Р Е
Ш Е Н
И Е №218
Велинград, 30 юни 2010 г.
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми юни
през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
при секретаря А.К., като разгледа докладваното гражданско дело №369 по
описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делбено производство във фаза извършване на
делбата. Производството е по реда на глава ХХІХ от Гражданския процесуален
кодекс, озаглавена “Съдебна делба”.
С влязло в
сила решение на Велинградският районен съд №290 от 21. ХІ. 2009 г. е допусната
съдебна делба между Т.Н.Ч. ЕГН *********,
с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “Цар Самуил” № 28, кантора №16
чрез адвокат Т.Г.З. и Д.Н.П. ЕГН **********,***, на следния недвижим имот: апартамент №13 в блок №2, вх. Б във Велинград на ул.
“Винчо Горанов”, парцел №VІІІ-6457 “За комплексно жилищно строителство”, кв.
111а по плана на Велинград, състоящ се от три стаи, дневна и кухня с
площ от 100.79 м2,*** и 4.5034% идеални части от общите части на
сградата и право на строеж върху мястото, определено със Заповед №91, издадена
на 16. ІІ. 1987 година от Изпълнителния комитет на Велинградския общински
народен съвет, при съседи на жилището: от югозапад – улица, североизток – вход
“А” на блока, северозапад – улица, югозапад стълбище и ап. №14 на Г.Н.П. и съседи
на избеното помещение: югозапад – коридор, северозапад – улица, югозапад – стълбище,
североизток – общо помещение при равни квоти от по
½ идеални части за всеки от тях.
Съделителката
Т.Н.Ч. е направила искане делбата да се извърши чрез
изнасяне на публична продан на делбения имот. Същата съделителка е направила
искане съделителят Д.Н.П. да й заплати ползване на жилището за осем години, считано от 05. VІІ.
2001 г. (датата, която съдебното решение, с което е прекратен бракът между съделителите,
е влязло в сила) до окончателното извършване на делбата, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Съдът
от събраните по делото писмени и гласни доказателства прие следното:
От
заключението на вещото лице инж. В. по съдебно-техническата експертиза, се
установи, че пазарната цена на делбения имот е 56 934 лв. Вещото лице е
депозирало заключение, че апартаментът е с площ и разпределение, които
позволяват разделянето му на две жилища съгласно чл. 203 от Закона за
устройство на територията, без значителни преустройства и без неудобства,
по-големи от обикновените. По делото обаче не е представен инвестиционен
проект, доказващ техническата възможност за реална поделяемост на делбения имот
и дали тези обекти отговарят на техническите изисквания. Не се представиха и
доказателства, че страните фактически са направили такова разпределение на
имота, предмет на делбата. По делото е изготвено и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че общият размер на
задължението на съделителя Д.Н.П. към
съделителката Т.Н.Ч. възлиза на
9 400. 00 лева, като размерът на мораторните лихви възлиза на
5 001.82 лева.
При така
установеното от фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че следва делбеният имот да се изнесе на публична
продан, тъй като същият е неподеляем и не може да се постави в дял на
някой от съделителите - чл. 348, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Не се
установи по надлежен начин, че имотът е поделяем с оглед изискванията на
правилата и нормите по устройство на територията, освен това не са налице
условията за поставяне на имота в дял на някои от съделителите: съделителите са
придобили процесния апартамент по време на брака си, а не по наследство. Според
чл. 359, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че
изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на
този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази,
която е възникнала в резултат на наследяване. Поради изложеното по-горе съдът
счита, че при тази хипотеза делбата не може да се извърши на основание чл. 349,
ал. 2 Гражданския процесуален кодекс. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне
имота на публична продан. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 19. V.
2004 г. на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд
на Република България, постановено по гр. д. № 1 по описа за 2004 г. Освен
това, никой от съделителите не е направил в срок искане за възлагане на
делбения имот.
По реда на чл. 346 от Гражданския процесуален
кодекс Т.Н.Ч. е предявила претенция срещу Д.Н.П. с правно основание чл. 31, ал.
2 от Закона за собствеността - за заплащане на обезщетение в размер на за
периода от 05. VІІ. 2001 година до окончателното извършване на делбата, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
За да се
уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, претендиращата
съделителка следва да докаже наличие на следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от другия съсобственик,
който съсобственик да я е лишил от ползване и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която съделителката е била лишена. В тежест на
ищцата - съделител е да установи наличието на предпоставките за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността. Действително, имотът е съсобствен; другият съсобственик Д.Н.П. не е оспорил, че живее в имота; по
делото е приложено решение от 08. VІ. 2001 година, постановено от Велинградския
районен съд по гражданско дело №19 по описа на съда за 2001 година. С решението
ползването на делбения имот е предоставено на съделителя Д.Н.П. срещу уговорен между него и съделителката Т.Н.Ч. наем. Съдът
намира, че самото съдебно решение е било достатъчно за да бъде задължен
съделителят Д.Н.П. да плаща наем. Размерът на наема се установява от
извършената по делото експертиза. От самото съдебно решение е видно още, че
съделителката Т.Н.Ч. е била лишена от
ползването на делбения апартамент, тъй като той е бил поставен в дял на бившия
й съпруг.
Следва на
основание чл. 293а и чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс да се
осъдят страните да заплатят на Държавата такса 2 277.36 лв. + по 5 лв. за служебното издаване на изпълнителни
листа.
Водим от
горното и на основание чл. 348, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
Велинградският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на
публична продан следния недвижим имот: апартамент
№13 в блок №2, вх. Б във Велинград на ул. “Винчо Горанов”, парцел №VІІІ-6457
“За комплексно жилищно строителство”, кв. 111а по плана на Велинград,
състоящ се от три стаи, дневна и кухня с площ от 100.79 м2,*** и
4.5034% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху
мястото, определено със Заповед №91, издадена на 16. ІІ. 1987 година от
Изпълнителния комитет на Велинградския общински народен съвет, при съседи на
жилището: от югозапад – улица, североизток – вход “А” на блока, северозапад –
улица, югозапад стълбище и ап. №14 на Г.Н.П. и съседи на избеното помещение:
югозапад – коридор, северозапад – улица, югозапад – стълбище, североизток –
общо помещение, при равни квоти за Т.Н.Ч. ЕГН *********, с адрес за призоваване в
гр. Пазарджик на ул. “Цар Самуил” № 28, кантора №16 чрез адвокат Т.Г.З. и Д.Н.П. ЕГН **********,*** .
ОСЪЖДА Д.Н.П. ЕГН **********,***
и да заплати на Т.Н.Ч. ЕГН *********, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “Цар
Самуил” № 28, кантора №16 чрез адвокат Т.Г.З. сумата от 9 400 лева
за ползване на общата вещ за периода от 05. VІІ.
2001 г. (датата, която съдебното решение, с което е прекратен бракът между съделителите,
е влязло в сила) до окончателното извършване на делбата, ведно с мораторни
лихви в размер на 5 001. 82 лева и законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Т.Н.Ч. ЕГН *********,
с адрес за призоваване в гр. Пазарджик на ул. “Цар Самуил” № 28, кантора №16
чрез адвокат Т.Г.З. и Д.Н.П. ЕГН **********,*** да заплатят на Държавата, в полза на
съдебната власт, такса в размер на по 2 277.36 лева + 5 лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
На основание
чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по
реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: