Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 16.11.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на двадесет и първи октомври две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: И.
Ц.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№737 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1049/04.08.2020г.,постановено по
гр.д.№1363/2020г. РС –гр.Плевен е ЗАМЕСТИЛ
СЪГЛАСИЕТО на бащата Ц.И.В., ЕГН**********,***, за пътуване на детето му А.Ц.В. с ЕГН **********,
до всички държави-членки на Европейския
съюз за общо 30 дни/ еднократно или на
части/ през всяка календарна година, придружавано от неговата майка Ж.С.С.,
ЕГН**********,*** или упълномощено от
нея лице за период от 5 години, считано от влизане на решението в сила. РАЗРЕШИЛ
на детето А.Ц.В. с ЕГН **********
да се издаде задграничен паспорт, без съгласието на неговия баща Ц.И.В.,
ЕГН**********,по подадено заявление от неговата майка – Ж.С.С., ЕГН**********.
Пл.РС е осъдил на осн. чл.78,ал.1 ГПК Ц.И.В., ЕГН********** да заплати на
Ж.С.С., ЕГН**********, гр.Плевен ,сумата от 430 лв. направени по делото
деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Постановил е след влизане в сила на
решението препис от същото да се изпрати на ОД на МВР гр. Плевен за сведение.
Постъпила
е въззивна жалба от Ц.И.В., ЕГН**********,чрез пълномощника му адв.В.И. ***
против горепосоченото решение на Пл.РС.В жалбата се излагат доводи на първо
място,че решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, тъй като между
родителите не е налице спор относно пътуването на детето в чужбина и издаване
на необходимите лични документи за това,т.е. не е налице правен интерес от подаване
на молба с правно основание чл.127а от СК.
На
следващо място в жалбата се излагат съображения за неправилност на
постановеното решение от Пл.РС поради нарушения на материалния закон, нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли същото да
бъде отменено като неправилно ,като бъде отхвърлено направеното искане в молбата
по реда на чл.127 а от СК,така , както е формулирано,като неоснователно.Алтернативно,ако
съдът приеме, че следва да бъде дадено разрешение,заместващо съгласието на
бащата детето да пътува в чужбина,придружавано от своята майка,то това
разрешение да се отнася само за държавите,членки на ЕС,без военни конфликти и
без зараза от КОВИД-19,да е за определи дни в рамките на период не по-дълъг от
една година,както и да се постанови при пътуването на детето в чужбина,майката
да се съобразява с определения режим на лични отношения на бащата с детето А. и
то да бъде в България във времето,определено за лични отношения с бащата.Претендират
се съдебни разноски.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата Ж.С.,чрез пълномощника й адв.Г.Г. ***,в който
се излагат доводи,че въззивната жалба е неоснователна.Майката Ж.С. е отговорен
родител,който осъзнава в пълна степен отговорността за здравето, живота и
възпитанието на дъщеря си А..Макар и да има определен режим на лични отношения
на бащата с детето,майката никога не се е противопоставяла детето да общува с
баща си и извън определения режим от съда.Изцяло недоказани са твърденията,че
майката цели да изведе детето извън страната трайно и да не се завърне повече в
България.В семейноправните отношения съгласно закона и трайната съдебна практика,върховенство
имат интересите на детето,а те са то да
е обичано от повече хора,да познава и комуникира,както със своите родители,така
и със своите баби и дядовци.С молбата по чл.127а от СК ясно са заявени целите
на пътуванията,желанието на майката е да бъде с детето си по време на своя
отпуск,да се види със своя баща ,съответно дядо на А. на семейни
празници,рождени дни,на почивки в държави-членки на ЕС, а и детето да опознае
своя дядо.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС.Претендира адвокатско
възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени от страните и доказателствата по делото , намира за установено
следното:
Жалбата
е неоснователна .
Пред Пл.РС е
постъпила молба от Ж.С.С.,
ЕГН**********, гр.Плевен против Ц.И.В., ЕГН********** за постановяване на
решение,заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето му А.Ц.В. с ЕГН **********
в чужбина,на територията на държавите-членки на ЕС, без ограничения в броя на
пътуванията , придружено от своята майка или упълномощено от нея лице,за срок
от пет години,считано от влизане на решенито в сила,както и да
се издаде задграничен паспорт на детето А., без съгласието на неговия баща Ц.И.В.,
ЕГН**********,по подадено заявление от неговата майка – Ж.С.С., ЕГН**********.
Окръжният съд намира,че решението на
Пл.РС на първо място е допустимо,тъй като от събраните по делото доказателства
се установява,че не може да бъде постигнато
съгласие между родителите по въпросите, свързани с пътуването на тяхното дете А.в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това,макар и формално бащата да е заявил съгласие за издаване на паспорт и пътуване
на детето в чужбина,а от друга страна същият в писмения си отговор е посочил,че искането е
неоснователно,тъй като майката цели да изведе детето трайно в чужбина и да се установи при своя
баща в Кралство И.В хода на целия процес бащата е изразявал притеснение,че майката напусне ли
веднъж България ,няма да се върне и той няма да е в състояние да вижда детето
си и да изгражда отношения с него като родител.В този смисъл правилен е изводът
на Пл.РС за допустимост на предявения иск,тъй като при липса на съгласие на
родителите съгласно чл.127а,ал.2 от СК,спорът между тях се решава от съда.
На
следващо място обжалваното решение на Пл.РС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Производството
по чл.127а от СК е производство по спорна администрация,в рамките на което
съдът прави преценка по целесъобразност,като интересите на детето за пътуване в
чужбина се преценяват конкретно за всеки отделен случай.Съгласно ТР№1/2017г. на
ВКС по т.д.№182016г.,ОСГК “изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това
да бъде дадено за определен период от време,в определена държава или в
държави,чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания,през
определен период от време,но също до определени държави“.Възможните
ограничения,при които съдът дава разрешение по реда на чл.127а от СК,само целят
опазване и гаранция за защита интересите на детето.
Окръжният съд намира,че Пл.РС е постановил
своето решение , спазвайки
задължителните тълкувания на разпоредбата на чл.127а от СК в ТР№1/2017г.
на ВКС-ОСГК. Първоинстанционният
съд е заместил съгласието на бащата Ц.И.В., ЕГН********** за пътуване на детето му А.Ц.В.
с ЕГН **********, до всички
държави-членки на Европейския съюз/кръгът държави е определяем/ за общо 30 дни-
еднократно или на части, през всяка календарна година за период от 5 години от
влизане на решението в слиа/фиксираният период от време е по-кратък от 8 години
съгл.решение №244/03.07.2014г. на ВКС по гр.д.№953/2014г./, придружавано от
неговата майка Ж.С.С., ЕГН**********, или упълномощено от нея лице.
РС
е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели- св.Н. С. С. -брат на
ищцата и св.С.И. В. -сестра на ответника,въпреки тяхната заинтересованост като
роднини на страните по делото. Приел е ,че показанията им са логични,
непротиворечиви и в унисон с останалите, събрани по делото доказателства.Установено
е по делото, че ищцата желае да води детето А.в чужбина, където живее и работи нейния
баща-дядото на детето по майчина линия, а бащата отказва да даде съгласие за
пътуване на детето в чужбина, тъй като има притеснения, че майката ще отиде да
живее заедно с детето при баща си в И.. Страните по делото и родители на детето
са имали разговори и намерение първоначално да отидат да живеят в И., където работи
бащата на ищцата,заедно с детето. Бащата на Ж. е наел апартамент, за да може да се настанят ,когато
отидат там,да имат добри битови условия,
но Ц. се отметнал и отказал да замине. Дядото по бащина линия и детето А.се
познават.
Св.В. също установява, че страните по делото
са имали намерение да отидат заедно в И. с детето и да живеят там,като от телефонен разговор, на включен високоговорител
между Ц. и бащата на Ж. е чула, че
последния е наел квартира в И. и поради това че ответника отказал да замине, е претърпял загуба от 12000 евро, поради отказа да
заминат.
От показанията на разпитаните свидетели е
установено по категоричен начин,че майката не спира детето да се среща с баща
си дори извън определения режим на лични контакти.
Пред РС е
изготвен социален доклад ,от който се установява, че детето А.има
изградена емоционална близост, както със своята майка така и със своя баща. Майката
не възпрепятства срещите на детето с неговия баща и не желае връзката между тях
да бъде прекратена. Майката на детето А.В. е отговорен и всеотдаен родител и желае детето й да поддържа нормални
взаимоотношения, както с роднините му по бащина линия, така също и с роднините
му по майчина линия.
Правилни са изводите на РС с оглед
събраните по делото доказателства,че изцяло в интерес на детето А.е да му бъде
дадена възможност за напускане пределите на страната,както и да се даде
възможност на майката да заведе детето на гости при неговия дядо по майчина
линия, който живее в Кралство Испания.
Съдът се е съобразил и с обстоятелството ,че даденото разрешение не бива да е в противоречие
с определеното местоживеене на детето на адреса на майката в Р.България,както и
с вероятността детето трайно да замине в чужбина. В това производство по спорна
администрация съдът е свободен да определи условията на разрешението, воден от единствено
интересите на детето, като не е обвързан от направеното искане в молбата.
Правилни са изводите на РС,че следва да бъде намерен баланса между интереса на
детето да пътува свободно и на интереса му да осъществява редовни лични контакти
и с двамата си родители,както и че в интерес на детето е да бъде поддържана
връзката му с близки и роднини от страна и на двамата родители.
Неоснователни са доводите,изложени в
жалбата,че така даденото разрешение,заместващо съгласието на бащата детето да
пътува в чужбина за общо 30 дни/
еднократно или на части/ през всяка календарна година, би
нарушило определения режим
на лични отношения на бащата с детето А. , тъй като дори и пътуването на детето да бъде извършено
еднократно за срок от 30 дни, то този период не е с такава продължителност ,за да
отчужди детето от бащата,както и не е спорно между страните, че майката не
препятства личните контакти на бащата с детето и извън определения режим,в
други дни и дати .Няма пречка по взаимно съгласие на родителите евентуално пропуснатите лични контакти с детето в период
на пътуване в чужбина , да се осъществят след завръщането му.
Изложените в жалбата съображения за риска
от зараза от COVID-19 при пътуване в друга държава от ЕС ,не биха могли да
доведат до извод за неоснователност на искането по чл.127а от СК,тъй като е налице обявена от СЗО пандемия от COVID-19 в
целия свят и Р.България също попада между държавите с висока степен на
заболеваемост,като рискът от заразяване е налице и в България.При наличие на
забрана за посещаване на определени държави от ЕС съгласно европейското и
тяхното национално законодателство,такова пътуване не би могло да се осъществи
,въпреки даденото разрешение. Определеният период от 5 години е подходящ и в защита на
интересите на детето, с оглед ограничението в броя дни за пребиваване на детето
в чужбина, в рамките на една календарна година.
Недоказани са твърденията в жалбата,че
ищцата и майка на детето А.цели единствено да изведе детето в чужбина,където то
да пребивава трайно и да не се завърне в Р.България. Водещ критерий в настоящото производство са интересите на детето. То не може да бъде ограничавано да напуска
страната без да има основателни причини и да е налице опасност за неговото
физическо или психическо развитие,каквито докзателства не са налице в настоящия
случай, а единствено са изложени
твърдения от бащата в тази насока.
Правилни са и изводите на РС,че е
възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на детето в
чужбина, поради което и съгласно разпоредбата на чл.76 т.9 от Закона за
българските лични документи, чл.45 от същия закон и чл. 23 от Правилника
за българските лични документи на същото по реда на чл.127а от Семейния
кодекс, РС е дал
разрешение, замествайки съгласието на бащата на детето да бъде издаден документ
за самоличност.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решение № 1049/04.08.2020г.
на Пл.РС,постановено по гр.д.№1363/2020г. по описа на същия съд.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати направените деловодни
разноски за настоящата инстанция от въззиваемата Ж.С.С.,в размер на 200лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК решение
№1049/04.08.2020г. на Пл.РС,постановено по гр.д.№1363/2020г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА
Ц.И.В., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
Ж.С.С., ЕГН**********, направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер 200 лв. -
адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
осн.чл.280,ал.3,т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: