№ 13/ 16.01.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 784/ 2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал.
2, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Н. ****Р.,
роден на *** г. в Азербайджан, гражданин на Руската Федерация, ЛНЧ **********,
с посочен адрес в Република България: с. ****, общ. Тервел, ул. ****№ 20а, чрез
адв. М. П., ДАК, срещу Решение № УПБ-13/ 24.11.2022 г. на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата на Н. ****Р. за
предоставяне на международна закрила.
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен. Сочи, че при извършването на производството по разглеждане на
молбата за предоставяне на международна закрила, провеждането на интервюто на Р.
и прецизирането на изложените от него обстоятелства и факти, интервюиращият е
възприел неправилно фактологията, изложена от интервюирания.
Позовава се на изпратената до Н. ****Р.
повиквателна за мобилизация от 08.10.2022 г., в която е отразено, че при неявяване
в указания срок лицето носи отговорност съобразно законодателството на Руската
федерация. Настоява, че за него съществува реално основание за страх от
преследване и последващи наказания от неизпълнение и неявяване пред военния
комисариат в Люблински район, Руска федерация. Добавя, че повиквателната е
изпратена на личния му адрес и препратена като копие от негова съседка, като оригиналът
се намира в нея и поради липсата на редовни куриерски услуги не може да бъде
изпратен физически. Излага становище, че представената призовка е ново
обстоятелство, което е настъпило след проведеното интервю и същата е от
съществено значение за производството.
Прави възражение, че неправилно е
възприето изявлението на Р., че първопричината за напускане на Руска федерация
е желанието за откриване на фирма в Република България. Изтъква, че първопричината
е единствено страх от налагане на наказания и преследване от страна на
държавата поради неявяването на военна служба и участие във военни действия
спрямо Украйна. Счита, че е налице информационно и медийно затъмнение за
събитията в Руската федерация, което пречи на институциите да изяснят напълно
точно обстоятелствата, породили бягството от държавата на Р.. Според
жалбоподателя не е взето под внимание обяснението му за поведението на
служителите в администрациите, където според него еднозначно се упражнява
психически тормоз и заплахи срещу гражданите, като отново прави връзка с
получената повиквателна няколко дни след поискването на свидетелство за
съдимост. Изразява становище, че е съвсем нормално човек да се страхува за живота
и здравето си при участие във военен конфликт, а заплахата от административната
служителка и последващите действия, предприети от военните органи по
мобилизиране на граждани, напълно резонно указват влияние на възприятията му.
Счита, че е налице реална опасност от тежки посегателства, основаваща се на
събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход и
след отпътуването му, тъй като неявяването му пред военния орган е израз на
убежденията му. Прави оплакване, че не е взето предвид правилото, че
хуманитарен статут може да се предостави, когато съществува реален риск
чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той не може безпрепятствено
и трайно да се ползва от ефективна закрила в Руската федерация. Иска отмяна на
обжалването решение и връщане на преписката на административния орган за ново
разглеждане на молбата му.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. М.П., ДАК, който поддържа жалбата.
Жалбоподателят настоява, че не желае да се върне в Русия поради наличието на
война и не желае да участва във военния конфликт. Прави ремонт на къщата си в
с. ****, общ. Тервел и желае да приюти бежанци там.
Ответникът, Интервюиращ орган при Държавна
агенция за бежанците (ДАБ) – Регистрационно – приемателен център (РПЦ), с. Баня,
редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. С вх. № 114/ 11.01.23 г., чрез юрисконсулт
Здравко Топалов, редовно упълномощен, представя Писмени бележки (л. 71), в
които оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич счита жалбата за основателна, като се позовава на чл. 9, ал. 1, т. 3 от
ЗУБ.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало по молба
за предоставяне на международна закрила с вх. № 495 от 08.11.2022 г. (л. 63) на
РПЦ - с. Баня, от Р. (фамилно име) Н. (собствено) ****(бащино), от мъжки пол,
роден на *** г. в Азербайджан, гражданин на Руска федерация, етническа
принадлежност - азербайджанец, вероизповедание: мюсюлманин, семейно положение -
неженен, ЛНЧ **********.
Приложена е молба-декларация (л. 58), в
която е декларирано, че ще пребивава на адрес в с. ****, общ. Тервел, обл.
Добрич по време на производството по ЗУБ, с посочен мобилен телефон и приложен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на 01.07.2021 г. (л. 59),
находящ се в с. ****, ул. „****“ № 20А, общ. Тервел, обл. Добрич, представляващ
дворно място с площ от 900 кв. метра и жилище със застроена площ от 90.00 кв.
м. Имотът е закупен от създадената от жалбоподателя през 2021 г. фирма – „****“
ЕООД.
Личните му данни са установени въз
основа на предоставен национален паспорт, от справка с който и в съдебно
заседание се установява виза за пребиваване в Република България, издадена на
21.01.22 г. със срок на валидност до 21.01.2025 г. (л. 57).
С кандидата за международна закрила е проведено
интервю на 08.11.2022 г. в условията на ускорено производство (изм. - ДВ, бр.
89 от 2020 г.). Видно от Протокола от проведеното на 08.11.2022 г. интервю от
интервюиращия орган, ****, при преводач, ****, (л. 51 – 54), молителят е
напуснал Руската федерация на 15.09.2022 г., легално с автобус за Грузия
и оттам с автобус се отправил за Турция, където пребивавал около месец заради
визовия режим. На 23.10.2022 г. влязъл в Република България с автобус, легално.
Изявлението му е, че конкретният повод да напусне страната си и да дойде в
Република България, бил, за да не воюва във войната с Украйна. Искал да си
направи строителна фирма в България, трябвало да подготви документите, като
единият от тях бил свидетелство за съдимост. Когато отишъл да подаде заявление,
за да му се изготви свидетелството за съдимост, служителка му предложила да се
запише в армията, като му казала, че заплащането било много добро. Той не я
изслушал докрай, а тя му казала, че не иска да защитава страната си. Свидетелството
за съдимост се издавало за около месец, но му се обадили след 3 дни, че е
готово. Когато отишъл да си вземе свидетелството за съдимост, служителка с
по-висока длъжност му казала, че ще бъде от първите призован да воюва. Това се
случило в гр. Москва, където живял и имал собствен бизнес в сферата на
строителството. След тази случка не бил нощувал в общежитието, в което живеел,
а пребивавал при свой приятел, докато отпътувал за България. Страхувал се и
очаквал всичко, заради това, че може да откаже да отиде в армията. Имал в
банковата сметка повече от 40 хил. евро, които изтеглил и тръгнал за България. Когато
бил в Турция и чакал действието на визата си, му се обадила съседка да му каже,
че имал писмо на вратата. Той я помолил да му го прочете по телефона, оказало
се, че било призовка от Московското военно окръжие, в която пишело да се яви
във военното командване, като не помнел точната дата и кога. Преди
мобилизацията получил призовка от неофициалната организация „Вагнер“, която
съдържала предложение да отиде в армията, на което отказал. Заради
мобилизацията му се наложило да потърси закрила и да тръгне към Република
България, в Русия всичко му било наред, бил добре и имал пари. В с. ****, общ.
Тервел имал двуетажна къща, която била в ремонт и искал да я довърши. Решил да
напусне страната си заради войната и мобилизацията. Преди войната не успял да
си уреди документите за пребиваване и местоживеене в Република България, сега
подал молба за закрила, защото не виждал друг вариант да живее легално в България.
Повече от 5 - 6 години не виждал смисъл да живее в Русия, защото нямало
развитие там. Мисли, че ако се завърне в страната си и откаже да бъде
мобилизиран, го заплашвал затвор. Добавя, че е отбил редовната си военна служба
между 1998 г. - 2000 г., като сержант в Азербайджан. Твърди, че не е членувал в
политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната
си. Имал личен конфликт, но той бил преди няколко години и не бил причина да
напусне Руската федерация. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по
произход. Заявява, че не е имал проблеми на етническа основа като азербайджанец.
Посочва, че е нямал проблеми заради изповядваната от него религия.
След проведеното интервю административният
орган счел, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на
статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, в резултат на което издал Решение № УПБ-13/
24.11.2022 г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – с.
Баня (л. 29 – 34), на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗУБ, с което е отхвърлена молбата на Н. ****Р. за предоставяне на
международна закрила. Същото е съобщено на жалбоподателя на 15.12.2022 г., като
той е бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу Решението е изпратена по
пощата на 22.12.22 г. и регистрирана в АдмС – Добрич с вх. № 4581 на 29.12.22
г.
По делото е представена Справка вх. №
МД-652/ 14.10.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно
общото положение в Руската федерация; спазване на човешките права; рискови
групи; задължителна ли е военна служба в Русия; подлежат ли на наказание тези,
които отказват военна служба и какви наказания им се налагат по техния
Наказателен кодекс; ще бъдат ли взети за военна служба лица, завръщащи се от
чужбина (л. 35 – 42).
С рег. № УП3249/ 09.12.22 г. в ДАБ е
получено писмо от ДАНС (л. 44), в което на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от
Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ се уведомява ДАБ, че към
съответния момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, в
случай че отговаря на условията по ЗУБ.
Извършена е проверка за пребиваване на Н.
****Р. в с. **** и е установено, че лицето пребивава в имота, който е закупило
(л. 46)
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното Решение е съобщено на
жалбоподателя на 15.12.2022 г., а жалбата е подадена на 22.12.2022 г., поради
което е допустима като подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от активно
легитимирана страна, отправена до местно компетентния административен съд,
срещу годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство Решение
е издадено от компетентен орган – ****, на длъжност младши експерт в
Регистрационно – приемателен център – с. Баня, определен със Заповед № РД05-297/
13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ
за интервюиращ орган (л. 43).
Процесният административен акт отговаря
на изискванията за форма и съдържание, мотивиран с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и със съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на акта да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до
нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения
акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който
той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са
извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила
чужденец.
Оспореното Решение е издадено в ускорена
процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по
подадена от него молба за международна закрила. В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – с. Баня при ДАБ с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен Протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език. При провеждането на интервюто е
предоставена възможност лицето да даде отговор на поставените въпроси.
В случая административният орган е
изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, като такова е получено и съгласно него не се възразява
за предоставянето на международна закрила, ако обаче лицето отговаря на
изискванията на ЗУБ.
Според настоящия състав оспореният акт е
в съответствие с материалния закон.
Причините, които българският законодател
установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете наличие на преследване, води ли то до нарушаване на основни права на
човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от Протокола
от проведеното интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, че е
напуснал страната си, за да не се налага да воюва и да пролива кръв, че не иска
да воюва. Допълва, че е получил призовка от неофициални военни групировки за
постъпване в армията, за които мисли, че са незаконни, но не е бил там, когато
е получил такава призовка (л. 53). Сочи, че докато бил в Турция, от съседка
разбрал, че е получил призовка от военното командване. Същевременно на въпроса
да разясни подробно причините, поради които е напуснал страната си, обяснява,
че искал да си направи строителна фирма в България, при което по време на
оформянето на документите, единият от които бил свидетелство за съдимост, му се
обадили след три дена, че е готово и при подаване на искането за такова
служителка му предложила да се запише в армията. Изрично посочва, че в Русия всичко
му било добре, имал си пари, всичко му било наред, не му е оказвано насилие, не
е бил арестуван или осъждан. Подал молба за закрила, защото не виждал друг
вариант да живее в България легално, преди войната искал, но не успял да си
уреди документите за пребиваване и местоживеене в България. Войната показала,
че правилно е взел решение. При така изложените обяснения, според настоящия
състав изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно са
интерпретирани от органа като такива, които не установяват обстоятелството, че
спрямо търсещия закрила на основание на неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група има
осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и
същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от
бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо
търсещия закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно
решаващият орган е отчел, че статутът на лицето следва да е породен от
обективна ситуация, каквато не е била установена. Установените с интервюто
факти са правилно възприети, като е обсъдено доброволното напускането на
държавата по произход. В настоящото производство не се установява причините за
напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието
бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила.
Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо
търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод
в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави
ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено
от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, както и че
не сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от
причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. По отношение изповядваната от него религия
също заявява, че не е имал проблеми във връзка с нея. Съдът счита, че след
извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че
причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла
на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за
репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да
се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата
като неоснователна е изцяло правилно. От изложеното от молителя не може да се
направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо насилие и репресии. От проведеното
с него интервю става ясно, че официалната власт няма негативно отношение към
него. Той е напуснал страната си легално с автобус, доброволно и по собствено
желание, като властта не го е спряла по никакъв начин. Правилен е изводът на
административния орган, че целта на лицето е да живее и развива бизнес в
Република България, като правилно административният орган го възприема като
икономически мигрант. Жалбоподателят в интервюто сам заявява, че преди войната
се опитвал да си оправи документите за пребиваване и местоживеене в България,
като подал молба за закрила, защото не виждал друг легален начин да остане да
живее в България. Изрично посочва, че в Русия нямал развитие повече от 5 г. - 6
г . и не виждал смисъл да живее там. Нещо повече, споделя, че войната показала,
че правилно е взел решение, т.е. да напусне страната и да иска да се установи в
България. Това изявление потвърждава, че молбата за международна закрила е, за
да бъде узаконен престоят на молителя в Република България, както изрично
заявява и той.
Призовката за явяване като мобилизиран,
получена от съседката му, не е ново обстоятелство, доколкото същата е обсъждана
още по време на интервюто. Вярно е, че в Решението е отразено, че самата
призовка не е била заснета и представена на Интервюиращия орган, но прилагането
ѝ като доказателство по време на съдебното производство не променя
извода, че тази призовка не е достатъчна, за да обоснове причини по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ за международна закрила. Още повече, че подготовката за напускане
на Русия е много преди получаване на призовката – визата е издадена през януари
2022 г. Напускането на Руската федерация е на 15.09.2022 г., а призовката е от
08.10.22 г. за явяване във връзка с обявената мобилизация. Административният
орган е отразил конкретни източници, https://dariknews.bg/novini/sviat/obiaviha-kraj-na-mobilizaciiata-v-rusiia-zelenski-neviarva-2329025;https://btvnovinite.bg/svetut/ rusija-objavi-kraj-na-mobilizacijata-kiev-tvardi-che-naborat-prodalzhava.html,
от които прави извод, че е обявен краят на мобилизацията в Руската федерация,
съответно че за молителя няма опасност да бъде мобилизиран, ако се завърне в
страната си на произход. Тези изводи не се опровергават в хода на съдебното
производство. Не са налице доказателства и за редовно получаване на призовката
за мобилизация, за да се страхува от наказателно преследване, поради това че не
е изпълнил задължение по закон като гражданин на Руската федерация. С оглед
изложеното, се установява, че чуждият гражданин няма релевантен за
предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане
извън нея, както и че спрямо него не е осъществено „преследване“ по смисъла на
чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ
„преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в процесния
случай. Изводът, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на
бежанец на жалбоподателя е съответен на закона.
Правилна и обоснована е преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че
жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради „реална
опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил арестуван или
осъждан. Изрично заявява, че е напуснал страната си легално, с национален
паспорт, по собствено желание. Става ясно, че официалната власт няма
отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че
спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Напротив
самият молител споделя, че се е чувствал добре в Русия и не е имал проблеми с
държавата.
Третото обстоятелство, което обосновава
извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ
- наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт. Съдът приема, че тази предпоставка също не е налице по отношение на
жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл. 15, б. „в“ от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на
действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да
се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представената Справка от ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. Така представената Справка относно Руската федерация е изготвена от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен
документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако
същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
Видно от Справката, липсват данни
ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен
конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата,
както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази
територия. Международен (вътрешен) въоръжен конфликт е налице, когато
съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и
организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на
държавата. Актуалната ситуация в Руската федерация не може да се определи като
вътрешен въоръжен конфликт, т.е. общата ситуация по отношение на сигурността не
изпълнява предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не се доказва наличие на
такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията
на Руската федерация, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението
от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.
15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При произнасянето си
административният орган правилно е отчел тази Справка с вх. № МД - 652/ 14.10.2022
г. за Руската федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, според която
„...Авторитарният президент на Русия доминира политическата система, заедно с
мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора. Тези групи ефективно
контролират парламента, който не е свободно избран. Конституционните поправки
от 2020 г. формализират властта на президента над законодателната власт и
позволяват на Путин да запази президентския пост до 2036 г., демонстрирайки
способността му да манипулира системата. През 2021 г. парламентът приема
поредица от законопроекти, предназначени да увеличат политическата
централизация за сметка на регионалната автономия. Въпреки това федералните
власти имат ограничена способност да налагат политически решения в Чечения,
където на чеченския лидер Рамзан Кадиров е предоставена безконтролна власт в
замяна на насилствено потискане на несъгласието и запазване на републиката в
рамките на Руската Федерация... От 21.09.2022 г., когато е обявена „частична
мобилизация“ в Русия, само за една седмица това решение взривява руското
общество… В Чечения, Дагестан и Якутия има протести, а федералните власти са принудени
да се откажат от правото да набират там войници без съгласието на местните
власти. Вече имаше убийство на военен комисар, както и случаи на самозапалване.
Изглежда, че за първи път от десетилетия насам руското общество се раздвижи…
Съседните държави вече не знаят какво да
правят с руските мъже, които бягат от мобилизацията през сухопътните граници на
Руската федерация. Според сведенията само в Казахстан са влезли повече от
триста хиляди души. Президентът Касим-Жомарт Токаев нареди на правителството да
помогне на тези хора, но той иска да обсъди проблема и с Русия... Сега Путин
изведнъж признава, че „в Украйна се случва трагедия“. Без да казва, разбира се,
че тази трагедия е резултат от неговата брутална война. Изведнъж се оказва, че
не става въпрос за специална операция, протичаща по план. Военната реалност в
Украйна, големите загуби на войници и ресурси, както и срамните поражения на
руската армия вече не могат да бъдат отричани. Държавната пропаганда вече не е
в състояние да се конкурира с безбройните новини, снимки и видеоклипове в
социалните мрежи и сред блогърите, които разкриват действителността…“
Вярно е, че в Справката се съдържа
информация за предприети законодателни промени на 24 септември чрез пакет от
поправки относно военната служба, според които вече призованите на военно
обучение от запаса ще носят същата наказателна отговорност за неявяване на
служба или самоволно напускане на мястото на служба като военнослужещи по
договор, но жалбоподателят не е редовно и надлежно призован, за да обоснове
страх от евентуално наказание.
Същевременно анализът на информацията от
Справката не сочи, че на територията на Руската федерация е налице широко
мащабен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация, не са установени
сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, жалбоподателят
би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не са изложени доводи, нито са налице
доказателства, които да обосновават предоставяне на хуманитарен статут на
основанията, посочени в чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут
се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен
хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца
на територията на страната, и доколкото това е съвместимо с личния им статус и
не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от ЗУБ, съответно на основанията,
посочени в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде
предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради
причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния
комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, за да се приеме
извод за предоставяне на такъв статут.
С оглед горното, в хода на съдебното
производство не се събраха доказателства в подкрепа на доводите в жалбата,
респ. доказателства, които да сочат, че за жалбоподателя са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство,
които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9
от ЗУБ, поради което и с оглед това правно основание Решението на
административния орган е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, Административен съд –
Добрич, Първи състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. ****Р., роден на ***
г. в Азербайджан, гражданин на Руската Федерация, ЛНЧ **********, с посочен
адрес в Република България: с. ****, общ. Тервел, ул. ****№ 20а, срещу Решение
№ УПБ-13/ 24.11.2022 г. на Интервюиращия орган при Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата на Н. ****Р. за
предоставяне на международна закрила.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: