РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
№ 2012
гр.Пловдив, 12 . 10
. 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четвърти октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1611/2018г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка с чл.27 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Н.Н.Д.,*** обжалва Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01 – 6500/7371#12 от
22.03.2018г. издаден от ЗАМ. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, с който
на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013г., направление
„Биологично растениевъдство” за кампании 2009, 2010, 2011 и 2012 във вр. с подадени
от Н.Д. Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 16/040609/51769, Общо
заявление за плащания на площ 2010 с УИН 16/090610/82182, Общо заявление за
плащания на площ 2011 с УИН 16/030611/03141 и Общо заявление за плащания на
площ 2012 с УИН 16/140612/21156, в размер на 40 946.21 лв., на основание чл.18
ал.2 т.2 и ал.4 б.”в” от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
Становища на страните :
-
Жалбоподателят счита АУПДВ за незаконосъобразен и е поискана отмяна на акта.
Заявено е, че по административното дело, по което е обжалван акта за
прекратяване на агроекологичния ангажимент – същият е издаден в нарушение на
материалния закон, тъй като е представено доказателство за снабдяване със
сертификат за произведената продукция относно изискванията на агроекологично
производство. Поддържа се за неправилно приетото от съда задължение за
представяне на сертификата пред ДФЗ, което довело до прекратяване на
агроекологичния ангажимент и връщане на получените финансови средство по този
ангажимент. Изтъкнато е, че в наредбата за мярка 214 санкцията - прекратяване
на агроекологичен ангажимент по чл.18 ал.2 т.2 е при неполучаване на такъв
документ, а не за непредставянето му пред ДФЗ и фондът е могъл да направи справка
в електронната система /въведена по силата на чл.68 от наредбата/, за да се
осведоми за въведеното от контролиращото лице – „Балкан Биосерт”.
-
Ответникът ЗАМ. Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие” с процесуален представител ст. юрисконсулт К.Н.
оспорва жалбата и счита оспорения АУПДВ за законосъобразен. Поискано е жалбата
да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /според заверено копие на
известие за доставяне на л. 12 с отбелязано съдържанието на пратката - АУПДВ е
връчен на 16.04.2018г.; жалбата е подадена чрез органа-издател на 30.04.2018г., л.8
гръб, дата на пощенско клеймо и дата в известие за доставяне, л.7а /.
1.1. Оспореният АУПДВ № 01 – 6500/7371#12 от 22.03.2018г. е издаден от
ЗАМ. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”. Авторство не е оспорено. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г.
/л.4/ - Изпълнителният директор /ИД/ на ДФЗ делегирал на П.С.ева – заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия, сред които /т.3/ : „Да
издава и подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания”; т.4 – „ Да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на Актовете за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба № 5
от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания”. По делото е приета и Заповед № 03-РД/4509 от
27.06.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за възложени на ЗАМ.
Изпълнителния директор правомощия във вр. с изпълнение на организационните
функции, свързани с дейността на дирекция „Директни плащания” и дирекция
„Информационни технологии”, л.5.
Оправомощителната
заповед е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП,
чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решение
на Управителния съвет на ДФЗ по т.6.2 от протокол № 114 от 15.06.2017г. и с
оглед оптимизиране дейността на ДФЗ като разплащателна агенция при издаването
на актове по директните плащания. Към дата на издаване на оправомощителната
заповед – 27.06.2017г., е изменена разпоредбата на чл.20а ЗПЗП и според
действащата редакция на чл.20а ал.4 – преди изм. с ДВ бр.2 от 03.01.2018г.
/доп., ДВ бр. 12 от 13.02. 2015г./ : ал.4 /нова - ДВ, бр. 12 от 2015г./ -
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в
хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат
да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична
компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия,
не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени
в случая, предвид и текста на последвалото изменение на чл.20а с ДВ бр.2 от
03.01.2018г.: ал.3 /нова – ДВ, бр. 12 от 2015г., доп., бр. 2 от 2018г./ „Изпълнителният
директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния
съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово
подпомагане и административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.”; ал.4 /нова – ДВ, бр. 12 от
2015г., доп., бр. 2 от 2018г./ „Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.”.
Съгласно чл. 27 ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 166 ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не
е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. 3ПЗП не определя правила
за установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е
компетентен да издава актове с такова съдържание. Поради това, съгл. чл. 166 ал.
2, предл. 2 ДОПК, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е определил органа, който следва да издава актове за
установяване на публични държавни вземания. Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е възложил на заместник изпълнителния директор да издава
АУПДВ по схемите и мерките за директни плащания. Правомощието за издаване на
актове за установяване на публични задължения не се извежда от общата
компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", тъй като
се касае за специфична компетентност, която действително не е уредена в ЗПЗП.
При отсъствието на норма в специалния закон, която да урежда това правомощие,
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания е
органът, който е бил определен по реда на чл. 166 ал. 2
предл. 2 ДОПК.
По силата на чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, публични са
държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон :
т. 8 - за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз; т.9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
А / Правни
основания за издаване на АУПДВ : чл.27 ал.3 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, чл.5, параграф 1 и 2 и параграф 3, предложение първо и
чл.18 т.1 б.”б” от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011
година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитие на
селските райони и чл.80 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на комисията от 30
ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
/ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната
система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на
земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване
по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, на основание
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП” от ПРСР 2007-2013г. с изх.№ 01-6500/7371 от 02.10.2014г. във вр. с
Решение № 969 от 18.05.2016г. на АС-Пловдив и Решение № 5859/17.05.2016г. на
ВАС; чл.18 ал.2 т.2 и ал.4 б.”а” от Наредба № 11 от 06.04.2009г., чл.59 ал.1 и
ал.2 АПК вр. с чл.185 и чл.166 ДОПК и чл.20а ЗПЗП.
Установеното публично държавно
вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ уведомяването,
чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА. Относно лихвите
е посочено, че се начисляват за периода, изминал от срокът за възстановяване и
датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания
от страна на РА – в съответствие с чл.2 от „Регламент за изпълнение /ЕС/ №
937/2012 на Комисията от 12 октомври 2012г. за изменение на Регламент /ЕО/ №
1122/2009 и Регламент № 65/2011 по отношение метода за определяне на приложимите
лихви по недължими плащания, подлежащи на възстановяване от бенефициери на
схемите за директно подпомагане на земеделските стопани съгласно Регламент /ЕО/
73/2009 на Съвета, на подпомагането за развитие на селските райони съгласно
Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета и на подпомагането на лозаро-винарския
сектор съгласно Регламент 8ЕО/ № 1234/2007 на Съвета”. Лихва в случая се
начислява за периода, изминал от посочения срок за възстановяване на сумата.
Б /
Фактически основания, посочени в обстоятелствената част на оспорения АУПДВ : Жалбоподателят
е регистриран с УРН 415555 в ИСАК и одобрен за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013, с направление „Биологично
растениевъдство” през кампания 2009. С позоваване на чл.18 ал.2 т.2 от Наредба
№ 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП” от
ПРСР 2007-2013г., е посочено, че ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ съобразно
разпоредбите на ал.4, когато не са изпълнени изискванията по чл.37 ал.1 т.3 от
същата наредба и в случая с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013г. с изх.№ 01-6500/7371 от
02.10.2014г., ДФЗ – РА е прекратил агроекологичния ангажимент на Н.Д..
Описани
са следните данни : По заявлението на Н.Д. са били изплатени суми по мярка 214
„Агроекологични плащания”, направление „Биологични растениевъдство” – през
Първата година на ангажимента, за кампания 2009г. : АП 07 – 63 702.26лв., АП 08
– 31 823.02лв.; - през Втората година от ангажимента, за кампания 2010г. : АП
07 – 54 310.85лв., АП 08 – 28 059.96лв.; - през Третата година от ангажимента,
за кампания 2011г. : АП 07 – 0.00лв., АП 08 – 11 776.93лв.; през Четвъртата
година от ангажимента, за кампания 2012г. : АП 02 – 0.00лв., АП 03 – 15
058.25лв., АП 04 – 0.00лв. Или – общата изплатена сума по направление
„Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 204 731.07лв.
В АУПДВ е отразено, че в съответствие с чл.18 ал.4 б.”в” от
Наредба № 11 от 06.04.2009г., Н.Д. следва да възстанови 20 % от 204 731.0лв.,
което се равнява на 40 946.21лв.
1.2.
Данни от преписката : С писмено уведомление изх.№ 01-6500/7371 от 09.08.2017г.
/л.15/, ДФЗ-РА уведомил Д. за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, съгл. чл.26 ал.1 АПК. В писменото уведомление са изложени
фактическите обстоятелства, според които е прието да са налице основанията за
издаване на АУПДВ и на лицето е предоставена възможност за представяне на
допълнителна информация в съответствие с чл.34 ал.3 АПК или да възстанови
доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане. Административният
орган е цитирал двете съдебни решения на АС-Пловдив и на ВАС, постановени при
оспорване на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 2014
„АЕП” от ПРСР 2007-2013 - № 01-6500/7371 от 02.10.2014г. Описани са изплатените
суми по мярката и направлението вр. с участието на жалбоподателя, регистриран с
УРН 415555, за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., ведно с размер на сумата за
възстановяване. В указания 7 дн.срок за представяне на възражения и
допълнителни доказателства относно фактическите констатации, посочени в
писменото уведомление, Д. подал заявление – възражение с вх. номер от
09.02.2018г. /л.13/. Възражението съдържа изложените в жалбата данни с
твърдение, че прекратяването на агроекологичният ангажимент е незаконосъобразно,
защото наредбата предвижда санкция за неполучаване на сертификат, а не за
непредставянето му пред ДФЗ и не са представени допълнителни доказателства за
опровергаване фактите, които в случая са съдебно установени.
Преписката
съдържа влезлият в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от ПРСР 2007-2013г., за кампания
2013 – уведомително писмо с изх.№ 01-6500/7371 от 02.10.2014г., л.19 и Решение
№ 5859/17.05.2016г. на ВАС по адм.д.№ 10349/2015г., с което е оставено в сила
Решение № 969/18.05.2015г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 3091/2014г. /л.17 и сл./. АС – Пловдив е отхвърлил оспорването
на Д. против Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2013 –
уведомително писмо с изх.№ 01-6500/7371 от 02.10.2014г.
2. Проверката за законосъобразност на административния акт
обхваща правни и фактически основания за издаване с приоритет на
второпосочените. Съобразява се, че мотивите на административния акт могат да
предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната
преписка, но не е допустимо допълване на фактически основания в съдебната фаза
при оспорването му.
Съдържанието
на административната преписка потвърждава спазване на изискванията за
провеждане на административното производство. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен редовно и в цялост с
относимите факти.
АУПДВ е издаден при
наличие на фактически и правни основания. Съгласно чл. 18 ал.2 т.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. / изм. - ДВ, бр. 23 от 2012г., в сила от 20.03.2012г./ -
Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато: 2. не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3. ; ал.4 /изм. - ДВ,
бр. 23 от 2012., в сила от 20.03.2012г., доп., бр. 24 от 2014г., в сила от
18.03.2014г./ - Подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва: в) до края на петата година - 20
%;”. Според приложените норми от Регламент
65/2011 : „Член 5 Възстановяване на
недължими плащания - 1. В случай на извършване на недължимо
плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена
съгласно параграф 2. ; 2. Лихвите се
изчисляват за периода между уведомяването до бенефициера за възникване на
задължението му да възстанови сумата и действителното възстановяване или
приспадане на сумата. L 25/10 BG Официален вестник на Европейския съюз
28.1.2011. Приложимият лихвен процент се изчислява в съответствие с
националното право, но не може да е по-нисък от лихвения процент, приложим за
възстановяване на суми съгласно националните разпоредби.;. Член 18 - Намаления и изключвания при неспазени други критерии за
допустимост, ангажименти и свързани с тях задължения, 1. Исканата помощ се
намалява или отказва, когато не се изпълняват следните задължение и не се
спазват следните критерии: б. б) критерии за допустимост, различни от тези,
свързани с декларираните размер на площите или брой на животните. В случай на
многогодишни плащания намаления, изключвания и възстановявания на помощи са
прилагат и за сумите, вече изплатени
през предишните години за този ангажимент. „.Спор за изплатените сума по
ангажимента не е въведен и ответникът представи извлечение от системата,
отразяваща плащания към жалбоподателя по мярка 214 – АЕП и други мерки /л.35/.
Съгласно
чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В хода на делото не бяха представени доказателства
във вр. с твърденията в жалбата. Не е поддържана хипотезата на чл.18 ал.6 от
Наредба № 11/2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР
2007-2013г., вкл. не са заявени данни, които да бъдат преценени в
контекста на чл. 80 §3, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, която норма е също
приложимо материално право и подлежи на съобразяване : "3. Задължението за
възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено
поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело
да бъде установена по разумен път от земеделския производител.".
Жалбоподателят
не представи доказателства, който да поставят под съмнение истинността на
установените от административният орган факти и се съобрази, че не е допустим
повторен съдебен контрол върху влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2013. Съдебното
решение на ВАС е с последица – стабилитет на Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от
ПРСР 2007-2013г., за кампания 2013 – уведомително писмо с изх.№ 01-6500/7371 от
02.10.2014г. В конкретния случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на
изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент,
по който е реализирано плащане. В този см. твърденията и възраженията в жалбата
не са относими за това производство, доколкото са преклудирани с факта на
влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичния
ангажимент /в тази насока Решение № 6050/2018г., ВАС/.
2.1. Актът е издаден в писмена форма, с
ясно съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия
за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Както бе посочено, вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, както и лихвите
върху тях, са публични държавни вземания съгласно чл. 162 ал.2
т.8 и 9 ДОПК
и се събират по реда на ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за
издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от ПРСР, то приложим е
общият ред по глава Пета от
АПК, по аргумент от чл. 166 ал.2 ДОПК.
2.2. По
отношение заявеното в жалбата възражение /единствено/ е налице произнасяне на
ВАС с последица – стабилитет на оспорения акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от ПРСР 2007-2013г.,
за кампания 2013 – уведомително писмо с изх.№ 01-6500/7371 от 02.10.2014г. : „Съгласно чл. 37, ал. 1 , т. 3 Наредба № 11
подпомаганите лица по мярка „Биологично земеделие” са длъжни до 30 септември на
петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат
или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Съгласно чл. 58
т. 1 б. „д” от същата Наредба следва да приложат копие на сертификат съгласно
чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение,
най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. Съгласно чл.59
Държавен фонд"земеделие"- РА, може да поиска от земеделските стопани,
подпомагани по реда на тази наредба ,всички необходими документи, свързани с
изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на
агроеклогични плащания. Документите се представят в срок до 15 работни дни от
датата на която земеделския стопанин е получил искането от ДФЗ- РА.”. В
мотивите към съдебния акт на ВАС е посочено, че в конкретния случай земеделският
стопанин - жалбоподателя е бил поканен от разплащателния орган да удостовери
съществуването на данните, изискуеми от чл.37 ал.1 т.3 от Наредба № 11, като ги
представи за справка. Писмо изх. № 01-6500/7371 от 1.07.2013г. е получено лично
от него. В писмото било посочено, че тъй като 2013г. се явява пета поред по
поетия ангажимент, следва в срок до 30.09.2013г. да представи посочения
документ. Със същото писмо е информиран, че при неспазване на тези изисквания и
непредставяне на изискуемите документи административният орган има право да
прекрати агроекологичния ангажимент на основание чл.18 ал.2 т.2 от Наредба №11
от 06.04.2009г.
Съдебно установените факти се цитират предвид възражението в жалбата и
се съобрази, че при влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания” /”АЕП”/ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2013, преписката
по издаването му не е част от административната преписка по издаване на АУПДВ. Жалбоподателят
не е представил изискания сертификат в дадения
му срок, нито в разумен период след това, при което е последвал извод, че
лицето не е изпълнило задълженията си във връзка с прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР за периода 2007-2013г. За Д. е съществувало законово
задължение освен да получи сертификат и да го представи на ДФЗ. Спорът относно
прекратяването на агроекологичния ангажимент е решен с влязъл в законна сила
акт и не подлежи на обсъждане в настоящото производство /Решение №
12554/2017г., ВАС/.
С
разпоредбата на чл.7 от Наредба № 11 / 06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013,
е установено, че агроекологичните дейности или направление се изпълняват за
период от пет последователни години, който срок започва да тече от началото на
годината, в която е подадено заявлението за подпомагане, което през първата
година е и „заявление за плащане”. Нормата на чл.37 ал.1 т.3 от цитираната наредба
въвежда задължение за подпомаганите лица – до 30 септември на петата година от
ангажимента, лицата са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произведениет от тях растителни или
пчелни продукти с правилата на биологичното производство. След като посоченият
документ е изискан от ДФЗ-РА и не е представен в определения срок или дори
по-късно, на основание чл.18 ал.2 т.2 от Наредба № 11/06.04.2009г., е прекратен
агроекологичния ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” и след
влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, следва
прилагане разпоредбата на чл.18 ал.4 б.”в” от наредбата. В чл. 73 § 1 от
Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията е предвидено, че при
извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната
сума плюс лихва. Тази правна уредба е възприета и в чл. 80, § 1
от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията. Регламентът е акт от
вторичното право на ЕС, чиито разпоредби имат директна приложимост. Според
практиката на Съда на Европейския съюз /решение от 24
май 2012г. по дело С-188/11; решение от 7
февруари 2013г. по дело С-454/11/ неспазването на всички условия по поетия
многогодишен ангажимент води до недължимост на всички плащания, извършени във
връзка с него. Възстановяването на платените суми не е санкция, а последица от
неизпълнение на условията на поетия ангажимент, поради което липсва основание
за прилагане на по-благоприятната норма.
Тоест, при
неспазване на нормативните изисквания, ДФЗ може да прекрати агроекологичния
ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление. Съгласно чл. 18 ал. 4
от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент. Когато прекратяването е до края на петата година,
те възстановяват 20 % от получената субсидия, както е в случая.
При
наличието на влязло в сила Уведомително писмо изх. № 01-6500/7371 от
02.10.2014г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен
агроекологичният ангажимент на жалбоподателя и при липса на представени
допълнителни доказателства, които да бъдат съобразени спрямо приложимите норми,
следва извод, че АУПДВ № 01 – 6500/7371#12 от 22.03.2018г. представлява валиден индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
писмена форма, при спазени административно-производствени правила, материално-правни
предпоставки и в съответствие с целта на закона. Жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран с изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Н.Н.Д.,***
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01 –
6500/7371#12 от 22.03.2018г. издаден от ЗАМ. Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”.
Осъжда Н.Н.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 100лв. /юрк.възнаграждение/.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :