да изиска и получи регистрационните табели.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза
следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в
автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е
регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно
включват различни елементи от фактическия състав по настъпване на служебното
прекратяване в урежданите от същите хипотези.
4
От изложеното, следва изводът, че възз. Д. не е била длъжен и не е могъл да
предполага, че регистрацията на превозното средство е прекратена. Същият не е
собственик на процесния автомобил и не следва да бъде уведомяван в това качество за
прекратената регистрация. Липсват по делото и доказателства, че същият е бил
информиран от самия собственик в тази връзка, както и че последният е съзнавал
посоченото обстоятелство. Поради изложеното, съдът намира, че липсват
доказателства въззивникът да е извършил описаното в в НП деяние виновно, при
форма на вина умисъл или непредпазливост.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-001520/12.05.2020 г. на Началника на група
„Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни произшествия и
водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на К. П. Д.
на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право зo управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5