№ 41747
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110145663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
иска от съда да приложи разпоредбата на чл.213 ГПК, а по същество се изразява становище
за неоснователност на предявените искове.
Съдът намира искането на ищеца за прилагане на чл.213 ГПК за неоснователно, тъй
като след извършена служебна справка в ЕИСС по посочените в отговора производства
констатира, че същите касаят различни договори от този, предмет на настоящото
производство.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
С писмения отговор ответникът е представил документите във връзка със сключване
на предметния договор, поради което искането на ищеца по чл.190 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. С оглед предходното,
исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения следва да бъдат отхвърлени, тъй
като за тези обстоятелства е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от
предходното, информацията, с която ищецът иска да се снабди от БНБ е неотносима към
предмета на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор искане за служебно съединяване на
1
искове по реда на чл.213 ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, включително в
счетоводството на ответника, да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: счетоводство.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 320,00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването
му.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ОТХВЪРЛЯ обективираните в исковата молба доказателствени искания по чл.190
ГПК и за издаване на съдебни удостоверения по съображения, изложени в мотивите на
определението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.11.2024 г. от 11:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговора от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от *** против „***“ ООД, с която са
предявени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключения между страните договор за потребителски заем № 787087 от
27.12.2022 г. е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; 2/ в условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме за валиден сключения между *** и „***“ ООД
договор за потребителски заем № 787087 от 27.12.2022 г., да прогласи за нищожна клаузата
на 11 от същия, поради противоречие със закона и 3/ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5,00 лева, част от сумата от общо 712,22 лева, представляваща платена без
основание сума по договор за потребителски заем № 787087 от 27.12.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.12.2022 г. сключил с ответника „***“ ООД
договор за потребителски заем № 787087 за сумата от 1300 лева, с краен срок за погасяване
– 30.05.2023 г., при възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно и ГПР в размер на
49,61 %. Сочи, че в чл.5 от процесния договор било предвидено договорът за заем да бъде
обезпечен с поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поради непредставяне на обезпечението, още със сключване на договора, на ищеца била
начислена неустойка съгласно чл.11 от договора в размер на 712,22 лева. Ищецът поддържа,
че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие със разпоредбите на ЗПК. Сочи
2
се, че с клаузата се цели заобикаляне на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален процент
на ГПР. На следващо място се поддържа становище, че уговорената неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, и противоречи на
добрите нрави. Излагат се съображения, че с клаузата за неустойка е налице заобикаляне на
закона, тъй като в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Твърди се също, че
клаузата за неустойка не е индивидулно уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените
искове. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимо,
тъй като е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото бил образувал няколко
сходни дела за други договори пред СРС. Посочва, че са налице условията на чл. 213 ГПК.
Излага съображения и за неоснователност на исковете, като поддържа, че договорът
отговоря на изискванията на ЗПК, и включвал ясно посочване на ГПР с неговите
компоненти. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна и обезпечава
неизпълнението на задължението на ищеца. Последният разполагал с възможност да се
откаже от договора и черпил права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа,
че е налице индивидуално и добросъвестно договаряне. Посочва, че това бил пореден
договор между страните и на ищеца му били известни клаузите. Счита, че всички платени
суми от ищеца са на годно правно основание. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове –
наличието на посочената клауза, която има неравноправен характер, противоречи на
императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на суми по договора в полза на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне и годно правно основание за получаване на сумите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4