Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2022 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на седемнадесети
февруари година две хиляди двадесет и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: :Мария
Даскалова
Станислава Стоева
секретар Ангелина
Георгиева
прокурор Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №150 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр. второ от АПК.
Образувано е
по касационна жалба подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, срещу Решение №1625/07.12.2021 г.
постановено по адм. д. №828/2021 г., по описа на
21 – ви състав на Административен
съд Варна, в частта в която ГД „Изпълнение на
наказанията“ гр. София е осъдена да заплати
на Г.С.Г. сумата от 1370 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация на Ареста гр. Добрич през периода от 11.08.2017
г. до 26.07.2018 г. и сумата от 560,00 лева /петстотин и шестдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Ареста гр. Добрич през периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г, довели до
поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при
задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на предявяване на исковете - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства,
поради което е достигнал до необоснован извод за наличие на противоправно
поведение на ответника, довело до причиняване на вреди. Изложени са твърдения,
че жалбоподателя в първоинстанционното производство не е доказал по безспорен
начин настъпването на вредите. На изложените основания се иска отмяната на
съдебния акт и решаване на спора по същество.
В проведеното редовно заседание, касаторът, редовно призован не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки от страна на проесуален
представител – юрисконсулт Славова, в които се поддържа жалбата на сочените в
нея основания.
От ответната страна – Г.С.Г. се явява лично /чрез видеоконферентна връзка/
и се представлява от адв. М.. В пледоарията си по същество, процесуалният
представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38 от ЗА.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Варна дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че макар да са
събрани доказателства за лошите битови условия в Ареста на гр. Добрич, е
останала недоказана причинно-следствената връзка по отношение на твърдените
вреди от страна на ответника по касация.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Пред първостепенния съд Г.С.Г. е предявил срещу ГД „ИН“ кумулативно
съединени искове с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, понесени при пребиваването му в следствения
арест в гр. Добрич в периода 01.08.2017 год. до 31.07.2018 год. за сума в
размер на 10 000 лв. и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
понесени при пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич в периода
30.06.2020 год. до 31.12.2020 год. за сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди
лева/. Претендирани са и законни лихви върху исканите суми от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
В оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
допустими искове. При анализа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства, е достигнал до извода, че предявените от Г. искове за заплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, са частично основателни и ги е уважил до размера съответно за 1370 лв.
за първия иск, касаещ периода от 01.08.2017 год. до 31.07.2018 год., съответно
за 560 лв. за втория иск касаещ периода от 30.06.2020 год. до 31.12.2020 год.,
като в останалата част исковете са били отхвърлени.
С решението ГДИН е била осъдена да заплати разноските по делото и
възнаграждение за един адвокат в общ размер от 375,10 лв.
За да постанови решението си първоинстанционния съд от фактическа страна е
установил, че Г. е пребивавал в Ареста в гр. Добрич именно в периодите от
01.08.2017 год. до 31.07.2018 год., и от 30.06.2020 год. до 31.12.2020 год. По
време и на двата престоя санитарно-хигиенните и битови условия в Ареста в гр.
Добрич са били идентични.
За да приеме, че иска е доказан по основание и, че е нарушен чл.3, ал.1 и 2
от ЗИНЗС първостепенния съд от една страна е установил, че престоят на Г. през
периодите посочени в исковата молба е бил в условията на недостатъчна жилищна
площ. Установено е, че Г. е настаняван в килии чиято площ е 4,93 кв.м. и винаги
заедно с него в килията е имало настанени още минимум един, а в някой случаи и
до трима други лишени от свобода. Тоест във всеки един момент на Г. не са били
осигурени изискуемите се съгласно чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС 4 кв.м. жилищна площ. Безспорно са били установени и
обстоятелствата, че килиите не са били оборудвани със санитарен възел, както и,
че Г. е нямал достъп до течаща вода. В килията е нямало пряк достъп на слънчева
светлина. Липсвала е естествена или изкуствена вентилация. Лишените от свобода
са били принудени да ходят по малка нужда в бутилки, а по голяма нужда в
найлонови торбички, вътре в килиите. Съдът е установил и, че въпреки усилията
на администрацията, в килиите е поддържана лоша хигиена и в същите е имало
дървеници и други инсекти, които допълнително са влошавали положението на
лишените от свобода. Имало е медицински специалист, но не и зъболекар, а
администрацията на ареста е останала безответна на молбите на Г. да бъде
осигурен такъв.
Не е било оспорено от касатора в настоящото производство, че на лишените от свобода в ареста в гр. Добрич,
не са били осигурени условия за двигателна активност, както и, че не им е
осигуряван престой на открито за минимум един час в рамите на денонощието.
В заключение, първоинстанционният съдът е приел, че в хода на съдебното
производство са събрани достатъчно доказателства за ангажиране отговорността на
затворническата администрация предвидена в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради
нарушение на чл.3, ал.1 и 2 от ЗИНЗС и е определил обезщетение за
неимуществените вреди по справедливост.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви са подробни и обосновани от
събраните по делото доказателства, които са правилно ценени. Настоящият състав
като касационна инстанция изцяло споделя същите, поради което и на основание
чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, не намира за необходимо да ги преповтаря.
В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на
обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и
необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното
решение е изведен правилния извод за основателност на предявения иск, при
установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът
извежда причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Анализът на описаната нормативна уредба налага извода, че законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е
направил извод, че е налице бездействие по отношение на релевираните от Г. обстоятелства,
доколкото в хода на съдебното следствие е установено, че санитарно-хигиенните и
битови условия в Ареста в гр. Добрич не са отговаряли на законовите изисквания.
За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните
за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните
и ги е отнесъл правилно към приложимата правна уредба.
Не се споделя възражението на касатора, че в хода на първоинстанционното
производство Г. не е доказал настъпване на отрицателна промяна в неговото
емоционално и здравословно състояние.
Настоящата инстанция намира, че Г. не е бил длъжен да доказва подобно нещо.
Съгласно цитирания по-горе текст на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Тоест,
законодателя е променил доказателствената тежест в рамките на исковия процес по
чл.284 от ЗИНЗС. Законовата редакция предполага, не ищеца да доказва
настъпването на неимуществени вреди, а ответника да докаже, че такива не са
настъпили. Подобно доказване не е проведено в рамките на касираното дело.
Не се споделя и възражението касаещо липсата на „умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия.“ Производството за обезщетение уредено в чл.284 и сл.
от ЗИНЗС не е наказателно производство и не цели установяване на вина на
конкретни физически лица. В това производство, за да бъде ангажирана
отговорността на Държавата е достатъчно да се установят предпоставките
предвидени в чл.3, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, което е сторено по безпротиворечив начин
от първоинстанционният съд.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА от страна на процесуалния
представител на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди касатора
да заплати на адв. М. сумата от 365,10 лв.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, VII-ми касационен състав на Административен съд-Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1625/07.12.2021
г. постановено по адм. д. №828/2021 г., по описа на 21 – ви състав на
Административен съд Варна, в частта в която ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на Г.С.Г. сумата от 1370 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация на Ареста гр. Добрич през периода
от 11.08.2017 г. до 26.07.2018 г. и сумата от 560,00 лева /петстотин и
шестдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на
Ареста гр. Добрич през периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г, довели до
поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при
задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на предявяване на исковете - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. В.О.М., ЕГН **********
сумата от 365,10 (триста шестдесет и пет лева и 10 ст.) лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.