Решение по дело №231/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 53
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Ева Василева Иванова
Дело: 20193200900231
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            № 53

                                         Гр.ДОБРИЧ  12.06.2020г.

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТИ ЮНИ 2020г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 231/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

 

  Производството по делото е образувано по подадена от А.Х.К.,гражданин на РАвстрия,чрез пълномощника му-адв.И.Б.,***,искова молба срещу ООД „ Кончерто“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***С.“,бл.53,вх.Б,ет.5,ап.9,представлявано от управителя С.Й.К.,с която ищецът,в качеството му на съдружник в ответното дружество,претендира за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения по т.1,2,3 и 4 от дневния ред на проведеното на 11.11.2019г.Общо събрание на съдружниците.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

  Твърди се както процесуална,така и материална незаконосъобразност на атакуваните решения,като се навеждат следните обстоятелства,обосноваващи наличието на двата порока,а именно:

  Процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения,състояща се в:

  Неясен и непълен дневен ред според посоченото в изпратената до ищеца писмена покана за свикване на ОСС.Във формулираните за разглеждане въпроси липсват конкретни параметри на сделките,решение за сключването на които предстои.Поканата не съдържа данни относно личността на лицето,“проявило интерес“ към закупуване на дружествените активи,нито относно реалните параметри на сделката,в т.ч договорената цена,начина на нейното формиране,начинът и сроковете за плащането й и др.;

  Не са изготвени и не са изпратени на ищеца никакви допълнителни материали за свиканото ОСС,което представлява нарушение на императивни правни норми,уреждащи процедурата за свикване и  провеждане на ОСС.Допускането на това нарушение съществено е ограничило възможността на ищеца да участва пълноценно в събранието;

  Взети са решения,които не кореспондират с посочените в дневния ред.

  Материална незаконосъобразност на атакуваните решения,състояща се в:

  Взети  решения в нарушение на духа и буквата на материалния закон;

  Недопустимо разширяване на компетенциите на управителя на дружеството при определяне на продажната цена на недвижимия имот;

  Приемане на решения против интересите на дружеството;

  Решение за разпределяне на  дивидент,определен по начин противоречащ на материално-правните разпоредби на ТЗ и на ЗСчетоводството.

  В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 207/09.01.2020г.,ответникът,чрез  пълномощника си-адв.С.С.,***,оспорва предявените искове като неоснователни,като излага подробни съображения в подкрепа на становището си,че не са налице сочените от ищеца основания за отмяна на атакуваните решения.Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

  В срока по 372,ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

  Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Предявените конститутивни искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.74,ал.1 от ТЗ.

  Като предявени в преклузивния срок,визиран в чл.74,ал.2 от ГПК,от активно легитимирана страна-съдружник в ответното дружество,исковете са  процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.

  Разгледани по същество,исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

  Не е налице твърдяната от ищеца процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваните решения.

  Връчването най-малко 7 дни преди датата на заседанието,ако не е предвидено друго в дружествения договор,на писмена покана за ОС с посочен в нея дневен ред е императивно правило,регламентирано в чл.139,ал.1 от ТЗ,обезпечаващо възможността на всеки съдружник в ООД да бъде информиран предварително за въпросите,които ще бъдат разисквани и решавани от събранието,за да има възможност да вземе отношение по тях,да се подготви и евентуално да осигури защитата си в случай,че бъдат засегнати негови права.

  Не се спори от ищеца,горното изрично се установява и от съдържанието на стр.1 от исковата му молба,че проведеното на 11.11.2019г. ОСС на ответното дружество е свикано с покана/стр.21,22 от делото/,с посочен в нея дневен ред,получена от А.Х.К. в установения в ТЗ и дружествения договор срок.Възражения относно начина на свикване на ОС не са направени от пълномощника на ищеца - адв.И.Б.,*** и при откриване на събранието,видно от протокола от проведеното на 11.11.2019г.ОС/стр.8-11/.

  Събранието е  проведено при предварително обявения в поканата дневен ред,който нито е променян,нито е допълван.В този смисъл твърдението в исковата молба,че събранието е гласувало решения,които не кореспондират с посочените в дневния ред,е неоснователно.

  Неоснователно е и възражението за неясен и непълен дневен ред според посоченото в изпратената до ищеца писмена покана за свикване на ОСС,тъй като във формулираните за разглеждане въпроси липсвали конкретни параметри на сделките.

  Съгласно разпоредбата на чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ,в правомощията на ОС на ООД е да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот,собственост на дружеството,и такова решение в случая е взето.Липсва законово  изискване всички параметри на продажбата да бъдат предварително пълно и изчерпателно посочени в обявения дневен ред за свиканото събрание,нито пък решението на съдружниците да бъде задължително съобразено с тях.Това е така,защото горното би означавало продажба да се извършва само при наличие на конкретен купувач за имота,съответно на сключена с него реална сделка,напр.предварителен договор за покупко-продажба,с точно договорени цена и др.условия на сделката.При гласувано от ОС решение за продажба,елементите на договора са въпрос на бъдещи преговори между страните и договорка с потенциалните купувачи,като предварителното фиксиране от ОС на всички елементи на сделката би затруднило постигането на гъвкавост в преддоговорните отношения и съществено ограничило възможността за реализиране на самата продажба. От отразените в протокола от събранието обяснения на съдружника и управител С.К. във връзка с разискванията по т.1 от дневния ред става ясно,че са водени по принцип разговори с потенциален купувач,който е поставил като изискване наличие на решение на ОС за продажбата и заплащане от ответното дружество на всички данъци за имота.Продажна цена и други условия не са договаряни,поради което и не биха могли да бъдат точно фиксирани и посочени в изпратената до ищеца покана за събранието.Именно поради това,както и с оглед охраняване интересите на ответното дружество да  получи за имота си по-добра пазарна цена,в т.1 от дневния ред е посочено,че имотът ще бъде  продаден при цена не по-ниска от по-високата от двете стойности - данъчната оценка на имота или балансовата му стойност.

  Императивната норма на чл.224 от ТЗ задължава съставителя на проекта за дневен ред на общото събрание на акционерите на АД да изготвя писмени материали по всяка една от точките от дневния ред и в определен срок да ги предоставя на разположение на акционерите.В нормативната уредба на ООД липсва разпоредба,която да препраща към приложението на чл.224 от ТЗ,поради което пренасянето на цитираната разпоредба по аналогия и към настоящия казус е недопустимо,съответно възражението на ищеца за допуснато от ответника в този смисъл нарушение на императивни правни норми е неоснователно.Ако ищецът е проявявал интерес към предстоящото събрание,съответно към налични документи на дружеството,касаещи провеждането му,то той е следвало сам да поиска достъп до тях.Твърдението му,че нееднократно заявявал желание да се запознае с дружествените книги,но достъпът до тях системно му бил отказван,освен голословно е относимо по предявен иск с правно основание чл.71 от ТЗ,но е и по предявените по настоящото дело искове по чл.74 от ТЗ.

  Неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца,че атакуваните решения били взети в нарушение на духа и буквата на материалния закон.

  На проведеното на 11.11.2019г.ОС съдружниците в ответното дружество с мнозинство 80 % от представения капитал са гласували следните решения:

  По т.1 от дневния ред:Да бъде извършена продажба на 2/3 ид.части от конкретно индивидуализиран недвижим имот,на който ответното дружество е съсобственик,при продажна цена не по-ниска от по-високата от двете стойности - данъчната оценка на имота или балансовата му стойност;

  По т.2:ОСС възлага на управителя С.Й.К. да изпълни процедурата по чл.33 от ЗС и да предложи на съсобственика ***С. да закупи идеалните части на дружеството при достигната с потенциалния купувач реална цена и представи пред нотариус съответната за това декларация;

  По т.3:Възлага на  управителя на дружеството С.Й.К. да  представлява дружеството в нотариалното  производство при прехвърляне на правото на собственост на имота по т.1;

  По т.4:Сумите от продажната цена на посочения в т.1 недвижим имот да се ползват приоритетно за заплащане на публичните задължения на дружеството.Разликата от продажната цена да бъде разпределена като дивидент в полза на съдружниците и  платена след приемането на съответния ГФО на дружеството.

  Решението за продажба на имота е взето в съответствие с разпоредбата на чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ и с необходимото мнозинство по чл.137,ал.3 от ТЗ.

  Не е налице  недопустимо разширяване на компетенциите на управителя на дружеството при определяне на продажната цена на недвижимия имот.Гласуваното решение гарантира долна граница или минимум при водене на преговорите досежно продажната цена,като в общата функция на управителя като законен представител на дружеството,охраняващ интересите му,е да търси и договори и по-добра от тази пазарна цена.Следва да се посочи,че съгласно т.1 от ТР № 3/15.11.2013г. ва ВКС по т.д.№ 3/2013г.,ОСГТК,дори липсата на решение на ОС по чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ не се отразява на действителността на извършена от управителя разпоредителна сделка с недвижим имот,собственост на дружеството.Това е така,защото подчинеността на управителя на решенията на ОС(чл.141,ал.1 от ТЗ) има действие само във вътрешните отношения,а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си.Освен ограничения,предвидени в дружествения договор при множество управители съгласно чл.141,ал.2,пр.3 от ТЗ,други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя.Горното обосновава извод,че оправомощаването на управителя на ответното дружество да договори сам продажна цена на имота,при условие тя да не е по-ниска от минималната,гласувана от ОС,не е в нарушение на закона и не може да се квалифицира като недопустимо разширяване на правомощията му.

  При положение,че имотът,предмет на продажбата,ответното дружество притежава в съсобственост с друго лице,в съответствие с разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗС е и гласуваното по т.2 решение.Предлагането на съсобственика да придобие или откаже да придобие имота следва да се  извърши едва след като е ясна продажната цена.При липса на купувач към датата на провеждане на ОС и наличие към този момент единствено на търговски намерения,такова съгласие не би могло да бъде искано и дадено,тъй като се явява преждевременно.Именно по тази причина   гласуваното решение е управителят на дружеството да предложи на съсобственика ***С. да закупи идеалните части на дружеството едва при достигната с потенциалния купувач реална цена,след което да представи пред нотариуса съответната за това декларация.

  Законосъобразно е и гласуваното по т.3 решение на ОС,делигиращо права на управителя С.К. да представлява дружеството в съответното нотариално производство при прехвърляне на правото на собственост върху имота.Всъщност и без наличие на такова решение,по силата на чл.141,ал.1 и ал.2 от ТЗ,управителят като законен представител на дружеството следва да изпълни волята на ОС и да осъществи последващите фактически и правни действия по реализиране на взетото по т.1 решение.

  Не е допуснато никакво нарушение на материално-правни разпоредби на ТЗ и на ЗСчетоводството и  при гласуване на решението по т.4 от дневния ред относно начина на разпределяне на получената продажна цена.Общото събрание е свободно да реши по какъв начин да разходва сумата от продажната цена,като в този смисъл не съществуват никакви законови ограничения.При положение,че дружеството има  публични задължения,решението сумите от продажната цена да се ползват приоритетно за заплащане на тези задължения не нарушава никакви норми на ТЗ.Законосъобразно е решението по т.4 и в частта му,предвиждаща след заплащане на публични задължения,остатъкът от продажната цена да бъде разпределен като дивидент в полза на съдружниците.Изрично в решението е посочено,че условие за плащането на дивидент е приемането на съответния ГФО на дружеството.При  това положение,решението ще произведе последици едва след приемане на ГФО за 2019г. и  при наличие на печалба,което е нормативно заложено.В този смисъл неоснователно е  възражението на ищеца за незаконосъобразност на решението за разпределяне на дивидент по причина,че такова решение може да се вземе само след приключване на отчетния данъчен период,който по смисъла на ЗКПО е една календарна година,при наличие на реализирана  печалба и при спазване нормативните изисквания на данъчния закон.

  В исковата молба се навеждат и подробни доводи за липса на целесъобразност и за неправилност на атакуваните решения,с твърдение,че същите увреждат интересите на дружеството и създават предпоставки за накърняване както на имуществените права на съдружниците,в т.ч на ищеца,така и на кредиторите на ответното дружество.Така релевираните твърдения не следва да се коментират от съда като неотносими по настоящото дело.С   конститутивния иск по чл. 74 ТЗ се цели да се преустанови действието и обвързващата сила на решенията на ОС,взети в нарушение на закона или дружествения договор,поради което извън обхвата на съдебната проверка е правилността и целесъобразността на взетите решения.Проверката на съда е само за законосъобразност  и е  ограничена до спазване начина на свикване на ОС и до съобразяване на решенията с императивните разпоредби на закона и дружествения договор.

  По гореизложените съображения,предявените искове следва да бъдат отхвърлени.При липса на представени от ответника доказателства за сторени разноски,вкл. на списък по чл.80 от ГПК,такива,макар и да се претендират,не следва да му се присъждат.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                                     Р    Е   Ш   И :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.К.,гражданин на РАвстрия, чрез пълномощника му-адв.И.Б.,***,срещу ООД  „Кончерто“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“***бл.53,вх.Б,ет.5,ап.9,представлявано от управителя С.Й.К.,искове с правно основание чл.74,ал.1 от ТЗ за отмяна  като незаконосъобразни на взетите решения по т.1,2,3 и 4 от дневния ред на проведеното на 11.11.2019г.Общо събрание на съдружниците.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

 

                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: