Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 10.12.2019 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5398/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК *** представлявано от Валентин Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева, против С.П.П. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че ответникът С.П.П. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1532578, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 960.85лв. (деветстотин и шестдесет лева и 85ст.), представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 22.06.2010г. до 12.11.2016г. на адрес гр.Варна, ул.Рали Мавридов бл.17, ап.18; сума в общ размер на 108.88лв. (сто и осем лева и 88ст.), представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.01.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 340 от 21.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 805/2019г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 340 от 21.01.2019г., а именно: заплатена държавна такса в размер на 101.97лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.П.П. за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1532578. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил, а съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на 18.01.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу П., въз основа на което било образувано ЧГД № 805/2019г. по описа на ВРС, ГК-7-ми състав. Твърди се, че на 21.01.2019г. съдът издал заповед № 340 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 2659.27лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги, за които има издадени фактури за периода от 11.07.2002г. до 12.11.2018г.; сумата от 2439.47лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 12.10.2002г. до 10.01.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.01.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 101.97лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв. Твърди се, че на 11.03.2019г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че претендиралите от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1532578 до 10.01.2019г. В допълнителна молба към исковата молба уточнява, че предвид възражението на П. и във
връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове са предявени за фактури за периода от 28.11.2016г. до 10.01.2019г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед № 340 от 21.01.2019г. по ЧГД №805/2019г. по описа на ВРС).
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции. Оспорва качество на ответницата на потребител на ВиК услуги за посочения имот, респ. валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва справката за недобора на частен абонат № 1532578/10.01.19 г., тъй като същата представлява едностранно съставен от ищеца неподписан документ и не притежава противопоставима на ответницата доказателствена сила. Оспорва, че претендираното количество ВиК услуги е доставено на абоната. Оспорва редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство. Твърди, че не е уведомявана за издаването на фактури, по които е получател на услуги и такива не са й връчвани. Твърди, че съгласно чл.33 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, последният следва да издава ежемесечни фактури, чиито падеж на плащане е 30 дни след датата на фактуриране и тези фактури следва да бъдат връчени на съответния потребител, за да може потребителят, ако реши да упражни правото си на възражение по чл.34 от Общите условия в 30-дневния срок за плащане на фактурата. Твърди, че ищецът не спазва процедурата за отчитане на количествата питейна вода, съгласно Глава трета, Раздел II, чл.22 и сл. от Общите условия, даващи право на потребителя да присъства при отчитането и подписва отчета. Твърди, че справката за недобора не сочи да е осъществена процедурата, предвидена в ОУ, по чл. 25 от ОУ, поради принадлежност на абоната към етажната съсобственост с адрес гр. Варна, ул. „Рали Мавридов" № 17, съответно не е било извършено изчисление и разпределение, респ. приспадане в хипотезата на чл.25, ал.З от ОУ. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции, отнасящи се период преди 18.01.2016 г., т.е. три години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда (18.01.2019 г.).
В
проведено открито съдебно заседание ищцовата страна
поддържа иска.
Ответникът
се представлява от нажлежно упълномощен представител,
който оспорва исковите претенции.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Справка за недобора на частен абонат № 1532578 до 10.01.2019г., уведомително писмо от м.06.2010 г., четири броя карнети и Справка по лице от служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 01.10.2019 г.
От приложените по делото Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор е видно/чл.2/, че потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партида с абонаментен №1532578 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.Рали Мавридов бл.17, ап.18, е С.П.П..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат №1532578 за периода м.06.2010г.. до неустантовена дата през 2019г. с титуляр С.П.П., за имот на адрес ***. Установява се, че всички отбелязани отчитания носят подпис единствено на инкасатора, който ги е извършил – св. Йорданка Божкова, като в същото време липсва отразяване дали посочените количества потребена вода е служебно начислена, или е резултат от извършена проверка на показанията на водомер, като за периода м.декември 2009г. до м.юни 2010г. липсва подпис и на инкасатор.
По искане на страните в тяхна полза бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпита на по един свидетел. Свидетелят на ищцавото дружество - Йорданка Божкова заявява, че работи в дружеството и е инкас8атора, в чийто район попада процесния абонатен номер. Твърди, че никога реално не е отчитала водомера в обекта на ответницата, той като не й бил осигуряван достъп. Твърди, че била виждала някакви хора, които влизали в имота, но й отказвали достъп. От други хора била разбрала колко души обитават имота.
В показанията си свидетелят на ответницата – Петър Андреев заявява, че е посещавал дома й, който бил водоснабден. В също време твърди, че на практика пози апартамент почти не се ползвал, тъй като ответницата и съпруга й притежавали и къща, в която пребивавали, когато са в България, а по-голяма част от времето тя живеела в Германия.
От
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че ответникът има
към ищцовото дружество непогасен остатък за главница
по фактури: №№**********/28.11.16г.; **********/16.12.16г.;
**********/16.01.17г.; **********/20.02.17г.; **********/27.03.17г.;
**********/28.04.17г.; **********/30.05.17г.; **********/15.06.17г.;
**********/19.07.17г.; **********/23.08.17г.; **********/19.09.17г.;
**********/16.10.17г.; **********/20.11.17г.; **********/20.12.17г.;
**********/17.01.18г.; **********/23.02.18г.; **********/14.03.18г.;
**********/16.04.18г.; **********/21.05.18г.; **********/14.06.18г.;
**********/30.07.18г.; **********/20.08.18г.; **********/20.11.18г. е на обща
стойност главница 960,85 лв. Експертизата
изчисли законна лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно
задължение поотделно, считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след
датата на издаване на съответната фактура - съобразно чл. 33, ал. 2 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - ВиК-Варна.
Лихвите са изчислени до 10.01.2019 г. Общият размер на лихвите е 108,79 лв При извършената проверка в електронната база данни на
оператора, както и в Справка за недобора на частен абонат № 1532578 експертизата не констатира
отразени в регистрите на ищеца получени плащания, отнасящи се до задълженията
установени по задача 1. Вещото лице отбелязва, че по делото не се намират
платежни документи, удостоверяващи плащания.
От представената сметка за недобора на
частен абонат се установява, че дължимата сума за потребени
ВиК услуги възлиза на 960.85
лева.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че начислените суми за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода от 12.08.2016 г.
до 30.07.2018 г., са общо в размер на 960,85
лева и лихвата за забава
за периода от падежа на всяка главница до 11.08.2018г., възлиза на общо 108,79 лв
(разликата с
изчислената от ВиК в справката лихва - 108,88 лв се дължи на закръгленията след втория знак на
десетичната запетая, извършвани от изчислителния софтуер за лихви). Титуляр на партида с абонатен номер 1532578 е С.П.П., с адрес ***.
От извършената от заповедния
съд служебна справка в НБД Население е видно, че постоянния и настоящия адрес
на С.П.П. ***.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Фактът, че процесният
имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града и
наличието на открита партида на името на ответницата не са спорни между
страните. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7
от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между
страните „ex lege” в
едномесечен срок от публикуването им. Общите условия са влезли в сила по
отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги,
включително спрямо въззивника. С оглед липсата на
твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71,
ал.2 от ОУ, общите условия са станали част от договорните им отношения.
Спорен е въпросът дали срещу абоната –
ответник е налице възникнало изискуемо задължение, дължимо към дружеството –
ищец в резултат на реално доставени му и потребени от
него ВиК услуги.
На първо
място ищецът следваше да установи, че претендираният
обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно
отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
По делото не
се спори, че към имота е налице монтиран водомер за отчитане на консумираните
количества вода.
В
конкретния случай, ответникът оспорва също и че представените карнетни листи съдържат негов подпис. Съгласно чл.23, ал.4
от Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор -
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09
от 11.08.2014г. – точка 8, отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В случая няма данни за реално отчитане на
водомера в присъствие на представител на потребителя, както и полагане на
подпис от страна на свидетел, удостоверяващ липса на достъп до имота. Съдът
намира, че по делото не са установени предпоставките за начисляване на служебна
консумация. В исковата молба и уточняващата молба ищецът не е изложил твърдения
защо ответникът му дължи заплащането на служебно начислени количества вода. При
липсата на такива твърдения, то претенцията на ищеца следва да се съобрази с
реално консумираните от ответника количества вода.
Доколкото в приложения като
доказателство карнет липсва подпис на потребителя-абонат или негов
представител, то не може да бъде установено за целиа процесен период какво е реалното количество на потребена вода, поради това искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и
нормата на чл.78, ал.3 от ГПК направеното от ответника С.П.П. искане да му се присъдят всички сторени за
производството по делото разноски също се преценява като основателно.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК, ответникът е претендирал репарирането на разноски в общ
размер на 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, което следва да бъде възложено на ищцовото
дружество.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "В.и к." ООД ***, ЕИК *** представлявано от Валентин Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт
Пламенка Василева, против С.П.П. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че
ответникът С.П.П. ЕГН **********, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1532578, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 960.85лв. (деветстотин
и шестдесет лева и 85ст.), представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 22.06.2010г. до 12.11.2016г. на адрес
гр.Варна, ул.Рали Мавридов бл.17, ап.18; сума в общ
размер на 108.88лв. (сто и осем лева и 88ст.), представляваща остатък от лихва
за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-18.01.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед № 340 от 21.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
805/2019г. по описа на ВРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П. ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: