№ 1106
гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 НПК, вр. чл. 396 от
ГПК
Образувано по протест на прокурор от СРП срещу Определение № 1026
от 21.09.2021г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав, постановено по НЧД №
13047/2021 г.
С протестираното определение районният съд е оставил без уважение
искането на прокурора за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху лек
автомобил марка „Волво“, модел „В40“ с ДК № ****, собственост на А.П.П.,
ЕГН **********, обвиняем по ДП № 226 ЗМК 1039/2021 г. по описа на РУ-
СДВР, пр. № 21456/2021 г. по описа на СРП.
С протеста се оспорва постановения съдебен акт като неправилен.
Излагат се най-общо доводи, че са налице обстоятелствата по чл. 53, ал. 1, б.
„а“ от НК, като намира че посочената вещ е послужила за извършване на
престъплението. Аргументира необходимостта от налагането на запор с
възможността А.П. да извърши разпоредителни действия с автомобила. Моли
съда да отмени определението на първоинстанционния съд.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените доводи, намира за
установено следното: Протестът е допустим, същият е подаден в срок и от
надлежна страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, по
следните съображения:
Правилно районният съд е извел необходимите предпоставки за
допускане на налагане на обезпечителната мярка съгласно чл. 72 от НПК и
задължителните указания на ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, а именно: да е
налице обосновано предположение за извършено престъпление; собственикът
1
на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за
налагане на обезпечителни мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление, за което е предвидено наказание "глоба" и/или "конфискация";
да е налице обезпечителна нужда и съразмерност между размера на
поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.
Предходната инстанция основателно е приела, че в настоящия случай
спрямо А.П. има съставено постановление за привличане на обвиняем по реда
на чл. 219, ал. 1 от НПК, макар и към момента на направеното от страна на
прокурора искане същото да не е било предявено на обвиняемия съгласно чл.
219, ал. 4 от НПК. Въззивният съд прецени, че съобразно приобщената към
момента на направеното искане за налагане на запор доказателствена
съвкупност, състояща се в АУАН № 442481 /л.10/, два броя заповеди за
налагане на ПАМ /л.11 -12/, резултат от Dreager Alcotest 7510 /л.14/, справка
картон на водача /л.15-17/, протокол от химическо изследване за определяне
за концентрацията на алкохол в кръвта/л.19/, талон за изследване № 077156
/л.20/,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 21/,
извършените разпити на свидетели /л.30 -33/ експертна справка № 180/2021 г.
/л. 46/, може да се направи обосновано предположение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от страна на А.П..
Налице са първите две предпоставки за допускане на обезпечение
върху имуществото на лицето, а именно от една страна същото да е
привлечено към наказателна отговорност в съответно процесуално качество и
за престъплението, в което е обвинено, да се предвижда кумулативно
наказание с имуществен характер – "глоба". От друга страна са налице
достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият П. в посочения времеви период и
място е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол.
По отношение на предпоставката да е налице обезпечителна нужда,
съгласно приобщените материали по делото се установи, че процесното
превозно средство е приобщено като веществено доказателство с протокол за
доброволно предаване /л. 29/. Съгласно т.3 от ТР № 1/2021 на ОСН, ВКС
предметите, приобщени като веществени доказателство по делото, въпреки че
се намират във фактическа влас на компетентните органи, не са изключени от
гражданския оборот и могат да се извършат определени действия по
разпореждане с тях. С оглед на което при преценка на прокурора, която
следва да бъде извършена съобразно възможността да бъде осъществено
разпореждане, което ще затрудни изпълнението на наказанието, същият може
да поиска налагане на запор като обезпечителна мярка. Предвид което
настоящия състав счита, че няма формална пречка за налагане на
обезпечителна мярка запор върху иззетата и приобщена в качеството на
веществено доказателство движима вещ – лек автомобил, посочен по-горе.
Независимо от изложеното съдът счита, че представителят на СРП не е
представил никакви доказателства, от които да се прецени, че без налагане на
претендираната мярка ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на
наложеното наказание „глоба“. Липсата на обоснованост относно искането за
налагане на такава мярка върху имуществото на обвиняемото лицe крие риск
от неоснователно вземане на обезпечителни мерки и нарушаване на правата
на обвиняемия в посока на неоснователно и несъразмерно засягане на
2
имуществената му сфера.
Представителят на СРП не е ангажирал доказателства, за
имущественото състояние на А.П., с оглед на които да аргументира нуждата
от налагане на обезпечителната мярка върху процесното МПС с цел да осуети
едно евентуално затруднение на изпълнението на наказанието „глоба“.
Отделно от това, както първоинстанционният съд правилно е отбелязал не е
изследван въпроса дали процесното МПС е лична собственост на обвиняемия
или е в режим на обикновена съсобственост или СИО, с оглед на това дали
запор ще се наложи върху цялата вещ или върху ½ от нея.
Липсата на доказателства относно собствеността на имуществото,
което се иска да бъде обезпечено, не дава възможност на съда да направи
преценка дали това имущество принадлежи изцяло именно на обвиняемия и
дали с налагането на обезпечителните мерки няма да се засегнат правата и
законните интереси на трети лица. В тази връзка по досъдебното
производство не е изследвана и стойността на превозното средство, по
отношение на което се иска да бъде наложена обезпечителната мярка – запор.
Това е необходимо и с оглед на приетото в т.4 на ТР № 2/11.10.2012 г. по т.
д. № 1/2012 на ОСНК на ВКС изискване да се прецени съразмерността между
поисканото обезпечение и размера на наказанието, което се обезпечава. В
този смисъл както районният съд правилно е констатирал, че е невъзможно да
се извърши преценка, дали чрез евентуално налагане на исканото обезпечение
върху превозното средство не би се допуснало свръхобезпечение, спрямо
размера на наказанието "глоба", предвидено в кумулативност с наказанието
"лишаването от свобода", за престъплението с визираната по-горе правна
квалификация.
Този съдебен състав споделя изводите на предходната инстанция, че
не са налице предпоставки за допускане на исканото обезпечение по реда на
чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК.
В конкретния случай на А.П. е повдигнато обвинение с правна
квалификация чл. 343б от НК, за което престъпно посегателство превозното
средство не е средство. Това е така защото от теоретична гледна точка всички
престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно
средство, последното е част от престъпния състав. Осъществяването от
обективна страна на престъплението по чл. 343б от НК изисква деецът да
въздейства върху системата за управление на превозното средство и да
управлява същото вследствие на употреба на алкохол или наркотични
вещества. С оглед на което автомобилът, който е управляван вследствие на
употреба на алкохол, не подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на
чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, респективно недопустимо се явява по отношение на
същия да бъде наложена обезпечителна мярка на това основание. Моторното
превозно средство не подлежи на отнемане и на основание чл. 53, ал.1, б. „б“
от НК, доколкото законодателят в особената част на Наказателния кодекс не е
предвидил изрично такава възможност. Поради това и по отношение на
процесната вещ принципно не е допустимо отнемане в полза на държавата по
реда на чл. 53 от НК.
Предвид което въззивният съд се присъeдинява към преценката на
районния съд, която изключва възможността автомобилът да бъде запориран,
3
с оглед обезпечаване на отнемането му в полза на държавата.
По тези съображения протеста на СРП следва да се остави без
уважение, а атакуваното определение на районния съд следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 72, ал. 1 от НПК вр. чл. 396,
ал. 2 от ГПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1026 от 21.09.2021 г., постановено
по НЧД № 13047/2021 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4